№ 113
гр. Ихтиман, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200583 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №21-1204-
000115/08.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което на В. СТ. К., ЕГН **********, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че липсва надлежно описание на нарушението, както и че причината
за движение в аварийната лента е технически проблем на автомобила.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с процесуален представител, като жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание,
като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
На 22.01.2021 г., около 20,46 ч., на АМ Тракия, в района на 53км, посока
гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал автомобил м ... с рег. №.....
По време на движение автомобилът започнал да губи мощност и не
позволявал движение със скорост повече от 70км/ч.. Проблемът наложил
навлизане в аварийната лента за пропускане на по-бързо движещите се
автомобили.
Автомобилът на жалбоподателя бил възприет от компетентните органи,
които след извършена проверка преценили, че е налице извършено
1
нарушение и му съставили АУАН за извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от
ЗДвП.
След проверката водачът закарал автомобила на св. т т, който сменил
горивния филтър на автомобила, с което проблемът със загуба на мощност
бил решен.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – картон на НП,
докладна записка, справка за собственост на МПС, заповеди за
компетентност, справка за нарушител/водач, както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., К., с К. и т.
Доказателственият материал в по-голямата си част последователен и
безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.
Основното противоречие в гласните доказателствени средства е
касателно това имало ли е повреда на ППС, управлявано от жалбоподателя.
По отношение на това обстоятелство съдът не кредитира показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта по отношение на липсата на техническа
изправност на автомобила. Актосъставителят в показанията си заявява, че
няма никакъв спомен за случая, както и за причината автомобилът да се
движи в аварийната лента. Липсата на спомен и неопределеността в
показанията на свидетеля съдът отдава на изминалия период от време и
многото на брой подобни проверки, които са част от дейността му като
служител на ОДМВР София. Свидетелят по акта от своя страна заявява, че
водачът не е заявил да има технически проблем. Това се опровергава от
показанията на св. т, който е извършил ремонт на автомобила и лично е
възприел повредата на автомобила, последиците от нея (загуба на мощност) и
отстраняването им. В подкрепа на показанията на св. т са и обясненията на
жалбоподателя.
Показанията на св. с К. са относими единствено в частта, в която описва
техническия проблем на автомобила. В останалата им част показанията на
свидетеля касаят различен случай от процесния.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт
подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
На първо място съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН АУАН трябва да
съдържа собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и
длъжността му, а според т. 7-имената, точните адреси и датата на раждане на
свидетелите. Следователно законът не допуска актосъставителят и свидетелят
по акта да са едно и също лице. В конкретния случай в АУАН лицето Г. ИВ.
Б. е посочен едновременно като актосъставител и свидетел при
2
съставянето на акта. Този порок в съдържанието на АУАН не може да бъде
отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН или в съдебна фаза чрез
свидетелски показания, поради което представлява самостоятелно основание
за отмяна на атакуваното НП.
На второ място съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН АУАН трябва да
съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. От показанията на
св. К., който изобщо не е посочен в АУАН, се установява, че същият е
свидетел при съставяне на АУАН, а не актосъставител. Същевременно обаче
св. К. заявява, че поправката с химикал в АУАН относно мястото на
нарушението- „53 км“, е извършена от него и подписът срещу тази поправка
също е негов. Свидетелят при съставяне на АУАН не разполага с правомощия
да съставя АУАН и в частност да посочва мястото на извършване на
нарушението. След като свидетелят при съставяне на АУАН е попълнил
съществен реквизит на АУАН какъвто е мястото на извършване на
нарушението чрез посочване на конкретния километър от АМ Тракия, то е
налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, поради което
издаденото въз основа на такъв АУАН НП следва да бъде отменено и на това
основание.
На трето място, дори да се приеме, че не са допуснати горепосочените
нарушения във връзка със съдържанието на АУАН, то при направения
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав счита, че по делото не се доказа по безспорен начин виновно
извършено нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП забранява на водачите на ППС при
движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително
спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, посочени по-горе,
санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда наказания лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и
глоба 1000 лева.
Съдът намира, че в случая не е доказана липсата на едно от
изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно - повреда на
пътното превозно средство. От събраните доказателства липсата на повреда
на МПС не се установява по безспорен начин.
В конкретния случай се установи, че жалбоподателят се е движел в
лентата за принудително спиране при наличие на едно от изключенията на
горепосочената разпоредба - повреда на пътното превозно средство,
изразяваща се в загуба на мощност на автомобила, непозволяваща движение
със скорост повече от 70км/ч. Състоянието на автомобила не е позволявало
движение с необходимата за автомагистрала скорост и е създавало опасност
за движението, поради което автомобилът се е движил с ниска скорост и в
аварийната лента. Впоследствие на автомобила бил извършен ремонт- смяна
на горивен филтър.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице обективни
3
причини жалбоподателят да се движи в аварийната пътна лента- поради
повреда на МПС. Налице е било едно от изключенията, посочени в чл. 58, т.
3 ЗДвП, поради което вмененото нарушение се явява недоказано от
обективна страна.
Предвид неправилното приложение на материалния закон обжалваното
НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С молба на л. 47 от делото се
претендират разноски, като съгласно пълномощно на л. 9 от делото
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.. Съгласно чл. 144
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Възражение за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се прави от
въззиваемата страна (л. 3 от делото). Съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуциран до законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1204-000115/08.02.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с
което на В. СТ. К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на В. СТ. К., ЕГН **********,
сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4