№ 498
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора Пл. Г. Р.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат Я.Г.,
служебно назначен защитник на подсъдимия С.Б.А.. срещу присъда от
01.12.2021 г., постановена по НОХД № 6135/2021 г. по описа на СРС, НО, 111
състав, с която същия е признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на
24.08.2018 г., около 01,45 часа, в гр. София, на паркинга на складове на
магазин „Зора“, находящ се на бул. “*******, е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с турски
държавни контролни знаци, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,93 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер
ARDM0208, проба № 203, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози: „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство
или теста.“, като в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване, за
което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване
1
от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и наказание „Глоба“
в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК така
наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
първият съд е наложил на подсъдимия А. и наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, считано от датата на
фактическото отнемане на СУМПС.
С депозираните въззивна жалба и допълнение към нея се излагат
доводи на несъгласие с първоинстанционната присъда като се твърди, че
същата е необоснована и несправедлива, за което се излагат подробни
съображения. Защитата счита, че като смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия А. следва да бъдат взети предвид неговото чисто съдебно
минало; съдействието, което е оказал за изясняване на обстоятелствата по
делото; обстоятелството, че няма образувани срещу него наказателни
производства; че живее постоянно в Република Турция, както и че делото е
продължило необосновано дълго време. Моли да бъде определен на
подсъдимия размер на наказание около или под минималния такъв.
С въззивната жалба и допълнение към нея не се иска събиране на
доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
процесуалният представител на подсъдимия А., в лицето на адв. Г. поддържа
подадената въззивна жалба и допълнението към нея по съображенията
изложени в тях. Счита, че определеното с присъдата наказание на
подсъдимия е несправедливо завишено. Пледира за налагане на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или наказание, ориентирано към минимума
на предвидения в закона размер. Изтъква, че подсъдимият е имал коректно
поведение през цялото наказателно производство, както и че досъдебното
производство е продължило 3 години, не по негова вина. Твърди, че
разследващите органи не са събрали данни за настоящия адрес на
подсъдимия, на който същия е следвало да бъде призован, което не следва да
се отчита в негов ущърб. Заявява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало,
срещу него няма образувани наказателни или административно наказателни
производства, поради което случилото се следва да се счита за инцидент в
неговия личен и професионален живот. Изразява несъгласие с преценката на
първоинстанционния съд за завишена обществена опасност на
инкриминираното деяние, тъй като по време на същото не е имало друго
превозно средство на мястото освен това, управлявано от подсъдимия. Сочи,
че по време на инцидента не е имало и други хора на мястото освен пазачите
на процесния паркинг, които са се намирали по това време в помещение и са
2
излезли, за да видят какво се случва, едва когато са чули задвижването на
процесния тир. Според защитата маневрите направени от подсъдимия и
разстоянието, което същият е изминал – по-малко от 100 метра навеждат на
извод за предприета от подсъдимият маневра, насочена към паркиране на
процесния тир. Определя като неоснователни изводите направени от
районният съд за това, че подсъдимия се е насочил да напусне паркинга с
управляваното от него МПС, предвид посоката към която се е насочил –
оградата на паркинга, а не към неговия изход, който по същото време е бил
заключен, което още веднъж според защитата показва, че превозното
средство е било задвижено с цел маневра по паркирането му. Изтъква, че по
делото липсват доказателства в подкрепа на извода на СРС, че превозното
средство е било оборудвано със система за спиране, която реагира на
алкохолни пари. При това положение, защитата счита, че единственото
заключение, което може да бъде направено е, че процесния тир е бил спрян от
самия водач по негова воля. По така изложените съображения моли
въззивният съд да измени обжалваната присъда като определи на подсъдимия
А. наказание при условията на чл. 55 НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Споделя изцяло
съображенията и извършения анализ на доказателствения материал на
първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и за което е
признат за виновен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият С.А. не
се явява. Съдебното производство пред въззивния съд е проведено при
условията и предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК, а именно в отсъствие на
подсъдимия А., по отношение на който въззивният съд е положил максимални
усилия за да установи неговото актуално местоживеене, с цел да го призове
като подсъдим по делото. Независимо от проведените множество
процесуални действия извършени в съответствие с установените от
законодателя хипотези по чл. 269, ал. 3 НПК, а именно с цел осигуряване на
подсъдимия за нуждите на съдопроизводствения процес по настоящото дело,
то същия не бе установена на територията на Република България и извън
нея.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери законността и
обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е
провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за
изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на
доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата,
3
въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не
се налага внасянето на корекции и допълнения в нея. Волята на съда е
обективирана ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените
фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от
контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият С.Б.А.. е роден на *******. в с. К., Община Крумовград,
Област Кърджали, българин, български гражданин, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН : **********.
Подсъдимият С.Б.А.. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
издадено СУМПС до 02.05.2022 г. и работи като шофьор на товарно МПС -
тир.
На 24.08.2018 г. свидетелят И.Г. и С.С. /починал в хода на
наказателното производство/, в качеството си на охранители били на работа в
централен склад „Зора“, находящ се в гр. София, ул. „*******. При извършен
обход на територията на паркинга от страна на свидетеля Г., същия забелязал,
че на мястото, предназначено за чуждестранни камиони бил паркиран товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с турски регистрационен
номер 45 КТ 633, който бил управляван от подсъдимия А.. Свидетелят Г.
видял водачът – подсъдимият А. вътре в кабината на камиона и пиел бира.
Същият се държал вежливо и поздравил свидетеля. Около 01:45 часа,
свидетелите Г. и С. забелязали, че водачът-подсъдимият А. привел процесния
камион в движение вътре в двора на паркинга, насочвайки го към оградата на
паркинга, тръгвайки с него рязко с извършване на маневра ляв завой, като при
движението ТИР-а се наклонил на една страна. Вследствие на предприетата
маневра, свидетелите Г. и С. щели да бъдат блъснати от подсъдимия.
Процесното МПС било оборудвано със система за преустановяване на
движението му при наличие на алкохолни пари в кабината, поради което след
като тира изминал сто метра, спрял внезапно. След като процесния товарен
автомобил спрял своето движение, от него слязъл подсъдимия А., който бил
видимо в нетрезво състояние и започнал да се държи грубо и арогантно с
двамата свидетели. Свидетелите Г. и С. забелязали, че в кабината на товарния
автомобил, откъдето слезнал водачът-подсъдимия А., имало еднолитрово
шише с ракия, което било пълно до половината. Двамата свидетели се
обадили в полицията, вследствие на което на място пристигнал автопатрул от
05 РУ-СДВР, в екип от свидетелите Ю.И. и К.Б..
Свидетелите Ю.И. и К.Б., в качеството си на полицейски служители
установили самоличността на водача на процесния камион по представена от
него лична карта като С.Б.А... Полицейските служители забелязали, че
подсъдимия А. бил във видимо пияно състояние, говорел развалено, падал и
ставал на земята постоянно. Това състояние на подсъдимия А., което било
възприето от свидетелите И. и Б., наложило същите да докладват на ОДЧ –
при 05 РУ – СДВР и поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“
4
– СДВР за извършване на проверка за алкохол с техническо средство.
Свидетелите Г., С., И., Б. останали на процесното място до пристигането на
свидетеля А.Д. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР.
До идването на свидетеля Д., водачът на камиона-подсъдимия А. не е
употребявал алкохол, но се държал арогантно и грубо към полицейските
служители като започнал да им говори на турски език.
Свидетелят Д. изпробвал подсъдимия А. за наличие на употребен
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер
ARDM 0208 проба № 203. Техническото средство отчело наличие на
употребен алкохол в издишания въздух от 2,93 промила на хиляда. За
установената концентрация на алкохол на тестваното лице-подсъдимия А. бил
съставен АУАН № 445583, който бил връчен лично на подсъдимия, но
същият отказал да го подпише. Свидетел на отказа на подсъдимия А. бил
свидетелят И.. На подсъдимия А. бил издаден талон за медицинско
изследване № 0014968. Свидетелите И. и Б. лично откарали със служебен
полицейски автомобил подсъдимия А. до МБАЛ „Света Анна“ в гр. София,
където подсъдимия А. отказал да даде кръв за изследване. Отказът бил
удостоверен в лист за преглед на пациента под № 30512 и бил подписан от
него. Подсъдимият А. бил задържан с нарочна заповед за срок от 24 часа и му
бил извършен обиск. Процесният камион, който подсъдимият управлявал,
останал на процесния паркинг, където се намирал.
По случая било образувано производство, впоследствие преобразувано
в досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в
качеството на свидетели И.Г., С.С., Ю.И., К.Б. и А.Д.. Също така като
писмени доказателства и доказателствени средства били приобщени АУАН №
445583, талон за медицинско изследване, лист за преглед на пациент, резултат
от извършен тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“, справка
картно/водач и справка за съдимост на подсъдимия А..
При анализа на събраните по делото доказателства, районният съд е
имал последователен и единен подход, който се споделя и от въззивната
съдебна инстанция.
В подкрепа на установената по делото фактология касаеща процесните
събития, също като първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция
кредитира показанията на свидетеля И.Г., дадени пред първия
съд, допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения
процесуален ред установен в чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, чрез
които се изяснява причината за местопребиваване на подсъдимия на мястото,
където впоследствие му е била извършена проверка с техническо средство за
съдържание на алкохол в кръвта му, поведението му и факта на управление от
негова страна на процесното моторно превозно средство и неговата марка.
Свидетелят е последователен в твърденията си, че в процесната вечер
камионът, управляван от подсъдимия А. е потеглил рязко с извършване на
5
маневра ляв завой на процесния паркинг, в резултат на която маневра същият
се е наклонил на една страна, изминал е около сто метра, след което
превозното средство внезапно блокирало и спряло, поради което
подсъдимият не успял да продължи движението си с него. Свидетелят Г.
детайлно описва движението на процесния камион, посоката в която се е
насочил – не към изхода, а към оградата на паркинга и това, че вследствие на
предприетата маневра, той и колегата му свидетеля С. са щели да бъдат
блъснати от подсъдимия. На следващо място, свидетелят Г. е категоричен в
наблюденията си касателно нетрезвото състояние на подсъдимия, като
същият споделя, че подсъдимият А. е бил видимо пиян, буйствал е и е искал
да напусне местопроизшествието. Нещо повече, при разпита в съдебно
заседание, свидетелят Г. изяснява, че по-рано същата вечер е видял
подсъдимия да употребява бира в кабината на камиона, а впоследствие е
възприел при отварянето на шофьорската врата на камиона и полупразна
бутилка от ракия, непосредствено след пристигане на полицейските
служители от 05 РУ СДВР. Въззивният съд няма основания да не се довери на
показанията на свидетеля Г., доколкото не са събрани доказателства по
делото за наличието на каквато и да е било причина посоченият свидетел да е
пристрастен или заинтересован по някакъв начин от крайния изход на делото,
да познава подсъдимия или да е в лоши отношения с него и по този начин с
поведението си и показанията си да навреди на подсъдимия. Следва да се
акцентира и на обстоятелството, че показанията на свидетеля Г. са в синхрон
и кореспондират с останалите доказателства по делото, в която насока са
изложените от първия съд мотиви, които се споделят и от въззивния съд.
Допълнителен аргумент за достоверност в показанията на свидетеля Г.
е обстоятелството, че той е подал сигнал на спешен телефон 112 и е поискал
съдействие от органите на МВР, на който сигнал са се отзовали свидетелите
полицейски служители Ю.И. и К.Б.. Районният съд е използвал
процесуалната техника по реда на чл. 281 НПК и при наличие на
процесуалните основания за това е прочел показанията, които свидетелите И.
и Б. са депозирали в досъдебната фаза на процеса и ги е приобщил
законосъобразно към доказателствата по делото. Въззивният съд се довери на
тези показания на двамата свидетели дадени в хода на досъдебното
производство, защото от една страна същите са дадени непосредствено след
процесните събития, а от друга страна чрез същите несъмнено се установяват
всички правно значими обстоятелства за предмета на доказване по делото.
Съдът се довери на показанията дадени от двамата свидетели И. и Б. в хода на
досъдебното производство и затова, защото е напълно обяснимо с оглед
изминалия период от време, от процесните събития до датата на съдебното
заседание пред първия съд, в което са разпитани, да не си спомнят
определени факти и обстоятелства за които са свидетелствали, а това е така,
поради множеството проверки, които тези свидетели извършват ежедневно
предвид рутинността в изпълняваните от тях служебни дейности. Двамата
полицейски служители, независимо един от друг, дават сходни по
6
съдържание и насоченост сведения, които еднопосочно изясняват, че при
пристигането си на мястото на инцидента са установили самоличността на
водача на процесния камион като подсъдимия С.А. и причината, поради която
са преценили, че следва да се извърши по-задълбочена полицейска проверка
на подсъдимия, дължаща се на обстоятелството, че същият изглеждал видимо
пиян, лъхал на алкохол, говорел заваляно, падал и ставал постоянно, което от
своя страна е наложило да поискат съдействие от служители на ОПП-СДВР,
които да извършат проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия, въздух. От
показанията на свидетелите И. и Б. се установяват и последващите действия
по тестването на подсъдимия за употреба на алкохол от пристигналите на
място служители на ОПП-СДВР, отчетения положителен резултат, както и
отказът му да бъде прегледан и да даде кръвна проба след завеждането му в
УМБАЛ „Света Анна-София“ АД. Също така показанията на двамата
свидетели кореспондират и на показанията на свидетеля Д., който е
категоричен, че е изпробвал подсъдимия А. за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което е отчело положителен
резултат от 2,93 промила в издишания въздух, както и че той на базата на
възприетия резултат е съставил АУАН, който подсъдимият отказал да
подпише. Тези показания напълно съответстват и на отразеното в писмените
доказателствени източници – АУАН бл. № 445583/24.08.2018 г., талон за
медицинско изследване № 0012968 и лист за преглед на пациент, както и от
техническите показания на техническото средство „Алкотест Дрегер“ и
негова проверка. От приложения по делото АУАН и разпечатката от паметта
на техническото средство, се потвърждават показанията на свидетеля, а
именно, че с техническото средство е регистрирана проба № 203, с отчетен
положителен резултат 2,93 промила. Видно от приложената справка за
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер 0208, се
установява, че посоченото техническо средство, с което е изпробван
подсъдимият на инкриминираната дата, е преминало успешно проверка на
средство за измерване на 04.07.2018 г. със срок на валидност от 6 месеца.
Доколкото пробата на подсъдимия е взета на 24.08.2018 г., следва да се
приеме за безспорно установено, че към момента на извършване на пробата,
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ е било в пълна изправност, за
да отчете валиден резултат.
При установената от двете съдебни инстанции доказателствена
съвкупност, чийто анализ въззивният състав не счита за необходимо изцяло
да повтаря, тъй като тя е подложена на обстоен и верен анализ от първия съд,
безспорно се установява, че подсъдимият С.А. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е ангажирана и
неговата наказателна отговорност - на 24.08.2018 г., около 01:45 ч., в гр.
София на паркинга на складове на магазин „Зора“, находящ се на бул.
„******* е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Акрос“ с турски държавни контролни знаци, с рег. №
7
*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно
2, 93 на хиляда, установена по надлежния ред - чрез техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM 0208, проба №203 и след
отказ на водача да даде кръв за изследване.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че именно
подсъдимият А. е управлявал процесния товарен автомобил след употреба на
алкохол. Количеството алкохол в кръвта е измерено чрез техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM 0208. Безспорно се
доказва по делото, че подсъдимият е бил в спешното отделение към УМБАЛ
„Св. Анна“ -гр. София, където е отказал да даде кръвна проба за изследване
на количеството алкохол в кръвта. Издаденият талон за медицинско
изследване не задължава подсъдимия да се подложи на такова, а само му
предоставя такава възможност. Негов личен избор е дали ще предостави
кръвна проба за изследване на алкохола в кръвта или не. Подсъдимият сам се
е поставил в положение да не се установи по научен и експертен път друг
резултат относно концентрацията на алкохол в кръвта му, поради което и в
тази насока обективно установени се явяват единствено данните отчетени от
техническото средство, с което е изпробван от свидетеля Д.. Ето защо и
поради фактическия отказ на подсъдимия А. да се подложи на химическо
изследване, то и в случая е налице предпоставката визирана в разпоредбата на
чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г., поради което и при постановяване на
окончателния съдебен акт, следва да бъдат взети показателите от
техническото средство, което правилно и законосъобразно е направил
контролирания съд в своята процесуална и съдийска дейност.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е
извършено при пряк умисъл. Това е така, защото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е извършил деянието съзнавайки, че е употребил алкохол и
въпреки това е предприел активни действия по стартиране и управление на
процесното МПС. Същият е съзнавал наличието на законова забрана да
управлява моторно превозно средство в състояние след употреба на алкохол,
въпреки което е предприел управление на товарния автомобил. Вината е
неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не
зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца.
Поради това изводите на съда за субективната страна на престъплението се
основават на обективните данни по делото. При така установените обективни
факти, подробно посочени и обсъдени по-горе, е безспорно, че подсъдимият е
имал вярна представа за всички фактически обстоятелства на извършеното
деяние, които му придават обществена опасност и които са послужили за
инкриминирането му като престъпление по транспорта - шофиране на МПС в
нетрезво състояние или след употреба на алкохол.
Предвид безспорно доказаните обективна и субективна страна на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, произнасянето на първата инстанция по
8
това обвинение се явява правилно и законосъобразно.
Всъщност основният въпрос, който подлежи на разглеждане от
настоящия състав и който е поставен във въззивната жалба е относно
справедливостта на наложеното на подсъдимия А., наказание.
Въззивният съд обсъди внимателно доводите на защитата, свързващи
се с твърдения за нарушение на материалния закон при прилагане от първата
инстанция на разпоредбата на чл. 54 НК, както и свързаното с него оплакване
за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание, при
което прецени искането на защитата за намаляване на размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за неоснователно.
Като съобрази тежестта на конкретното деяние и степента на
обществената му опасност, въззивният съд прие, че районният съд
справедливо е индивидуализирал наказателната отговорност на подсъдимия
А. при извършения от него анализ на всички значими обстоятелства за
личността на дееца и степента на обществена опасност на извършеното
деяние, в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 НК.
Въззивният съд намира, че наложеното на подсъдимия А. наказание при
условията на чл. 54 НК – „Лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца, в необходимата степен гарантира постигането на
индивидуалната превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно
въздействие върху подсъдимия.
Наказанието е индивидуализирано от първия съд при отчитане на
всички обстоятелства, които снижават и отегчават отговорността на дееца. В
първата категория следва да се включи единствено чистото съдебно минало
на подсъдимия А.. Сред обстоятелствата в негов ущърб обаче, правилно СРС
е преценил – високата обществена опасност на деянието, произтичаща от
създадената опасност за живота и здравето на други лица, данните за
нанесени материални щети в паркинга от товарния автомобил управляван от
подсъдимия, с който евентуалните поражения са могли да бъдат значителни,
агресивното поведение на подсъдимия по време на извършената му от
свидетелите – полицейски служители проверка, некоректното процесуално
поведение на подсъдимия, който е напуснал пределите на страната, опитвайки
се да избегне наказателното преследване, ниското му правно съзнание и
незачитане на установения в страната правов ред. Не са основателни доводите
на защитника на подсъдимия, че приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
каквото искане се прави, се обуславя
от коректното процесуално поведение на този подсъдим и от
продължителността на наказателния процес. Акцентираното от
защитата коректно процесуално поведение на подсъдимия в досъдебната фаза
на процеса, не следва да бъде отчитано като облекчаващо положението му,
тъй като подобно поведение първо е дължимо от всяко едно лице,
притежаващо качество на обвиняем, респ. подсъдим в наказателното
производство, и второ не се констатира такова да е налице в хода на
9
съдебната фаза на процеса. Видно от приложените официални справки
относно движението на подсъдимия А. извън пределите на страната се
установява, че в изключително кратък срок от време след привличането му в
качеството на обвиняем и предявяване на постановлението за привличане,
което е извършено на 24.08.2018 г., той е напуснал пределите на страната на
27.08.2018 г., като по този начин е нарушил предвидено
в чл. 66, ал. 1 НПК задължение да уведоми органа на досъдебното
производство за своя нов адрес на местопребиваване на територията на
Република България или извън нея - подсъдимият А. не е бил намерен на
адреса, който е посочил в хода на досъдебното производство при
привличането му в качеството на обвиняем с постановление, както и на
регистрирания си постоянен и настоящ адрес, с което
е нарушил задълженията си, произтичащи и от процесуалното му качество на
подсъдим по настоящото дело. Подсъдимият А. е получил лично визираното
постановление, разяснени са му били правата и задълженията, произтичащи
от фигурата му на обвиняем, като се е подписал под същото. Въпреки
съзнанието си, че не следва да променя местожителството си без уведомяване
на компетентния орган, и че следва да се явява при призоваване, подсъдимият
е напуснал известния по делото адрес за призоваване и се е укрил
извън пределите на Република България, като по този начин не е спазил
законовото изискване по чл. 66, ал. 1 НПК да уведоми съответния орган за
новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене. Последното е
наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед данните
съдържащи се в приложената актуална справка за движението му
извън пределите на Република България, в която липсва информация за
завръщането му обратно в страната. Не намира опора в делото и твърдението
за неразумна продължителност на настоящия процес. До момента на
произнасянето на СГС са изтекли четири години, през който период се е
развило досъдебното производство, както и всички стадии на съдебната фаза.
Не се констатира да е имало периоди на бездействие на разследващите и
съдебните органи. Налице е известно забавяне на процеса във фазата на
досъдебното производство, но същото се е наложило поради издирване на
местонахождението на подсъдимия А., в хода на което са предприемани
своевременни и адекватни мерки за ритмичното попълване на
доказателствената съвкупност. Поради това липсват основания да се счита,
че продължителността на наказателния процес от четири години
е неразумна такава и това обстоятелство да се отчита като предопределящо
налагане на наказание при условията на чл. 55 НК.
Твърденията, че процесното деяние е осъществено в отсъствието на
други превозни средства и лица, респ. че липсват настъпили имуществени
или неимуществени вреди, също не може да обоснове приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК и намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“
определено на подсъдимия, както се сочи във въззивната жалба, тъй като
въпросното деяние е на формално извършване и за съставомерността му не се
10
изисква настъпване на каквито и да било вреди. Установеното при
процесното управление на МПС наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия
от 2.93 промила, е в количество, което е достатъчно голямо, за да обоснове на
свой ред определения размер на наказанието. Конкретното му поведение,
свързано с драстично нарушение на основно правило - управление на МПС в
пияно състояние, при това с висока концентрация на алкохол в кръвта,
недвусмислено го обрисува като безотговорен, неглижиращ задълженията си
като водач на МПС и представляващ интензивна опасност за живота и
здравето на всички останали участници в движението. Нещо повече по делото
се установи по категоричен начин, че с противоправното си поведение,
подсъдимият е създал реална и непосредствена заплаха за живота и здравето
на намиращите се в близост охранители, като единствено благодарение на
бързата реакция на свидетеля Г. не се е стигнало до ПТП с тежки последици.
Не на последно място, с оглед вида на управляваното МПС, а именно товарен
камион – тир, изисква от водачите им, които са професионални шофьори да
имат по-високо отговорно поведение като водачи на МПС. Досежно
твърдяното от защитата, че характеристиките на извършеното деяние го
очертават като такова с по-ниска степен на обществена опасност поради
факта, че същото било извършено на кратко разстояние и при предприета от
подсъдимия маневра паркиране, съдът счита, че така изложеното от защитата
не може да бъде прието, тъй като обстоятелството, че камионът е придвижен
на кратко разстояние се дължи изцяло на намесата на свидетелите, част от
охраната на процесния паркинг, и наличната в процесното МПС система,
преустановяваща движението на превозното средство при отчетени
алкохолни пари в кабината на камиона, данни за което се съдържат в
показанията на свидетелите Г. и Д.. Ето защо, в пределите на проверката
по чл. 314, ал. 1 НПК, въззивният съд счита, че не са налице основания за
замяна на наложеното от СРС наказание „лишаване от свобода“ с наказанието
„пробация“. По тези съображения въззивният съд прецени, че първият съд
вярно е индивидуализирал вида на наказанието и неговия размер, като е
наложил на подсъдимия А. наказание „лишаване от свобода“ около средния
предвиден в закона размер за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
Забраната за влошаване положението на подсъдимия и липсата на
протест определят като безпредметно обсъждането на предприетия от първия
съд подход за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Независимо от това и само за
пълнота, въззивният съд отбелязва съждението си, че определя като
законосъобразно и правилно решението на първата инстанция да приложи
спрямо подсъдимия А. института на отлагане на изтърпяване на наказанието с
определяне на изпитателен срок. Формално изискуемите предпоставки са
налице, а при преценка на последната се налага извод, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Фактът на осъждането на дееца и на предоставения с изпитателния срок
толеранс, в рамките на който подсъдимият ще има възможност да осмисли
поведението си и под страх от активизиране на наказанието да се въздържа от
11
бъдещи престъпни прояви, в достатъчна степен гарантират успешното
реализиране на целите на наказанието и особено специалната такава.
Законосъобразно районният съд е приложил и кумулативната санкция
по чл. 343б, ал. 1 НК, като, отчитайки трудовата ангажираност на
подсъдимия, му е наложил наказание глоба в размер на 500,00 лева.
Законосъобразно районният съд е наложил на подсъдимия и
кумулативната санкция по чл. 343 г НК – „лишаване от правоуправление на
моторно превозно средство“ за срок от две години, като е отчел данните по
делото, както и установеното високо съдържание на алкохол в кръвта му.
Въззивният съд намира, че срокът на това кумулативно предвидено за
осъщественото от подсъдимия престъпление наказание ще доведе до
постигане на основния резултат, целен от закона - предпазване на обществото
от подобно поведение на подсъдимия за период от време, отговарящ на
данните за обществената опасност на деянието и дееца. Същевременно това
наказание реално и недвусмислено ще покаже на дееца тежестта на стореното
от него и ще ограничи съществено неговите права, за да има положително
предупредително и превъзпитателно въздействие спрямо нея.
Законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 4 НК, районният съд е
приспаднал от така наложеното наказание времето, през което по
административен ред за същото деяние подсъдимият А. е бил лишен от право
да управлява МПС.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена изцяло, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.12.2021 г. постановено по
НОХД № 6135/2021 г. по описа на СРС, НО, 111 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13