Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 143 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На
13.01 Година
2020
В
публично заседание на 12.12.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
д. номер 10482 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Д. *** моли съдът да
постанови решение, с което да обяви за окончателен сключеният между него и
ответника на ***г. в гр. П. П.д. за п.-п.на МПС, както и да осъди ответника да
му заплати сумата 4 650 лева, представляваща дължимият неплатен остатък от
договорената продажна цена в размер на 5 500 лева, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Моли съдът
да заплати на пълномощника му а. възнаграждение при условията на чл.38 от
ЗАдв.
Ответникът Р.И.И. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
недопустими, неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата
молба съображения. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Не
се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства (л.5 от делото) се установява, че действително на между страните в
гр. П. е бил сключен П.д. за п.-п.на МПС, с който ищецът, като Продавач, и ответникът,
като Купувач, са се договорили да сключат окончателен договор за продажбата от
Продавача на Купувача на МПС марка „**“, модел „**“, шаси: **, двигател: **,
обем: **, цвят: **, вид: **, за сумата от 5 500 лева, в *-дневен срок от
сключването на п.д. .
Както
се установява обаче от представения от ищеца заверен препис от П.д. , като дата
на сключване на същия е посочена *, но без да е посочена годината на сключване
на този предварителен договор – поради което съдът намира, че липсата на
вписана точна дата на сключване на П.д. води до съществен порок на договора (като не
може съществен реквизит на писмен договор, какъвто се явява точната дата на
сключването му, липсващ в договора, да бъде установяван със свидетелски
показания) и освен, че само по себе си е достатъчно основание за отхвърлянето
на исковете, води до невъзможност да бъде проверено дали искът за обявяване на п.д.
за окончателен не е предявен след
изтичане на погасителния давностен срок за предявяване на иска. Освен това
съдът констатира, че собственик на лекият автомобил–предмет на П.д. по Свидетелство за регистрация (л.4 от делото)
е лицето Л.Н.Д.– с. на ищеца, като двамата са сключили г. б.на *г. в гр. П., а
автомобилът е регистриран на името на с. на ищеца през * г. Поради това,
доколкото лекият автомобил-предмет на П.д. като придобит по време на б. на ищеца с Л. Д.,
е бил съсобствен на с. при режим на *, и до момента съсобствеността върху него
не е прекратена – доколкото не е прекратен и б. им, никой от с. няма право
самостоятелно да се разпорежда с автомобила, а – както вече бе посочено,
Предварителният договор е бил сключен за Продавач единствено от ищеца Д.Д.
(като от негова страна не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени
доказателства, от които да се установява, че ищецът е бил упълномощен от с. си Л.Д.да
сключи П.д. за продажбата на целия лек
автомобил – а упълномощаването за извършване на сделката от страна на Л.Д.е
недопустимо да бъде доказвано със свидетелските показания на същата), поради
което, предвид липсата на участието като Продавач по п.д. и на с. на ищеца, договорът е опорочен и на
това основание.
При
така установената фактическа обстановка, предвид посочените пороци на П.д. ,
съдът намира, че той не може да произведе действие между страните по него, а
оттук – че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва
да се отхвърлят.
Ответникът
претендира заплащането на разноски, но не е ангажирал доказателства за
направени такива, поради което – независимо от изхода от спора, разноски в
полза на ответника не следва да се присъждат.
Същевременно,
съдът констатира, че дължимата държавна такса за производството по делото,
съобразно поисканото от ищеца и допуснато от съда в съдебното заседание по
делото на 12.12.2019 г. изменение на обективно съединените искове, е общо 406
лева (220 лева за претенцията за обявяване на П.д. за окончателен, съобразно уговорената продажна
цена на автомобила и 186 лева за претенцията за заплащане на дължимият неплатен
остатък на договорената продажна цена на автомобила), а при образуването на
делото ищецът е внесъл ДТ в размер на 186 лева – поради което, и на основание
чл.77 от ГПК, ищецът следва да заплати в
поза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда допълнителна ДТ в размер
на 220 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – ***, против Р.И.И.,
ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на
сключения между страните на ***г. в гр. П. П.д. за п.-п.на МПС, с който ищецът,
като Продавач, и ответникът, като Купувач, са се договорили да сключат
окончателен договор за продажбата от Продавача на Купувача на МПС марка „**“,
модел „**“, шаси: **, двигател: **, обем: **, цвят: **, вид: **, за
сумата от 5 500 лева, в *-дневен срок от сключването на П.д. , И за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4 650 лева,
представляваща дължимият неплатен остатък от договорената продажна цена в
размер на 5 500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.К.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив
ДОПЪЛНИТЕЛНА ДТ за производството по делото В РАЗМЕР НА 220 лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно
с оригинала.
М.К.