Р
Е Ш Е Н И Е
№ 181/19.7.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На дванадесети
юли 2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 181 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П.С.И. ***, със съдебен адрес:***, *, чрез адвокат Х.К. против Акт за
установяване на публично държавна вземане № 28/06/1/0/01006/2/01/04/01 от 11.03.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен,
незаконосъобразен и немотивиран, постановен в нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразността на оспорения административен акт. Прави се и искане
оспорваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, алтернативно се иска обявяването
му за нищожен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се явява лично и с адвокат К., редовно упълномощена, която поддържа
депозираната жалба. Счита, че от представената административна преписка, както
и от становището на Министерство
на земеделието, храните и горите по безспорен и категоричен начин се установява,
към настоящия момент, че в България не са налице контролиращи лица, които да
притежават лиценз за контролиране на дейността по отглеждането на био зайци. Не са разписани общи правила във връзка с
европейското законодателство и поради липсата на тези правила няма как да се
издават и съответните лицензи на контролиращите лица. Именно това е
предпоставката, поради което и доверителят й е представил договор с
контролиращото лице, но същият след като няма лиценз за лицензиране на био зайци, няма как да извършва тази дейност. Единственото,
което е могло в тази ситуация да се предложи е за отглеждане на био люцерна, което обаче не е прието като възможност от
административния орган.
Счита, че по безспорен начин се доказва от
доказателствата по делото, че оспорващият е добросъвестен. Същият изпълнява
бизнес плана си, започнал е отглеждането на био
зайци, открил е фермата си, поради което съвсем правилно и законосъобразно
административният орган е оторизирал първата сума по заложения бизнес план по
мярката. С оглед 3-годишния преход, който е заложен по бизнес плана е нямало
как да знае, че България няма да разпише тези правила, с оглед новия програмен
период по мярката и няма да има контролиращи лица, които да извършват проверка
и да изготвят доклади и документи относно начина на отглеждане на зайците.
Поради това счита, че в настоящото производство доверителят й няма вина за
неизпълнение на поетия бизнес план и не следва да търпи санкция, с оглед
основните принципи, заложени в АПК, а именно чл. 6, чл. 9, чл. 11 и чл. 12 за предвидимост, последователност на административния процес. Иска
присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Ответната страна, чрез ст. юрисконсулт Б. счита, че от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, както и изявленията на жалбоподателя и
процесуалния му представител, по никакъв начин не са опровергани фактическите
установявания на административния орган, които в пълна степен съответстват на
коректно посочените правни основания за издаване на оспорения в настоящото
производство акт.
В случая, че основанието, на което се
отказва второ плащане и се иска връщане на полученото от П.И. първо плащане, е в
съответствие с Наредба № 14 от
28.05.2015 г. Сочи, че жалбоподателят не е проучил в началото има ли такива
фирми за сертифициране на био зайци, с оглед връзката
на това изявление с липсата на представен документ за сертифициране към
заявката за второ плащане. Счита, че по този начин безспорно се доказва, че с
оглед спецификата на предмета на договора за процесната
мярка, земеделският стопанин се е съгласил, че ще изпълни поетите от него задължения
пълно, точно и своевременно, именно с оглед и в зависимост от сбъдването на
едно бъдещо несигурно събитие.
В случая, заявлението на кандидата за
финансово подпомагане е класирано и одобрено заедно с бизнес план, в който сам
кандидатът е посочил постигане на специфични цели, а именно увеличаване на броя
на животните в животновъдното стопанство и преминаване към биологично
производство. В тази връзка задълженията на административния орган се свеждат
именно до това да извърши оценка на заявлението за подпомагане, съгласно
критериите за подбор и тяхната тежест, посочени в Приложение № 3 към Наредба №
14 от 2015 г. и по никакъв начин административният орган няма задължение, нито
може да му се вмени такова, да извършва проучване на дейността, изобщо каквото
и да било проучване на фирмите за контролиране и сертификация, тъй като
по-нататъшните отношения между тези фирми и земеделските стопани са с чисто облигационноправен характер.
Счита, че в този случай
административният орган е действал добросъвестно, последователно и предвидимо,
и отговорността за изпълнението на бизнес плана и на задълженията, скрепени в
договора се носи единствено от лицето, което е искало да се ползва от
финансирането по тази мярка и съответно в тази връзка е предприело поведение,
което да отговаря на критериите и изискванията по мярката, за да може да
участва в процедурата по кандидатстване и да отговори на изискванията към
кандидатите и проектите и съответно проектът му да бъде одобрен и класиран.
В тази връзка счита, че жалбата на П.И.
е неоснователна, иска присъждане на направените по делото разноски за процесуално
представителство, съгласно Наредбата за правната помощ. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Оспорващият е подал Заявлението за
подпомагане за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана
от ЕЗФРСР, чл. 34,ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. /наричана за краткост Наредба № 14/28.05.2015 г./. и е с
идентификационен номер 28/06/1/0/01006. Със
заповед на изпълнителния директор на фонда е одобрен за финансиране по
подаденото от него заявление за подпомагане с общ размер на финансовата помощ 48895
лева. На основание на издадената заповед е сключил Договор № 28/06/1/0/01006 от
14.04.2016 г. с Държавен фонд „Земеделие“.
На 14.04.2016 г. е
сключен Договор № 28/06/1/0/01006 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФ „Земеделие“ - София и П.И.. По силата
на същия фондът предоставя на оспорващия безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнение на одобрен Проект № 28/06/1/0/01006 в
размер на 48895 лева. Договорено е
първото плащане, съставляващо 24447,50 лв. да се извърши в срок до два месеца
от сключване на договора, а второто плащане в размер на 24447,50 лв. в срок до
три месеца след издаване на УИН на окомплектованата с всички изискуеми
документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г., заявка за
второ плащане. В чл. 3, ал. 3 от процесния договор е
посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 10.10.2018 г.
С Писмо изх.№ 01-283-6500/923 от 05.11.2018 г., Уникален номер
28/06/3/0/01006/2/01/22/01 П.И. е уведомен на основание чл
.26 ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. Производството е открито във връзка с подадена от И. заявка
за плащане по мярка 6.3 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020
г., входирана във връзка с Договор № 28/06/1/0/01006
от 14.04.2016 г.
С писмото жалбоподателя е уведомен, че при извършване на административни
проверки по повод предприети действия за подаване на заявка за второ плащане е
установено неспазване на разпоредбите на чл.3, ал.3 вр.
ал.2, т.2 от Договор № 28/06/1/0/01006/14.04.2016 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана
от ЕЗФРСР, чл. 34,ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. /наричана за краткост Наредба № 14/28.05.2015 г./.
В писмото се сочи, че при явяването му
на 10.10.2018 г., в присъствие на П.И. е направен
преглед на приложените към заявката за второ плащане документи и е установена
липсата на представен договор за сертифициране на зайкини – майки /изискуем
документ, съгласно Приложение № 7 – специфични документи към биологично
производство, към чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. „Копие от договор
за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице“/, поради което
заявката за плащане не е приета. За целта е съставен Контролен лист РРА 1 М6.1
за окомплектованост, подписан от И.. С оглед на
направените констатации от административния орган в писмото е изведен извод, че
подадената заявка за второ плащане, не е
окомплектована с всички изискуеми,
съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. документи в срока по
чл. 3, ал. 3 от договора и чл. 34, ал.4 от Наредбата, което представлява
неизпълнение на договорно и нормативно задължение. Административният орган се
позовава на чл. 9, ал.1, т.1, предл.1, респ. чл.38,
ал.1, т.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и извежда извод, че ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. В отговор на горецитираното писмо, с което е открито производство по чл.
26 ал. 1 от АПК, П.И. депозира възражение, в което сочи, че към момента на сключване
на договора от 14.04.2016 г. не се е изисквало стопанството да е био сертифицирано. Създал е стопанство и започнал стриктно
да отглежда зайци, изпълнявайки бизнес плана. Сочи, че в договора и бизнес плана
е предвиден 3-годишен срок за преминаване към отглеждане на био
зайци, като акцентува, че към момента на поемане на ангажимента не е могъл да предвиди, че до 3-тата година от
мярката няма да има сертифициращи фирми с лиценз за контролиращо лице за био зайци, както и няма да има разписани критерии за
отглеждане и контролиране на био зайци. Административният
орган е отбелязал, че бенефициентът не е сключил договор за сертифициране на
зайкини-майки.
Възражението на П.И. не е уважено. От
друга страна, видно от приложения контролен лист РРА1 М6.1 за окомплектованост при кандидатстване за второ плащане, в
последния абзац - преминаване към биологично производство, срещу графата - копие
от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на
пазарите на земеделски продукти от ЕС с контролиращо лице е посочено - НЕ.
Въз основа на изложените по горе
констатации, както и неуважаване на възражението на оспорващия, административният
орган е издал оспорения административен акт.
Жалбата е подадена директно в
Административен съд –Ямбол с вх.№ 1086 от 15.05. 2019 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Проверката за
законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на
всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в
жалбата му.
С Акт за установяване на публично държавно вземане №
28/06/1/0/01006/2/01/04/01 от 11.03.2019
г. на Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор
№ 28/06/1/0//01006 от 14.04.2016 г. и е определено на П.И., подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50 лева, представляващо
първо плащане по цитирания договор.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия
текст може да делегира със заповеди част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане. Така, с цитираната в процесния
административен акт и служебно известна на съда Заповед № 03-РД/286 от
01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са
делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред които и да издават решения
за финансова корекция по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публично държавно вземане по отношение
на ползватели
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Следователно оспореният адм. акт е издаден от оправомощен и териториално компетентен директор на ОД на
ДФЗ, гр.Ямбол. Условията и
редът за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане
на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /наричана за краткост
Наредба № 14/28.05.2015 г./. Съгласно
чл. 10, от Наредбата изплащането на помощта
по процесната подмярка
се извършва на два етапа: 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на
12500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. 2.
второ плащане в размер на левовата равностойност на 12500 евро – когато след
извършена проверка РА установи точно изпълнение на бизнес плана.
Видно от разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Наредба № 14, при кандидатстване за
второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта
подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и
публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна
агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 7. В ал.4 на
същия текст е разписано, че ползвателите
на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в
заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок.
В случая, адм.
орган се е позовал на констатираното неизпълнение на
задълженията на оспорващия по чл. 3, ал.3 вр. с ал. 2 т. 2 от Договора №
28/06/1/0/01006/14.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020
г., съфинансирана от ЕЗФРСР, чл. 34,ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. /, изразяващо се в установена липсата на представен договор
за сертифициране на зайкини – майки /изискуем документ, съгласно Приложение № 7
– специфични документи към биологично производство, към чл.34, ал.1 от Наредба
№ 14/28.05.2015 г. „Копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане
на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с
контролиращо лице“/, подадената заявка за второ плащане, не е окомплектована с
всички изискуеми, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
документи в срока по чл.3, ал.3 от договора и чл.34, ал.4 от Наредбата, което
представлява неизпълнение на договорно и нормативно задължение. Адм. орган се позовава на
чл.9, ал.1, т.1, предл.1, респ. чл.38, ал.1,
т.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и извежда извод, че ползвателят на помощта
няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ.
Това е и основния довод, поддържан от
административния орган, с който обосновава извода си, че ползвателят няма право
да получи второ плащане, както и да върне първото, а именно, че не доказва
преминаване към биологично производство, за което се изисква сключване на договор
със сертифицираща фирма за био зайци. За да попълни
делото с доказателствен материал за правилното му
решаване, ЯАС изиска и получи от МЗХ писмо вх. № 1531/27.06.2019г./стр. 364/, в
което се посочи, че в България не са одобрени национални технически стандарти
или частни такива за биологично отглеждане на зайци, съгласно общите стандарти
и принципи, определени в Регламент /ЕО/ № 834/2007 г. на Съюза и регламентите
за неговото прилагане. Цитира се и чл. 1, пар. 2,
буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 889/2008 г. на Комисията от 05.09.2008 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 834/2007 г. на
Съвета относно биологичното производство, като се сочи, че зайците попадат в
обхвата на Регламент № 83482007 г. като живи животни, но не са разписани
подробни правила за отглеждането им по биологичен начин в Регламент /ЕО/ №
889/2008 г.
В този смисъл адм.
орган е следвало да вземе предвид възражението на кандидата във връзка с
откритото производство по издаване на АУПВ. ЯАС счита, че адм.
орган е издал адм. акт при неизяснена фактическа
обстановка, като е извършил и съществено нарушение на процесуалните правила
като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което
съществено е нарушено правото на защита на оспорващия. Именно поради непълнота в правната уредба, адм. орган е следвало да обсъди има ли данни за
недобросъвестно поведение от страна на оспорващия, следвало е да преразгледа и
собствените си критерии в Бизнес плана. След като адм.
орган е знаел, че не съществува сертифицираща фирма за био
зайци, защо в бизнес плана е заложено като критерий преминаване към биологично
производство за зайци, по който критерий кандидатите получават и повече точки
при оценяването на проекта.
В случай, че е налице пропуск, който
се дължи на неяснота, произтичаща от непълнота в нормативната уредба или липса
на ред, по който да се издава сертификат за отглеждане на био
зайци, би било абсолютно несправедливо и в разрез с целта на закона да се
издава процесния адм. акт.
Помощта предоставяна на малките стопанства е насочена
към осигуряване на тяхното устойчиво развитие и растеж. По мярката се
подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това развитие, които са
включени в бизнес плана. Това включва инвестиции в малкото стопанство, свързани
с неговото развитие и модернизация, а също и текущи разходи необходими за
изпълнението на бизнес плана. като основната цел е наистина стимулиране
на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им, а не при
осъществен бизнес план и извършване на инвестиция в пълен размер да се лишават
същите от подпомагане. В случай, че кандидатът стриктно е изпълнявал
задълженията си по договора и бизнес плана, адм.
орган е следвало да вземе предвид възражението му, още повече че полученото
първо плащане по договора е добросъвестно получено, а и невъзможността да
премине към биологично производство на зайци не е по негова вина, от което следва
изводът за незаконосъобразност на издадения административния акт. В този смисъл съдът намира, че като
не е обсъдил задълбочено всички факти и обстоятелства от значение за случая, адм. орган е издал оспорения адм.
акт на формално основание.
Следва да се има предвид, че издадения контролен лист РРА1 М6.1 за окомплектованост при кандидатстване за второ плащане, в последния абзац - преминаване
към биологично производство, срещу графата - копие от договор за контрол по
чл.18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски
продукти от ЕС с контролиращо лице ще бъде с отговор НЕ. Следователно, още при
приемане на заявлението и бизнес плана, дори още със заявката за първо плащане
по договора е следвало да се прецизира изобщо възможността за преминаване към
биологично производство на зайци, при наличната нормативна уредба и спецификата
на животните.
В заключение, налице е невиновно неизпълнение на
цитирания договор. Зайците попадат в обхвата на Регламент ЕО №834/20017 г., но
по отношение на тях в периода на сключване на договора до момента на изтичане
на срока на подаване на заявката за второ плащане, липсват разписани такива
правила, т.е. в националното законодателство не се предвиждала идентификация на
оглежданите биологично зайци. Това поставя в невъзможност, който и да било
контролен орган да гарантира произхода и качеството на съотв.
биологична единица /заек или зайци/ и
дали същата се отглеждала по биологичен начин. На територията на страната не
съществуват организации и дружество, които да извършвали сертифициране по
чл.18, ал.1, от ЗПООПЗПЕС /Закона за прилагане на общата организация на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз/ по отношение отглеждането на зайци
по биологичен начин. Тази законодателна празнота е довела оспорващия до
невъзможността да представи изискуемия се документ – договор за контрол с
контролиращо лице или сертификат от такова за отглеждане по биологичен начин на
животни. За това обаче оспорващия не следва да носи отговорност и да бъде
санкциониран.
Действително основния мотив на адм.
орган за отказ за второ плащане е, че не са представени всички изискуеми документи
по наредбата, но адм. орган не е взел предвид
възражението на оспорващия, че непредставянето им не е по негова вина и не
следва да носи отговорност като добросъвестна страна по договора.
Предвид изложеното ЯАС намира, че адм.
орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съответно нарушение на
материалния закон и на целта на закона. Освен това, нарушени са основни
принципи на адм. процес - чл. 6, ал. 2 от АПК, а
именно адм. акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че следа да се отмени оспорения
административен акт като незаконосъобразен на основанията, посочени в
чл.146, т.3, т. 4 и т. 5 от АПК.
С
оглед изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят
има право на доказаните разноски по делото, които в конкретния случай са 10
лева - внесена държавна такса и 800 лева -адвокатско възнаграждение, тъй като
по делото е представен договор за правна помощ от 15.05.2019 г. С оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по ЗПЗП, то е 500 лева. ЯАС счита, че е налице
фактическа и правна сложност на делото. Освен това, договореният хонорар не
надвишава дори двукратно минималния. В този смисъл, съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.И. Акт за установяване на публично държавна вземане №
28/06/1/0/01006/2/01/04/01 от 11.03.2019
г. на Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА ДФ “Земеделие“, гр. София да заплати на П.С. И. с ЕГН:
**********,***, сумата от 810 /осемстотин
и десет/ лева, направени разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/не се чете