Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20192230200672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      333

 

гр. Сливен,  12.07. 2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  съд, наказателно отделение І-ви наказателен състав в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 672 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от З.М.З. срещу НП  № 18-0804-004192 от 19.03.2019 г. на Началник група към ОД МВР Сливен, сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. и  Лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. Н-ба № Із-2539 на МВР му са отнети 10 к.т. Иска  НП да бъде  отменено, като незаконосъобразно.

       В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник иска НП да бъде отменено. По делото са представени писмени бележки.

       В с.з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща представител.

       Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

       На 20.12.2018 г. в 13:30 ч. жалбоподателя З., който притежавал автокъща натоварил новозакупения л.а. Опел Зафира” с цвят сив металик, с номер на рама № WOLOTGF********** на колесар за да го измие на автомивка. Авто къщата му се намирала до сградата на ПП КАТ гр. Сливен. С него бил и свид. Колев. На около 200 м. след ПП КАТ едно от колелата на   колесара блокирало. Т.к. автокъщата била на близо жалбопод. решил да върне автомобила на собствен ход, въпреки, че знаел, че той не е регистриран по надлежния ред. За целта  подкарал лек автомобил  по бул. Банско шосе – посока бул. Банско шосе – Женски затвор, т.к. булеварда в тази му част е еднопосочен и възможността да обърне посоката си на движение била в отклонението по посока Женския затвор. По същото време по същия бул. се движел и свид. Н., който изпълнявал длъжността Н-к ПП КАТ Сливен. Видял, че жалбоподателя управлява нерегистрирано МПС и го спрял. Наредил му да го последва и го предал на актосъставителя на когото наредил да му състави АУАН. Било образувано и ДП.

С Постановление за отказ за образуване на наказателно производство с вх. № 484/2018. от 13.03.2019 г. РП-Сливен отказала да образува ДП и прекратила преписката с мнение за налагане на административно наказание.

Бил му съставен АУАН № Д765059/20.12.2018 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му не  е отразил, че има възражения.

          На основание така съставения АУАН е издадено и НП  № 18-0804-004192 от 19.03.2019 г.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № Д765059/20.12.2018 г. и НП  № 18-0804-004192 от 19.03.2019 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Д.М.Г. и свид. И.Н.Н..

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

          Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице,  имащо право на  жалба. Разгледана по същество, тя е основателна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Във връзка с установеното адм. нарушение и факта, че с действията си водачът е осъществил признаците на престъпния състав на чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е била образувана прокурорска преписка с рег. № 484/2019 год по описа на РП-Сливен. С постановление от дата 13.03.2019 година и на основание чл. 213, ал. 1 от НПК наблюдаващият прокурор е постановил отказ от образуване на досъдебно производство във връзка с констатираното деяние, като е приел, че деянието е малозначително, при което прокурорската преписка е била прекратена и изпратена на административнонаказващия орган за преценка относно налагане на административно наказание. Приложените материали по пр. преписка и постановлението на прокурора са послужили като правно основание за наказващия орган да издаде обжалваното НП, с което за виновно осъществен състав на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на жалбопод.

Съдът споделя правния извод на наказващия орган, че в конкретния случай, след като е управлявал личния си автомобил без регистрационни табели в гр. Сливен, жалбопод. с виновното си поведение формално е осъществил състава на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба от ЗДвП гласи, че... "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посочената в наказателното постановление цифрово означение на правната квалификация на нарушението /изписана с цифри/ не е прецизирана, доколкото разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа две отделни самостоятелни хипотези, очертани ясно в две отделни изречения. Правилната и пълна правна квалификация на нарушението е по чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП. Независимо от сочения порок, изложеното ясно и точно словестно описание в НП на фактическите обстоятелства, при които е осъществено нарушението не води до неяснота и невъзможност нарушителя да разбере, в какво точно се изразява нарушението и въз основа на какви доказателства се гради обвинителната теза. Очевидно е, че допуснатото несъществено процесуално нарушение в НП не води до ограничаване правото на защита и не може да се причисли към категорията съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на наказателното постановлението.

Съдът намира за необходимо да посочи, че описаното в НП и АУАН административно нарушение се явява безспорно доказано, доколкото по изложената фактическа обстановка и правна квалификация не се води спор от страните. Изцяло в насока на развитата обвинителна теза се явяват показанията на актосъставителя Г.. и на св. Н. и Колев Същите пред съда правдиво и безпротиворечиво посочиха конкретни релевантни факти, относими към предмета на спора, включително и обстоятелствата, при които водачът е предприел придвижване на автомобила без регистрационни табели. Изложените правни аргументи от жалбопод. З., че поради възникнал технически проблем на колесара по време на превоза на автомобила до автомивка, и че придвижването на автомобила на собствен ход  бил единствения начин да се прибере автомобила не се споделят от съда. Има множество начини да се прибере автомобила до автокъщата, като не е нужно да се изброяват.

Независимо от факта, че извършеното от жалбопод. деяние формално осъществява признаците на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът счита, че последващите действия на наказващия орган с издаване на НП и привличане на отговорността му по чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП се явяват незаконосъобразни и в нарушение на материалния закон, при условие, че е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поначало, при извършване на преценка дали са налице основанията за чл. 28 ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. В случая АНО въобще не е преценял наличието или липсата на маловажност, въпреки, че е бил длъжен. Още повече, че и прокурора е обосновал наличието даже на малозначителност на деянието. Когато конкретно деяние представлява "маловажен" случай на административно нарушение, АНО следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган съобразно делегираните му по силата на ЗАНН правомощия в качеството на "особена юрисдикция" освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата му се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. В случаите, когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е правно основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. При това, съдът е задължен да изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото.

 От анализа на цитираните правни норми се налага извода, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол / в тази насока Тълк. Решение № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.

В настоящия случай, наказващия орган не е поставил на преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което несъмнено е в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Липсата на такава оценка, и въобще на изложени мотиви и съображения от наказващия орган в НП защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН засяга пряко правото на защита на привлечения към отговорност субект, независимо от това, че не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. А колкото до разграничаване на маловажните случаи на административни нарушения от останалите нарушения, следва да съобразим нормата на чл. 11 от ЗАНН, която препраща по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В ЗАНН не се несъдържа легално дефиниране на понятието "маловажен случай" и същото може да се изведе от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно този текст от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това следва, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че извършеното от последния нарушение може да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото представлява по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Аргумент в подкрепа на изложеното е факта, че управляваният от жалбопод автомобил се е движил на собствен ход съвсем кратко време и на близко разстояние около 200 м. Не следва да се подминава и това, че придвижването му до автокъщата, каквото е било намерението на жалбопод, съставлява изолиран случай в поведението на водача, доколкото касае твърде кратко време и близко разстояние. Не на последно място от представената справка за нарушител съдим, че до момента жалбопод. няма издадени НП, с изключение на три фиша за глоби от по 20лв. по ЗДвП през изключително дълъг период от време / около 27 години! Очевидно е, че се касае за водач с примерно поведение, за който настоящото нарушение се явява инцидент. Наличните многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи изключително ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието формират еднозначен извод у съда, че регулираните със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП обществени отношения не са засегнати в дълбочина, а в незначителна степен. Ето защо, макар и формално да е налице осъществен състав на административно нарушение, поради по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, същото съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложените правни съображения, съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, поради неправилното прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган

          Съдът прие, че следва да измени атакуваното НП, поради което,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ НП  № 18-0804-004192 от 19.03.2019  г. Началник група към ОД МВР Сливен, сектор „Пътна полиция” - Сливен с което на З.М.З. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** , офис 1, Адвокатско дружество „Дякова&П.” чрез адв. М.П. му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 6 месеца, и  са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 на МВР като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Сливен в 14 -  дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: