Мотиви към присъда, по н.о.х.д.№ 5310/2017 г. по описа на СГС, НО, 18 с-в
Прокуратурата е внесла обвинителен акт по
досъдебно производство № 342/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 7567/2017 г. по описа
на СГП срещу З.И.С. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2,
вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за това, че на 11.02.2017 г. около 19,00
часа, в гр. София, ж.к. „******************в апартамент № 26, е направил опит
умишлено да умъртви, чрез нанасяне на удар с меч в областта на главата на
неговата майка, И.М.И., ЕГН: ********** като деянието е довършено, но не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици
поради независещи от дееца причини- И. вдигнала ръцете си и се предпазила, като
ударът попаднал в областта на нейната дясна китка.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия С. като счита деянието за
доказано по безспорен и категоричен начин от разпита на пострадалата, даден
пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 1 НПК и приетата
съдебно-медицинска експертиза. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като
му бъде наложено наказание в размер на 15 години лишаване от свобода
В разпоредително заседание от
14.12.2017. съдът е конституирал пострадалата И.И. като частен обвинител в
съдебното производство.
Повереникът на частния обвинител моли подсъдимият С. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 НК и деянието му да бъде преквалифицирано в умишлено причиняване на
средна телесна повреда на пострадалата. Счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на
което наказание да бъде отложено съгласно чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия С., в своята
пледоария, сочи, че извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия
останало недоказано. Пледира, че от събраните доказателства се установявало, че
З.С. е посегнал да нанесе удар с меча на своето куче, а не на майка си. Поддържа,
че подсъдимият не е разбирал свойството
и значението на извършеното, нито е могъл да ръководи постъпките си, поради
което и липсвал субективният елемент на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. В случай, че съдът приеме, че деянието е било извършено
от подсъдиимия и последният е бил вменяем към този момент, моли да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение за опит за убийство и признат за виновен за
умишлено причиняване на средна телесна повреда.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С. се
възползва от правото си дава обяснения. Твърди, че няма никакъв спомен за извършеното
деяние поради консумирано значително количество алкохол преди извършването му. Заявява,
че е посегнал да удари своето куче с меча си, а майка му се опитвала да го
предпази.
В последната си дума, З.С. моли да бъде
оправдан. Твърди, че не е имал намерение да посяга на майка си както и, че
действията му били насочени срещу кучето.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, съобразно
чл.14 и 18 от НПК, намира за установено от фактическа следното:
Подсъдимият З.И.С. е роден на *** г. в гр.
Ямбол, българин, български гражданин, неженен, безработен, с висше образование,
неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. „*********с ЕГН: **********.
Към 11.02.2017г. пострадалата И.М.И. живеела
със сина си З.И.С. на адрес: ***. Двамата живеели заедно от пет години като
през последните три години подсъдимият С. се лекувал от алкохолизъм. След
проведено лечение в гр. Варна през
2013г. подсъдимият редовно приемал своите лекарства и съвместният живот на
пострадалата И. и подсъдимия С. бил нормален и спокоен. От месец август 2016г. З.С.
престанал да приема своите лекарства, отново започнал да пие, което довело до
чести скандали между него и майка му. През месец декември 2016г., пострадалата
се разболяла и подсъдимият останал при нея, за да й помага. З.С. колекционирал
и съхранявал в същото жилище хладни оръжия- ножове, мечове, саби и газови
пистолети. Често подсъдимият нанасял щети по мебелите в апартамента, тъй като
използвал оръжията вътре докато бил в нетрезво състояние, което принудило майка
му неколкократно да сигнализира органите на МВР. Пострадалата била изплашена от
поведението на сина си в нетрезво състояние и често се обаждала на другите си
двама сина, за да й помагат в укротяването на подсъдимия, когато употребявал
значително количество алкохол. На 11.02.2017г. от сутринта до вечерта
подсъдимият С. употребявал различни видове алкохол. Последният консумирал литри
бира рано сутринта. Впоследствие, З.С. излязъл следобед да разхожда кучето си, купил
си и изпил още няколко бири и няколкостотин милилитра концентрат- ямболска
ракия. Около 19:00 часа подсъдимият С. вече бил със средна до тежка степен на
алкохолно опиване и се върнал вкъщи, на посочения по-горе адрес. Майка му
отворила вратата и след като видяла състоянието му отново повдигнала въпроса за
алкохолните му злоупотреби.Започнала разправия,по време на която,подсъдимият
взел сабя тип самурайски меч ,с който замахнал към главата на майка си.Последната
вдигнала дясната си ръка пред лицето си хоризонтално,за да се предпази. В резултат
на това, ударът на З.С., насочен към главата на майка му, попаднал върху ръката
й и срязал сухожилието. Подсъдимият С. се опитал да нанесе втори удар с меча,
поради което пострадалата И.И. избягала през входната врата на жилището в
коридора и позвънила на вратата на съседния апартамент- № 24, обитаван от Х.Н.Н..
Свидетелят Н. превързал ръката на пострадалата и позвънил на полицията. На
мястото пристигнал екип на „Бърза помощ” и полиция. На пострадалата И. била
оказана медицинска помощ на място ,след което била откарана във ВМА,където
претърпяла операция и последващо лечение- поставяне на имобилизационна гипсова
лонгета и бинтова превръзка вследствие на нанесена прорезна рана.
От заключението на СМЕ се установява,,че И. е
получила нараняване на дясната китка в областта на лакътната повърхност,с
подлежащо прерязване на сухожилията на мускула разгъвач на малкия пръст и
мускула улнарен разгъвач на китката,както и открито счупване на шиловидния
израстък на лакътната кост вдясно.
Подсъдимият С. бил задържан от органите на
МВР- полицейските служители В.М. и К.Х. и отведен в ареста на 04 РУ на СДВР.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото
доказателства, чрез: обясненията на
подсъдимия З.С. (частично); показанията частния обвинител И.И., дадени в хода
на съдебното следствие ( частично ) и прочетените съгласно чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство в хода на разпит пред съдия ( лист 17
до 21 от досъдебното производство ); показанията на свидетелите В.М., К.Х., Д.Г.,
С.С., И.Г., А.Ш., Х.Н.; чрез приетите по делото заключения на: биологични
експертизи ( лист 67- 68 и 71 до 74 от
досъдебното производство , комплексни съдебно психиатрични и психологични
експертизи на подсъдимия ( лист 35 до 42 от досъдебното производство и лист 78
до 98 на досъдебното производство ) и съдебно медицинска експертиза на
пострадалата ( лист от 59 до 61 на досъдебното производство), както и от
прочетените съгласно чл. 283 НПК протокол за оглед на местопроизшествие ( лист
13 до 14 на досъдебното производство ), протокол за освидетелстване ( лист 45
от досъдебното производство ).
Съдът счете,че макар и малобройни
доказателствените източници в пълна степен подкрепят фактическите
положения,описани във внесения по делото обвинителен акт и установяват
механизма на извършеното престъпление и неговото авторство.
В основата на своите изводи,съдът постави
показанията на пострадалата И. и заключението на СМЕ относно механизма на
извършеното престъпление.Съдът кредитира като логични, последователни и
безпротиворечиви показанията на И., дадени в хода на съдебното следствие с
изключение на частта, в която същата описва механизма на извършване на
деянието. За последния, съдът дава вяра на показанията на пострадалата И.,
дадени пред съдия на дата 26.05.2017г в хода на досъдебното производство,които
съдът приобщи към материалите по делото ,с помощта на процесуалната техника на
чл.281 от НПК,поради наличието на противоречия именно относно механизма на извършване
на престъплението.Съдът прие,че изложеното от И. пред съдия отразява обективната действителност и
кореспондира със останалите събрани по делото доказателства.В тях пострадалата
разказва за действията на подсъдимия ,насочени към физическия й
интегритет.Съобщава,че подсъдимият е замахнал с меча към главата й ,тя се е
предпазила с дясната си ръка и ударът е попаднал в ръката й.Когато подсъдимият
е замахнал втори път,тя е избягала от жилището и е потърсила помощ при св.Н..Съдът
прие,че именно тези показания на И. са достоверни и обективни.От една
страна,описаното от нея съответства на разказите на св.Н.,/пострадалата е била
уплашена и е настояла да изчака пристигането на полицията в неговия дом,защото
се е страхувала да се прибере в жилището си/тези на С. ,Ш. и Г.,които са били
задържани по едно и също време с подсъдимия в ареста на 4 РПУ-СДВР/ и които
съобщават ,че подсъдимият е говорел високо на глас ,че се е опитал да убие
майка си/,показанията на св.М.-полицейски служител,който заявява,че И. е
разказала ,че синът й и е посегнал с меч и на
последно място със заключението на СМЕ,според което именно описания в
тези показания механизъм се явява правдоподобен за получаване на посоченото
увреждане.
Неоснователни са оплакванията на повереника на
частния обвинител, че показанията, дадени в хода на досъдебното производство
пред съдия следва да бъдат изключени от доказателствена съвкупност, доколкото
на свидетелката не били указани правата й да откаже да свидетелства. Напротив-
от протокола от проведения разпит се установява, че съдът й е разяснил правата
по чл. 119 НПК, в която разпоредба е уредено правото й да откаже да
свидетелства срещу сина си, но въпреки това свидетелката е пожелала да даде
показания. В останалата част възраженията на частния обвинител относно
недостоверността на показанията поради обстоятелството, че била под
въздействието на упойващи вещества следва да се посочи, че подобни възражения
дори да бяха основателни ( а те се опровергават от показанията на свидетеля Г.,
съгласно които приложената местна упойка на пострадалата не би могла да окаже
въздействие върху състоянието й ), то те биха били относими към разпита на
пострадалата от органите на досъдебното производство на дата 11.02.2017. Разпитът
в досъдебното производство пред съдия е проведен на 26.05.2017г – четири месеца
след инкриминираното деяние, когато пострадалата вече се е била възстановила и
няма данни да е приемала каквито и да било упойващи вещества непосредствено
преди разпита.
Изложеното от нея в показанията й в хода на
съдебното следствие-че подсъдимият се е опитал да убие кучето , а не нея- съдът
приема за недостоверно.Показанията на пострадалата противоречат на всички
събрани по делото доказателствени източници,които съдът анализира по-горе ,а и
сами по себе си са вътрешнопротиворечиви и нелогични.Пострадалата заявява ,че в
опит да защити живота на кучето е протегнала ръце ,в резултат на което ударът
от хладното оръжие е попаднал върху ръката й.Остава неясно ,защо след като не се
е страхувала за живота си е избягала от
жилището оставайки ,подсъдимия сам с кучето,където той би могъл да довърши
престъплението си.Неясно е и защо е потърсила помощ при съседа си ,ако се
касаело единствено до нападение над кучето и защо подсъдимият е бил
задържан,след пристигането на полицията.От показанията на св.М. се установи ,че
това не е бил първия случай,в който полиция посещава адреса ,заради агресия на
подсъдимия,но същия не е бил арестуван преди това.Напротив ,св.М. заяви ,че са
съдействали на роднините за успокояване на подсъдимия.
Съдът даде вяра и на показанията на
свидетелите Симов,Ш. и Г. ,които счете за убедителни и точни.Същото важи и за
показанията на полицейските служители Х. и М. и тези на св.Н.,които потвърждават
изложеното от пострадалата и направените от съда фактически изводи.
От приетите по делото комплексни СППЕ се
установява, че подсъдимият С., към момента на извършване на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът кредитира изцяло приетите заключения като обосновани на медицински
критерии, при изследване на всички относими материали по делото и извършени
след събеседване с подсъдимия. За
изпитото количество алкохол на инкриминираната дата съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения в тази част,
доколкото не се опровергават от останалите доказателства. Доколкото в хода на
досъдебното производство не са взети кръвни проби на подсъдимия С. липсва друг
източник, освен неговите обяснения, за това колко точно алкохол е консумирал.
Съгласно и двете приети заключения, подсъдимият С., макар да е бил в средна до
тежка степен на алкохолно опиване е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Употребата на марихуана на инкриминираната дата,макар и да не е
била спомената пред експертите по време на изследването,не променя крайния им
извод за способността на С. да разбира свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според изложеното и в двете експертизи обикновеното
алкохолно опиване не води до отпадане на базисните психични годности поради
липса на качествени нарушения в съзнанието на подсъдимия С..Според експретите при
подсъдимият е налице личностово разстройство, което се изразява в емоционално
волева неустойчивост и склонност към необмислени, импулсивни действия, но този
експертен извод отново не предпоставя негодност на подсъдимия да разбира
извършеното или да ръководи постъпките си.Според експретите деянието е било
улеснено в значителна степен от алкохолното опиване.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в
по-голямата им част,доколкото същият заявява ,че няма спомен за конкретните си
действия,инкриминирани в обвинителния акт.Изложеното от него в тази част се опреврагава
както от заключението на СППЕ,според което степента на алкохолно опиване не
води до загубата на спомен , а от друга от показанията на свидетелите Ш.,С. и Г.
,които заявяват ,че подсъдимият им е споделил ,че се е опитал да убие майка си.
При
така приетата фактическа обстановка и след като обсъди събраните доказателства,
съдът прие от правна страна следното:
Подсъдимият
З.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на
11.02.2017 г. около 19,00 часа, в гр. София, ж.к. „******************в
апартамент № 26, е направил опит умишлено да умъртви, чрез нанасяне на удар с
меч в областта на главата на неговата майка, И.М.И., ЕГН: ********** като
деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от
дееца общественоопасни последици поради независещи от дееца причини- И.
вдигнала ръцете си и се предпазила, като ударът попаднал в областта на нейната
дясна китка.
За да е съставомерно деянието по чл. 116, ал.1
т.3, пр. 2 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, от обективна страна деецът
следва чрез конкретни действия, да се е опитал да умъртви майка си. В случаят се установи, че подсъдимият е
замахнал със сабя тип „самурайски меч” към главата на пострадалата И., като
ударът не е попаднал в жизненоважен орган единствено поради това, че И. е
поставила хоризонтално над главата си дясната си ръка и по този начин и е
нанесена прорезната рана. Така изпълнителното деяние на престъпния състав е
било довършено, но поради защитните действия на пострадалата не са настъпили
предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици, а именно
смъртта на И.И.. Установи и квалифициращият признак, за който е повдигнато
обвинение- подсъдимият и пострадалата са майка и син.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. За това съдът формира извод от действията на подсъдимия, който е
замахнал с хладно оръжие, годно да причини смърт, към жизненоважен орган на
пострадалата- главата й. З.С. е осъзнавал, че с деянието си ще причини смъртта
на майка си.
Не може да се приеме ,че действията
на подсъдимия са целяли причиняването на телесна повреда , а не смъртта на
пострадалата.Това е така ,тъй като подсъдимият е замахнал,при това двукратно
към главата на пострадалата с хладно оръжие,поради което не остава съмнение
относно намеренията му.
Неоснователни са възраженията на защитата за
несъставомерност на деянието от субективна страна, доколкото от приетите
комплексни съдебно- психолого психиатрични експертизи се установява, че
средната към тежка степен на алкохолно опиване дори и в комбинация с употребена
марихуана не би предпоставила подсъдимият да не разбира свойство и значението
на извършеното. Личностното му разстройство е характеризирано от вещите лица К.
и Г. като волева неустойчивост, която не обуславя невъзможност да ръководи
постъпките си. Липсата на спомен у подсъдимия ( дори да се приеме, че такава е
била налице ) също не изключва неговата вменяемост към момента на извършване на
деянието.
След като деецът е насочил удара си с остър
предмет- сабя- към жизненоважен орган на пострадалата, но ударът е попаднал в
ръката й единствено поради нейни защитни действия, то деянието следва да се
подведе като опит за по- тежкото престъпление. Като е замахнал с хладно оръжие-
самурайски меч към главата на майка си, у подсъдимия е формирана ясна представа
за деянието, вредоносните последици и причинната връзка между тях, а външно
изразеното му поведение налага извод, че З.С. е целял причиняване на по- тежкия
престъпен резултат, но поради независещи от него причини последният не е
настъпил.
За престъплението по чл. 116, ал. 1,
т. 3 пр. 2. вр .чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна.
Съдът намери, че не са налице основания за приложение на
наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, тъй като не са
налице основанията на чл.38а, ал.2 и чл.38, ал.1 от НК предвид ненастъпването
на съставомерните последици от деянието, което обективно не позволява същото да
бъде характеризирано като изключително тежко по смисъла на посочените
разпоредби.
Като отегчаващи отговорността на под.С. обстоятелства
съдът отчете тежестта на извършеното престъпление и механизма на извършването
му. Съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства:чистото му съдебно минало,проявената критичност,помощта му за
разкриване на обективната истина,факта ,че престъплението е останало във фазата
на опита,въздействието на алкохола върху действията му. При така отчетените
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът счете, че и най-лекото предвидено за престъплението
наказание, а именно лишаване от свобода за срок от петнадесет години се явява
несъразмерно тежко, поради което са налице основанията за определяне на
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т. 1 от НК.
При отчетените отегчаващи и смекчаващи отговорността на
подс.С. обстоятелства и съдът счете, че при условията на чл.55, ал.1, т. 1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от осем години.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.
„а” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така
наложеното наказание.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, следва
да се зачете и времето, през което подсъдимият е бил задържан- считано от
11.02.2017г до 21.12.2017г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
домашен арест, считано от 21.12.2017г. до влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия С.
бяха възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 2005 лв., представляващи възнаграждение за вещи лица както и по 5 лева за
всеки издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член-съдия: