Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд в
публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:Венелин
Николаев
Съдебни заседатели:……………...
Членове:
при секретаря Иглика Игнатова и в
присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев
н.а.х.д. №973 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №353/18.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, на И.П.З. ***, с ЕГН ********** е наложено на основание чл.266, ал.1, предл.4 от Закона за горите административно наказание – глоба в размер на 150,00 лв. за това, че на 27.01.2019г. м 15:00 часа, в с. Опанец, община Плевен, по ***, транспортира с товарен автомобил „Пежо J5“ с peг. № ***, 1,5 пр.куб.м. /едно цяло и пет пространствени кубически метра/ дърва за огрев от бор, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка или друга марка, с което е нарушил чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от Закона за горите.
Отнети са в полза на държавата:
1) Вещите, предмет на нарушението – 1,5 пр.куб.метра дърва за огрев от бор, с пазарна стойност 90,00 лева на основание чл.21 от ЗАНН, във вр. с с чл.273, ал.1 от ЗГ;
2) Вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. товарен автомобил „Пежо J5“ с peг. № ***, с пазарна стойност 1500 лева на основание чл.20 от ЗАНН, във вр. с чл.273, ал.1 от ЗГ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.П.З., който го обжалва и моли съда да го отмени само в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на товарен автомобил „Пежо J5“ с peг. № ***, собственост на б.т..
Ответникът по жалбата – редовно призован – не се представлява в съдебното заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №353 е съставен на 12.02.2019г. от А.В.В. на длъжност “***” при ТП ДГС-Плевен срещу И.П.З. ***, с ЕГН ********** за това, че последният на 14.09.2015г. в землището на с. Ореховица, община Долна Митрополия, имот №*** – изоставени трайни насаждения, собственост на общината, извършва сеч с бензиномоторен трион на 10 пр.куб.м. /десет пространствени кубически метра/ акациеви дърва за огрев, без да притежава писмено позволително за сеч, с което е нарушил чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите.
Жалбоподателят е подписал акта и е изложил като възражения, че извършва услуга на Г., като кара от гр. Плевен до с. Божурица.
В показанията си св. И.М.Р. твърди, че работи като *** в ДГС-Плевен. Заявява, че на посочената в акта дата с колегата си А.В. били изпратени по сигнал в с. Опанец за спрян от служители на МВР автомобил, натоварен с дървесина. Посочва, че на място заварили натовареното моторно превозно средство Установили 1,5 пространствени кубически метра борова дървесина, която не била маркирана с контролна или друга марка, която да доказва законният й произход. Посочва също, че жалбоподателят не представил превозен билет. За констатираните нарушения колегата му В. съставил на жалбоподателя актове по Закона за горите, а превозното средство било задържано.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на
административно-процесуалните правила и материално-правните разпоредби. В тази
връзка е необходимо да се отбележи следното:
На първо място следва да се посочи,че както
АУАН, така също и НП са издадени от компетентни органи. Тази им компетентност
произтича от разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно
която нарушенията по закона се установяват с актове, съставени от
лицата, посочени в разпоредбата на чл.274 от Закона за горите.
Не са налице и нарушения от страна на
административно наказващият орган на разпоредбите на чл.52-58 от ЗАНН при
издаване наказателното постановление и връчването му на жалбоподателя, тъй като
събраните поделото доказателства сочат единствено на посочения извод и от тях
не може да се приеме за убедителна тезата на жалбоподателя в противния смисъл.
По разбиране
на настоящия съдебен състав, извън посоченото по-горе, в производството по
съставянето на АУАН и на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са от категорията на
самостоятелни отменителни основания. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса.
Наказателно постановление е атакувано в частта, с която на
основание чл.273 от ЗГ са отнети вещите, послужили за извършване на
нарушението, а по-конкретно- товарен автомобил „Пежо J5“ с peг. № ***.Настоящият състав намира, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно в тази си част, поради
следните съображения:
По силата на чл.20, ал.4 от ЗАНН - отнемането
по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства
на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния
закон или указ е предвидено друго.Тази разпоредба въвежда забрана за отнемане
на вещи, когато тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение. Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа
за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и
степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Доказателства,
че стойността на отнетото МПС съответства на характера и тежестта на
извършеното административно нарушение не са представени от наказващия орган. Настоящият
съдебен състав намира, че стойността на микробуса, значително надхвърля размера
на дървата, който е около 90 лева.
На
следващо място, съгласно Постановление №2/15.12.1978 г. по н.д. №2 от 1978
г. На Пленума на ВС само "ако в специалния закон липсва съответната
разпоредба за отнемане в полза на държавата, следва да се прилагат чл.20 от ЗАНН и чл.53 от НК, при положение, че са налице условията за това ...". В
случая в Закона за горите липсва "съответна разпоредба", която
да обвързва отнемането на вещи послужили за извършване на нарушението в полза
на държавата, с преценката за съответствие на стойността на отнетото с
характера на тежестта на административното нарушение. Такова предвиждане е
налице в разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. На осн. чл.46, ал.1 от Закона за
нормативните актове, разпоредбите следва да се прилагат "според точния им
смисъл".
Изводът за неправилност на Наказателното постановление в обсъжданата част се налага и поради това, че видно от представените по делото писмени материали, товарният автомобил е собственост на трето лице – Б.А.Т..
Съобразно чл. 273, ал.1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на средството на нарушението, собственост на трето лице, административнонаказващият орган е следвало да се увери дали вещта е използвана независимо или против волята на лицето б.т. В тази насока обаче, не са събрани каквито и да било доказателства, т.е. при наличната доказателствена съвкупност, не може да се направи друг извод, освен че 1 бр. /един брой/ товарен автомобил „Пежо J5“ с peг. № ***, е използван независимо от волята на неговия собственик при описаното по – горе административно нарушение.
Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в практиката на редица Административни съдилища в страната, обективирана например в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд – Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд – Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд София област, Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд София област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд София област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен съд – Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд – Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други.
Предвид горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно
постановление №353/18.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите –
гр. Ловеч, в частта му, с която
на И.П.З. ***, с ЕГН **********
на основание чл.273,ал.1 от ЗГ е отнета в полза на държавата, вещта послужила
за извършване на нарушението, а именно: 1 бр. товарен автомобил „Пежо J5“ с
peг. № ***, с пазарна стойност 1500 лева на основание чл.20 от ЗАНН, във вр. с
чл.273, ал.1 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: