Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
27.07.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 312 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.М.И., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-002668
от 08.10.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с
което на жалбоподателя, са наложени следните наказания: по т. 1 от НП, на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 20 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 1 НК и по т. 2 от НП на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено
с разпоредбите на закона и се моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения се излагат съображения, че
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ ЗДвП, тъй като по никакъв начин не е препятствал установяването на
вредите от пътнотранспортното произшествие, а е направил необходимото да обърне
внимание първо на себе си, след като не е имало други материални щети и други
участници. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-002668/23.08.2019г.
(бл. № 060810 от същата дата) срещу жалбоподателя, за това, че на 23.08.2019г.,
около 04,15 часа, на общински път № RSE1130 – Долно Абланово в посока Хотанца
до горски разсадник – село Хотанца, като водач на лек автомобил „Пежо 406“, с
рег. № Р 73 73 АХ е извършил следните нарушения: 1. Като водач не контролира
непрекъснато МПС, което управлява и причинява ПТП с материални щети, като губи
контрол, отклонява се вдясно по посока на движението и се блъска в крайпътно
дърво, което е субсумирано като нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и 2. Като
участник в ПТП не е изпълнил задълженията си да уведоми компетентните органи и
не е останал на място, като не е оказал съдействие за установяване на вредите
от пътнотранспортното произшествие, които факти е прието, че осъществяват
състав на нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
В АУАН
жалбоподателят е отразил, че няма възражения. Такива не са били депозирани в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно
деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушението по чл. 20, ал. 1 НК и по т. 2 от НП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ ЗДвП
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства – показанията на разпитаните в процесуалното качество
на свидетели М.В.А. и В.Д.Р., а така също и писмените доказателства – АУАН № 19-1085-002668/23.08.2019г.,
обяснение, депозирано в хода на административнонаказателното производство,
протокол за ПТП № 1688909/23.08.2019г., справка за нарушител и амбулаторен лист.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, които да налагат излагането на подробни
мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл.
84 ЗАНН, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички събрани
в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и
безспорно установяват приетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка.
Фактите, включени в предмета на
доказване във връзка с настоящото производство, а именно настъпилото
ПТП, напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя и
неуведомяването на компетентната служба на МВР – Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе не се и оспорват от жалбоподателя.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи:
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какви конкретни нарушения е
санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени
от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две
административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
По
отношение нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
От
обективна страна от доказателствата по делото – показанията на свидетелите М.В.А.
и В.Д.Р., протокола за ПТП и АУАН, безспорно и еднозначно се установява, че жалбоподателят,
в качеството му на водач на МПС, не е съобразил своето поведение с разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която вменява задължение на водачите на МПС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и в
резултат неизпълнение на това задължение, жалбоподателят е осъществил състава
на вмененото му във вина административно нарушение.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба, в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в
абсолютен размер.
В хода
на производството не са ангажирани доказателства, които да опровергават
доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
По
отношение нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, съдът намира
следното:
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява, че
жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната
дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно
произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая,
причинените увреждания са възникнали в процеса на движението на моторното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя, поради и което е налице
настъпило пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят има качеството „Участник
в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР
на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното
произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се
породили и задълженията му по чл. 123 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на
МПС при настъпило ПТП.
Съставът
на това нарушение е осъществен, дори и да се причинени само щети само по
отношение на МПС, управлявано от нарушителя, което следва от буквалното
тълкуване на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП и в тази хипотеза, за същият отново възниква
задължението като участник в ПТП. В този смисъл е и Решение от 27.03.2012 г. на Административен съд –
Русе, постановено по к. а. н. д. № 47/2012 г.
Напускането
на местопроизшествието веднага след настъпване на ПТП с материални щети обосновава
извод, че водачът не е оказал съдействие за установяването им, което именно осъществява
състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Изводът, че
задължението на водача, който е участник в ПТП само с материални щети, да окаже
съдействие за установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от
общия смисъл на нормата на чл. 123 ЗДвП, която регламентира като цяло
поведението на водачите, участници в ПТП. В настоящия случай деянието и самоличността
на водача е установена именно от органите на ОДМВР – Русе Сектор „ПП“.
Изводът,
че жалбоподателят е следвало да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието веднага след настъпването му в конкретния случай се обосновава и
от разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, която регламентира случаите, когато службите
за контрол на Министерството на вътрешните работи задължително посещават мястото
на пътнотранспортното произшествие, като в случая е налице хипотезата
предвидена в т. 8, на чл. 125 ЗДвП, а именно, когато произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, какъвто несъмнено е
и настоящия случай.
С оглед
разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП и установените по делото факти, че
жалбоподателят е бил единственият участник в настъпилото ПТП, като уврежданията
по автомобила следствие на ПТП са били такива, че не са позволявали същият да
бъде приведен в движение, не може да обоснове тезата развивана от пълномощника
на жалбоподателя, че за наказаното лице не е налице задължение да окаже
необходимото съдействие за установяване на вредите от ПТП, нанесени само върху управлявания
от него автомобил.
В този
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 26.09.2019г., постановено по КНАХД № 191 по описа за 2019г., Решение от 31.10.2018г.,
постановено по КАНД № 261 по описа на съда за 2018г. и Решение от
09.01.2017г.постановено по КАН дело № 371 по описа на съда за 2016 г.
По гореизложените
мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните в хода по същество доводи,
че за жалбоподателя не е възникнало задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ ЗДвП и същият с напускането на мястото на настъпилото ПТП веднага след
неговото настъпване не е осъществил състава на това нарушение.
Безспорно с поведението си,
изразяващо се в напускане на пътнотранспортното произшествие, от страна на
жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, който е участник в ПТП с
материални щети, същият е осъществил съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП, тъй като с това си свое поведение не е изпълнил задължението
си, в качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан
съставът на това нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление жалбоподателят.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а
във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние. Незнанието на закона и по-конкретно на задълженията
на водач на МПС при настъпило ПТП, разписани в закона, не могат да бъдат
извинителни.
Неоснователни и без опора в
доказателствата по делото са и доводите на жалбоподателя, че същият не изпълнил
задълженията си, с оглед здравословното му състояние. Видно от показанията на
свидетеля В.Д.Р., на когото жалбоподателят се е обадил, за да му помогне да
изтеглят и репатрират автомобила, състоянието на жалбоподателя е било нормално,
без видими наранявания и без оплаквания. Това се потвърждава и от представеният
амбулаторен лист. Показателен е и факта, че самият жалбоподателя не е посетил
непосредствено след това лечебно заведение, както се твърди, а е бил прегледан
едва четири часа след настъпилото ПТП, което обстоятелство се установява
включително и от вписаната анамнеза по данни на пациента в издаденият му
амбулаторен лист, което сугестира тезата на жалбоподателя, че здравословното му
състояние е било такова, че не му е позволило да уведоми органите на Сектор
„ПП“ и да изпълни задълженията си, в качеството си на участник в ПТП.
В случая жалбоподателят не е
съобщил за настъпилото ПТП дори и след прегледа му в лечебното заведение, а
сигналът за настъпилото ПТП е бил подаден от случайно лице и едва след като
органите на полицията са установили собствеността на моторното превозно
средство.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид.
Наложените за това нарушение
административни наказания на жалбоподателя, а именно „Глоба“ в размер на 50,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца, са минималните
предвидени в закона за това нарушение и не е налице законова възможност за
тяхното намаление, което следва от разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН,
запретяваща да бъде налаган размер на административно наказание под минимално
предвидения в закона.
С оглед изхода на делото,
неоснователно е искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1085-002668 от 08.10.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе, с което на Д.М.И., ЕГН: **********,
с адрес *** са наложени следните наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20 (двадесет) лева,
за нарушение по чл. 20, ал. 1 НК и по т.
2 от НП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: