Решение по дело №15211/2021 на Софийски районен съд

С постановление Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на
ХР. Б. П. , за това че на 24.04.2019г. в гр. София, в сградата на ОПП – СДВР,
находяща се в гр. София, бул. „Драган Цанков” № 33 на гише № 30, пред
системен администратор при ОПП –СДВР Б.С.Б. е потвърдил неистина, че
свидетелството му за управление на МПС било откраднато, в писмена
декларация вх. № 433200-45413/24.04.2019г., което по силата на закон – Закон
за движение по пътищата / чл.160 „Дубликат на свидетелство за управление
или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва „декларация“/ се подава пред орган на властта
/Началник ОПП-СДВР/ за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства като в действителност свидетелството за управление на
моторно превозно средство е било иззето от компетентните полски власти,
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
С разпореждане на съдия-докладчик от 22.11.2021г. делото е насрочено
за разглеждане по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради което
производството протече по тази процедура.
В производството пред съда обвиняемия редовно призован не се явява.
Защитникът на обвиняемия адв. Б. иска от съда да постанови решение, с
което да признае Роман К. за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди,
че доказателствената съвкупност не очертава осъществяване на деянието.
Алтернативно моли съда за налагане на минимално административно
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Обвиняемият ХР. Б. П. е роден на 01.02.1989г. в гр.Самоков, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с ЕГН
**********.
На 16.12.2018г. той управлявал моторно превозно средство на
територията на Р Полша. Реализирал пътно –транспортно произшествие, в
резултат на което свидетелството му за управление на МПС № *********
било отнето от полските власти за срок от три години. На 24.04.2019г. П.
посетил сградата на ОПП – СДВР, в гр. София, бул. «Драган Цанков» № 33,
където пред св. Б. – системен оператор, подал заявление –декларация с вх. №
433200-45413, по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност. В нея посочил, че свидетелството му за
управление на МПС е изгубено и поискал да му се издаде дубликат.
В СДВР на 22.12.2020г. постъпило писмо ведно с преписка от полските
компетентни служби, относно наказание лишаване от право да управлява
МПС на Т Република Полша за срок от три години, наложено на Х.П., както
и копие на СУМПС издадено на негово име.
Изготвена била СГЕ според заключението на която ръкописните
1

текстове в графата от лицевата страна, както и текстът на обратната страна на
Заявление-декларация са изписани от Х.П., от него са положени и подписите
в графата «декларатор», «подпис на заявител».
На 05.10.2021г. на Х.П. е връчено постановление за привличане в
качеството на обвиняем като му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.313 ал.1 НК.
На 03.11.2021г. в СРС след внасяне на постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, е образувано н.а.х.д. №15211/2021г. По описа на СРС, НО, 8-ми
състав.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –справка,
заявление / л.8 д. пр./, писмо от ДН НП / л.9/, заявление-декларация – л.21 д.
пр. показания на св. Б. Б. /л.22 от д.пр./, показания на св.Б., дадени в хода на
съдебното следствие, протокол за снемане на образци / л.34 д. пр./, писмо
МВР - СДВР, писмо МВР – ДМОС / л. 39д. пр./, справка за съдимост.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 378, ал. 2 НПК.
От съвкупната преценка на събраните в производството гласни
доказателствени средства несъмнено се установява факта, обвиняемият да е
лицето подало инкриминираната декларация, както и факта да е попълнил
съдържанието на същата, респективно обстоятелството да е иззето СУМПС.
Показанията на свидетелката са логични последователни и непротиворечиви.
Изведеното от тях е с нужните качествени характеристики, поради което
съдът прие, че следва да го цени като достоверно. С нужната степен на
категоричност показанията се подкрепят от изведеното от писмените
доказателства – заявление декларация, писмо от МВР-СДВР, МВР-ДМОПС,
заключение на СГЕ. Съдът кредитира заявлението-декларация, като прие че
същото съставлява писмено доказателство, приобщено към материалите по
делото посредством валидни процесуални инструменти. Същото отразява в
синхрон с разказа на св. Б. именно обвиняемият да е лицето, явило се в
сградата на ОПП СДВР, представило заявлението-дакларация. Заключението
на СГЕ, съдът прие за годно доказателствено средство, тъй като същото е
изготвено от специалист в съответната област, дава пълен, точен и ясен
отговор на поставените задачи. О него с нужната степен на стабилност се
извежда факта, именно обвиняемият да е лицето подписало в графата
„декларатор“ инкриминираната декларация, както и той да е лицето
изготвило ръкописните текстове в нея.
Свидетелството за съдимост съдът цени като писмено доказателство,
установяващи факта обвиняемият да е неосъждани по отношение на него не е
проведено производство по реда на чл.78а от НК.
След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
2

авторството на привлеченото към отговорност лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
обвиняемият ХР. Б. П. с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.313 ал.1 НК.
От обективна страна обвиняемият на 24.04.2019г. в гр. София, в
сградата на ОПП-СДВР на ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, пред системен
администратор при ОПП-СДВР е подал заявление-декларация, в което е
посочил, че СУМПС е изгубено. Посоченото обстоятелство е неистина, тъй
като СУМПС на К. е било иззето от контролните органи в Р. Полша. С
направеното изявление същият е потвърдил неистина. Подадената декларация
по силата на закон чл. 160 ЗДвП „Дубликат на СУМПС се издава, когато
свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което
притежателят подписва декларация.“ И Постановление на МС № 13/2012г. с
което е приет правилник за издаване на български документи за самоличност
– 35 т.3 ППБДС „При издаване или подмяна на СУМПС, освен документите
изискващи се в съответствие с актове по прилагане на ЗДвП се изисква и т.3
при изгубено, откраднато, повредено или унищожено СУМПС – декларация
за съответните обстоятелства – се дава пред орган на властта Началник на
ОПП СДВР. Подаването й е именно, за да удостовери истинността на тези
обстоятелства.
Престъплението е на просто извършване, като единственото
съставомерно изменение на действителността е самото деяние.
От субективна страна обвиняемият е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че подава декларацията, за да
удостовери истинността на конкретно обстоятелство, вписано в нея, имал е
представи в съзнанието си, че отразеното от него не е истина като въпреки
това е предприел действие – подал е декларацията-заявление.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание – за престъплението по чл. 313 ал.1 НК се
предвижда наказание лишаване до три години или глоба от сто до триста
лева, от престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди,
към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от
НК.
На първо място съдът определи размера на административното
наказание на обвиняемия, като приложи на основание чл. 2, ал. 1 НК законът,
действащ към момента на извършване на деянието, съгласно който
наказанието следва да се определи в пределите от 1 000 лева до 5000 лева.
Съдът отчете при определяне на конкретното административно наказание
като смекчаващо отговорността обстоятелство изминалия период от време от
осъществяване на деянието до постановяване на решението на съда. При така
установените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, че
3

административното наказание глоба следва да се в размер на 1 000 /хиляда/
лева. Административно наказание в този му размер е справедливо и
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, способно е да
постигне индивидуалната и генерална превенция.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

4

Номер на акта:	998
Дата:	22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия:	Силвия Георгиева Цепова

Дело:	20211110215211
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 ноември 2021 г.

Решение по дело №15211/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите