Решение по дело №1001/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед № 251з-2348/12.05.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която за неизпълнение на служебните задължения е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразен административен акт. Сочи се нарушена форма, нарушения на процесуалния и материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че направените в заповедта констатации са неясни и непълни и не са били предмет на разглеждане в провелото се дисциплинарно производство и не са включени в обобщената справка. Сочи, че липсва извършено нарушение, както и че извършената проверка е непълна и тенденциозна. Иска отмяна на заповедта и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат К.. Поддържат жалбата, искането за отмяна и за присъждане на разноски. Чрез процесуалния представител и лично излага теза за липса на извършено дисциплинарно нарушение. Представят се писмени бележки от жалбоподателя и от процесуалния представител, в които се обобщават съображенията за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Ответникът – директор на ОДМВР Бургас, редовно призован, представя административната преписка. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Владимирова, оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Представя писмено становище. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Факти:

Съгласно кадрова справка рег. № УРИ 251р-8572/24.02.2023 г. (л.63), с МЗ рег.№ 8121К-2990/02.08.2016 г., считано от 09.08.2016 г. жалбоподателят П. е била преназначена на длъжността „началник група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП профилактика, подготовка и отчет на водачите“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас. Към момента на изготвяне на справката П. служи на посочената длъжност.

За длъжността била изготвена длъжностна характеристика с рег. № 769р-1899/18.02.2016 г. (л.65), връчена на служителя с протокол № 251р-22410/09.08.2016 г. (л.67).

Служителят има над 17 години стаж в системата на МВР, от които над 7 години стаж на ръководна длъжност в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. По време на службата МВР, старши инспектор П. е награждавана с множество награди, за постигнати резултати в служебната дейност. За същото време на лицето не са отразени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения на служебната дейност.

Със заповед № 251з-723/15.02.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас (л.56) във връзка с постъпили предварителни данни от доклад с рег. № 4775р-175/19.01.2023 г. за извършена комплексна проверка в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, е разпоредено образуване на дисциплинарно производство срещу старши инспектор Р.П.. Със заповедта е назначена комисия (дисциплинарно разследващ орган) и са указани действията на комисията по отношение проверявания служител. Посочено е, че проверката е за изясняване на данни за извършено дисциплинарно нарушение, а именно, че на 06.06.2022 г. бил съставен АУАН, серия АД, бл.№ 000385/06.06.2022 г. против Д.А. за извършено нарушение на чл.150 „а“ от ЗДвП. Управляваният от него автомобил, по време на извършване на нарушението, бил собственост на друго лице – Н.П., спрямо когото не било взето административно отношение във връзка с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП. Уточнено е, че данните са за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, за което било предвидено дисциплинарно наказание порицание. Служителят е запознат със заповедта на 27.02.2023 г. (л.58)

С покана рег.№ 251р-8091/21.02.2023 г. (л.61) П. била поканена за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Била уведомена, че има право да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с всички останали материали по преписката, както и да участва в производството. Указана е възможността за снабдяване с копия на материали по преписката и за правото да даде или да откаже да дава обяснения. Поканата била връчена на П. на 27.02.2023 г.

Във връзка с получената покана служителят отправил искане (л.68) до дисциплинарно разследващия орган (ДРО) за предоставяне на копие на доклад № 4575р-175/19.01.2023 г., както и за приобщаване към материалите по дисциплинарното производство на изготвената от П. докладна записка с рег.№ 769р-13472/02.11.2022 г. Съгласно протокол с рег.№ 251р-9238/01.03.2023 г. (л.69) ДРО е решил да предостави на П. искания доклад, а по отношение на приобщаването на докладната записка е решено, че същата не касае настоящата проверка, а е била предмет на друга такава. Връчването на екземпляр от доклада било извършено на 02.03.2023 г., за което служителят се подписал собственоръчно.

В хода на дисциплинарното производство било събрано сведение с peг. № 251р-16090/10.04.2023 г. от инспектор В.С.. В същото служителят посочва, че във връзка със съставения от инспектор Т. АУАН с № АД000385/06.06.2022 г., при извършена допълнителна проверка в АИС КАТ, по история на регистрацията на лек автомобил с per. № ***** било установено, че същият е собственост на С.Р.А., съгласно договор за покупко-продажба от 31.05.2022 г., но тъй като А. не се е явил в сектор „Пътна полиция“ за смяна на СРМПС, по време на извършената проверка от инспектор Т., водачът Д.А. е представил старото СРМПС, в което като собственик бил посочен Н.П.. При извършена справка в АИС АНД не установил да е съставен АУАН срещу собственика на лек автомобил с peг. № ***** С.Р.А..

В изпълнение на заповедта за провеждане на дисциплинарно производство ДРО изготвил обобщена справка рег.№ 251р-16641/12.06.2023 г. (л.31), в която описал всички предприети и извършени действия и събрани и разгледани писмени доказателства по установяване на фактите относно вмененото на П. дисциплинарно нарушение. Посочено е, че АУАН серия АД, бл.№ 000385/06.06.2022 г. е съставен от служителя С.В.Т. на длъжност „Полицейски инспектор“ в сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетелите В.Х.С.и Е.Ш.против лицето Д.Р.А., ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.150 „а“, ал. 1 от ЗДвП. В същия било посочено, че лек автомобил с peг. № **** бил собственост на лицето Н.П.П., ЕГН **********. Впоследствие П. издала НП № 22-0769-002683 от 08.11.2022 г. с което на водача Д. А., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 300 лв. От извършена справка в базата данни на МВР било установено, че към момента на съставянето на АУАН серия АД, бл.№ 000385/06.06.2022 г., лек автомобил с peг. № ****не е собственост на посоченото в доклад с peг. № 4575р-175/19.01.2023 г. по описа на дирекция „Инспекторат“ – МВР лице Н.П.П., ЕГН **********. От извършена справка в базата данни на МВР било установено, че лек автомобил с peг. № ****, съгласно договор за покупко-продажба от 31.05.2022 г. е собственост на лицето С.Р.А.. Към датата на съставяне на АУАН новият собственик не се е явил в сектор „Пътна полиция“ за смяна на СРМПС, като на актосъставителя било представено СРМПС, издадено на името на предходния собственик Н.П.. След извършена справка било установено, че спрямо действителния собственик на МПС, към 06.06.2022 г., С. А. не е взето административно отношение във връзка с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Посочени са следните изводи:

ДРО след като разгледал и анализирал наличната служебна документация приел, че актосъставителят инспектор С.В.Т. неправилно не е взел административно отношение спрямо С.Р.А. – собственик на автомобил с peг. № ****, във връзка с разпоредбите на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП (собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс). Тъй като в случая не бил съставен АУАН от инспектор Т., а старши инспектор П. разгледала административнонаказателната преписка в качеството на административнонаказващ орган, в чийто район било извършено нарушението съгласно чл.48, ал.1 от ЗАНН, П. следвало да изпълни и задълженията си съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно който преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Според ДРО в конкретния случай старши инспектор П. не изпълнила задължението си да извърши разследване на спорните обстоятелства и да укаже на актосъставителя или на друго компетентно длъжностно лице, че в случая не са изпълнени разпоредбите на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП и не е съставен АУАН на собственика на автомобил с peг. № ****.

ДРО приел, че деянието било извършено от старши инспектор П. в нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което в чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР било предвидено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година. Предвид изложеното ДРО предложил на П. за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР „порицание“, за срок от шест месеца.

С искане с вх. № 251р-16719/11.04.2023 г. (л.30) П. поискала копие на обобщена справка № 251р-16641/12.04.2023 г., като наред с това в искането заявявила, че на този етап ще се възползва от правото си да не дава обяснения.

С покана рег. № 251р-16642/12.04.2023 г. (л.55) П. била поканена за запознаване с обобщена справка и материалите по делото и даване на писмени обяснения или възражения. В нея е посочено, че в срок до 24 часа от запознаване с обобщената справка служителят има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Всички материали по дисциплинарната проверка, вкл. обобщената справка са предоставени за запознаване на П. в 11,50 ч. на 12.04.2023 г.

С протокол рег. № УРИ-251р-16961/13.04.2023 г. (л.29) било удостоверено, че в периода от 11,50 ч. на 12.04.2023 г. до 13 ч. на 13.04.2023 г. в деловодството на Пето РУ – Бургас и ОДМВР – Бургас служителят не е депозирал материали във връзка с провежданото дисциплинарно производство.

Със становище с рег. № 251р-16965/13.04.2023 г. относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по чл.207, ал.12 от ЗМВР (л.20 и сл.) ДРО посочил, че по отношение на съставения АУАН серия АД, бл.№ 000385/06.06.2022 г., против лицето Д.Р.А. е ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.150 „а“, ал.1 от ЗДвП, П. не е изпълнила служебните си задължения съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и основни задължения за заеманата от нея длъжност, посочени в Раздел II от специфична длъжностна характеристика с peг. № 769р-1899/18.02.2016 г. за длъжността „Началник на група Административно наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Бургас, а именно да организира и контролира правомерното издаване на НП и ЗППАМ, връчването им и изпращането в други ОДМВР/РУ. В случая старши инспектор П. не е изпълнила задължението си да извърши разследване на спорните обстоятелства когато е необходимо и да обърне внимание на актосъставителя или на друго компетентно длъжностно лице, че в конкретния случай не са изпълнени разпоредбите на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП и не е съставен АУАН на собственика на автомобил с peг. № ****, след съставянето на който е имала и задължение да издаде НП в качеството и на административнонаказващ орган.

На следващо място ДРО посочил, че с действията си инспектор П. не е изпълнила вменените служебни задължения съгласно т.6 и т.11 от чл.7, ал.1 от инструкция № 81213-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

С оглед направените констатации ДРО заключил, че с действията си старши инспектор Р.Т.П. допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, пр. първо от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Направено е предложение на служителя да бъде наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание.

До Р.П. била изпратена покана за даване на писмени обяснения с изх. № УРИ 251р-18488/25.04.2023 г. (л.17), в която била описана възприетата от ДРО фактическа обстановка, данните за нарушението и предвиденото за това дисциплинарно наказание. Описани са изготвените в рамките на провелото се производство документи и на служителя е определен 3-дневен срок за представяне на писмени обяснения.

П. *** писмени обяснения с вх. № 251р-18748/27.04.2023 г. (л.16), в които изложила, че за АНО липсва законово задължение в хода на проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН по конкретно административнонаказателно производство да установява дали има извършени и други административни нарушения, в това число от други лица.

Като възприел, че ДРО е провел обективно разследване и е събрал всички относими доказателства, директорът на ОДМВР Бургас издал процесната заповед (л.11), в която обсъдил направените от ДРО изводи, възприел ги частично, посочил представените от П. възражения, разгледал цялостното й поведение като дългогодишен служител и на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2, чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР наложил на служителя дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Административният акт бил връчен лично на П. на 12.05.2023 г., а жалбата срещу нея подадена на 25.05.2023 г.

По делото са представени и докладна записка № 431р-12157/17.06.2022 г. (л.143); длъжностна характеристика за длъжността: Началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР (л.144); длъжностна характеристика на длъжността: Началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР (л.148); удостоверение рег. № 251000-09130/27.09.2023 г. за заеманата от С. Т. длъжност (л.153); удостоверение рег. № 251000-19131/27.09.2023 г. за заеманата от В.С.длъжност (л.154); удостоверение рег. № 251000-09132/27.09.2023 г. за заеманата от Е.Ш.длъжност (л.155); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.156); докладна записка с рег. № 769р-13472/02.11.2022 г. (л.158); удостоверение № 251р-48021/01.11.2023 г. за заеманата от С. С.ов длъжност (л.171); удостоверение № 251р-48015/01.11.2023 г. за заеманата от С.Х.длъжност (л.172); удостоверение № 251р-48013/01.11.2023 г. за заеманата от Б.Ж.длъжност (л.173); заповед № 253з-804/23.02.2022 г. на директора на ОДМВР Бургас (л.189).

Приобщена като доказателство по делото е и заповед № 251з-2151/02.05.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас (л.174), с която е образувано дисциплинарно производство срещу С. Т., за неизпълнение на служебните задължения като не взел административно отношение спрямо собственика на МПС с рег. № ****– С.Р.А.. В хода на образуваното срещу Т. дисциплинарно производство била изготвена обобщена справка с рег. № 251р-24577/08.06.2023 г. (л.177), с която било направено предложение за прекратяване на производството поради липса на нарушение на служебната дисциплина.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Компетентност, форма, административнопроизводствени правила:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директор на ОДМВР Бургас предвид разпоредбата на чл.204, т.3 вр. с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Страните не спорят по компетентността. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма. Посочена е правната квалификация на нарушението.

Разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР указва задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В акта следва да са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Видно от съдържанието на заповедта в нея не е посочено мястото и времето на извършване на твърдяното нарушение. Органът се е ограничил до посочване на датата, на която е съставен АУАН срещу Д. А.. По отношение на извършването на нарушението е посочено, че в последствие на 08.11.2022 г. инспектор П. издала НП за налагане на наказание на А.. С неустановяването и непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението в процесната заповед, в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, органът не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да изясни в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение на случая. Не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, установен с чл.9, ал.2 от АПК, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради въвеждане на нарушение на чл.7, т.6 и т.11 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е неоснователно. Посоченото нарушение е част от становище с рег. № 251р-16965/13.04.2023 г. На жалбоподателя са били предявявани и са предявени всички материали по преписката, като е указвано правото му на възражения и обяснения. Такива са били депозирани, като е спазена разпоредбата на чл.207, ал.8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10 от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни възражения или обяснения.

Материалноправни разпоредби:

Съдът намира, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания.

Правилото на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР сочи, че дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения.

Съгласно чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Според мотивите на оспорената заповед с поведението си П. е допуснала нарушение на служебната дисциплина, като не е изпълнила задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните факти по отношение на АУАН серия АД, бл. № 000385 и да обърне внимание на актосъставителя или на друго компетентно длъжностно лице, че не са изпълнили разпоредбите на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Към процедурата по чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган пристъпва, когато установи, че някои от обстоятелствата, обективирани в АУАН, са спорни. Видно от съставения АУАН, същият съдържа всички реквизити съгласно изискванията на ЗАНН. Според съда даденото от актосъставителя описание на нарушението е ясно. Фактическите обстоятелства, описани в акта напълно съответстват на правната квалификация на вмененото противоправно деяние. В този смисъл за П. е липсвало задължение да извършва разследване на спорни обстоятелства, доколкото такива не са били налице. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е изпълнила служебните си задължения и е издала наказателно постановление във връзка със съставения АУАН. В заповедта не е конкретизирано кои спорни обстоятелства е следвало да разследва жалбоподателката. В тази част заповедта почива на оценъчни и хипотетични категории, които нямат категорична яснота, напр: „когато това е необходимо“, „да обърне внимание“, както и посочването на нейно бъдещо несигурно задължение – при съставен АУАН срещу собственика на МПС да издаде НП. В тази връзка съдът намира, че вмененото на П. нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН е недоказано.

По отношение нарушението на чл.7, ал.1, т.6 и т.11 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, станало причина от своя страна за ангажирането отговорността на жалбоподателя, съдът съобрази следното:

Съгласно цитираните разпоредби началниците на сектори, осъществяващи контрол на пътното движение към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, началниците на групи, осъществяващи контрол на пътното движение към секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР и на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение към РУ при ОДМВР, пряко отговарят за цялостното съС.ие на контрола на пътното движение, осъществяван на съответната територия, като: т.6 организират, ръководят и контролират цялостната дейност на звената и т.11 осъществяват ефективен контрол на отчетността на документите, свързани с изпълнението на дейностите по контрол на пътното движение (бланки актове, глоба с фиш, протоколи и др.), проверка на изготвените служебни документи и работата с РСОД.

В длъжностната характеристика на жалбоподателя т. II „Основни длъжностни права и задължения“ е посочено задължение: да организира, ръководи и контролира цялостната работа на групата по правомерното осъществяване на административнонаказателната дейност по ЗДвП и КЗ, отчета и анализа на ПТП и отчета и анализа на МПС и техните наказания. Съдът намира, че П. е организирала и контролирала правомерното издаване на НП и ЗППАМ, връчване, изпращане и съхранение на документацията. Възложените на жалбоподателя задължения не касаят пряко контрола на пътното движение, поради което с оспорената заповед е вменено неизпълнение на задължения, които не се съдържат в длъжностната характеристика. Дори да се приеме тезата на ответника, че жалбоподателят в качеството на началник група индиректно е осъществявал контрол на пътното движение, то липсва нарушение на проверката на изготвените служебни документи, което да даде основание за налагане на дисциплинарното наказание.

За да се ангажира дисциплинарна отговорност за посоченото нарушение е необходимо да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. Според настоящия съдебен състав такова не е налице в разглеждания случай. Посочените в оспорения акт правни норми не ангажират отговорността на служителя, предвид вида и характера на възложената му работа. Недопустимо е при несъобразяване с последните, на служителя да се вменяват задължения извън тези предвидени с длъжностната му характеристика. Това от своя страна мотивира съда да приеме, че същият не е извършил твърдяното от органа нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и незаконосъобразно му е било наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР „порицание” за срок от 6 месеца.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, поради което същата следва да бъде отменена.

Разноски:

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. След като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора, съдът намира, че следва в полза на жалбоподателя да се присъдят извършените и доказани от него разноски в размер на 510 лв., представляващи платена държавна такса и платено възнаграждение за адвокат.

Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по ЗМВР, минималният размер на възнаграждението е 750 лв. В конкретния случай, между жалбоподателя и неговия процесуален представител е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 500 лв., която сума е под минималния размер.

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № 251з-2348/12.05.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 510 лв.

На основание чл.211, изр. последно от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.

Съдия: