РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Сандански, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250101363 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНС“-АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц.Б. “, № **, ет.М., срещу Д. Е.
Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“О.“, № *, ет.*, с която е предявен иск за
установяване съществуването на вземане по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
*******/14.05.2021г. в размер на 1718,42 лева, от която сума 1000лева е главница, 36 лева е
договорна лихва за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г., 570 лева е такса „Гарант“ за периода
14.06.2021г.-14.11.2021г., а 112,42 лева е законна лихва за забава за периода 15.06.2021г.-
07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 590/2022г. по описа на РС-Сандански.
Правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.6 от ЗПФУР, чл.3 от
ЗЕДЕУУ, чл.9 от ЗПК и във вр. с чл. чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410 от
ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 14.05.2021г. между страните по делото е сключен от
разстояние договор за потребителски кредит „Екстра“ № *******, при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Сочи се още, че съгласно условията на този договор
„КРЕДИТ ИНС“-АД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под
формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса гарант, като общият размер на
задължението-1606лева, е платимо на 6 месечни вноски със следните падежи: 14.06.2021г.,
14.07.2021г., 14.08.2021г., 14.09.2021г., 14.10.2021г. и 14.11.2021г. Сочи се също, че
съгласно формата за кандидатстване ответникът е имал възможност да избере опция да
1
предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде
предоставена такава от дружеството, с което кредитодателя има сключен договор. Твърди
се, че ответникът е избрал опцията да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
„КРЕДИТ ИНС“-АД, с което на основание т.4 от сключения между страните договор се е
задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „гарант“ за
предоставената услуга. Твърди се, че „КРЕДИТ ИНС“ има сключен договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП“-ООД, съгласно
който „БИКНЕЛ КОРП“-ООД, в качеството на дружество гарант, се задължава да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени
договори за потребителски кредити между кредотодателя и кредитополучателите, ако тази
опция бъде избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена. Изтъква се, че съгласно чл.1, ал.2 от
сключения договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят
се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант“ от кредитополучателя, а съгласно чл.1, ал.3 дружеството гарант се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за
предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е
положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми
включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост.
Твърди се, че заемната сума е била преведена чрез системата е-pаy и получена от Д. Е. Я. на
каса на партньорски офис на „Изипей“-АД срещу представена лична карта. Твърди се, че
към 07.06.2022г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита,
падежите по които са настъпили, както и че същият дължи на „КРЕДИТ ИНС“-АД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до
датата на подаване на заявлението възлиза на 112,42лв. Твърди се, че на 07.06.2022г.
„КРЕДИТ ИНС“-АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, като РС-Сандански е образувал ч.гр.д.№ 590/2022г. и по него е издал заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника в законоустановения срок.
Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение задължението на Д. Е. Я. е в общ размер на 1718,42лв., от които 1000лева е
главница, 36 лева е договорна лихва за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г., 570 лева е такса
„Гарант“ за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г., а 112,42 лева е законна лихва за забава за
периода 15.06.2021г.-07.06.2022г. По изложените съображения ищецът предявява
настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба,
в който заявява, че предявеният иск е частично основателен. Същият оспорва дължимостта
на такса „гарант“ по процесния договор. Ответникът твърди, че клаузата задължаваща
заемополучателят да обезпечи кредита, като предостави банкова гаранция, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Ответникът твърди и че
таксата „гарант“, начислена в размер на 95лв. към всяка вноска, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като е прекомерно висока.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения възпроизведен на хартиен носител препис
на електронно подписан договор за потребителски кредит „Екстра“ № ********/14.05.2021г.
е видно, че на 14.05.021г. между „Кредит инс“-АД, от една страна като кредитодател, и Д. Е.
Я., от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който
кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1000лв. за
задоволяване на текущи потребителски нужди, а кредитополучателят се е задължил да
върне кредита, заедно с дължимите лихви и такса “гарант“, уговорени в договора, на равни
месечни вноски съгласно погасителен план-приложение № 1 към договора, в срок до
14.11.2021г. Договорът е сключен при Общи условия на „Кредит инс“ АД. В договора е
посочено, че сумата се превежда по избран от кредитополучателя начин-в брой на каса на
Easypay или по посочена от него банкова сметка. В чл.3 от договора е предвидено, че
2
кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36% и че ГПР е в
размер на 49,7%. В раздел V, т.5.6 от Общите условия към договора е посочено, че размерът
на годишния процент на разходите (ГПР) се посочва в договора за кредит, като размерът се
изчислява съгласно формулата, посочена в приложение 1 от ПЗР на Закона за
потребителския кредит. Уговорената в договора „такса гарант“ е дължима от
кредитополучателя в полза на кредитодателя за осигуряване от последния на гарант за
връщане на вноските по кредита (чл.4 от договора). Видно от приложение № 1 към договора
е, че договорната лихва е в размер на 36лв., а таксата гарант е в размер на 570лв., като общо
дължимата сума по договора е в размер на 1606лв.
Кредитодателят има сключен с „Бикнел корп“-ООД договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014г, по силата на който „Бикнел корп“-ООД се задължава
да гарантира вземанията на „Кредит инс“ АД по отпуснати потребителски кредити съгласно
сключени от него договори за потребителски кредити с кредитополучатели, ако тази опция
бъде избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на
кредит и същата е била одобрена, като отговаря пред „Кредит инс“ АД солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя само след
като кредитодателят е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите
му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната
изискуемост, а „Кредит инс“ АД се задължава да събира от името и за сметка на гаранта
суми наречени „такса гарант“ от кредитополучателя.
В подадената заявка за отпускане на кредит ответникът е посочил начин на превеждане на
заемната сума чрез Изипей. Ищцовото дружество е наредило сумата от 1000лв. за
получаване от Д. Е. Я. чрез системата за електронни плащания ePay.bg. Не се спори между
страните, че ответникът е получил сумата от 1000лв. по сключения от него договор
потребителски кредит „Екстра“ № *******.
На 07.06.2022г. „Кредит инс“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в РС-Сандански срещу Д. Е. Я. за заплащане на сумата от 1000лева-
главница, сумата от 36 лева- договорна лихва за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г., сумата от
570 лева- такса „Гарант“ за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г. и сумата от 112,42 лева-
законна лихва за забава за периода 15.06.2021г.-07.06.2022г., дължими по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ********/14.05.2021г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането. По това заявление е образувано ч.гр.д.№ 590/2022г. по описа на РС-Сандански,
по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
388/13.06.2022г., с която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираните
суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Заявителят е уведомен за дадените указания на 16.12.2022г. Настоящият иск е предявен на
19.12.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му- страни по настоящото дело са страните по заповедно
производство по ч.гр.д.№ 590/2022г. по описа на Районен съд-Сандански. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по
заповедното производство, е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и за
да влезе в сила на заявителя е дадено указание от заповедния съд да установи вземането си
чрез иск. Настоящият иск е предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането
(между предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК и предмета на предявения по реда на
чл.415, ал.1 от ГПК иск). Твърди се, че ответникът е неизправна страна по договор за
потребителски кредит, който е с настъпил краен падеж.
Предявеният иск е частично основателен:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за
потребителски кредит „Екстра“ № *******/14.05.2021г. Не се спори, а и от доказателствата
по делото се установи, че страните са сключили на 14.05.2021г. договор за потребителски
кредит „Екстра“ № *******, с размер на кредита от 1000лв., при фиксиран лихвен процент,
3
с такса гарант и краен срок за издължаване-14.11.2021г.
Процесният договор е потребителски договор по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителските кредити, поради което следва да отговаря на императивните изисквания за
форма и съдържание, уредени в чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗПК (съдът следи служебно за
действителността на сключения между страните договор, на който се основава
вземането на ищеца към ответника- тълкувателно решение 1 от 27.04.2022г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№ 1/2020г.). Съдът намира, че в процесния договор не е спазено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно което договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение 1 начин.
В договора е посочен ГПР в размер на 49,7%, но в него не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В общите
условия към договора също не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора,
съгласно чл.22 от ЗПК, като в този случай кредитополучателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита (чл.23 от ЗПК).
Не се спори между страните, че ответникът е получил предоставената в кредит сума от
1000лв., както и че по договора няма извършвани плащания от негова страна.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи само в
частта за дължимост на сумата от 1000лв.-главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-07.06.2022г. до
окончателното й изплащане, а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
мотивите към чл.10в от ТР № 4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 749,22 лева, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 223,67 лева, съставляваща
направени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.6
от ЗПФУР, чл.3 от ЗЕДЕУУ, чл.9 от ЗПК и във вр. с чл. чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415, ал.1 от
ГПК и чл.410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Е. Я., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“О.“, № *, ет.*, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“-АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц.Б. “, № **, ет.М., по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 388/13.06.2022г., издадена по ч.гр.д.
№590/2022г. по описа на Районен съд-Сандански, сумата от 1000 лева (хиляда лв.)-
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ******/14.05.2021г., ведно със
законната лихва от 07.06.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен в останалата му част- за дължимост на сумата от 36 (тридесет и шест) лева-
договорна лихва за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г., сумата от 570 (петстотин и
седемдесет) лева- такса „Гарант“ за периода 14.06.2021г.-14.11.2021г., и сумата от 112,42
лева (сто и дванадесет лв. и 42 ст.)- законна лихва за забава за периода 15.06.2021г.-
07.06.2022г.
ОСЪЖДА Д. Е. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“О.“, № *, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ
на „КРЕДИТ ИНС“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.“Ц.Б. “, № **, ет.М., сумата от 749,22 лева (седемстотин четиридесет и девет лв. и 22
ст.), съставляваща направени по настоящото дело разноски и сумата от 223,67 лева (двеста
двадесет и три лв. и 67 ст.), съставляваща направени разноски в заповедното производство
(по ч.гр.д.№ 590/2022г. по описа на Районен съд-Сандански).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
4
Съдия при Районен съд – Сандански:_______________________
5