Решение по дело №481/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         гр.Харманли         17.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийският районен съд на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,  в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                                    Председател : Ива Гогова

 

при секретаря: Емилия Рикова

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 481/2020г. по описа на РС-Харманли

 

Р Е Ш И:

 

    ПРИЗНАВА, на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, М.Ю.Г., ЕГН:**********, роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/, за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2020 г. в с.Шишманово, общ.Харманли не изпълнил Заповед за незабавна защита № 260000 от 13.10.2020 г., издадена на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие по гражданско дело №1071/2020г. по описа на Районен съд - Харманли, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие над С.М. Г. *** и с която му се забранява да приближава жилището, находящо се в с.Шишманово, общ.Харманли на пострадалото лице С.М. Г. ***, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на производството по гр. дело № 1071/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли - престъпление по чл.296 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.296 ал.1 от НК, вр. чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 лева (хиляда лева).

 

               Решението подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок от днес по реда на глава XXI от НПК.

                                                                                        Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Решение №260015 от 17.02.2021г. по НОХД № 481/2020г. по описа на РС- Харманли

 

гр.Харманли,    02.03.2021г.

 

 

         Производството е образувано е по Постановление на РП-Харманли, с който е повдигнато обвинение на М.Ю.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Крумовград, турчин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/, за това, че на 03.11.2020 г. в с.Шишманово, общ.Харманли не изпълнил Заповед за незабавна защита № 260000 от 13.10.2020 г., издадена на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие по гражданско дело №1071/2020г. по описа на Районен съд - Харманли, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие над С.М. Г. *** и с която му се забранява да приближава жилището, находящо се в с.Шишманово, общ.Харманли на пострадалото лице С.М. Г. ***, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на производството по гр. дело № 1071/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли - престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

      В съдебно производство РП-Хасково, ТО-Харманли, редовно призована, не изпраща представител.

      Защитникът на подсъдимия – адв.В.А. моли за оправдаване на подзащитния му, поради недоказаност на обвинението или евентуално за налагане на минимално наказание.

      Подсъдимият М.Г., редвоно призован, се явява, като моли за налагане на минимално наказание.

 

        Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

         Обвиняемият М.Ю.Г., ЕГН:**********, е роден на ***г. в гр.Крумовград, турчин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/.

          Видно от удостоверение за граждански брак от 11.10.2020г., издадено от Община Харманли, св.С.М. Г. и обв.М.Ю.Г. са съпрузи, като живеели в къщата на св.С.Г.,***. Предвид упражняване на домашно насилие над св.С.Г. от страна на обв.М.Г. същата депозирала искова молба в Районен съд - Харманли срещу обв.М.Ю.Г. по реда на Закона за защита от домашното насилие по повод, по която било образувано гр.дело № 1071/2020 г. по описа на РС-Харманли. С Определение № 260090/13.10.2020 г. по горепосоченото гражданско дело била издадена Заповед за незабавна защита №260000 от 13.10.2020г., с която по отношение на обв.М.Ю.Г. били наложени мерки за незабавна защита от домашно насилие, като същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над св.С.М. Г. и му се забранява на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава жилището, находящо се в с.Шишманово, общ.Харманли на пострадалото лице С.М. Г. ***, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на производството по делото. Видно от съобщение до обв.М.Г. по гр.д. №1071/2020г. по описа на РС-Хармани, процесната Заповед за незабавна защита е била връчена лично на обв.М.Ю.Г. на 29.10.2020 г. от свид. С.К.И., заемащ длъжността кмет на с.Шишманово, общ.Харманли, обл. Хасково.

           Въпреки че бил запознат със задълженията и забраните, визирани в процесната заповед за незабавна защита, на 03.11.2020г. обв.М.Ю.Г. изчакал в двора на къщата св.С.М. Г. да се върне от работа, като, когато това се случило, започнал да вика, да обижда и да кълне св. С.Г.. Отказал да напусне жилището. Св.С.Г. подала сигнал на ЕЕН 112, като съобщила за извършеното нарушение на заповедта за незабавна защита, издадена от Районен съд - Харманли спрямо него. След сигнала мястото било посетено от полицейски служители и било съответно образувано процесното бързо производство за престъпление по чл.296 ал.1 от НК.              

           Видно от изготвената  справка за съдимост на БС към РС-Харманли, обв.Г. е осъждан, но се счита за реабилитиран по изложените по-долу съображения.

           Видно от приложената характеристика за обв.Г., няма данни същият да се движи с лица от криминалния контингент, системно злоупотребява с алкохол и са налице данни за нарушения на обществения ред.

           Съгласно приетата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, обв.Г. не притежава недвижимо имущество и МПС, както и не реализира месечни доходи. Същият има две непълнолетни деца.

            Видно от писмо с вх.№263275 от 08.12.2020г. на НАП, ТД-Пловдив, офис Хасково, ведно с Разпореждане от 14.09.2011г., наложеното наказание глоба в размер на 600 лв. по НАХД №215/2009г. по описа на РС-Харманли е изплатено на 02.09.2011г. и изпълнителното дело е било прекратено. Съгл. същото писмо няма данни изпълнителен лист по НОХД №25/2000г. по описа на РС-Крумовград да е получен в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково за събиране по реда на ДОПК.

             Съгласно писмо с вх.№263162/04.12.2020г. на РС-Крумовград няма данни за заплащане на глоба в размер на 60 лв., наложена по НОХД №25/2000г. по описа на РС-Крумовград.

             Гореописаните факти се признават от подсъдимия и се установяват по несъмнен и категоричен начин от целия събран доказателствен материал, приобщен по реда на чл.378 ал.2, вр. чл.283 от НПК: Определение №260090/13.10.2020г. и Заповед за незабавна защита №260000 от 13.10.2020г. по гр.д.№1071/2020г. по описа на РС-Харманли, удостоверение за граждански брак от 11.10.2020г., издадено от Община Харманли, съобщение до подс.М.Г. по гр.д. №1071/2020г. по описа на РС-Хармани за връчване на заповед за незабавна защита, показанията на свидетелите С. Г., К.К., С.Ш., С.И., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останалите материали по делото, логични и вътрешно убедителни. Не бяха ангажирани доказателства в обратна насока, които да разколебаят тяхната доказателствената стойност и да наведат до противоположни изводи.

 

           При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

          От събраните и описани по-горе доказателства, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна, обв.М.Г. е осъществил състава на престъплениието по чл.296 ал.1 от НК, като от обективна страна на 03.11.2020 г. в с.Шишманово, общ.Харманли не изпълнил Заповед за незабавна защита № 260000 от 13.10.2020 г., издадена на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие по гражданско дело №1071/2020г. по описа на Районен съд - Харманли, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие над С.М. Г. *** и с която му се забранява да приближава жилището, находящо се в с.Шишманово, общ.Харманли на пострадалото лице С.М. Г. ***, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на производството по гр. дело № 1071/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли.

          Престъплението по чл.296 ал.1 НК е против правосъдието и съответно обект на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи правилното развитие на правосъдната дейност, чиято цел е да обезпечи реализиране на правосъдието в отношенията между страните. Съставомерността на престъпния състав по чл.296 НК се изразява под формата на обективирано действие или бездействие с цел да се препятства реалното осъществяване на очакваните последици, към които е насочено влязло в сила и общозадължително съдебно решение или, както в случая, осуетяване и неспазване на мерките за защита, взети по реда на ЗЗДН с издадена заповед за защита от домашно насилие. Резултатът следва да е целен, а престъпните действия или бездействия следва да бъдат противоправни.

          В разпоредбата на чл.296 ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за този, който не изпълни заповед за защита от домашното насилие, с която заповед се налагат ограничителни мерки, предвидени в разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН.  В нормата на чл.296 ал.1 от НК законодателят използва термина „заповед за защита от домашно насилие” по общо, като няма предвид единствено съдебния акт и реда по чл.15 от ЗЗДН. Под заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира всеки акт на съда, вкл. и заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда за издаването, възможност за обжалване и др.

          От приетите по делото доказателства съдът намира за установено, че обвиняемият М.Г. е знаел за издадената срещу  него Заповед за незабавна защита № 260000 от 13.10.2020 г. по гражданско дело №1071/2020г. по описа на Районен съд - Харманли и свързаните с нея обстоятелства, доколкото от приложеното по делото съобщение до подс.М.Г. по гр.д. №1071/2020г. по описа на РС-Хармани за връчване на заповед за незабавна защита доказателства се установява, че същият е получил лично процесната заповед на 29.10.2020г., връчена му от кмета на с.Шишманово – св.С.И..

          Безспорно в обхвата на забраната попада и осъщественото от обв.Г. на 03.11.2020г., когато същият изчакал в двора на къщата св.С.М. Г. да се върне от работа, след което започнал да вика, да обижда, да кълне св.С.Г. и отказал да напусне жилището. Тези обстоятелства следва да се квалифицират като нарушаване на забраната да се доближава жилището на пострадалата и като осъществени спрямо последната актове на психическо и емоционално насилие. Така посочените обстоятелства се доказаха по несъмнен и категоричен начин от кредитираните с доверие непротиворечиви показания на свидетелите С. Г., К.К., С.Ш., С.И..

Съгласно приетата по делото заповед за незабавна защита приближаването до жилището на свидетелката С.Г., както и извършването на актове на домашно насилие спрямо същата са част от задължителното поведение по отношение на подсъдимия, вменено му с посочената заповед. Неизпълнението им води нарушение на така постановената забрана и води до налагане на съответните санкции за това поведение. Всичко това е достатъчно за съставомерността на деянието, като не е нужно за довършването му и настъпването на някакъв вредоносен престъпен резултат, доколкото престъплението по чл.296 ал.1 от НК е формално претсъпление, на просто извършване.

           Що се отнася до субективната страна, следва да се отбележи, че обв.М.Г. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, хип. 1-ва от НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. От доказателствата по делото съдът не установи наличието на такива, които да сочат че подсъдимият не е разбирал свойството и значението на извършеното и да не е могъл да ръководи постъпките си.  Следоватевлно обв. Г. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, целял е настъпването им и не е искал да ги предотврати, видно от поведението му на процесната дата.

           Предвид така изложеното изпълнителното деяние, осъществено от обв.Г., съставлява деяние по чл.296 ал.1 от НК както от обективна, така и от  субективна страна.

          По наказанието:

          След като прецени тежестта на деянието и данните за обв. М.Г., съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, а именно за извършеното от него умишлено престъпление по чл.296 ал.1 от  НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 години или „глоба” до 5000 лв. Обв.Г. се счита за неосъждан за престъпление от общ характер съгласно справката за съдимост и съгл. писмо с вх.№263275 от 08.12.2020г. на НАП, ТД-Пловдив, офис Хасково, ведно с Разпореждане от 14.09.2011г., видно от които същият се счита за реабилитиран по право по отношение на осъждането му НОХД №25/2000г. по описа на РС-Крумовград, считано от 05.06.2003г., съгл. чл.86 ал.1, т.3, вр. чл.82 ал.2, вр. ал.1, т.5 от НК, доколкото по отношение на наложеното му по това дело наказание глоба не са били предприети никакви изпълнителни действия. Това следва и от т.3 от ТР №2/26.02.2018г. на ВКС.

Освен това за обв.Г. няма пречка за повторно приложение на института на чл.78а от НК съгл. т.4 от ППВС No7/85г. на Пленума на ВС и съгласно горепосоченото ТР №2/26.02.2018г. на ВКС. Според посоченото ППВС по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по НК. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по чл.78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. Според ППВС No7/85г. на Пленума на ВС и тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК. Доколкото в случая обв.Г. е изплатил на 02.09.2011г. наложената по този ред глоба по НАХД №215/2009г. по описа на РС-Харманли, то след изтичане на една година от заплащането й, т.е. считано от 02.09.2012г. спрямо обв.Г. е допустимо повторно освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Не са налице и причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. В този смисъл съдът счита, че на обв. Г. следва да бъде наложено административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК предвид наличието на предпоставките за това.

           При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистотото му съдебно минало, положителното му процесуално поведение и недоброто му материално състояние.

           Съдът установи като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни на обвиняемия. 

           Имайки предвид така изложеното, тежестта на извършеното и личността на дееца, съдът определи административното наказание, отчитайки превеса на смекчаващите отгворността обстоятелства, като за подходящо намери да се определи наказание в минимален размер. Поради това съдът освободи обв.Г. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.

           Не се констатираха направени по делото разноски, които да се възложат в тежест на обв.Г..

           Водим от изложеното съдът  постанови решението си.

 

 

 

                                                                              Районен съдия: