№ 1656
гр. Варна, 08.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20243100100765 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Ищецът П. К. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. Ж. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно уведомен от
предходно съдебно заседание. Представлява се от прокурор Д.К., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Вещото лице В. В. Д., редовно уведомен, явява се лично.
Вещото лице Т. К. А., редовно уведомена, явява се лично.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Прокурор К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
27502/01.11.2024 г. по допуснатата комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза и пристъпи към изслушване на вещите лица, след снемане на тяхната
самоличност.
Вещо лице В. В. Д.: 66 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата комплексна
1
съдебномедицинска и психиатрична експертиза.
Вещо лице Т. К. А.: 62 г., разведена, неосъждана, български гражданин, без родство
и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза.
Вещото лице, на въпроси на съда:
Вещото лице Д.: Спина бифида е вродено заболяване, а Дорзалгията е всяка болка,
която е в гърба. Спина бифида може да е довела до болките на ищеца. Той има и
дегенеративни промени по ставния апарат. Има Коксартроза, има поясни прешлени вродени
проблеми, така че болките в гърба имат своето анатомично обяснение. Ищецът има и
вродени, и придобити заболявания на гръбначния стълб и таза. Те не са причинени от
наказателното производство. Няма как да имат връзка, особено вродените, но ако човекът е
бил в ареста, безспорно с този тип увреждания може да има болки в гърба при лежането. Все
пак, там не е пухено леглото.
В заключението съм записал “Хипертонична болест, налична години преди 2023 г.
според приложените документации и Хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност”. Първите данни за това заболяване датират от 2023 г., но там вече описват
едно хипертонично сърце, т.е. сърдечният мускул е бил уголемен. За да се уголеми, това
значи, че дълго време човекът има хипертония и то неконтролирана. Давам пример със себе
си. Аз имам Хипертония от 40- годишен, но пия хапчета и преди месеци гледахме и е
нормално. Имам Хипертония, но нямам Хипертонично сърце. Това е смисъла. Този човек
обаче е имал, но не се е лекувал и затова нараства. Това е масово. В случая, самата
Хипертония не може да е в резултат на наказателното производство. Ищецът е доста едър,
пълен, има и наслдствна обремененост, т.е. Хипертонията при него просто си се развива.
При водене на наказателно производство има психическа компонента, натоварен е, нещо го
обвиняват, нещо го питат и човека се притеснява. Това може да провокира хипертонични
кризи, т.е. да вдига кръвно налягане. Самата болест не, но той може да вдига кръвно
налягане от това, че примерно бива разпитван. Изпитва неудобства. Хипертоничната болест
не може да е резултат от наказателното производство. Той си я е имал и преди това.
Хипертоничното сърце без застойна дейност е част от проявите на Хипертоничната болест.
Както казах, тъй като не се лекува, сърдечният мускул се задебелява, но това е с години, с
много години. Хипертонични прояви като покачване на кръвното налягане могат да се
дължат на наказателното производство.
Исхемичната болест на сърцето, проявяваща се с нестабилна Ангина пекторис е от
2023 г., но в заключението съм допуснал грешка като съм записал 2013 г. Всъщност няма
документация, че преди тази дата я е имал.
Исхемичната болест на сърцето е, когато кръвоносните съдове, които изхранват
2
сърдечния мускул, които са с диаметър на един макарон, когато вътре в просвета на съда
нарастват склеротични плаки, те вече дават клинични изяви. Исхемичната болест на сърцето
се проява анатомично със склеротични плаки в просвета на съдовете, които изхранват
сърцето. Това е също и една от причините за хипертрофията, освен хипертонията. Те са
много свързани. Исхемичната болест на сърцето не може да е в резултат на воденото
наказателно производство. Тя е по същия начин, но и по същия начин мога да кажа, че ако
човекът си има Исхемичната болест на сърцето, при водене на процесуални действия, той
може да получи някой ангинозен пристъп, но самата болест не. Ангинозен пристъп се
изразява обикновено с болка и стягане в гърдите.
Гастроезофагеална рефлуксна болест съкратено “ГЕРБ”, това е едно състояние, при
което клапата, която се намира между края на хранопровода и началото на стомаха не
задържа добре и по време на работа на стомаха, тъй като той се свива и обработва храната,
може част от стомашното съдържимо да се върне към хранопровода. Появата на това
заболяване няма отношение с воденето на наказателното производство.
Глаукомата на двете очи е повишено очно налягане. Тя няма отношение с
наказателното производство. Свързана е с възраст, свързана е понякога с Диабет, защото той
тук вече има и някакви наченки на такъв. Ищецът има и наследствена предразположеност
към Глаукома.
Относно Неинсулиновия захарен диабет. По принцип съществува понятието “Стрес
диабет”. Това е, когато диабетът се провокира от някакво много тежко, остро стресово
състояние, но случая не е точно такъв . Той и сега няма точен Диабет. Това е един начален
стадии, който често е свързан с напредване на възрастта. Според мен появата му е малко
вероятно да е от наказателното производство. Не мога да се закълна на 100% именно заради
“Стрес диабета”, но най- вероятно не. Нямаше за какво да виждам ищеца, защото има такава
документация, че аз освен да му измеря едно кръвно друго не мога да направя. Казах, че е
едър, защото го пише в документацията. Там пише, че е едър с наднормено тегло.
Наднорменото му тегло е от много години, но то има отношение по- скоро до Хипертонията
и до Исхемичната болест на сърцето. Донякъде дори и за болките в гърба, защото това е все
едно човек постоянно да ходи с тежка раница отпред или отзад.
Наказателното производство е продължило 10 години и 7 месеца. Появата на
Неинсулиновия захарен диабет е констатирана през месец септември 2024 г. Не съм много
склонен да прима, че е Стрес диабета, но напълно не може да се изключи, още повече, че
диабета много дълго остава неразпознат. Хората нямат симптоми. Те започват да пият
повече вода, примляскват с устни, облизват си устните и им изсъхва устата, но това може да
се дължи на много неща. Ако говорим за неинсулиново зависим захарен диабет, който е
провокиран от стреса и е установен през месец септември 2024 г. не мога да изключа на
100% възможността да го отнесем към периода 2011 г. – 2022 г. Обикновено хората, когато
получат някакви по- сериозни оплаквания като сърбеж по краката, като болки в краката,
пресъхване на устата, приема на вода или най- често се открива диабета при профилактични
прегледи, защото веднага се виждат повишените стойности на кръвната захар. Сега ми
3
показаха нов документ за ищеца, но и в предния с лабораторните показания се вижда, че
диабета му още е граничен. Той още не е за Инсулин, а може да се справя с диетичен режим,
с което да избегне приема на Инсулин. Той още е с гранични стойности, които могат да се
лекуват с диети и евентуално с медикаменти, ако се наложи. Изпотяването не е признак на
заболяване. Човек може да се поти по много причини. Най- добрия начин е хората да си
правят профилактични прегледи веднъж годишно, което е и изискване на Здравната каса.
Както казвам и на колегите, ние колите си преглежаме всяка година, но себе си, не. В този
смисъл е много трудно да се хване точна дата. Тук например Исхемичната болест е открита
през 2023 г., но той със сигурност я е имал и преди това. Това е, защото не се е изследвал, не
е правена и кардиограма.
Вещото лице, на въпроси на съда:
Вещото лице А.: Господин Г. посещава все още психолог и самият той казва, че има
огромна разлика от това, което е бил преди да започне психотерапевтичните сеанси. Мисля,
че доста дълго време ще му останат такива елементи на посттравматичен стрес. При него
има една промяна на личността, въпреки, че нямаме данни какъв е бил преди, освен това,
което той казва и свидетелските показания. Все пак има една промяна, кото е забележима,
като имам предвид, че без да познаваш лицето по начина, по който той се държи има нещо в
поведението му, което показва, че той е дистанциран и затворен. Направи ми впечатление,
че много трудно започна изследването и това не беше някаква поза или някаква симулация, а
неохота за разговор. Постепенно се освободи. Това не е рядко, когато трябва да се
възпроизвеждат стресогенни моменти. Вече в момента, в който той се потопи в тях се появи
и афекта, но въпреки всичко има една дистанцираност и апатия. Това го има и в едно от
свидетелските показания на негов приятел, че той е станал различен, апатичен и трудно
контактен. Това са до известна степен остатъчни симптоми на депресивно състояние. Затова
смятам, че все още има какво да се желае във възстановяването му.
Една дългосрочна комплексна терапия с психиатър и психолог би допринесла за една
благоприятна прогноза, за преживяване на тази травма, така, че тя да не пречи. Въпреки, че
тя все още не е изцяло изтласкана, защото, тя ще остане, тя не може да бъде забравена, но
изтласкана емоционално. Това е един механизъм на нашата психика – всички силни
негативни емоции да ги изтласкаме, да ги капсулираме. Описан е още от Фройд за първи път
механизмът на изтласкване. В случая, когато ги капсулираме се нарича “Капсулиране на
афекта”. Една дългосрочна терапия, времето и позитивните неща, които се случват около
него, защото е важен и животът, който ще води занапред биха довели до капсулирне и
изтласкване на психотравмата. Той винаги ще бъде чувствителен на тази тема. Тази капсула
ще се отваря всеки път, когато има подобна ситуация. Той самият казва, че вече не гледа
такива неща, не се интересува от събития и от политика. Има едно отчуждаване от всичко,
което е забележимо. Той се е отчуждил и от приятелите си, защото в такъв момент се виждат
кои са добрите приятели, но като цяло е станал по хладен и затворен.
Препоръката ми към ищеца е да продължи с психотерапията, особено, когато той има
4
добра изградена терапевтична връзка с този психолог.
Относно медикаментозната тератия, тя по- скоро би повлияла емоционалността,
защото той все още е подтиснат. Има депресивност. Терапията би повлияла ахедонията,
което е липсата на удоволствие, което също е депресивен симптом. Една антидепресивна
медикаментозна терапия, а не с растителни добавки, каквито той приема към момента, би
допринесла за подобрението.
Вещото лице, на въпроси на адв. К.:
Вещото лице А.: Аз прегледах ищеца. Той е бил с високо наднормено тегло дълги
години и в резултат на всички тези преживявания, той е редоцирал теглото си. Той не се е
хранил. Към момента е едър мъж, всъщност е с наднормено тегло, но според мен не е със
затлъстяване. Преди това е бил с доста наднормено тегло.
При прегледа на ищеца, той не е споделял за други обстоятелства, освен воденото
срещу него наказателно производство, които могат да са причина за установеното
посттравматично стресово разстройство. Ако коментираме финансовото положение, в което
е изпаднал, липсата на работа, липсата на възможност да работи по специалността си, все
пак той е бил добър професионалист с образование и квалификация в тази област, в момента
изпълнява друга дейност. Сега работи на техническа длъжност, от която е доволен, но не е
по специалността му. Това са пак последствия от делото. Няма други неща и няма приложени
документи за други събития.
Вещото лице, на въпроси на адв. К.:
Вещото лице Д.: Както Хипертонията, така и Исхемичната болест на сърцето могат
при ситуации, в които има силно психическо напрежение да си променят стойностите.
Могат да се проявяват с рязко повишаване на кръвното, или път да се получи ангинозен
пристъп.
Медикаментите по всичките заболявания на ищеца в една или друга степен налагат
прием. Тъй като те са хронични състояния и за Хипертонията трябва да се поддържа
медикаментозна терапия, за Исхемичната болест, за Гастроезофагеална рефлуксна болест
също трябва. Може с тези гръбначни проблеми да се приемат обезболяващи и да се правят
физиотерапии. Както казах, диабетът е още на границата, но неизбежно, както върви, той ще
си развие диабет и ще трябва да приема медикаменти. За момента, може да го забави и да
намали лошите промени от диабета. Когато коментирах състоянието на ищеца, имах предвид
и новите медицински документи, които адвокатът му ще представи днес.
Вещото лице, на въпроси на прокурор К.:
Вещото лице Д.: В заключението, в т. 1 и 2 съм посочил две вродени заболявания. Те
могат да са причина за т. нар. “нощно напикаване”. Определено Спина бифида, най- често се
5
проявява още в детска възраст. С възрастта по- скоро се намаляват нейните прояви, но за нея
е много характерно нощното напикаване. Спина бифида е раздвоен гръбначен стълб.
Нервите, които инервират пикочния мехур се намират точно в тези части на гръбнака, където
е раздвоен гръбначния стълб. Това винаги е било свързано с нощните напикавания, дори е
обратно, намира се раздвоения гръбначен стълб, когато тръгнат да търсят защо има нощно
напикаване. Той дори има още една анатомична аномалия – липса на опашна кост. Очевидно
по време на бременността е имало някакви проблеми, които са довели до тези вродени
състояния. Дегенеративните промени не са вродени, а се получават впоследствие. Вродните,
в случая са раздвоения гръбнак и липсата на опашна кост.
Това нощно напикаване може да бъде и вследствие на стресово състояние, като
воденото наказателно производство, но няма как да се направи някаква диференциация. Той
може да ги има и без, може по същия начин при психически натоварвания да се прояви
повече.
Вещото лице, на въпроси на прокурор К.:
Вещото лице А.: Енорезиса – нощното напикаване в детска възраст е психично
заболяване и го има като отделна диагноза. Там е комплексна генезата. Както каза доц. Д.,
Спина бифида е много често срещано, но не е задължително, защото има и нощно
напикаване и без това. През последните десетилетия има теории, които са свързани с
антидиоретичния хормон, че има някакви нарушения, дори има такава терапия. В
психиатрията се смята, че по- тревожните деца, живеещи в по- стресови ситуации, по- късно
развиват контрол върху тазовите резервоари. Може да има и дневна енореза и през деня да
не ги задържат. Обичайно се смята, че има Енореза, дали ще е нощна или дневна, когато
контролът върху тазовите резервоари не се осъществява вече и след 3- годишна възраст. Три
години се смята периодът, в който би трябвало нервната система да е узряла. Понякога
продължава и до пубертета и тогава се слага тази диагноза. Обичайно в пубертетът това
нощно напикаване прекратява, освен ако има някой много тежки малформации, които са
свързани обичайно с умствено изоставане или друга много тежка патология. При тази
анатомична особеност и вероятно и някаква нервно – ендокринна особеност, която има той
като предразположеност, стресът в случая се явява провокиращ, отключващ фактор на
предразположен терен. От една страна имаме предразположеност и самият факт, че той към
момента го няма този проблем и се е повлиял от терапията. Има много медикаменти, които
се смята, че могат да повлияят, но няма единен протокол за лечението. В случая, по- скоро е
повлияло успокояването, вероятно и антидепресантите, които е взимал, но той твърди, че
след психотерапията е изчезнало. Съпругата му също го заявява по време на свидетелските
показания. Така, че да, може да е от стреса, но при предразположен терен.
Посттравматичното стресово разстройство е психично заболяване. Това е официалния
код към Международната класификация на болестите, раздел “Психични заболявания” и то
е в раздела “Разстройства, свързани с тежък стрес”. В заключението съм записала, че ищецът
е претърпял психотравма, тревожност и депресия. Депресията е синдром. Тя е комплекс от
6
симтпоми. Депресивния синдром е наличие на три основни симптома – понижено
настроение, лиса на желание за контакти и липса на удоволствени изживявания. Към него
вече се прибавят различни психосоматични симптоми, при които се нарушват базисни
функции на психиката ни, като апетит, либидо, когнитивни нарушения, които също са
функционални, временни. Това не е Деменция. Такива са нарушено внимание, трудна
концентрация, лесно забравяне и др. Всичко това е един депресивен синдром. В случая
депресивния синдром при ищеца е от реактивен тип, т.е. като реакция на ситуацията, в която
е изпаднал.
Медицинска документация точно психиатрична, която да сочи тези синдроми, няма
приложена. Има само това психологично изследване, където подробно са описани
симптомите му. Това всъщност е като становище от психолога. Аз видях, че то не е
приложено официално и не съм имала предвид диагнозата, която е написана тук. До
диагнозата, която аз съм написала, съм стигнала самостоятелно в резултат на прегледа и
интервюто на ищеца. Психологът не може да постави диагноза, може да описва състояние.
Много трудно мога да отговоря на въпроса, дали ако тази тревожност и депресивно
състояние са били своевременно лекувани, щеше да се стигне до посттравматичното
стресово разстройство. В случая, мисля, че дори и прилагането на лечение само би
притъпило симптомите и би намалило интензитета на преживяванията. Така или иначе щеше
да има симптоми на посттравматичен стрес, защото става въпрос за събитие, което е
внезапно, изключително травмиращо като ситуация в сравнение с преживяванията, които
обичайно има лицето и където има заплаха за личността му, за бъдещето – неговото и на
семейството. Има травматична ситуация.
Диагнозата, която съм поставила е въз основа на това, което той ми обясни за
изживяванията си и според критерии, които съм цитирала в делото. Има критерии, на които
трябва да отговарят определен брой налични или липсващи критерии. Така е диагностиката
на психиатъра според Международната класификация. При него има налични критерии, т.е.
той отговаря на това състояние по описанието. Имала съм предвид и свидетелските
показания. Наблюдавах и реакциите на ищеца, което ми помогна, за да поставя диагнозата,
относно промяната в личността, която също е елемент на посттравматичен стрес, на
посттравматично стресово разстройство. Това е много характерно при наблюдението –
начина, по който лицето реагира. Все пак няма някакви предварителни психологични
изследвания или наблюдения върху личността, но начина на отреагиране има един
негативизъм. Има един гневен афект, който макар и подтиснат е много характерен при
посттравматичния стрес.
Трябва да има изключително тежко стресогенно събитие, което е със заплаха, или за
физическото здраве, или за устоите на личността, или за ценностната му система. Обичайно
това са такива ситуации като задържане, може да е някаква рискова ситуация, при която има
голяма заплаха за неговия живот, или за живота на други хора до него. Винаги е много тежко
стресогенно събитие, а в случая това е неговото преживяване. Това е човек, на когото се
случва за първи път. Затова съм цитирала изразът му “Много трудно беше, представете си,
7
семейна среда, образованието, житейският опит, който имах, по никакъв начин не ме бяха
подготвили за такъв момент”. Той попада в ситуация и в среда, за която е неподготвен и е
съвсем различна. Има хора, които се движат в такива кръгове от детска възраст и престъпни
групи, но това е човек, който си е имал подреден живот, образование и семейство.
Адв. К.: Нямам повече въпроси към вещите лица.
Прокурор К.: Нямам повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ по комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 27502/01.11.2024 г. на вещите лица В. В. Д. и Т. К. А..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Т. К. А. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 250 /двеста и петдесет/ лева на 500
/петстотин/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Т. К.
А. намира, че възнаграждението на вещото лице следва да бъде изменено от сумата 250
/двеста и петдесет/ лева на 500 /петстотин/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за вещите лица в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДАТ от бюджета на съда разходни касови ордери за сумата на
първоначално определеното възнаграждение в размер на по 250 лева /изд. 2 бр. РКО за по
250 лв./.
ДА СЕ ИЗДАДЕ от бюджета на съда разходен касов ордер на вещото лице Т. К. А.,
за сумата на допълнително определеното възнаграждение в размер на: 250 лева.
Адв. К.: Представям и моля да приемете резултати от изследване, което е след
последното заседание.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото, днес
представения от процесуалния представител на ищеца Амбулаторен лист от 14.10.2024 г.,
8
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес представения от
процесуалния представител на ищеца Амбулаторен лист от 14.10.2024 г.-2л.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Представям и моля да приемете доказателства за заплатения адвокатски хонорар,
ведно със списък на претендираните разноски.
Прокурор К.: Нямам други доказателствени искания.
Възразявам за прекомерност на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Моля да уважите предявената искова молба. Считам, че от събраните по
делото доказателства се установи основателността на същата.
В настоящото производство, следва да бъде съобразена личността на увреденото
лице, данните за предходно осъждане, каквито в случая липсват /той е с чисто съдебно
минало/, начина му на живот и обичайната среда, които считам, че бяха установени от
събраните свидетелски показания. Да се вземе предвид и тежестта на престъплението.
Същият е привлечен за тежко престъпление, предвиждащо и санкция на цялото му
имущество. Също така и продължителността на наказателното производство, което е
продължило почти 11 години. Също така наложените мерки на принуда, като по отношение
на него са наложени най- тежките такива. Да се отчете, начинът, по който се е отразило
наказателното преследване върху личния, обществения и професионалния му живот.
Считам, че от събраните по делото свидетелски показания се установи по какъв начин му се
е отразило, а именно, че е имало огромна промяна в тези сфери на живота му.
Налице е и публична разгласа на това наказателно преследване.
Считам, че по делото се установи и наличие на здравословно увреждане.
По отношение на психиката му считам, че безусловно се установява наличието на
Посттравматично стресово разстройство, което е диагноза.
По отношение на останалите заболявания, дори и съда да приеме, че не са пряка
последица от наказателното преследване, макар, че считам, че приетата по делото
експертиза е категорична по отношение на неинсулиново зависимия диабет, че може да се
9
приеме, че е последица. При всички положения, доц. Д. поясни, че наказателното
преследване е причина да се повлияе отрицателно протичането на болестното му състояние
по отношение на всички болести.
Моля за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски в пълен размер.
Моля за възможност за писмена защита.
Прокурор К.: Считам, че исковата молба е неоснователна. Да, безспорно са налице
правопораждащи обстоятелства, а именно повдигнатото обвинение, Прокуратурата да носи
отговорност по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ. Наличието на повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление, по което обвинение ищецът е бил оправдан. Това е факт, който се
доказва от писмените доказателства.
Налице е „Задържане под стража“ на ищеца за времето от 14.02.2011 г. до 29.04.2011
г., т.е. той е бил с тази най- тежка мярка за неотклонение 2 месеца и 14 дни. Казвам това във
връзка с твърденията на ищеца, че в ареста е преживял голям стрес. Бил е с криминално
проявени лица, включително с лице, което е извършило убийство. Условията в ареста били
лоши. Това дори и да е така, Прокуратурата не следва да носи отговорност за това, какво е
положението в ареста и с кои лица той пребивава.
Освен това, той бил с тази най- тежка мярка на неотклонение за 2 месеца и 14 дни.
Именно правото му на свободно придвижване е било ограничено за този период от време.
След това е бил с по- лека мярка за неотклонен „Домашен арест“ от 29.04.2011 г. до
10.08.2011 г., което е 4 месеца и 11 дни. Правото му на свободно придвижване е било
ограничено, но той е бил в домашна среда. Не е бил лишен от възможността да контактува
със съпругата и детето си. Мярката се изпълнява като си стоиш вкъщи. Няма право да
напуска дома си без разрешение на Съд или Прокуратура.
След това, до приключване на наказателното производство от 2011 г. до 19.03.2013 г.
е бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Това означава, че вече всички
ограничения на гражданските права, които е имал са били отпаднали. Той е могъл да
упражнява дейност, да работи, да контактува с приятели и т.н.
Считам, че интензитета на тези мерки за неотклонение не е толкова голям. Той е
обичаен за всеки, който бъде поставен в такива условия, поради което не следва
Прокуратурата да носи отговорност.
Факт е, че наказателното производство е приключило за дълъг период от време, но
тук въпреки наличието на съдебна практика, аз изразявам становището, че Прокуратурата
следва да носи отговорност за времето, когато наказателното производство е било в
досъдебна фаза. От образуването му, повдигането на обвинение до внасянето на
обвинителен акт. Това е периодът от време от 2011 г. до 2013 г. Това, че влязлата в сила
оправдателна присъда е постановена през 2021 г., не може да бъде вменено във вина на
Прокуратурата, тъй като за този период от време Прокуратурата не администрира
10
производство. Да, участници сме в производството. Поддържаме, а можем и да не
поддържаме обвинението, но ние не определяме колко бързо да приключи и за кога да бъде
отложено делото.
Аз считам, че разследването е приключило в рамките на разумните срокове, защото
са налице обвинения за тежко умишлено престъпление, но са налице и други съучастници,
които са били обвинени. Имаме една усложнена фактическа обстановка. Нормално е за този
период, за колкото сме разследвали делото и сме внесли обвинителен акт, в тези разумни
срокове да приключи и съдебното производство.
Относно заболяванията, които биха могли да бъдат в причинно –следствена връзка,
считам, че от назначената съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установи, че
ищецът П. Г. има наследствени заболявания, за които Прокуратурата не следва да носи
отговорност. Такива са именно тези по т. 1 и т. 2 от заключението на доктор Д.. Такова беше
и неговото становище. Също така и т. нар. „нощно напикаване“, за което свидетелства
съпругата му, не са в причинно – следствена връзка с воденото наказателно производство, а
вследствие на тези вродени заболявания, които той има.
Същото се отнася според мен и за Хипертоничната, Исхемичната, Гастроезофагеална
рефлуксна болест и преддиабетното му състояние. Това са тези заболявания, които биха
могли да бъдат породени от възрастта, от начина на живот и не се доказа наличието на
директна причинно – следствена връзка, с воденето на досъдебното производство и тези
заболявания.
Относно психичното му състояние, д-р А. не е запозната какво е било то преди да
бъде образувано досъдебното производство. Тя констатира наличието на Посттравматично
стресово разстройство към настоящия момент, когато е изготвила експертизата. Безспорно
воденето на наказателно производство би могло да предизвика тревожност и депресия, но
липсват данни дали назад във времето, преди да бъде образувано досъдебното производство,
той не е преживял такива стресови ситуации и да си има това психично разстройство.
Остава недоказано, че именно това посттравматично разстройство е предизвикано от
воденето на наказателното производство.
Относно приложените по делото публикации от медиите, не се установява това да са
изявления на прокурори. Това са статии, публикувани от журналисти в съответните
вестници. Не е ясно откъде тази информация е попаднала в пресата и е била изнесена там.
Липсват доказателства, че това е въз основа на изявления на прокурори, поради което ние не
следва да носим отговорност за това.
Моля да имате предвид, преценявайки тежестта на гласните доказателства, че те
изхождат от негови най- близки хора – съпругата му и негов приятел. Донякъде те биха били
заинтересовани да свидетелстват в негова полза, именно като твърдят, че той се е отчуждил,
вече не контактувал с всичките си приятели и се е променил начина му на живот.
Алтернативно, ако прецените, че действително вследствие на воденото наказателно
производство, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са подробно посочени в
11
исковата молба и се изразяват в стрес, отчуждение от хората, сънуване на кошмари и др.,
моля да съобразите разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, т.е пресъденото нещо да не надхвърля
претърпените вреди.
Възразявам за прекомерност на адвокатския хонорар.
Адв. К.: /Реплика/ Относно възраженията на прокурора по отношение на обема на
отговорността на Прокуратурата отбелязвам, че е налице тълкувателно Решение № 5/2015 г.
на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че процесуален субституент на Държавата по искове
като настоящия, т.е. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е само Прокуратурата на Република
България и отговорността е обективна. Няма значение, кои правозащитни органи, дали Съд,
Прокуратура или Разследващи, в каква степен с действията си са допринесли за
увреждането. Отговорността е винаги за Прокуратурата, когато бъдат установени
предпоставките за възникване на същото.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА възможност на процесуалния представител на ищеца да депозира писмени
бележки по съществото на спора в 10- дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:57 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12