Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2015
гр.Русе, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански състав
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ............................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7123 по описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.127 ал.2 във вр. с чл.143 и
чл.149 от СК.
Ищцата Н.К.Х. твърди,
че с ответника са родители при фактическо съжителство на детето Н., роден на ***
г.Страните се разделили през 2015 г. Ответникът отказал да припознае втория им
син, роден през 2014 г.Малко преди да ги напусне, бащата установил връзка с
друга жена.
Ищцата сочи,
че ответникът живее преимуществено в Германия.Не й помага по никакъв начин в
отглеждането на детето и не дава средства за издръжката му.Няколко пъти в
годината той посещава Н., като понякога го води извън града при свои близки.Ищцата
сочи, че имало случаи ответникът да се обади и да каже, че ще отиде да вземе
детето, но така и не се появявал.Н. бил в очакване и всеки път страдал, че баща
му не идва.
Ищцата и двамата
й сина живеят при родителите на мъжа. Те не одобрявали безотговорното поведение
на последния към нея и към децата.Майката на ответника многократно го молила да
припознае по-малкия им син.Дори, когато мъжът се връщал от Германия, родителите
не го допускали да спи в дома им.
Ищцата твърди,
че получава възнаграждение в размер около минималната работна заплата за
страната.С този доход трудно поема сама
разходите за детето.Предвид обстоятелството, че бащата полага труд трайно в
чужбина, счита, че във възможностите му е да осигурява месечно средства за
издръжката на Н. в размер на 200 лв.
Иска за бъдеще детето да живее при нея, тя да упражнява
родителските права по отношение на него, като ответникът бъде осъден да заплаща за сина си, чрез нея като майка и
законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано година
назад от завеждане на делото, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът И.Н.Н. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва исковете.Претендира на бащата да бъде
определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от
месеца-от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, всяка
нечетна година по време на Великденските празници и всяка четна година по време
на Коледните празници, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.Издръжката се оспорва по размер, а тази за минало време-и
по основание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от У-ние за раждане № 110152/ 09.05.2011 г., издадено от
Столична община, въз основа на акт за раждане 0152 от същата дата, страните са
родители на Н.И.Н., роден на *** г. Към настоящия момент последният е ученик
във втори клас.
Ищцата има
ангажимент към още едно дете, родено през 2014 г. с неустановен произход по
отношение на бащата.
Разпитаната по делото св.Д.Н., майка на
ответника, установява, че страните се
разделили малко след раждането на по-малкото момче.Синът й отказал да го припознае
като свое дете.Впоследствие установил връзка с друга жена.
Д.Н. сочи, че през съвместния
живот на страните, ответникът бил преимуществено в чужбина.В България се връщал
няколко пъти в годината за по няколко дни. След 2015 г. той не е допускан да
отсяда в дома на родителите си, където след раздялата на страните останали
ищцата и двете деца.Бабата и дядото по бащина линия подпомагат майката в
грижите за момчетата и в осигуряване на средства за тяхната издръжка.Според
св.Д.Н. синът й никога не е давал такава за Н..
Ищцата признава, а това се
установява и от св.Д.Н., че при връщанията си в страната, ответникът контактува
със сина си, води го на разходки, взема го на хотел или двамата гостуват в
жилището на жената, с която бащата живее на съпружески начала.През останалото
време двамата се чуват по телефона.Св.Д.Н. изнасят данни, че понякога бащата
проявява родителска безотговорност-обаждал се в последния момент, че иска да се
види с Н., вземал го в неподходящо време,
В изготвения по делото социален
доклад е посочено, че грижите за Н. се полагат от ищцата и разширеното
семейство.
За доходите на майката е представено доказателство на л.7,
както и по приложеното гр.дело № 6507/2019 г.От тях се установява, че ищцата
получава брутно трудово възнаграждение в размер около минималната работна
заплата за страната.
При тази фактическа обстановка,
съдът счита, че родителските права по отношение на детето трябва да се
предоставят на майката.По делото се установява, че страните не живеят съвместно
от близо пет години.При раздялата детето останало при майката и тя изцяло се е
ангажирала с отглеждането и възпитанието му.Ответникът живее извън страната.Същият
посещава низходящия, когато се връща в България.Двамата обаче често контактуват
по телефон.Събраните в производството доказателства сочат на извод, че ищцата
се явява по-подходящия родител за
отглеждането и възпитанието на Н..Тази позиция е застъпена и в
изготвения по делото социален доклад.С оглед изложено, отчитайки ниската
възраст на момчето, както и обстоятелството, че същото живее заедно с брат си
по майчина линия и родителите на бащата, към всички които е силно привързано и
има изградена емоционална връзка, съдът
намира, че ищцата следва да упражнява за бъдеще родителските права по отношение
на Н..При нея трябва да бъде определено и местоживеенето на последния.
На бащата следва да
се определи режим на
лични отношения с детето.Съдът намира
за подходящ този, предложен с отговора на исковата молба, за което ищцата е
заявила съгласие, а именно всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа
в събота до 19 в неделя, с преспиване, всяка нечетна година по време на
Великденските празници и всяка четна година по време на Коледните празници,
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.Действително
по делото има данни, че ответникът трайно пребивава извън страната.Доколкото
обаче низходящият посещава училище, то съдът намира, че не би било
целесъобразно, нито ще е в интерес на Н. при по-дълъг престой на бащата в
страната, без да се касае до регулярно установено положение, детето да променя ежедневния
си начин на живот, като отсяда с него за
повече дни на хотел или в дома на настоящата партньорка на мъжа.В хода на
производството става ясно, че ищцата никога не е препятствала контактите на
детето с другия родител, включително и когато пребиваването на последния в България несъвпада с уикенда.
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.В хода на
производството става ясно, че родителите на Н. не живеят съвместно от 2015
г.Безспорно се установява, че за момчето се грижи единствено майката,
подпомагана от възходящите на насрещната страна.Ищцата реализира трудово
възнаграждение в размер близък до минималната работна заплата за страната към
момента.Тя има задължение към още един низходящ в по-ниска възраст от правоимащия.От показанията на св.Д.Н. се установява, че
бащата полага труд в Германия.При тези данни съдът приема, че лицето си
осигурява месечно средства в размер не по-малко от 1 200 евро. Като отчита
нуждите на детето, обусловени от възрастта му, и така приетите възможности на
родителите, съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка за Н. в размер на 200 лв., считано
от 01.01.2019 г.Частично неоснователна е претенцията за минало време.По делото
се установява, че през годината, преди подаване на исковата молба, ответникът
епизодично е вземал за по няколко дни сина си, като безспорно през това време
той е имал финансов ангажимент към Н..Съдът обаче намира, че тези гостувания, около
три-четири пъти в годината, някой и в рамките само на ден, не могат да се
приемат като пълноценно изпълнение на задължението за доставяне на издръжка на
детето.С оглед обаче по-ниската възраст на момчето и различните финансови
възможности на възходящите през 2017 г. и 2018 г., в полза на малолетния трябва да се присъди издръжка от 170 лв. за времето
28.09.-31.12.2017 г., когато Н. е посещавал детска градина, а от
01.01.-31.12.2018 г.-по 180 лв.Над тези стойности претенцията трябва да се
отхвърли.Сумите се дължат със законната лихва от завеждане на делото.Останалата
част от необходимата издръжка за детето, ведно с грижите по отглеждането и
възпитанието му, следва да се осигурят от майката.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са разноските за производството,
съразмерно с уважената част от исковете.Съдът намира, че ищцата може да
претендира само сумата от 300 лв. за заплатеното от нея възнаграждение на
представляващия я по спора адвокат, а не 600 лв., както е вписано в списъка по
чл.80 от ГПК. Претенцията по чл.127 ал.2 от ГПК, ведно с акцесорните
искове към нея, е била предявена в условията на евентуалност заедно с иск за
лишаване на ответника от родителски права. По съображения, че се касае до
производства, разглеждани по различен ред, съдът е разделил
исковете.Претенцията по чл.132 от СК е била предмет на спора по гр.дело №
6507/2018 г. по описа на РРС.Искът е
отхвърлен.Видно от договора за правна защита и съдействие, платеното на
адвоката възнаграждение от 600 лв. е както за иска по чл.132 от СК, така и по
чл.127 от СК.Доколкото липсва разграничение как е поделена сумата по двата
спора, съдът приема, че тя е поравно дължима.С оглед резултата по настоящото
дело, в полза на ищцата по това перо следва да се присъдят 276 лв.Останалите
разноски от общо 325 лв. /държавна такса за делото и внесено възнаграждение за
назначения на мъжа особен представител/ трябва да се редуцират до 299 лв. или
общо ответникът дължи на насрещната страна сумата от 575 лв. Същият следва да
заплати по с/ка на РРС държавна таса върху размера на
издръжките от 394,80 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОСТАНОВЯВА детето Н. И.Н., ЕГН **********, да живее при майката Н.К.Х., ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Н. И.Н.,
ЕГН **********, на майката Н.К.Х.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата И.Н.Н., ЕГН **********,***, режим на лични отношения с детето Н. И.Н., както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя,
с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на малолетното си дете Н. И.Н.,
ЕГН **********, ежемесечна издръжка за периода 28.09.-31.12.2017 г. от 170
лв., а за времето 01.01.-31.12.2018 г.-по 180 лв., както и да заплаща за
същото, чрез неговата майка и законна представителка, Н.К.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.С. ***, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.,
считан от 01.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, до настъпването на обстоятелства, водещи
до изменение или прекратяване на издръжката, и ОТХВЪРЛЯ претенцията за минало време в останалата й част, като
неоснователна.
ОСЪЖД
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Н.К.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.С. ***, сумата от 575 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********,***,
да заплати по с/ка на РРС сумата от 394,80 лв.–държавна
такса върху размера на издръжката.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/