Р Е Ш Е Н И Е
№1489/11.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на петнадесети март, през
две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***********
при участието секретаря *******, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №5764 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Н.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Д,О,З,“
ЕАД, ЕИК *********със седалище
и адрес на управление *** за осъждане на ответника за заплати сумата
от 10808,10 лева, съставляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „******“, оформена в застрахователна полица №***************/10.04.2017г.,
валидна за периода 18.04.2017г. – 17.04.2018г.,
вследствие причинени на притежавания от ищеца МПС марка „*************”, рег. *******НК имуществени
вреди вследствие на водопроводна авария, осъществена на 21.12.2017г. в
гр. Варна при движение в посока подлез на пътен възел „*******“ на бул. Васил Левски,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 23.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 258,21 лева съставляваща
мораторна лихва върху дължимата главница за периода 27.01.2018г. – 22.04.2018г., съобразно допуснатото изменение на предявените искове с
определение постановено в съдебно заседание на 01.02.2019г.,на
осн. чл. 405,
ал.1 КЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищеца притежава
МПС марка „*************”, рег. *******НК, като
с ответното дружество в качеството му на застраховател е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Каско“, оформена в застрахователна полица №***************/10.04.2017г.,
валидна за периода 18.04.2017г. – 17.04.2018г.
Излага, че на 21.12.2017г., около 20,10 часа в гр. Варна,
при движение в посока подлез на пътен възел „*******“ на бул. Васил
Левски, застрахованото МПС
е навлязло в район с водопроводна авария, при което в автомобила
е проникнала вода и той е изгаснал.Вследствие инцидента на л.а. са причинени имуществени
вреди в размер на 15681,60 лева, съставляващи
необходими разноски за възстановяване на увреждането. Като част от
претендираната главница се иска присъждане и на сумата от 150 лева
съставляваща стойност на смяна на регистрационните номера на увредения МПС.
Твърди, че
за настъпилото увреждане на л.а. ищеца е уведомил своевременно застрахователя, който е образувал застрахователна преписка по щета №
44010311710904/22.12.2017г., по която
е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Всички документи по застрахователната
преписка били предадени на ответника на
05.01.2018г., поради което
и предвид изтичане на 15 работни дни от
предаването им същия изпадал в забава, поради което считано от
27.01.2018г. до завеждане на ИМ в съда претендира заплащане на мораторна
лихва върху претендираната главница.
В срока
по чл. 131 е депозиран писмен отговор от ответника.
С отговорът се
оспорва механизмът на настъпване на застрахователното събитие, като се
посочва, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение за настъпилите имуществени вреди се основава на т.9.1.13 от ОУ, която визира
освобождаване на застрахователя
от отговорност при неправилна експлоатация на застрахованото
МПС. Навлизането във високи води, което предоставя
и уврежданията на л.а. съставлява неправомерно поведение на водача на застрахования л.а.Излага възражения, че твърденията за липса на предупреждение
на място на аварията не отговарят на истината, като сочи, че в близост
на мястото на аварията е бил разположен
автомобил на МВР, който е указва на водачите безопасните за минаване участъци, но въпреки това
возача на застрахования л.а. е преминал през наводнения подлез, при което
са настъпили вредите. В условията на евентуалност
сочи, че водача на л.а. е нарушил т.10.8 от ОУ, която също дава
възможност за отказ заплащане на обезщетение. Сочи, че навлизайки
в подлеза застрахования не е изпълнил задълженията
си да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, проявил е груба небрежност при експлоатацията му. В евентуалност сочи,
че основание за отказ е и разпоредбата
на чл. 9.1.17 от ОУ, която освобождава
застрахователя от заплащане на повреди по двигателя от
навлизане на вода, кал и др. в цилиндрите на л.а. В евентуалност намира претенцията за завишена по
размер. Сочи, че неоснователно се претендира и сумата от 150 лева,
който разход не
се покрива от застрахователния договор.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от третото лице
–помагач на ответника Община Варна, с който се сочи,
че претенцията е неоснователна, като водача на л.а. е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, при което
са настъпили и уврежданията за МПС.Отделно от това посочва, че
предвид спецификата на аварията отговорност би следвало да носи дружеството „ВиК“ ООД.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
свидетелство за регистрация Първа част № *********/26.03.2014г., от което се
установява, че „Н.И.“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Владимир Велчев Тонев е собственик на л.а. марка марка „*************”,
рег. *******НК.
Представен е договор за
застраховка „******“, оформен в застрахователна полица № ***************, със срок на действие 18.04.2017г.-17.04.2018г., сключен между ищеца и ответника
в качеството му на застраховател.
Представено е по делото уведомление за щета №44010311710904/22.12.2017г.,
от което се установява, че на така посочената дата застрахователя е уведомен за
настъпило застрахователно събитие с МПС собственост на ищеца, за което е
сключена застраховка „Каско“.
На
05.01.2018г. на застрахователя са предоставени допълнителни документи по
претенция №44010311710904/22.12.2017г.
С
писмо изх.№66/08.01.2018г. ответникът в качеството му на застраховател е
уведомил ищеца, че постановява отказ да изплати застрахователно обезщетение
вследствие настъпилото застрахователно събитие, за което е уведомен,
позовавайки се на т.9.1.13 от ОУ и т.10.8 вр.т.10.1
от ОУ.
Представено
е възражение вх.№26/01.02.2018г. от представляващия и управляващ ищцовото
дружество във връзка с отказ №66/08.01.2018г.във възражението се излагат, че
водача преди на навлезе в подлез на пътен възел „*******“ е видял спрял
патрулен автомобил в аварийната лента, като към зоната на аварията е нямало
поставени знаци или заграждащи съоръжения, забраняващи движението. С
възражението се прави искане от застрахователя за преразглеждане на
постановения отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
Представени
са общи условия по автомобилна застраховка „Каско“ на
„Д,О,З,“ ЕАД.
С
писмо от 04.12.2018г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Варна се посочва, че
спрямо водача на МПС- пострадало при настъпило застрахователно събитие на 21.12.2017г.
на бул. Васил Левски в подлеза на пътен възел „*******“ не е образувано
административно наказателно производство, като на водача – Владимир Велчев
Тонев не е наложена санкция.
От
удостоверение №28.11.2018г. от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД се
установява, че на 21.12.2017г. около 19,24 часа е регистриран сигнал за силен
теч в района на ж.к.Бриз, ул.Петър Скорчев. СМР за отстраняване на аварията са
започнали на 21.12.2017г., като същите са приключили на 22.12.2017г.Към
удостоверението е представена и работна карта на осъществените действия, от
която се ,установява, че за периода около 20,00 часа на 21.12.2017г. –
22.12.2017г. – 01,00 часа е осъществена дейност по почистване и
обезопасяване.Началото на отстраняване на аварията е започнало на 21.12.2017г.
в 20,00 часа, като същата е отстранена на 22.12.2017г. в 16,00 часа.
С
писмо от 09.01.2019г. от началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Варна се
установява, че на 21.12.2017г., около
19,03 часа е получен сигнал от МВР за авария на ВиК
мрежата в района на пътен възел „*******“. На същата дата в 20,00 часа е
изпратен екип на МВР, който при пристигането си взел мерки за ограничаване на
пътното движение, като били поставени напречно светлоотразителни
конуси и полицейски ленти напречно на пътното платно. Движението в посока к.к. „Златни Пясъци“ било отклонено до отстраняване на
аварията.
По
делото е прието заключение на вещото лице Й.М. по назначената съдебно
–автотехническа експертиза. Експерта посочва, че стойността необходима за
възстановяване на нанесените вследствие инцидента вреди възлиза на 10808,10
лева, от която 7846,38 лева стойност на необходимите за подмяна части и 2961,72
лева стойност на труда. По отношение механизма на настъпване на щетата посочва,
че вследствие навлизане в подлеза и наличната на място вода през системата за
захранване на двигателя на л.а. с чист въздух прониква вода, съответно вода
прониква и в купето на автомобила.Счита, че е налице причинно –следствена
връзка между настъпилите увреждания и механизма на настъпване на ПТП. В съдебно
заседание при приемане на заключението, в.л. дава допълнителни разяснения, като
посочва, че разположението на аварията в подлеза на пътен възел „*******“ – в
неговата най –ниска част, не дава възможност на водача предварително да прецени
дали там има вода, съответно нивото на същата. Тази невъзможност за преценка на
създадената пътна обстановка се обосновава и от момента на осъществяване на
инцидента, а именно в тъмната част от денонощието, когато автомобилът се движи
на включени фарове, които осветяват пътното платно пред водача на около 70
метра, което е недостатъчно за възприемане наличието на вода, съответно на
нейната дълбочина, това и при положение, че пътния участък на пътен възел „*******“
е с дължина около 20 метра. За процесния автомобил ниво на водата над 20 см.,
експерта посочва, че е високо и потенциално опасно от увреждане на същия.
Разпитан
по искане на ищеца е свидетеля Красимир Илиянов
Куцаров, който посочва, че в деня на инцидента е управлявал лекия си автомобил,
като на светофарна уредба преди мястото на инцидента е спрял зад управлявания
от представляващия и управляващ ищеца л.а. След зелен сигнал колите са
продължили, като свидетелят се е движил на около 50-100 метра зад процесния
МПС, като между двата автомобила е нямало друго ППС.При движение свидетеля
констатирал, че в лявата част на остров на пътното платно е разположен багер, а
в дясно на автобусната спирка се е намирал полицейски автомобил. Служителите се
намирали до полицейския автомобил, като при наближаване към тях, свидетеля бил
спрян от същите, които го уведомили за аварията.Процесният автомобил продължил
напред, като свидетеля посочва, че него служителите на МВР на са правили опит
да спрат, съответно е нямало обозначение или сигнализация ограничаващи движението на място на инцидента.
Свидетеля посочва, че от място където е бил спрян от служители на МВР, подлезът
на пътен възел „*******“ се е намирал далеч, като не е могъл да прецени дали
същия е пълен с вода. Излага се, че свидетеля запитал служителите на МВР дали е
затворен пътя и дали може да продължи напред, а последните посочили, че в
момента пътя бил отворен доколкото до преди около 2 минути имало багер, който
ограничавал движението на пътното пътно но в този момент той се бил изтеглил.
Свидетеля бил пренасочен от органите на полицията през друг маршрут.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1
при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Не се спори, че страните са
валидно обвързани по силата на договор за застраховка „******“, оформена в застрахователна полица №***************/10.04.2017г., валидна за периода 18.04.2017г. – 17.04.2018г. Безспорно е също така, че в срока на действие на
договора за застраховка ищцовото дружество в качеството му на собственик на
процесния л.а. е заявил чрез управляващия и представляващ последното претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно
събитие, като вследствие на тази заявена молба от застрахованото лице е
образувана застрахователна преписка – щета №44010311710904/22.01.2017г, по
която застрахователя е релевирал отказ да изплати обезщетение, за който отказ
ищецът е уведомен с писмо изх.№66/08.01.2018г. по описа на застрахователя.
За да постанови отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие,
се излагат съображения, че вредите са причинени при управление на л.а. в пътни
участъци забранени за движение, или по пътища, които предполагат висок риск от
увреждане на МПС, или в резултата от навлизане в ограничени/затворени участъци,
или при движение по пътища, които за явно неподходящи за движение на МПС от
съответния вид. Тези основания застрахователя извежда от ОУ към договора за
застраховка „Каско“ и в частност разпоредбата на т.9.1.13, като на осн. т.10.8 вр.т.10.1 от ОУ е постановен процесния отказ, поради
поведение и действия на застраховащия, с което същия не е изпълнил свое задължение
произтичащо от общите условия. С отговора на исковата молба за пръв път се
навежда и ново основание за постановяване на отказ, което се мотивира на осн.
т.9.1.17 от ОУ, а именно вреди настъпили поради навлизане на вода, кал в
цилиндрите на автомобила.
При наведените твърдения от ищеца
и възражения от страна на ответника, съдът извежда съществения за спора въпрос,
който може да бъде формулиран около това дали преди да настъпи инцидента водача
на л.а. собственост на ищеца е възприел пътната обстановка, съответно съобразил
ли се е с нея при продължаване движението си по пътното платно. Само при положителен отговор на поставения
въпрос, в смисъл, че водача на МПС е отчел наличното пред него препятствие но
въпреки това го е игнорирал, като е продължил да управлява автомобила в посока
в която е възникнал инцидента може да бъде търсена отговорност на последния,
като бъде направен и извод, за това, че не са изпълнени условия посочени в
общите условия по договора за застраховка „Каско“, което да даде повод на
основателен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
От съвкупния анализ на събраните
в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че на
21.12.2017г., около 19,30 часа е възникнала ВиК
авария в гр. Варна на пътен възел „*******“, изразяваща се в изтичане на големи
маси вода с оглед авариралия водопровод с диаметър 820 мм.Около 20,00 часа на
място на аварията се е намирал екип на „Водоснабдяване и канализация Варна“
ООД, които видно от представената по делото работна карата в този времеви
диапазон е следвало да осъществяват дейност по почистване и обезопасяване. Към
този момент, около 20.00 часа на място на аварията е изпратен и екип на МВР. От
показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел Куцаров,
чиито показания се кредитират, като обективно и безпристрастно дадени, съдът приема, че в този времеви интервал, в
който на място на аварията са се намирали екипи на ВиК
и на МВР, през мястото на инцидента е преминал увредения л.а. собственост на
ищцовото дружество, управляван от неговия управляващ и представляващ. Управлението
се е извършвало при включени фарове на автомобила предвид тъмната част от
денонощието, в която се е състоял инцидента, като от мястото на което свидетеля
посочва, че е бил спрян от служители на МВР не могло да бъде направен извод за
наличието на вода в подлеза на пътен възел „*******“. Тези показания на
свидетеля се подкрепят и от заключението на в.л. Й. М., което също изцяло се
кредитира от съда. Експерта изрично поясни, че при осветеност на пътното платно
от фаровете на автомобила в предната част на същия на около 70 метра разстояние
от водача и при положение, че самия подлез е с дължина около 20 метра, то не би
могло да бъде възприето от водача дали в този момент в подлеза има вода и какво
е нейното ниво. За критично ниво на водата експерта посочи предвид видът на
лекия автомобил всяко ниво над 20 см., над което при преминаване през него биха
могли да настъпят увреждания. От тези събрани доказателства съдът прави извода,
че водачът на увредения л.а. при движение не е могъл да възприеме наличната
пред него пътна ситуация изразяваща се в наличие на вода на пътното платно,
съответно нейното ниво за да предприеме действия по преустановяване движение на
управлявания МПС.
При горепосочения извод се
поставя следващия въпрос, а именно дали преди мястото на наводнението, което
съвпада с пътното платно за движение, което е част от вътрешната пътна мрежа на
Община Варна е имало надлежно сигнализиране, с което водачите да са
предупреждавани за наличната авария, респ. дали този участък от пътната мрежа
към момента на инцидента е бил затворен за движение.
В разпоредбата
на чл.12 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна
(отм.), приета с решение на Общинския съвет
№3398-5/35/29.09.2011г. се посочва, че при възникване
на авария на подземни мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура в
обхвата на улица, експлоатационното дружество - собственик или ползвател на
съоръженията, е длъжно, преди започване на работа по отстраняване на аварията,
да вземе всички необходими мерки за обезопасяване движението на ППС и на
пешеходците, съгласно нормативните изисквания, както и незабавно да уведоми
дежурния на Пътна полиция при ОД на МВР - Варна и средствата за масово
осведомяване. Наред с това задължение на експлоатиращото авариралото съоръжение
дружество е предвидено правомощие на органите на МВР, на осн. чл. 165, ал.1,
т.9 от ЗДвП да осъществят временни
промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за
движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или
заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват
собственика или администрацията, управляваща пътя.
От съвкупния анализ на
събрания по делото материал, съдът не може да направи категоричен и
непротиворечив извод, че експлоатационното дружество, респ. органите на МВР към
момента на настъпване на инцидента са изпълнили задълженията си, респ.
правомощията си по закон, като са осъществили действия по обезопасяване на
пътното платно или въвеждане временна организация на движение по същото в
резултата от авариралия магистрален водопровод. Макар и посочена в представената
работна карта №032917/21.12.2017г. за авария от ВиК
дейност по обезопасяване на място на аварията, осъществена около 20,00 часа на
21.12.2017г., от доказателствата по делото се установява единствено, че на
място на пътен възел „*******“ при наводнение на пътното платно е бил
разположена строителна машина на ВиК, която към
момента на настъпване на застрахователното събитие се е намирала на остров
встрани от пътното платно, което е позволявало МПС да преминават към областта
на наводнения участък от пътното платно за движение. Изрично свидетеля Куцаров,
който е непосредствен очевидец на инцидента в резултат на което пряко и
непосредствено е възприел релевантни за делото факти посочи, че органите на МВР
са споделили, че багерът допреди минути преди инцидента е бил на пътното
платно, но в последствие се отдръпнал, което е позволило преминаване на
автомобили и навлизането им към наводнения участък. При така изложеното и с
оглед наличните по делото доказателства съдът не може да приеме, че
експлоатиращото авариралото съоръжение дружество е изпълнило задължението си да
обезопаси мястото на авария.
Не се установява и
пристигналите на място служители на МВР към момента на инцидента да са въвели
промяна в организацията на движение, съобразно разпоредбата на чл. 165, ал.1,
т.9 ЗДвП. Този извод отново съдът прави давайки вяра на показанията на
разпитания свидетел, който посочва, че служителите на МВР са се намирали до
служебния си автомобил, като същите не са направили опит да спрат от движение
процесния автомобил, съответно към този момент в района не е имало сигнализация
или маркировка, която да предупреждава водачите на ППС за създалата се аварийна
ситуация на пътното платно в района на пътен възел „*******“. Макар, че в писмо
от 09.01.2019г. сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Варна посочват, че такава
организация е създадена, като са поставени светлоотразителни
конуси и напречно разположена аварийна лента, то от този документ не може да
бъде направен извода, че това е фактическата обстановка непосредствено преди инцидента
с процесния л.а.Този документ има информативен характер, няма тежестта на
документ по чл. 179 ГПК доколкото не удостоверява изявления извършени пред
орган на МВР или действия извършени от него и пред него действия, за да се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Наред с това следва да се
споделят и възраженията на ищеца, като бъде посочено, че водача на увредения
автомобил не е санкциониран, което едва ли би могло да бъде осъществено при
преминаване през напречно разположена полицейска лента, ограничаваща движението
в участък от пътното платно.
При така изложеното
съдът намира, че основанието посочено в ОУ, на което ответникът се позовава за
неизплащане застрахователно обезщетение е неприложимо. Водачът не е могъл да
възприеме сам създалата пътна обстановка, за същата той не е предупреден непосредствено
преди навлизане в участъка, в който е настъпил инцидента. Пътния участък към
този момент не е бил затворен за движение, същия е част от пътната мрежа на
Община Варна, поради което не може да бъде прието, че е участък който не е
подходящ за движение за увреденото МПС.Изложеното налага извод за
неоснователност на отказа обоснован на осн. чл. 9.1.13 вр.
чл.10.8 вр.т.10.1 от ОУ на договора за застраховка
„Каско“.
За неоснователно съдът
намира и евентуалното възражение на ответника за отказ, обосновано на
разпоредбата на чл. 9.1.17 от ОУ, а именно навлизане на вода, кал в цилиндрите
на двигателя. В тази връзка вещото лице посочи, че предвид височината на
процесния автомобил всяко ниво на водата над 20 см. е потенциално опасно за
технологичната изправност на същото. Наред с това изрично се подчерта, че няма
как водача да констатира наличното водно препятствие пред себе си при движение
в този часови пояс, а още по-малко дълбочината на водата. Тази разпоредба на ОУ
следва да бъде тълкувана по правилата на чл.20 ЗЗД. Хипотезата тълкувана с
останалите разпоредби на т. 9 от ОУ предполага активни виновни действия било то на водача на застрахованото
МПС, било то на трети лица, с които си действия се допринася за увреждане на
застрахованото имущество. В тази точка се включват също така и други
обстоятелства, като проявленията на природни явления и дейност на надлежни
държавни органи, които обаче не се относими към казуса. Виновни действия у
водача на застрахованото МПС не се установяват от събраните по делото
доказателства, като повредата на имуществото е в резултат от авария, а не от
умишлено действие от трето лице насочено към увреда
на автомобила, която авария от своя страна, като случайно, вредоносно събитие е
възникнала на отворен за движение участък от пътната мрежа на Община Варна. При
липса на конкретни факти за
поведение на водача, управлявал застрахования от ответника автомобил, които
биха могли да се преценят като действия или бездействия на несъобразяване с
конкретни пътни и метеорологични условия, не следва да бъде изключен рискът,
който се носи от застрахователя.
При гореизложените
съображения предявените иск се явява доказан по основание, доколкото не се
установи застрахователя да е изплатил застрахователно обезщетение. По отношение
на размера на претенцията, съдът кредитирайки заключението на вещото лице Й.М.
приема, че стойността на необходимите части и труд необходими за ремонт на
увредения автомобил възлиза на 10808,10 лева, поради което предявения иск
следва да бъде уважен изцяло, като бъде присъдена и законна лихва считано от
депозиране на исковата молба в съда – 23.04.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение претенцията за мораторна лихва:
На осн. чл. 409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 освен в случайте на чл. 380, ал. 3 КЗ. На
05.01.2018г. на застрахователя са предоставени допълнителни документи по
претенция №44010311710904/22.12.2017г., от който момент за последния започва да
тече и 15 дневния срок за
изплащане на обезщетението, който срок е изтекъл на 26.01.2018г., който е
последния работен ден в посочения в разпоредбата на чл. 108, ал.1 КЗ срок.
Считано от 27.01.2018г. застрахователят се намира в забава, поради което и до
депозиране на исковата молба в съда 22.04.2018г. претенцията се явява
основателна.По отношение на размера съдът изчисли същия с помоща на
програмен продукт „Апис Финанси”, при което претенцията е основателна за сумата от 258,21 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2373,26 лева, от които 1500 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 873,26
лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д,О,З,“ ЕАД, ЕИК *********със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Н.И.“
ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 10808,10 (десет хиляди осемстотин
и осем лева и 10 ст.) лева, съставляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „******“,
оформена в застрахователна полица №***************/10.04.2017г., валидна
за периода 18.04.2017г. –
17.04.2018г., вследствие причинени
на притежавания от ищеца автомобил „*************”,
рег. *******НК имуществени
вреди, за
което обстоятелство е образувана застрахователна преписка №44010311710904/22.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 23.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 258,21 лева съставляваща
мораторна лихва върху дължимата главница за периода 27.01.2018г. –
22.04.2018г.,на осн. чл. 405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д,О,З,“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Н.И.“
ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2373,26 (две хиляди триста
седемдесет и три лева и 26 ст.) лева, от които 1500
лева възнаграждение за процесуално представителство и 873,26 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника: Община ********, Булстат ******* с административен
адрес ******************, представлявана
от ***************.
Банкова сметка, *******:IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :