А
Д М И
Н И С
Т Р А
Т И В
Е Н С
Ъ Д Д
О Б Р
И Ч
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………….31.01.2019 г., гр.Добрич
Административен съд - Добрич, в закрито съдебно заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и деветнадесета година, І едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело №
745/ 2018 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 216, ал. 5 от Закон за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба вх. № 3053/
12.12.2018 г. от П.А.Г. и Н.С.К., и двамата от гр. Генерал Тошево, ул. „Н.Й.В.“
№ 14 срещу Заповед № ДК – 10 – СИР - 32/ 08.11.2018 г. на Началника на РОНСК –
СИР.
Жалбоподателите считат оспорения акт за
нищожен, респ. незаконосъобразен и искат прогласяването на нищожност,
алтернативно отмяната на акта като незаконосъобразен. Сочат, че правилно в
обжалваната Заповед е отразено, че са собственици на недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 735 кв. м, съставляващо парцел УПИ V, пл. № 43, в кв. 67
по плана на гр. Генерал Тошево, ведно с изградените в него масивна жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв. м и стопанска постройка и склад със
застроена площ от 54 кв. м. Добавят, че съседите им по имот се легитимират като
собственици на УПИ ІV, пл. № 42, в кв. 67 по плана на гр. Генерал Тошево, за
който се отнася издаденото Разрешение за строеж на плътна ограда с височина до
2 метра и дължина до 25 метра, предмет на жалбата пред РДНСК. Жалбоподателите
твърдят, че Разрешението за строеж не им е съобщено, но са се запознали с
проекта за оградата, който се намирал в общината и оттам са установили, че
оградата ще бъде изградена в техния имот и без тяхно съгласие. Позовават се на
чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, за да претендират необходимостта от даване на съгласие за
изграждане на оградата, като излагат становище, че тя ще бъде изградена в
техния имот, а освен това изтъкват, че разстоянието от къщата до оградата е
около 1.70 м, което не отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ. По
доказателствата искат да бъде приложена цялата преписка по издаване на
Разрешението за строеж, както и назначаване на СТЕ. Задачите за експертиза са
след измервания на място да бъде дадено заключение къде е изградена процесната
ограда, къде е регулационната граница между двата имота, каква е височината и
плътността на оградата.
Ответникът - Началник на РДНСК - СИР в
придружително писмо с изх. № ДЧ – 150 – 00 – 632/ 10.12.2018 г., оспорва
жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Излага своите аргументи
защо е приел жалбата срещу Разрешение за строеж № 056/ 03.09.2018 г. за
недопустима, като се позовава на нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Освен това
добавя, че оградата е разрешена да се изгради изцяло в УПИ ІV – 42, кв. 67 по
плана на гр. Генерал Тошево и на разстояние 2 метра от жилищната сграда в този
имот, като е съобразена нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ.
Заинтересованата страна - Главният
архитект на община Генерал Тошево, надлежно уведомен, не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна – И.Д.А. оспорва
изцяло жалбата, като подробно излага съображения за нейната неоснователност. (л.
52) Сочи, че при измерването изрично е поканила г-н К. да присъства лично на
същото, като геодезистите са забили колчета и маркирали с боя границите на
имота ѝ. Допълва, че Разрешението за строеж е влязло в сила на 13.11.2018
г. (л. 53) и представя такова с печат за влязло в сила. Изтъква, че
Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, а не по
чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, на който се позовават жалбоподателите. Прилага като
доказателство и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа.(л. 54)
Оспореният административен акт е издаден
на 08.11.2018 г., като е получен от жалбоподателите на 13.11.2018 г., видно от
известието за доставяне, приложено по делото. (л. 11) Жалбата срещу акта е изпратена
чрез куриерска фирма на 27.11.2018 г., т.е. в срока по чл. 215 от ЗУТ, от лицата,
адресат на Заповедта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Разрешение за строеж № 056/ 03.09.2018
г. на Главния архитект на община Генерал Тошево е издадено по Заявление на И.Д.А.
от 27.08.2018 г. (л. 17) Същата е собственик, съгласно нотариален акт от 1997
г. (л. 18) на дворно място с площ от 700
кв. м, съставляващо парцел ІV – 42, кв. 67 по плана на гр. Генерал Тошево,
ведно с построените в това място жилищна сграда и стопанска постройка.
Заявлението е за изграждане на плътна ограда. За издаване на Разрешение за
строеж е изготвен Инвестиционен проект (л. 19) В Обяснителната записка към
същия (л. 22 – 23) е записано, че оградата се разполага изцяло в собствения на
заявителя парцел по югоизточната граница на УПИ ІV – 42 към УПИ V – 43,
разполага се на сравнително равен терен и е с дължина 25 метра. Като изрична
забележка е подчертано в Обяснителната записка, че всички части на оградата се
изпълняват задължително в собствения парцел. На ситуационната схема е отразено,
че минималното разстояние на сградата в съседния парцел до оградата е 2.00
метра. (л. 25) В резултат е издадено оспореното пред РДНСК Разрешение за строеж
№ 056/ 03.09.2018 г., съгласно което се разрешава на И.Д.А. да извърши
строително – монтажни работи в съответствие с влязъл в сила ПУП, виза за
проектиране и съгласно становище на инженер – конструктор с указания за
изпълнението от 2018 г. за строеж от шеста категория, а именно: Плътна ограда с
височина до 2.00 метра и дължина до 25.00 метра“ в УПИ ІV – 42, квартал 67 по
плана на град Генерал Тошево, съгласно документ за собственост: нотариален акт
№ 67, том ІІІ, дело 967/ 21.05.1997 г. В Разрешението за строеж (РС) е
посочено, че се издава на основание чл. 148, ал. 2, чл. 152, ал. 1, чл. 153,
ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 4 и чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. (л. 28) Във
Визата за проектиране е указано, че се дава на основание чл. 147, ал. 1, т. 7 и
ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 48, ал. 3 и 4 от ЗУТ. (л. 29)
По
делото е приложена административната преписка по издаване на РС. От нея се
установява, че с нотариален акт за покупко – продажба от 11.06.2012 г. Н.С.К.
продава на П.А.Г. своя недвижим имот, находящ се в гр. Генерал Тошево, а
именно: дворно място с площ от 735 кв. м, съставляващо УПИ V – 43, кв. 67,
ведно с изградените в това място масивна жилищна сграда със застроена площ от
65 кв. м и стопанска постройка и склад със застроена площ от 54 кв. м, като си
запазва пожизнено право на ползване върху целия имот. (л. 36 – 37) С оглед на
така съставения нотариален акт се налага изводът, че жалбоподателите са
непосредствени съседи на заинтересованата страна И.А., в чиято полза е издадено
РС. Техният имот е разположен от страната на изграждане на плътната ограда.
На 27.09.2018 г. е постъпила в РДНСК -
СИР жалба от П.А.Г. и Н.С.К. срещу издаденото Разрешение за строеж с искане то
да бъде отменено. (л. 14) Жалбата е приета за недопустима поради липса на
правен интерес, с оглед на което е прекратено производството по нея. Този извод
на Началника на РДНСК - СИР е правилен и законосъобразен, поради следните
съображения:
Съгласно текста на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ
за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или
за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица
при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като с чл. 149,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ законодателят е разписал, че
заинтересувани лица по ал. 1 в случаите на нов строеж, пристрояване или
надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. С оглед на това
следва да се има предвид следното:
В случая се касае за нов строеж –
изграждане на плътна ограда в УПИ ІV – 42, квартал 67 по плана на град Генерал
Тошево. Жалбоподателите са с права в УПИ V – 43, кв. 67 по плана на град
Генерал Тошево. Единият е собственик, а другият има запазено пожизнено право на
ползване. Няма спор по въпроса за собствеността върху имотите. В този смисъл
жалбоподателите нямат права в имота, в който е разрешено строителството, т.е.
съобразно цитираната по – горе правна норма нямат правен интерес от обжалване
на РС.
На следващо място, както от
Инвестиционния проект, така и от визата за проектиране, съответно от издаденото
въз основа на тях РС, се установява, че РС е издадено на основание и при
условията чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. С нормата на чл. 48, ал. 3, предл. последно от ЗУТ е прието, че е допустимо оградата да се разположи изцяло в имота на
възложителя. Същевременно съгласно текста на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ при липса на
съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между
съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако
разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния
урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част
на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. В случая
оградата е разрешена при изричното условие да бъде изградена изцяло в имота на
възложителя. Плътната част на оградата е разрешена до 0.5 метра на терен, а
горната част е зидария от бетонови блокчета на секции, като достига височина до
2.00 м от моделиран терен.
С оглед на така издаденото РС, Заповедта
на административния орган е правилна и законосъобразна. Издадена е от
компетентен административен орган, по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, по ради
което е неоснователно възражението за нищожност на Заповедта. Последната е
издадена и в установената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при
неговото правилно приложение.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите, черпещи основание от чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, тъй като в
конкретния случай РС не е издадено на това основание. Съпровождащите го
документи също изрично изключват нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ (без
предложение последно от нея, което е свързано с ал. 4), поради което
необосновано е твърдението, че в Инвестиционния проект се съдържала информация,
че оградата ще бъде изградена в имота на жалбоподателите.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че приложените документи установяват започване изграждането на
процесната ограда след влизане в сила на РС. (л. 53 – 56) Тези факти обаче,
както и твърдението за изграждане на оградата в имота на жалбоподателите, биха
били от значение, ако се подава сигнал (жалба) за незаконно строителство,
каквито в случая не са предмет на спора. Задачите, които се искат със СТЕ, също
са в насока на твърдения за незаконно строителство, но в случая е обжалвано
самото РС.
Водим
от горното, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, Административен съд - Добрич, Първи
едноличен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. №
3053/ 12.12.2018 г. от П.А.Г. и Н.С.К., и двамата от гр. Генерал Тошево, ул. „Н.Й.В.“
№ 14 срещу Заповед № ДК – 10 – СИР - 32/ 08.11.2018 г. на Началника на РОНСК –
СИР, с която е прекратено производството поради недопустимост на жалбата им
срещу Разрешение за строеж № 056/ 03.09.2018 г. на Главния архитект на община Генерал
Тошево, с което се разрешава на И.Д.А. да извърши строително – монтажни работи
в съответствие с влязъл в сила ПУП, виза за проектиране и съгласно становище на
инженер – конструктор с указания за изпълнението от 2018 г. за строеж от шеста
категория, а именно: Плътна ограда с височина до 2.00 метра и дължина до 25.00
метра“ в УПИ ІV – 42, квартал 67 по плана на град Генерал Тошево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: