Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.04.2019год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15928 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Н.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.Н., ЕГН **********,*** срещу С.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***; М.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***; Ж.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***; М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Я.Д.К., ЕГН **********,*** и М. Д. К., ЕГН**********,***, с искане да се постанови решение, с което да се признае в отношенията между страните, че ищците са придобили по давностно владение при равни квоти на Поземлен имот , находящ се в град Варна, община Варна, ****, местност „****/ едно, нула, едно, три, пет, точка, три ,пет, нула, шест, точка, осем, осем, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на Изпълнинтелният директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД -1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин четиридесет и два / кв.м. ,трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./,стар идентификатор № 10135.3521.1; номер по предходен план : 5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687 ; 10135.3506.713; 10135.3506.1127; 10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182; 10135.3506.1686.
С Определение №1870/13.02.2018г. производството по делото срещу ответниците Я.Д.К., ЕГН ********** и М.Д.К., ЕГН********** е прекратено като недопустимо.
В исковата си молба ищците твърдят, че заедно по равни части, считано от 2005г. и до настоящия момент владеят Поземлен имот, находящ се в град Варна, община Варна, ****, местност „****/ едно, нула, едно, три, пет, точка, три, пет, нула, шест, точка, осем, осем, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД -1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин четиридесет и два / кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./,стар идентификатор № 10135.3521.1; номер по предходен план : 5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687 ; 10135.3506.713; 10135.3506.1127; 10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182; 10135.3506.1686. Твърдят, че собствеността си са придобили въз основа на давностно владение продължило повече от 10г. Твърдят, че преди заявяване на настоящата претенция, ищците са инициирали процедура по реда на чл.587 от ГПК за снабдяване с документ за собственост, като в хода на изследването за собственост по отношение на процесният имот ищците получават удостоверение с per. № АУ048221ВН 020В Н/29.09.2016г., издадено от Кмета на Община Варна, чрез Зам.- кмет на Община Варна, от което същите разбират, че за ПИ с идентификатор 10135.3506.881=/ПО ПЛАНА ЗА НОВООБРАЗУВАНИТЕ ИМОТИ на с.о ****/ = ч.391 /по КП към ПКНИ ОТ ПНИ на с.о. ****/ = ч.191 /стари имотни граници, съгласно ПКП към ПНИ на с.о. ****/ = ч.391 /по КП на местност **** 1999г., попълнен с ПИ 880 и 881, съгласно заповед № РМ - 52/31.07.2008г. на кмета на ****/ = ч.360 /по кадастралния план на м.Текето и **** - 1968г./ по КК на гр.Варна, ****, одобрена със заповед № РД - 18-64/16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК - София и интегриран ПНИ в нея, със Заповед № КД-14-03-988/19.04.2011г. на Нач. на СГКК-Варна, съгласно скица с изх. № 15-212299/03.05.2016г., изд. от СГКК-Варна, има съставен АДС №1512/14.07.1992г., като основание за съставянето е посочен чл.14 от ЗН за 1/2 ид.ч. с бивш собственик на имота ****С., ЕГН**********, починала на 09.12.1991г. Съгласно горепосоченото удостоверение за имотът няма съставен АОС до момента, няма отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., а съгласно чл.2 ЗОС, във връзка с параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.З от ЗП - 72 кв.м. от процесният недвижим имот са със статут на публична общинска собственост. Твърдят, че във връзка с извършено уведомяване от Община Варна, по чл.26 от АПК, по повод процедурата за обстоятелствена проверка е постъпило възражение с вх.№АУ 048221 ВН012 ВН/26.07.2016г. от ответниците по настоящият иск - С.В.Г., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН ********** и Ж.Г.Г., ЕГН **********, с което «оспорват категорично твърденията на заявителката, че заедно с Н.Н. владеят въпросния имот, нито че, са га владели поне в продължение на 10 години. Имотът имал статут на лозе, а в момента е гориста местност, без следи от човешка дейност, което допълнително поставя под съмнение твърденията на заявителката за владение.» Твърдят, че в удостоверение на Община Варна №АУ048221ВН_020ВНУ29.09.2016г., издадено от Кмета на Община Варна, чрез Зам.- кмет на Община Варна във връзка с установяване на постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ е изискано от ОСЗ -Варна, същото да удостовери наличие на заявления за признаване или възстановяване на правото на собственост, за което е постъпил отговор от ОСЗ-Варна, с който се излага, че по одобрен ПНИ, имотът е с плащ от 842 кв.м., записан на **** и ****С., с посочен документ за собственост съдебно решение от 07.03.1979г. Съгласно таблицата за разпределение на площите към ПНИ, стар имот 191 е записан на неиндетифициран собственик - стоп.Общината, а ПИ № 391 по КП на ПКП - записан на ****, без посочен документ за собственост. Твърдят, че АДС №1512/14.07.1992г. е съставен на основание чл.14 от ЗН, съгласно протокол от 27.05.1972г по гр.д. №179/1972г. на 7 състав, по описа на ВРС, актувана е 1/2 ид.ч. от дял втори II, от парцел с планоснимачен № 360, находящ се в местност „****" /сега м. „****"/, представляващ лозе, цялото с площ от 1450 кв.м., ведно с построената в него паянтова постройка, при съседи: ****, **** и ****. От разписен лист към проекта за дворищна регулация, имот с №360, е с предназначение на имота - нива, и е записан на наследниците на ****. От приложения по преписката НА за собственост на недвижим имот по давност с №17, том XII, дело №4811/65г. от 20.12.1965г., е видно, че се признават ****, ****С. и ****, всички от гр.Варна, за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот - Лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност „ ****" с площ от 7 /седем/ декара, при общи граници: ****, ****, път и дере. Твърдят, че в от протокол от 27.05.1972г., съставен по гр.д. №179/1972г. на 7 състав, по описа на ВРС е видно, че между ****, ****С. и **** е извършена съдебна делба, при която реално се обособяват три дяла между страните, като следва:
- ****, получава ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от 1950 кв.м. -лозе и кладенец в същото, с граници: дере /от ляво на скицата/, ****, **** и ****Славова, находящо се в местност „****", пл.№360, във варненското землище;
- ****С., получава ДЯЛ ВТОРИ, състоящ се от 1540 кв.м. -лозе с паянтова постройка, с граници: дере /от ляво на скицата/, ****, **** и ****, находящо се местност „****", пл.№360, във варненското землище;
- ****, получава ДЯЛ ТРЕТИ, състоящ се от 1710 кв.м. -лозе, находящо се местност „****", пл.№360, във варненското землище, при граници: ********
Твърдят, че от приложената скица към гражданско дело № 179/1979г., 7 състав е видно, че имотите са разделени хоризонтално и така са обособени дяловете на съделителите. Делото е решено със спогодба между страните, като след сбор на площите става ясно, че общата разделена площ между страните е в размер на 5 200 кв.м. Твърдят, че след тази делба с нотариален акт № 43, т.5, д.№ 1847/1978г. ****, в качеството си на наследници на брат си ****, продават на ****1000 /хиляда/ кв.м. ид. части от лозе с цялото с площ от 1950 кв.м., находящо се местност „****", сътавляващи част от дял първи. Твърдят, че с Решение по гр.д.№ 3386/1978г. на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот - лозе с площ от 1950 кв.м. между: от една страна **** и от друга страна, ****и съпругът й ****, при граници: ****, **** и ****С.. Квотите са съответно за сем. **** 1000 кв.м., а за **** в общ дял 951 кв.м. /по 475.5 на дял/. Към въпросната делба по втората фаза са съставени два дяла, обективирани в протокол от 07.03.1979г., а именно:
- ДЯЛ ЕДНО: на Стоянка и ****и са отредени 1000 кв.м. от горепосоченият недвижим имот при граници: на юг - ****; на запад - ****.; на север - ****.
- ДЯЛ ДВЕ: на ****са отредени 950 кв.м. при граници: на север - ****; на изток -**** и на запад - ****..
Твърдят, че от представената скица по гр.д. №3386/1978г. на ВРС е видно, че недвижимият имот предмет на съдебната делба е разделен по вертикала /надолу/ и сравнявайки двете скици /по гр.д. №179/1972г., и по гр.д. № 3386/1978г. и двете по описа на ВРС/ установяваме, че реално са се делили част от първи дял на **** /починал преди втората делба/ и част от делът на ****С.. Решението е влязло във законна сила. Твърдят, че през 1992г. се установява, че е налице саморъчно завещание от 05.10.1982г., съставено от ****С., с което същата завещава „цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности, влогове, вземания и други" на Я.Д.К., ЕГН ********** и М.Д.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***. Завещанието е обявено с протокол от 05.03.1992г. при ****нотариус, с район на действие района на ВРС. Твърдят, че на 14.07.1992г. е съставен е АДС №1512, по отношене на 1/2 ид.ч. от лозе, цялото с площ от 1450 кв.м. с паянтова постройка, находящо се в землището на местност «****», като съгласно АДС имотът е обективиран в протокол от 27.05.1972г. Твърдят, че Я.Д.К., ЕГН ********* и М.Д.К., ЕГН ********** продават, с Нотариален акт за покупко-продажба №51, том VI, дело №1438/1993г., лозе с площ от 1540 кв.м., ведно с паянтова постройка, находящо се в местност „Оброчнии бряст", при граници: на север - ****; на запад - дере; на юг -****. Приемат, че след анализ на доказателствата се установява, че Я. и М. **** продават делът на ****С., който към 1978-1979г. се приема, че се намира в западната част на имота /№360/. Видно от границите, описани в нотариалният акт е, че този дял - собственост на ****С. е обособен по вертикала. В годините след 1972г. до 1978г. /при втората делба/ фактически се установява, че дяловете на страните са приети по следният начин: на запад се намира делът на ****С., на изток се намира делът на Стоянка и ****и, а на юг се намира делът на ****- придобит по наследство от техният брат ****. Приемат, че АДС, не тежи върху претендираният от тях имот, т.к. такъв имот не е съществувал към актуването - 14.07.1992г. Твърдят, че владеят именно имот, явяващ се дял втори съгласно, Решение от 07.03.1979г. по гр.д. №3386/1978г. на ВРС, влязло в законна сила. Твърдят, че владеният от тях недвижим имот не е идентичен с обективирания в АДС №1512/14.07.1992г. недвижим имот, респективно, върху него не попада забраната за придобиване по давност на имот частна държавна собственост. При съставянето на АДС, държавата е актувала 1/2 ид.ч. от дял втори, целият с площ от 1540 кв.м., видно решението по гр.д. №179/1972г. на ВРС. Към този момент /14.07.1992г./, такъв имот не е съществувал при посочените параметри и граници, т.к. със съдебната делба от 1979г., обективирана в гр.д. №3376/1978г., дял втори с площ от 951 кв.м. е записан като собственост на Витлеема и Васил ****. Решението е влязло в законна сила. Твърдят, че към настоящия момент наследниците на ****С., след уведомяване относно претенцията им за собственост по повод на извършваната обстоятелствената проверка са вписали решение по гр.д. №3386/1978г. на ВРС в Службата по Вписвания - гр. Варна, като едва тогава за пръв път са декларирали имотът на тяхно име в Дирекция "Местни данъци" - при Община Варна. Твърдят, че от 2005г. до настоящият момент заедно при равни права, владеят, ПИ с идентификатор 10135.3506.881, който са заградили и обработват заедно. Твърдят, че го владеят необезпокоявани от никого - нито от държавата, нито от наследниците на ****..
По делото са постъпили отговори от ответниците в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва се предявения иск като неоснователен. Оспорва се твърдението за владение от страна на ищците. Изтъкват се основания за недопустимост на иска, предвид липса на правен интерес на ищеца да предявява същия, до колкото не са налице доказателства за придобита собственост от праводателите на ищците върху претендирания имот. На следващо място се заявява, че е недопустимо предявяване на иск за установяване на давностно владени на имот, който е държавна собственост. Заявява се, че от представените доказателства, става ясно, че праводателя на ответниците е бил в съсобственост с държавата на посочения имот ½ ид. части, а е извършил разпоредителна сделка с целия имот независимо, че притежава само ½ от него. Изразява становище и за неоснователност на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства:
удостоверение от Община Варна рег.№ АУ048221ВН-020ВН от 29.09.2016 г., молба-декларация ведно с удостоверение от 03.12.2015 г., молба за заверка на молба-декларация и на вече издадени удостоверения изх.№ **********/03.12.2015 г., скица на ПИ № 15-212299-03.05.2016 г., писмо от ОБСЗ Варна изх.№ РД05-882 от 12.07.2016 г., удостоверение за наследници № 24962 от 29.07.2016 г., удостоверение за наследници служебно от 29.07.2016 г., акт № 1512 за държавна собственост на недвижим имот, разписен лист, НА за собственост на недвижим имот по давност № 17 от 65 г., протокол на ВРС от 27.05.1972 г., на 7 състав, Саморъчно завещание от 05.10.1982г., Протокол за обявяването му от 05.03.1992г., Сигнал от нотариус с №21/10.03.1992г. до служба ДИ на ОБНС - Варна, Уведомление №265-04/21.07.1992г. на Община Варна, сектор „Имоти", Удостоверение от 20.02.1992 на Кметство Приморско-Варна, Извадка/скица/ от КП; Искова молба по гр.д. 179/1972г. но описа на ВРС; НА №17, том XII, дело №4800/20.12.1965г.; Припие извлечение от акт за смърт №680 на ****; Протокол от 05.05.1972г. по гр.д. 179/1972г. но описа на ВРС; Решение от 06.05.1972г. по гр.д. 179/1972г. но описа на ВРС; Протокол от 27.05.1972г. по гр.д. 179/1972г. но описа на ВРС; Заключение на вещото лице по гр.д. 179/1972г. но описа на ВРС; Скица от вещото лице съставено по гр.д. 179/1972г. но описа на ВРС; Искова молба по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; НА №43, том V, дело №1847/1978г. на нотариус при ВРС; Протокол от 14.11.1978г. по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; Протокол от 05.12.1978г. по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; Протокол от 21.12.1978г. по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; Протокол от 27.12.1978г. по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; Решение по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС по допускане на делбата 28.12.1978г.; Заключение на вещото лице по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС, по втората фаза на делбата; Протокол от 28.02.1979г. по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; Решение от 07.03.1979г. по гр.д. №3368/1978г. по описа на ВРС; Писмо до Областния управител с вх.№РД-17-9400-154/10.03.2017г., Отговор на писмо вх.№РД-17-9400-154/3 от 05.04.2017г., Данъчна оценка с изх.№**********/04.05.2017г. на Дирекция „МД" при Община Варна; Нотариален акт за покупко-продажба №51, том VI, дело №1438/1993г. на нотариус при ВРС; Справка по лице за ****С. *** и представената с уточняваща молба скица на ПИ № 15-566862-13.11.2017г., постъпили с молба от 31.05.2018 г. писмени доказателства за направени разноски от ответниците: фактура № ********** от 18.01.2018 г., постъпило от Община Варна удостоверение с рег.№ МД-Т18003477ВН-001ВН от 05.06.2018 г.
Съдът приема за установено, че от разписен лист към проект за дворищна регулация, имот с №360, находящ се в местност „****" /сега м. „****"/, представляващ лозе, цялото с площ от 1450 кв.м., ведно с построената в него паянтова постройка, при съседи: ****, **** и ****, е с предназначение на имота - нива, е записан на наследниците на ****.
От приложения по преписката НА за собственост на недвижим имот по давност с №17, том XII, дело №4811/65г. от 20.12.1965г., е видно, че се признават ****, ****С. и ****, всички от гр.Варна, за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот - Лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност „ ****" с площ от 7 /седем/ декара, при общи граници: ****, ****, път и дере.
От приложено Решение от 06.05.1972г. по гр.дело №179 по описа на ВРС за 1972г. се установява, че е допусната делба на лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност „ ****" с площ от 5 /пет/ декара при общи граници: ****, ****, път и дере.
От приложен и приет като доказателство по делото Протокол от 27.05.1972г., съставен по гр.д. №179/1972г. на 7 състав, по описа на ВРС е видно, че между ****, ****С. и **** е извършена съдебна делба, при която реално се обособяват три дяла между страните, като следва:
- ****, получава ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от 1950 кв.м. -лозе и кладенец в същото, с граници: дере /от ляво на скицата/, ****, **** и ****Славова, находящо се в местност „****", пл.№360, във варненското землище;
- ****С., получава ДЯЛ ВТОРИ, състоящ се от 1540 кв.м. -лозе с паянтова постройка, с граници: дере /от ляво на скицата/, ****, **** и ****, находящо се местност „****", пл.№360, във варненското землище;
- ****, получава ДЯЛ ТРЕТИ, състоящ се от 1710 кв.м. -лозе, находящо се местност „****", пл.№360, във варненското землище, при граници: ******** като от приложената скица към гражданско дело № 179/1979г., 7 състав е видно, че имотите са разделени хоризонтално и така са обособени дяловете на съделителите, а общата разделена площ между страните е в размер на 5 200 кв.м.
От приложен по делотао нотариален акт № 43, т.5, д.№ 1847/1978г. ****, в качеството си на наследници на брат си ****, продават на ****1000 /хиляда/ кв.м. ид. части от лозе с цялото с площ от 1950 кв.м., находящо се местност „****", сътавляващи част от дял първи.
От приложено по делото Решение по гр.д.№ 3386/1978г. на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот - лозе с площ от 1950 кв.м. между: от една страна **** и от друга страна, ****и съпругът й ****, при граници: ****, **** и ****С.. Квотите са съответно за сем. **** 1000 кв.м., а за **** в общ дял 951 кв.м. /по 475.5 на дял/.
С влязло в законна сила Решение от 07.03.1979г. по гр.дело №3386 по описа на ВРС за 1978г. е извършена делба на имоти, като са съставени два дяла, обективирани в протокол от 07.03.1979г., а именно:
- ДЯЛ ЕДНО: на Стоянка и ****и са отредени 1000 кв.м. от горепосоченият недвижим имот при граници: на юг - ****; на запад - ****.; на север - ****.
- ДЯЛ ДВЕ: на ****са отредени 950 кв.м. при граници: на север - ****; на изток -**** и на запад - ****., като от представената скица по гр.д. №3386/1978г. на ВРС е видно, че недвижимият имот предмет на съдебната делба е разделен по вертикала.
От приложен по делото Протокол за обявяване на саморъчна завещание от 05.03.1992г. се установява, че на същата дата пре нотариус Ил.Маджунова при РС-Варна е обявено саморъчно завещание №343 от 1982г. на ****С., починала на 09.12.1991г.
От приложения препис на завещанието се установява, че ****С. завещава на Я.Д.К. и М.Д.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, като ги обявява за единствени наследници на имуществото си.
По делото се установява, че на 14.07.1992г. е съставен е АДС №1512, по отношение на 1/2 ид.ч. от лозе, цялото с площ от 1450 кв.м. с паянтова постройка, находящо се в землището на местност «****», като съгласно АДС имотът е обективиран в протокол от 27.05.1972г. и представлява дял втори, който е предоставен на ****С..
Установено е, че третите-неучастващи в делото лице Я.Д.К., ЕГН ********* и М.Д.К., ЕГН ********** продават, с Нотариален акт за покупко-продажба №51, том VI, дело №1438/1993г., лозе с площ от 1540 кв.м., ведно с паянтова постройка, находящо се в местност „Оброчнии бряст", при граници: на север - ****; на запад - дере; на юг -****, като на практика това е дял втори от делбата, извършена по гр.дело №179/1972г. на ВРС, получен от ****С., състоящ се от 1540 кв.м. -лозе с паянтова постройка, с граници: дере /от ляво на скицата/, ****, **** и ****, находящо се местност „****", пл.№360, във варненското землище.
Съдът приема, че АДС №1512 и сделката обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №51, том VI, дело №1438/1993г., касаят един и същ имот, а именно лозе с площ от 1540 кв.м., ведно с паянтова постройка, находящо се в местност „Оброчнии бряст", при граници: на север - ****; на запад - дере; на юг -****, като на практика това е дял втори от делбата, извършена по гр.дело №179/1972г. на ВРС.
Съдът приема за установено, че претендирания от ищците имот представлява част от дял първи от делбата, извършена по гр.дело №179/1972г. на ВРС, предоставен на ****, състоящ се от 1950 кв.м. -лозе и кладенец в същото, с граници: дере /от ляво на скицата/, ****, **** и ****Славова, находящо се в местност „****", пл.№360, във варненското землище, като след смъртта му имотът е бил предмет на съдебна делба по гр.дело№3386 по описа на ВРС за 1978г. и на ****С. и **** са отредени 950 кв.м. при граници: на север - ****; на изток -**** и на запад - ****.. Т.е. дял втори от делбата от 1972г. - собственост на ****С. е обособен по вертикала и впоследствие е бил предмет на разпоредителна сделка от Данчо и М. ****, както и на издадения АДС №1512, като след постановяване и на втората делба от 1978г. се установява, че дяловете на страните са приети по следният начин: на запад се намира делът на ****С., на изток се намира делът на Стоянка и ****и, а на юг се намира делът на ****- придобит по наследство от техният брат ****. Именно този дял от втората делба от 1979г. е предмит на исковата претенция по настоящото производство.
От приложено Удостоверение от АГКК-Варна и справка по лице от Служба по вписванията при ВРС се установява, че на 03.08.2016г. като собственик на Поземлен имот с идентификатор 10135.3506.881 с площ от 950 кв.м., находящ се в гр.Варна, м-ст.“****“, общ.Варна е вписан като собственост на ****С. въз основа на Решение от 07.03.1979г. на ВРС по гр.дело №3386/1978г.
В хода на съдебното производство по искане на ищците в тяхна полза бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели при режим на водене. В с.з. свидетели Станчо Красимиров Станев/без родство и дела със страните/ и Атанас Д.Д./без родство и дела със страните/ заявяват, че познава ищците.
Св. Станев заявява, че знае от ищците, че от 2005 г. имат дворно място, което се намира над бул.“Трети март“. Около имато имало други имоти, в един от които живеели целогодишно хора. Тогава ищцата го поканила да помогне за изграждане на ограда на това място, понеже такава липсвала, като не била поставена врата, или портал, а за да се влезе се откачала част от оградата. Твърди, че сложили една бяла табелка с имената на собствениците и номера на парцела. Свидетелят помогнал за изграждането и поставянето на бетонни колове и опъване на стоманена мрежа. Имотът представлявал празно дворно място с храсти и няколко дръвчета. Заявява, че след това е ходил още 3 или 4 пъти, за да помага, като последното му посещение било пролетта на 2018г., когато помогнал за окастряне на храсти с бензинов трион. Заявява, че ищците не са му споделяли някой да е изявявал претенции към мястото, а той самия знаел, че мястото е тяхно. Описва точното местонахождение на имота.
Св. Д. заявява, че знае от ищците, че имат място, което са намира над кв.“Възраждане“ местност „****“, непосредствено над блоковете, като се влиза по ул.“Вяра“. Подробно описва пътя до имота. Твърди, че за първи път ходил до имота, когато помагал на ищците да го оградят, през 2005 или 2006 година. Свидетелят носил с пикапа си материалите за оградата. Твърди, че в имота имало само храсти и няколко овошки, но не били стопанисвани. Твърди, че той лично е пръскал с хербициди. Твърди, че последното му посещение било през есента на 2018 г., за да подаде ток за автомобила на ищцата, тъй като бил изтощен акумулатора на автомобила й. Твърди, че имота е ограден с телена мрежена ограда още през 2005 г. Впоследствие, тъй като част от мрежата била открадната, била опъвата бодлива тел. Врата на оградата не е имало.
По делото,
по искане на страните бе допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза. В
заключението си вещото лице заявява, че след
запознаване със съдържанието на гр. дело № 3386/1978г. -приложено към корицата
установява, че ПИ 10135.3506.881 в по-голямата си част съвпада с дял втори от Решение
от 07.03.1979г. по гр.д. №3386/1978г. на ВРС. Изтъква, че първия кадастрален
план за м. Текето (****) е от 1968г., като този план е послужил за основа при
изготвяне на експертизата на Вещото лице към гр.дело №179/1972г. по описа на
ВРС с която по протокол от 27.05.1972г.(л.37)се обособяват три дяла, като:
Първи дял с площ по съдебно решение 1950 кв.м. получава ****. Втори дял
с площ по
съдебно решение 1540
кв.м. получава ****С.. Трети дял с площ по съдебно решение 1710 кв.м.
получава ****. След запознаване с материалите по делото и анализ на фактите
изложени по-горе вещото лице приема, че при втората делба Васил и Витлеема в качеството си на собственици и наследници на
Ставри делят източните части на дялове Първи и Втори по първоначалната делба.
По този начин се получава разминаване между обособените дялове по вертикала към
1978г., при положение, че същите са разделени по хоризонтала съгласно Решение
по гр.д. №179/1972г. по описа на ВРС. Установява, че съгласно протокол от с.з.
по гр.дело 3386/1978г. на ВРС, Дял първи който получават Стоянка и ****и е с граница на запад ****С.,
като това е западната част от дял първи по гр.д.
№179/1972г. на ВРС, която е била собственост на ****. Въз основа на горното
приема, че към момента на втората делба от 1978г. тази част е била собственост
на ****С.. Установява, че от имот, представляващ втори дял по гр.д.
№179/1972г. по описа на ВРС, не са предадени 590 кв.м. /собственост на ****./,
за обособяване на нов имот с площ от 1950 кв.м., собственост на ****. Западната
част на втори дял по гр.д. №179/1972г. си е останала собственост на ****., тъй
като съсед от запад на дял втори във втората делба от 1978г. който е определен
за **** е посочена като граница ****С.. Западните части на Първи и Втори дялове
по гр.д. №179/1972г. след смъртта на **** са били собственост на ****С.. Тази
собственост се идентифицира с имоти пл.№№ 737 и 738 по последващия
КП на м. „****" от 1999г., впоследствие преобразувани в 750, 751 и 752 с
обща площ 1547 кв.м по цифров модел. Установява, че с
н.а.№ 51/25.02.1993г. М. и Я. **** продават на ****„лозе от 1540 кв.м. в
местността „Оброчни бряст"(бивша ****), заедно с
паянтова постройка и насаждения при граници: дере, ****, **** и ****" С н
а. №144/27.08.1993г.
този имот е продаден от ****ър Д. и ****идеални части
от този имот. С доброволна делба от 02.08.2001г. съсобствениците си го поделят
и със заповед Р-364/12.11.2001г. се появяват имоти 750,751 и 752 по КП на м. ****.
Приема, че при съставяне на АДС №1512/14.07.1992г. е действал КП от 1968 г. В
акта изрично е записано, че той е съставен за идеална част от пл.№360, който
след текущото попълване на този КП е останал под западните части на първи и втори дял по гр.д.
№179/1972г. Там се намира и паянтовата постройка, която на КП от 1968 г. е отразена със сигнатура МЖ. Тъй като АДС
е съставен през 1992г., т.е. 24 години след КП от 1968г. и само 7 години преди
одобряването на КП от 1999г. приема, че се касае за имоти 750, 751 и 752 по
последния план. Приема, че към датата на съставяне на АДС №1512/14.07.1992г.,
не е съществувал реално дял втори собственост на ****С., така както е посочен в
решението по гр.д.№179/1972г. на ВРС, тъй като източната част на този дял е
станала предмет на делбата по гр. дело 3386/1978г. и съгласно нея тази част
остава съсобствена между Витлеема
и Васил ****, а западната част от дял втори е останала като собственост само на
****С.. Приема, че имот с идентификатор 10135.3506.881 почти изцяло е идентичен
с дял II от решението по гр. дело 3386/1978г. Заявява, че имот № 881 не попада
в имота описан в АДС №1512/14.07.1992г. тъй като последният се намира на запад
от него и попада върху ПИ 750, 751 и 752 по КП от 1999г. респективно върху ПИ с
идентификатори 10135.3506 750, 1181, 1182, 1685, 1686 и 1687 по КККР.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице заявява, че е посетил имота на място, като е установил, че е заграден с нетрайна, паянтова ограда, бодлива тел или стара телена мрежа.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск: Предявеният положителен установителен иск е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Последният съдът приема за обусловен от неоспореното твърдение на ищците за осъществявана от тях фактическа власт върху спорния имот и процесуалното поведение на ответните страни, която оспорвайки право им на собственост, разкрива интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо.
По основателността на предявения иск: По предявения положителен установителен иск в тежест на ищцовата страна е да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание. Предмет на иска е имот, правото на собственост върху който се твърди да е придобито от ищците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие на упражнявана от тях съвместна, непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода периода от 2005 г. до предявяване на иска в съда - 20.10.2017 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесните недвижими имоти/, а ответниците следва да докажат фактите, които изключват това право.
Ищците се легитимират като собственици на претендирания имот по силата на оригинерен способ за придобиване на собствеността, а именно: изтекла придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 2005 г. до предявяване на иска в съда – 20.10.2017г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.
Ищците не твърдят да са придобили имота на дериватно основание, както и на правно основание да са установили ползването му.
В същото време от депозираните и неоспорени в съда гласни доказателства може да се приеме за доказано упражняването от тяхна страна на фактическа власт върху имот с идентификатор 10135.3506.881, находящ се в гр.Варна, местност „****“ през исковия период 2005г. – 20.10.2017г., както и към есента на 2018г. Безспорно се установява както ограждането на имота през 2005г., така и реалното владение на същия именно от страна на двамата ищци. Твърденията на ищцовата страна за упражнявано давностно владение се подкрепят от показанията на свидетелите, които съдът кредитира, като кореспондиращи и безпротиворечиви с останалия събран доказателствен материал по делото. Установява се, че същите познават ищците, посещава ли са и имат непосредствени впечатления от имотите, като индивидуализират същия, както и са помогнали на ищците за упражняване на фактическата власт върху имота.
Вещото лице по допусната ССЕ категорично установява, че именно процесния имот е владян от ищците, като изтъква, че лично е посетил имота и потвърждава твърденията на ищците и показанията на свидетелите, относно наличието и вида на поставената в имота ограда.
Категорично
се установява от заключението на вещото лице по СТЕ, че по отношение на процесния имот с идентификатор 10135.3506.881
не е издаван Акт за държавна собственост, както и че не той е бил предмет на
разпоредителната сделка, извършвана от третите-неучастващи по делото лице – Я.Д.К.
и М.Д.К., а обект на тези сделки и друг имот на ****С. – нейна
индивидуална собственост.
Ответните страни не твърдят някой друг, или самите те да са
упражнявали фактическа власт в този имот през исковия период, както и към
настоящия момент.
Установява се, че ответниците по делото С.В.Г., М.Г.Г., Ж.Г.Г. и М.С.Г., в качеството си на наследници на ****С., са вписали в Служба по вписванията при ВРС съдебно решение от 07.03.1979г. по гр.дело №3386/1978г. на ВРС за делба, с което за собственик на имота е признат техния наследодател ****С..
Съдът приема, че към датата на вписване на съдебното решение, ищците са упражнили фактическа и необезпокоявана от никого власт върху имота за повече от 10 години /от 2005г. до края на 2015г./. Предполага се, че когато едно лице упражнява фактическа власт по отношение на даден имот, счита този имот за свой и се явява владелец на същия. Не е необходимо тази фактическа власт да се упражнява на някакво правно основание, достатъчно е да се установи фактът, че лицето фактически държи имота. Ако бъде установено, че лицето упражнява фактическа власт по отношение на имота в различни периоди от време, приема се, че и в промеждутъците е упражнявал такава власт върху имота. За да е налице владение на имота, необходимо е още упражняващият фактическа власт по отношение на имота да счита, че имотът е негов, като се предполага, че този, който упражнява фактическа власт по отношение на даден имот, счита имота за свой. Като знае тези правни възможност, за действителния собственик е налице интерес да направи всичко възможно, за да прекъсне придобиваната давност на владелеца. На първо място в разглежданата хипотеза, давността може да се прекъсне, в случай, че владелецът признае правата на действителния собственик по отношение правото на собственост на последния върху имота. Това признание може да бъде направено както директно пред собственика, така и пред трето лице- било държавен орган или пък не. Съдът приема, че в настоящото производство липсват подобни твърдения и доказателства. Липсват доказателства и за някакви предприети от наследниците на ****. съдебни процедури срещу владелците на имота. В хода на производството бе установено деклариране от страна на ответниците на имота като собственост на техния наследодател, извършено през 2016г. Съдът приема, че в случая ответниците не са предприели действия, с които да са прекъснали владението на ищците. Правната последица от владението с намерение за своене, изразяващо се в пълна или частична власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност /чл. 79 ЗС/. За да се приеме обаче, че същите са станали собственици на имота на въведеното оригинерно правно основание съдът следва да прецени дали обектът на владелчески действия е могъл да бъде придобит по давност, респективно: наличето на законова забрана за това, тъй като обектът на владелчески действия с последица придобиване собствеността върху него поради изтекла придобивна давност може да бъде само вещ или вещно право, което не е извадено от гражданския оборот. Именно в контекста на тази забрана са и възраженията на ответната страна, които са свързани с нормите на чл. 86 от ЗС, запретяваща придобиването по давност на вещ, която е публична държавна или общинска собственост и параграф 1 от ДР на ЗС /изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г./, с която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г. По делото бе безспорно установено, че по отношение на процесния имот не са налице доказателства за издаван акт за държавна или общинска собственост. При това положение и след като нито от заключението по назначената СТЕ, посредством което са проследени записванията и статута на имота по различните планове, нито чрез събраните гласни доказателства, не се установява отчуждаване на имота или друг факт с правно значение, индициращ държавна или общинска собственост, налага се извода, че имотът не е бил одържавяван, нито отнеман или отчуждаван на друго основание, запазил е статута си на частна собственост и е владян явно, непрекъснато, спокойно и в реални граници от ищците.
С оглед изложеното съдът намира, че искът на Н.Н.Н. и Р.Н.Н., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Ищците са формулирали искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и представят списък с разноски както следва: ДТ + преводна такса и заверени преписи в обща размер от 264лв., депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ в размер на 430 лв., заверка на документи в размер на 203 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3685 лева. От ответната страна – Държавата е отправено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По възражението за прекомерност: Съгласно чл. 2 ал. 5, във вр.с чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за предявеният иск се дължи адвокатско възнаграждение в размер на минимум от 600лв. Съдът намира, че поради фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определен размер в рамките на двукратния размер на предвидения минимум, или в размер от 1200лв., като на процесуалния представител на ищците се следва и сумата от 300лв. за проведени повече от 2 съдебни заседания, т.е. общия размер на дължимото за репариране от ответните страни адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 1500лв., а общия размер на дължимите разноски е в размер на 2397 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Ж.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.Н., ЕГН **********,*** СА СОБСТВЕНИЦИ при равни квоти на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в град Варна, община Варна, ****, местност „****/едно, нула, едно, три, пет, точка, три ,пет, нула, шест, точка, осем, осем, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД -1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин четиридесет и два / кв.м., а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; номер по предходен план: 5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713; 10135.3506.1127; 10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182; 10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно владение, упражнявано в периода от 2005г. до предявяване на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Ж.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплатят СОЛИДАРНО на Н.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата в размер на 2397 /две хиляди триста деветдесет и седем/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: