№ 446
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20232100101536 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Й. Н.
К., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № * чрез адв. И. Синигерова, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I” 102, ет.1, ап.2 против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1172, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните
директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински и
евентуален ответник – С. Д. С., ЕГН ********** от гр.**, ж.к. *** бл.* вх.* ет.* ап.*, с която
е предявена претенция за заплащане на ищцата на следните суми: общо 53 000лв./45 000лв.,
плюс 5 000лв., плюс 1500лв., плюс 1500лв. за причинените неимуществени вреди от всяка
от получените травми/, представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
10.04.2022г. и 716.35лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - причинени на ищцата от ПТП, предизвикано от С. С. на 10.04.2022г. Претендират се
и направените по делото разноски. Същите искове се предявяват при условията на
евентуалност против С. С.. Представя и ангажира доказателства.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
Ищцата твърди, че е пострадала от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
10.04.2022г. около 16:50ч. на път 7305 III клас, на 16 кв. – на територията на Община Руен,
между селата Череша и Люляково.
Инцидентът бил предизвикан от поведението на С. С. – водач на лек автомобил
1
марка „БМВ 318“, с рег.№А 9346 МТ, който при маневра изпреварване без да се убеди, че
ще може да се прибере в платното си, при прибиране в дясното платно спирачно се блъска в
изпреварвания от него автомобил с рег. № А 9419 МС, който се е движил правомерно в
платното си и в който ищцата е била на задната седалка.
В резултат на страничния удар, автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е
завъртял през тавана 3-4 пъти, като от ударите вътре в купето тя е изхвърчала през задното
стъкло. Първоначално е паднала в тръните и храсталаците в близост до пътния банкет, а
след това на поляната.
Не е губила съзнание, но е започнала да изпитва силна болка по целия гръб от
тилната част на главата до опашната кост, а по-късно да трепери неудържимо. Тогава
получила замайване и започнала да губи ясна мисъл.
Пристигналата линейка я отвежда до шокова зала на УМБАЛ – Бургас, от където след
преглед била насочена към Отделението по неврохирургия. При извършените изследвания
се установило счупване на гръбначния стълб в поясната област, натъртвания в цялата гръбна
част и голямо кръвонасядане в тилната част на главата.
Изписана била на 14.04.2022г. с указания да лежи поне два месеца, като поради
спецификата на фрактурата не било възможно гипсиране. Ползвала специален корсет и през
цялото време лежала, като не можела да се обръща дори на една страна. Обслужвана е била
изцяло от родителите си.
В резултат на това получила залежаване и психологически проблеми – започнала да
изпитва страх от най-малкото, силно притеснение, че никога няма да се възстанови.
След два месеца непрекъснато лежане, ищцата започнала постепенно раздвижване,
като е започнала първо да сяда в леглото, а след това да прави крачки у дома.
През тази година Й. била ученичка в 12 клас. Предстоял й бал и кандидатстване във
висше учебно заведение. Роклята и аксесоарите й били закупени преди катастрофата, като
не успяла да ги облече. С огромни усилия и с помощта на учителите си е отишла на
матурите, но изпаднала в криза, като видяла много хора около себе си. Все пак я убедили да
остане и да издържи изпита.
Лечението й е било дълго и болезнено. Още на 19.04.2022г. била освидетелствана от
съдебен лекар , който установил следните наранявания:
Подкожно кръвоносядане париетоокципитално в дясно; счупване на предните горни
ръбове на прешлени тела Л1-2; контузия на лява глутеална половина и таз; охлузни рани и
драскотини по горен и долен десен крайник.
В края на май 2022г. Й. официално завършва училище, но поради състоянието й не
можала да продължи образованието си, както и да работи. Родителите й плащали здравните
осигуровки, като я регистрирали като безработна. Повече от година след инцидента, Й. не
била напълно възстановена. Раздвижването продължавало, като не можела да носи дори
ниски тежести, както и да върви на дълги разстояния. Едва през лятото на 2023г. тя
2
успявала да се яви на кандидат-студентски изпити към Художествената академия при СУ
„Св. Климент Охридски“, които издържала с много добри резултати.
За настъпилото ПТП първоначално бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 335р-3828/10.04.2022г., като срещу виновния водач било образувано
досъдебно производство № 57/2022г. – по описа на РПУ – Руен, преминало в съдебната му
фаза в АНД 210/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.
С определение от 12.07.2023г. било одобрено споразумение, по силата на което
виновният водач С. С. се признал за виновен за това, че на 10.04.2022г. около 16:50часа на
третокласен път 7305, в района на 16км. С посока на движение с. Вресово към с. Люляково
при управление на МПС – собственият си л.а. марка „БМВ“, модел „318 ИС“ с рег. № А
9346 МТ предприел маневра „изпреварване“, навлязъл в дясната пътна лента при наличие на
насрещно движещ се автомобил, като нарушил правилата за движение по чл. 25 ал. 1 от
ЗДВП, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост
допуснал причиняването на средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се във фрактура
на първи и втори лумбален прешлен, довела до трайно затруднение в движението на
снагата, като бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
За посоченото МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество по полица №
BG/30/121002278631.
Със Заявление от 29.03.2023г. ищцата поискала от застрахователното дружество да й
бъде изплатено обезщетение за причинените й болки и страдания. Същото било получено на
05.04.2023г.
С уведомление изх. № 2110/24.04.2023г. застрахователят съобщил, че при тях е
заведена щета № 0801-002150/2022-02/03, като поискали допълнителни писмени
доказателства.
С уведомление от 20.07.2023г. ищцата изпратила допълнителни документи към
застрахователя.
На 18.08.2023г. по телефона била предложена спогодба за изплащане на сумата от 20
000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 311.45лв. – имуществени
вреди.
Ищцата отказала предложеното споразумение. На 30.08.2023г. застрахователят
изплатил сумата от 15 000лв. за най-тежкото нараняване, като с исковата молба се счита
това за недостатъчно и се претендира претенция за разликата от 45 000лв. Поради
гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът С. С. в депозирания от него отговор на исковата молба, я счита за
допустима и частично основателна. Потвърждава изложената фактическа обстановка в
исковата молба. Не оспорва причиненото от него деяние и вината си по него.
3
Ответникът застрахователно дружество оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Признава наличието на застрахователно правоотношение между него и лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № А9346 МТ.
Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в
исковата молба, че е реализирано. Оспорва и изобщо да е настъпило ПТП на 10.04.2022г. на
път 7305 III клас, на 16-ти км., съгласно описаните в исковата молба механизъм, участници
и обстановка.
На следващо място заявява, че с изплащането на сумата от 15 000лв. се рапарирали
вредите, които Й. К. е претърпяла. Също се оспорват и вредите – във вида, характера и
размера, както са посочени в исковата молба.
В условията на евентуалност се посочва, че ищцата не е използвала обезопасителен
колан, поради което и се твърди съпричиняване на вредоносния резултат.
Също така се заявява, че според ответника фактът, че ищцата все още не е
възстановена от ПТП се дължало на неспазването на предписания й от лекарите режим.
Наред с гореизложеното се оспорва и частично искът за имуществени вреди. Счита,
че разходът от 70 лв., които е направила ищцата за издаване на медицинско удостоверение
не се явявало необходим разход по смисъла на КЗ.
Оспорват се и исковете за лихва. Поради гореизложеното моли за отхвърляне на
исковете, а евентуално за неуважаването им в пълен размер.
Били са изпратени преписи от отговорите на ответниците на ищцата, като й е указана
възможност за взимане на становище по тях. На първо място счита наведените твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователни. Ако тя била с поставен
обезопасителен колан, от извършените 3-4 завъртания на автомобила би настъпила пълната
му деформация, при която ищцата е щяла са бъде смачкана вътре в машината. Всъщност
непоставянето на колан е спасило живота й. А това, че се е възстановила в тази степен се
дължало на младостта й и пациентската дисциплина и грижите на своите родители.
На основание чл.380 от Кодекса за застраховането ищцата депозирала писмена
претенция за неимуществени и имуществени вреди, ведно с необходимите документи за
това. Ответникът с уведомление от 24.04.2023г. се произнесъл, че липсва основание за
изплащане на обезщетението докато не му бъдат представи посочени в уведомлението
документи – копие на всички документи от досъдебното производство , с които се е
снабдила ищцата. С писмо от 28.04.2023 год. процесуалният представител на ищцата е
посочил, че към уведомлението са приложени всички документи, с които ищцата разполага.
На 05.07.2023 год. застрахователното дружество е уведомила ищцата , чрез адв. Синигерова
, че във връзка със застрахователното събитие са образувани щета № 0801-002150/2023-02 и
щета № 0801-002150/2023-03, по които се отказва плащане. С писмо от 20.07.2023 год. адв.
Синигерова уведомява ответното дружество , че по образувано адм. нак.д. № 210/2023 год.
по описа на Районен съд Айтос е сключено споразумение , с което водачът на
застрахованото в ответното дружество МПС се е признал за виновен за извършване на
4
престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. с чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс, вр. с чл.25,
ал.1 и ал.2 , чл.42, ал.1 и ал. 2 и чл.421, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата , след
което на 30.08.2023 год. на ищцата е заплатено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15000лв.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от Кодекса за застраховането, поради наличието на представени и неоспорени писмени
доказателства за обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си писмено пред
ответника и получена от ответника на 05.04.2023 год., като към претенцията са представени
доказателства. С оглед на приложените към уведомлението за предявяване на претенция за
заплащане на вреди, както и на допълните документи , приложени по искане на
застрахователя на 20.07.2023 год. /,съдът приема , че срокът по за заплащане на мораторна
лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ започва да тече от 10.08.2023 год.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове от Й. Н. К.,
ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № * чрез адв. И. Синигерова, съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I” 102, ет.1, ап.2 против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1172, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните
директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински и
евентуален ответник – С. Д. С., ЕГН ********** от гр.**, ж.к. *** бл.* вх.* ет.* ап.*, с която
е предявена претенция за заплащане на ищцата на следните суми: общо 53 000лв./45 000лв.,
плюс 5 000лв., плюс 1500лв., плюс 1500лв. за различните причинени неимуществени вреди/,
представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.04.2022г. и
716.35лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
причинени на ищцата от ПТП, предизвикано от С. С. на 10.04.2022г. Претендират се и
направените по делото разноски. Същите искове се предявяват при условията на
евентуалност против С. Д. С.. Представя и ангажира доказателства.
На основание чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, за съда е задължителна
постановената присъда на наказателния съд по отношение на това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът, с оглед приложеното към делото адм. нак.дело № 210/2023 год. по описа на
Районен съд Айтос, приема за доказано, че по същото е сключено споразумение , с което
водачът на застрахованото в ответното дружество МПС, С. Д. – втори ответник в
настоящото производство, се е признал за виновен за извършване на престъпление по
5
чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. с чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс, вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 , чл.42,
ал.1 и ал. 2 и чл.421, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата. В настоящия случай
споразумението има правния ефект на присъда в наказателното производство и на
основание чл.300 от Гражданския процесуален кодекс съдът следва да приема за доказано,
че на 10.04.2022г. около 16:50часа на третокласен път 7305, в района на 16км., с посока на
движение от с. Вресово към с. Люляково при управление на МПС – собственият си л.а.
марка „БМВ“, модел „318 ИС“ с рег. № А 9346 МТ ответникът С. Д. е предприел маневра
„изпреварване“, навлязъл е в дясната пътна лента при наличие на насрещно движещ се
автомобил, като нарушил правилата за движение по чл. 25 ал. 1 от ЗДВП, чл. 25, ал. 2, чл.
42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост допуснал причиняването на
средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се във фрактура на първи и втори лумбален
прешлен, довела до трайно затруднение в движението на снагата, като бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание по реда на чл. 78а
НК.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, цитираното
споразумение, събраните гласни доказателства, както и приетите по делото съдебно
автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 10.04.2022г. около 16:50часа на третокласен път 7305, в района на 16км., с посока
на движение от с. Вресово към с. Люляково при управление на МПС – собственият си л.а.
марка „БМВ“, модел „318 ИС“ с рег. № А 9346 МТ ответникът С. Д. е предприел маневра
„изпреварване“, навлязъл е в дясната пътна лента при наличие на насрещно движещ се
автомобил, след което се е опитал да се върне в дясната лента, прии което движение е
настъпил удар с лекия автомобил , в който е пътувала ищцата. Според данните в делото
пострадалата е стояла на задните седалки от дясната страна и не е била обезопасена с
предпазен колан. При възникналите центробежни сили, вследствие претърпените удари на
автомобила и преобръщането му, необезопасеното тяло е продължило движението си към
външните стени на купето на автомобила със скорост с която се е движил автомобила преди
удара. След достигане на тялото до страничните стени на автомобила , то е напуснало
автомобила, като най вероятно това се е случило през задния прозорец. Ако пострадалата
беше използвала предпазен колан, то тялото не би могло да напусне автомобила и ще остане
в него прикрепена към задната дясна седалка. Пред вид, че автомобила се е преобръщал
няколко пъти, то колана би задържал тялото да не напусне автомобила, но не би
предотвратил удари на главата и долните крайници във вътрешните интериорни части на
автомобила, поради това, че ефективното действие на предпазния колан е при фронтални и
задни удари. При преобръщане около надлъжната ос на автомобила горната част на тялото /
торса / би се движило на ляво и на дясно при което може да настъпят удари между главата и
страничната дясна врата, стъкло на вратата , както и в горната дясна част на тавана.
С цитираното по-горе споразумение прекият извършител и втори ответник в
производството е признал, че е виновен, за това, че е нарушил правилата за движение по чл.
25 ал. 1 от ЗДВП, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по
6
непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на ищцата, изразяваща
се във фрактура на първи и втори лумбален прешлен, довела до трайно затруднение в
движението на снагата.
От описания в заключението на вещото лице по приетата съдебно автотехническа
експертиза механизъм на пътнотранспортното произшествие , както и от заключението на
приетата съдебно медицинска експертиза се установява по безспорен начин наличието на
причинно-следствена връзка между причинените на ищцата първоначални травми и
процесното ПТП.
Според заключението на вещото лице д-р С. , ищцата е претърпяла следните
травматични увреждания : счупвания в областта на предните горни ръбове на телата на 1-ви
и 2-ри поясни прешлени, контузия на лявата седалищна област и таза, охлузване на дясно
рамо и мишница, подкожен травматичен хематом в дясна теменно[1]тилна област. Според
вещото лице получените травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално
действие с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начина
съобщени в материалите по делото –при ПТП, от удари в части и детайли в купето на
автомобила, последващо изпадане от автомобила, удари в подлежащата повърхност и
околни предмети. Вещото лице посочва, че обичайният срок за възстановяване след
получените контузии е както следва : счупванията в областта на предните горни ръбове на
телата на 1-ви и 2-ри поясни прешлени на гръбначния стълб обуславят трайно затруднение
на движенията на снагата за период от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, останалите травматични увреждания, в своята съвкупност определят
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като обичайният срока за
възстановяване е около две-три седмици след получаването им. Според вещото лице, към
датата на прегледа, ищцата е възстановена от получените при ПТП травматични
увреждания, движенията в поясната област на гръбначния стълб са без дефицит. Посочва се,
че след получените травми движенията на пострадалата са били затруднени, без да са
невъзможни, като с най-голяма продължителност е било затруднението на движенията на
тялото в поясната област – за около 2- 3 месеца след претърпяното ПТП. Счупванията в
областта на предните горни ръбове на телата на 1-ви и 2-ри поясни прешлени не ангажират
гръбначно-мозъчния канал и неврофорамините, липсват данни за увреда на
междупрешленни дискове и не създават опасност за трайно инвалидизиране, а останалите
получени травми са сравнително повърхностни, не увреждат трайно или завинаги тъкани и
органи свързани с движенията на пострадалата, т.е. липсват травматични увреждания, които
да доведат до инвалидизиране на пострадалата.
По отношение на твърдените от ищцата болки и в настоящия момент, вещото лице
заключава, че усещането за болка е силно субективно , но при прегледа ищцата е посочила
наличие на болка на място , различно от травмираното при катастрофата, с оглед на което
съдът приема, че това твърдение на ищцата е недоказано.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като намира същите за подробни,
професионално изготвени, изчерпателни и достоверни.
7
По отношение на твърденията за съпричиняване, съдът приема , че такова не е налице
въпреки обстоятелството, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, което
само по себе си е безотговорно поведение, защото най-тежката травма с голяма степен на
вероятност би настъпила и в случай, че обезопасителният колан е бил поставен, поради
неколкократното преобръщане на автомобила.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл.
429, ал. 1 Кодекса за застраховането.
Член 477 Кодекса за застраховането установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които
извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 Кодекса за застраховането.
Член 432 от Кодекса за застраховането урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено
притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С
изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото,
с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на
увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата
на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи,
ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се
намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност –
Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год. на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 Кодекса за застраховането при застраховка
„гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия
8
причинител на застрахователното събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на застраховка гражданска
отговорност на автомобила.
С мотиви изложени по-горе, съдът приема , че случая деликтът е причинен от водача
или от собственика на застрахованото моторно превозно средство , в резултат на
нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.499, ал.1, ал.6 и ал.7 от Кодекса за застраховането при смърт или телесни
увреждания на физически лица обезщетението се определя при спазване на чл. 493а от
застрахователя на виновния водач или по съдебен ред, като в случаите, когато не може да се
установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на
вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници,
като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи
отговорност, а при множество причинители на застрахователното събитие всеки
застраховател, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. От
горното следва, че при липса на доказателства за друго и при преценка , че поведението на
водача и собственика на застрахованото МПС са допринесли в значителна степен за
настъпване на произшествието , то отговорността им като преки причинители на вредата
следва да бъде понесена от застрахователя на процесното МПС по отношение на
пострадалите , в частност – ищцата.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на установената фактическа обстановка, описана по-горе и обстоятелството,
че ищцата е не е и вероятно никога няма да бъде напълно възстановена, както и че и
занапред няма да може да използва основни функции на дясната си ръка и ще трябва да
живее с последиците от това трайно увреждане , съпроводено с обезобразяване на ръката,
поради което ще се нуждае от постоянна помощ при част от ежедневните си дейности.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите
условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществените вреди от получените е в размер на 10000 лв. , допълнително към
изплатеното вече обезщетение в размер на 15000 лв. на 30.08.2023 год., със следните
аргументи:
Ищцата е претърпяла травма на първи и втори поясни прешлени , представляваща
средна телесна повреда и множество по-леки травми, представляващи леки телесни повреди,
чието лечение е продължило около три месеца. Само по себе си преживяване на катастрофа
е травмиращо и независимо, че по стечение на обстоятелствата е завършило само с една
средна телесна повреда, е логично да се заключи, че това се е отразило на психическото
състояние на ищцата. Обстоятелството, че деликтът е настъпил във важен момент в живота
й – преди завършване на средното й образование, когато е очаквала празненство за
9
завършването, зрелостни изпити и кандидат-студентски изпити е причинило допълнителни
трусове в живота й и е влошило и удължило периода на психически дискомфорт от
преживяното увреждане. Въпреки гореизложеното, при определяне на размера на
обезщетението съдът съобразява обстоятелството , че не са настъпили трайни увреждания, а
настъпилите временни такива ще бъдат преодолени предвид възрастта и доброто общо
физическо състояние на ищцата.
По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди , съдът приема
същата доказана предвид липсата на оспорване на представените по делото писмени
доказателства за извършено лечение, закупени услуги, лекарства и консумативи и описаното
в заключението на вещото лице д-р С. лечение, като приема, че същите са били необходими
при лечението на претърпените травми от процесното ПТП от ищцата.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от Кодекса за застраховането, поради наличието на представени и неоспорени писмени
доказателства за обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си писмено пред
ответника и получена от ответника на 05.04.2023 год., като към претенцията са представени
доказателства. С оглед на приложените към уведомлението за предявяване на претенция за
заплащане на вреди, както и на допълните документи , приложени по искане на
застрахователя на 20.07.2023 год. /,съдът приема , че срокът по за заплащане на мораторна
лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ започва да тече от 10.08.2023 год.
Последица от забавата на застрахователя е задължението му на основание чл. 497, ал.
1, т. 1 Кодекса за застраховането да заплати законна лихва върху обезщетението, считано от
10.08.2023 год. В съответствие с общото правило , въведено в чл. 86, ал. 1 Закона за
задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответното
застрахователно дружество, чиято отговорност е функция на отговорността на деликвента,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото дължи и деликвента, но с
начален момент, определен в чл. 497 Кодекса за застраховането. Няма законово основание
застрахователят да дължи второ, различно обезщетение за собствената си забава заедно с
това по чл. 497 Кодекса за застраховането и по този начин да дължи обезщетение за забава
на повече основания , отколкото прекия причинител на вредата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 Гражданския процесуален
кодекс ищцата има право на съдебно деловодни разноски , съразмерно с уважената част от
исковете /22%/ , но такива не са направени. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което при уважения
размер възлиза на общо 1364.44 лв. , които следва да бъдат присъдени в полза на адв. И.
Синигерова-Русинова като възнаграждение за първата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 Гражданския процесуален кодекс ответникът съразмерно с
уважената част от исковете дължи държавна такса в размер на 428.65 лв., както и разноски
в размер на 66 лв./22% от 300 лв./.
10
Съобразно отхвърлената част на иска, ищцата дължи на ответника разноски в размер
на 264 лв. / 88 % от 300 лв./
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в негова полза , съдът намира същото за
неоснователно със следните аргументи : В производството ответното дружесто е
представлявано по пълномощие от адв. Димчо Тодоров, който е осъществил защитата на
дружеството добросъвестно и професионално. По делото не е представено доказателство за
извършено заплащане на адвокатско възнаграждение от застрахователното дружество на
процесуалния представител, поради което такова не следва да бъде присъдено.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.
“Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов да заплати на Й. Н. К., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № * чрез адв. И.
Синигерова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” 102, ет.1, ап. сумата от 10716,35
лв. за причинени на ищцата от ПТП, предизвикано от С. С. на 10.04.2022г., от които 10000
лв. представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до
окончателното им изплащане на основание чл. чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ и 716.35 лв. –
имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 01.09.2023 год.,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.
“Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов да заплати на адвокат адв. И. Синигерова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I” 102, ет.1 сумата от 1364.44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. Н. К., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № * да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. “Дианабад“, бул. „Г.М.
Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов сумата от 264
лв. - разноски по делото
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к.
“Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов да заплати на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд Бургас държавна
11
такса в размер на 428.65 лв. , както и разноски в размер на 66 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на посочените съдебни адресати , пред Апелативен съд Бургас.
Препис от решението да бъде връчено на страните, чрез процесуалните им
представители и лично на ищцата.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12