№ 456
гр. ХАСКОВО, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20225600100376 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
4876/27.06.2022 г. от П. ЦВ. П., чрез адв. Г.К., против Т. П. Д. и П. П. Ж..
Ищецът сочи в исковата молба, че е сключил граждански брак на 28.11.1971 г. с
Н.А. П.а, от който брак са се родили две деца – ответниците Т.Д. и П.Ж.. Двамата съпрузи се
разделили през месец юни 1999 г. и ищецът отишъл да живее на квартира, а съпругата му
останала да живее в семейното жилище, придобито по време на брака. След време ищецът
отишъл да живее при родителите си в село Длъгнево, община Димитровград, където
започнал да се занимава със земеделие и животновъдство. Тази дейност на ищеца довела до
това, че той постепенно започнал да закупува множество имоти, предимно земеделски земи,
но също така поземлени имоти ведно с построените в тях сгради, стопански двор, краварник
и телчарник. Закупувал ги изцяло със свои лични средства, спечелени с личен труд. От друга
страна, съпругата му Н. П.а не участвала по никакъв начин в тази дейност, не влагала
средства в придобиването на тез имоти, а и обективно не полагала грижи за родените от
брака дъщери, които вече били навършили пълнолетие, имали свои собствени семейства и
били напълно самостоятелни.
На 08.11.2020 г. Н. П.а починала и оставила като свои наследници ищецът, в
качеството на преживял съпруг (с който бракът все още не е бил прекратен) и двете дъщери.
След смъртта на Н. П.а ответниците Т.Д. и П.Ж. започнали да претендират за собствеността
и да настояват за уравняване на дяловете и делба на имотите, въпреки че и двете знаели, че
нямало съвместен принос от страна на починалата.
Ищецът се позовава на нормата на чл. 21, ал. 1 СК, по силата на която се
приемало, че придобитите по време на брака вещни права в резултат на съвместен принос
принадлежали общо на двамата съпрузи. Тази законова презумпция можела да бъде оборена
само по съдебен ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск и за ищеца се
пораждал правен интерес да предяви иска по чл. 21, ал. 4 СК, с който претендира да бъде
установено спрямо всяка една от ответниците, че не е собственик на 1/6 идеални части от
недвижимите имоти, придобити за периода от месец юни 1999 г. (датата на фактическата
раздяла) до 08.11.2020 г. (датата на прекратяване на брака със смъртта на Н. П.а) поради
липса на съвместен принос.
В петитума на исковата молба ищецът е изброил и описал подробно всички
имоти с техните индивидуализиращи белези (идентификатор, респ. планоснимачен номер,
адрес, предназначение, площ, граници). Като писмени доказателства са представени
удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за наследници, нотариални
1
актове за придобиване на имотите, скици и данъчни оценки.
Съдът намира, че с исковата молба са предявени обективно и субективно
съединени отрицателни установителни искове за собственост, тъй като ищецът иска да
бъдат установени предпоставките на чл. 21, ал. 4 СК за всеки един от изброените имоти –
касае се за множество искови претенции по отношение на отделни имоти, които са
самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което родовата подсъдност следва
да се определи от цената на всяка една от претенцията, а не сумарно. Тази цена е в
зависимост от данъчната оценка на имотите, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 вр. т. 4 ГПК. Видно
от представените удостоверения за данъчна оценка на имотите, всеки един от тях е с
данъчна оценка под 50 000 лв. с оглед изискването на чл. 104, т. 3 ГПК, поради което спорът
не е родово подсъден на Окръжен съд – Хасково, а на районен съд. С оглед
местонахождението на недвижимите имоти и правилата за местна подсъдност, делото следва
да бъде изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Димитровград.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на настоящия съдебен
състав е служебно известно, че в Окръжен съд – Хасково е образувано гр.д. № 320/2021 г.,
по което ищец е П. ЦВ. П., а ответници са отново Т. П. Д. и П. П. Ж. и се касае са
положителни установителни искове за същите имоти. Налице е висящ процес, тъй като по
посоченото дело процесуалният представител на ищеца е заявил отвод на всички съдии в
Окръжен съд – Хасково и в момента тече процедурата по чл. 23 вр. чл. 22 ГПК, като всеки
от съдиите се отвежда и тази процедура все още не е приключила, а след приключването й
делото ще следва ще бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив за определянето на друг
равен по степен съд, който да го разгледа и реши по същество. Делото веднъж е
прекратявано с определение № 67 от 18.05.2021 г. именно с оглед цената на отделните
искове. Определението е потвърдено с определение № 73/10.06.2021 г. по в.ч.гр.д. №
305/2021 на Апелативен съд – Пловдив, което от своя страна е отменено с определение №
60097/21.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2863/2021 г. на ВКС. Касационният съд е приел, че
преценката за родова подсъдност е била преждевременно направена, поради липсата на
представени данъчни оценки на имотите. В настоящият случай именно това е направено
още с исковата молба и съдът основава изводите си за родовата подсъдност на
представените данъчни оценки.
С оглед на така изложените съображения производството по делото следва да се
прекрати, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд - Димитровград.
Водим от горното и на основание чл. 104 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 376/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково поради недопустимост на иска.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност за разглеждане от Районен съд –
Димитровград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
2