№ 14994
гр. С., 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110165373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество „Б.И.““ АД, чрез
адвокат М. Г., срещу А. Г. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 403,47 лв.,
представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите по лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х
**** КВ, причинени вследствие на ПТП от 11.11.2020 г. от ответника като водач на лек
автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС в гр. Х., при което ответникът отказал да се подложи
на проверка за наркотични вещества или техни аналози.
Ищецът твърди, че на 11.11.2020 г. в гр. Х., на бул. „Б.“ пред болница „П.“ ответникът
като водач на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС, собственост на А.А.Т., е реализирал
ПТП с лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, собственост на К. Г. К.. Сочи, че според
представения Протокол за ПТП № 1705416 от 11.11.2020 г., съставен от органите на МВР,
причина за ПТП е поведението на ответника, който поради шофиране с несъобразена
скорост изгубил контрол над управлявания автомобил и блъснал паркираното вдясно МПС
„Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, при което на последното били нанесени щети: облицовка задна
броня, врата на багажник, стоп ляв. Ищецът добавя, че за лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х
**** КС към датата на ПТП e имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ищцовото дружество под формата на застрахователна полица № BG/02/120003152710. Във
връзка с инцидента при ищеца била образувана преписка /щета/ № ********** въз основа
уведомление за щета, подадено от собственика на увредения автомобил, по която ищецът
заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на
378,47 лв. Сочи, че от протокола за ПТП се установява, че ответникът се е отклонил от
1
проверка за наркотични вещества. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането. Твърди, че въпреки
отправената до ответника регресна покана, вземането не било заплатено. Съобразно
изложеното моли за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 403,47 лв.,
включваща 378,47 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. - ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024 г.
до окончателното плащане на главницата. Претендира разноски.
Ответникът А. Г. П., чрез назначения си особен представител адвокат Ж. В., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва ответникът да
е отказал да се подложи на тест за наркотични вещества. Счита, че ищецът може да
претендира само разликата, заплатена над застрахователната сума по договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва
регресната покана да е била връчена на ответника, с оглед възможността да плати
доброволно застрахователното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ.
Регресното вземане на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
срещу делинквента възниква само при наличие на изрично предвидените в разпоредбата на
чл. 500 КЗ предпоставки, сред които са и тези на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – когато виновният
водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по
Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. В случая ищецът твърди наличие на основанието – отказ за подлагане
на проверка за наркотични вещества от страна на виновния водач.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя
да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице
обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега
действащия Кодекс за застраховането основания се касае до освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към
застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици,
2
респективно отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с
действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП,
ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за
застраховането, относими към управлението на застрахованото МПС. Наличието на
предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава
обаче застрахователя от отговорността по риска „Гражданска отговорност“ към третото
увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е решение № 20 от 02.04.2021 г. по
т. д. № 2695/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.).
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1/
наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което е бил задължен да
покрива отговорността на собственика/водача на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС;
2/ настъпването на застрахователно събитие (пътнотранспортното произшествие и неговия
механизъм) в срока на застрахователното покритие по полицата; 3/ че произшествието е
настъпило поради противоправното виновно поведение на ответника, който е управлявал
лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС към момента на настъпването на ПТП; 4/
причинените имуществени вреди на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ; 5/ наличието
на причинна връзка между произшествието и вредите; 6/ че ищецът е заплатил в полза на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в претендирания размер;
7/ че след настъпването на ПТП ответникът е отказал да се подложи на проверка за
наркотични вещества или техни аналози.
При установяване на посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
всички свои възражения, да обори законоустановената презумпция за вина, или да докаже,
че е изплатил процесната сума.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 09.07.2025
г. без оспорване от страните, съдът е отделил като безспорни между страните и
неподлежащи на доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че: 1/
на 11.11.2020 г. в гр. Х., на бул. „Б.“ пред болница „П.“ е настъпило ПТП с участието на
ответника като водач на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС, собственост на А.А.Т., и
лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, собственост на К. Г. К.; 2/ че в резултат на ПТП на
лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ са били причинени щети; 3/ че към датата на
настъпване на застрахователното събитие за лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС е
имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество
под формата на застрахователна полица № BG/02/120003152710; 4/ че във връзка с
3
пътнотранспортното произшествие при ищеца е била образувана преписка /щета/ №
**********; 5/ че по щетата ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения
автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ застрахователно обезщетение в размер на 378,47 лв.;
6/ че причинените щети, за които е заплатено обезщетение са в причинна връзка с
настъпилото ПТП и стойността за поправяне на същите е поне в сочения от ищеца размер.
От представените по делото писмени доказателства, в това число и справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на
Гаранционен фонд, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № BG/02/120003152710 между ищеца и А.А.Т. - собственик на управлявания от
ответника лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС, възникнало по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на
застрахователно покритие от 17:00 часа на 11.11.2020 г. до 23:59 часа на 10.11.2021 г.
В срока на действие на застрахователния договор – на 11.11.2020 г., е настъпило ПТП
– покрит застрахователен риск, като относно механизма на процесното произшествие съдът
приема, че същият се установява по безспорен начин от приетия Протокол за ПТП №
1705416 от 11.11.2020 г., съставен от младши автоконтрольор при РУ – Х., ОДМВР – Х. М.Д.
От него се установява, че на 11.11.2020 г. в 17:05 часа в гр. Х. на бул. „Б.“ пред болница „П.“
водачът на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС А. Г. П. поради несъобразена с пътните
условия скорост губи контрол над управляваното от него МПС и блъска паркирания вдясно
лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, собственост на К. Г. К., както и друг паркиран
автомобил, с което става причина за ПТП с материални щети – деформация на задна броня и
др., за което е съставена и схема на ПТП. В протокола е отразено, че ответникът е отказал да
се подложи на проверка за наркотични вещества или техни аналози. Протоколът е подписан
от двамата участници в ПТПТ и от актосъставителя и подписите им не са оспорени в хода
на настоящото дело. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. При протокол за ПТП, изготвен след посещение на място, съставителят
удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (в този смисъл решение
№ 15 от 25.07.2014 г. по гр. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 85 от
28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по
4
т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011
г. по описа на ВКС, I т. о. и др.). Макар служителят на МВР да не е възприел пряко
настъпването на инцидента, същият е удостоверил разположението на автомобилите след
него, участниците в ПТП, както и причинените имуществени щети. В случая изложените в
протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават и от приобщената по делото
административно-наказателна преписка във връзка с описания протокол за ПТП.
От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че виновен за
процесното произшествие е ответникът А. Г. П., който при управлението на МПС „О.К.“ с
рег. № Х **** КС е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание, видно от приетите по делото Акт за установяване на
административно нарушение № 1681 от 11.11.2020 г., издаден от младши автоконтрольор
М.Д.при РУ - Х. при ОДМВР - Х., връчен лично на ответника на 11.11.2020 г., и Наказателно
постановление № 20-0271-001681 от 19.11.2020 г. на началник група към ОДМВР – Х., РУ -
Х.. С тях на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на ответника е наложена
глоба в размер на 200 лв. за това, че на 11.11.2020 г. в 17:05 часа в гр. Х., на бул. „Б.“ като
водач на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС до медицински център „П.“ в посока към
центъра управлява посочения лек автомобил, собственост на А.А.Т., и поради несъобразена
с пътните условия скорост губи контрол над управляваното МПС и се блъска в паркираните
вдясно товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № Х 7752 КВ и лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х
**** КВ, с което става причина за ПТП с материални щети; посочено е, че водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред всяко предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на ответника на
09.03.2021 г. и няма данни да е било обжалвано. Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема за доказано настъпването на ПТП по описания в исковата молба механизъм
вследствие противоправното поведение на ответника като водач на застрахования при
ищеца лек автомобил. Вината, разбирана като несъобразяване с дължимия модел на
поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
ответникът, чиято е била доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, оборващи
законовата презумпция за вина.
Не се спори, че причинените вреди на МПС „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, за които
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение (облицовка задна броня, врата на багажник,
ляв стоп) са в причинна връзка с процесното ПТП.
От представените с исковата молба доказателства се установява също, че на
16.11.2020 г. собственикът на увреденото МПС „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ К. Г. К. е подал до
ищеца уведомление за настъпило ПТП и щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС, по което е образувана преписка по щета № **********. По преписката е извършен
оглед на увредения автомобил и заснемане на щетите, въз основа на които е съставен доклад
по щетата, с който е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
5
378,47 лв., както и са определени 25 лв. ликвидационни разноски. Видно от приетото
платежно нареждане сумата от 378,47 лв. е била заплатена от ищеца на собственика на
увреденото МПС на 21.05.2021 г.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца срещу
ответника съдът намира следното:
Обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи на тест за наркотични
вещества или техни аналози се установява както от съдържанието на описания по-горе
протокол за ПТП, в който изрично е отбелязано, че „отказва“ да се подложи на проверка,
така и от приобщения и неоспорен от ответника талон за медицинско изследване № 0051246
от 11.11.2020 г., в който ответникът е посочил, че отказва да бъде проверен с техническо
средство „дрегер“ - Drager Drug Test 5000 № ARKF-0022, както и вземане на кръв и урина за
наркотични вещества и е положил подписа си, ведно с Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, подписан от медицински специалист в ЦСМП – Х., СПС Х., от 11.11.2020 г., в
който е отразен отказът на ответника да се подложи на изследване за наркотични вещества
или техни аналози, с подписа на свидетел - младши автоконтрольор Д.. По делото е
представена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-
000442 от 11.11.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор
М.Д.при РУ – Х., ОДМВР - Х. – временно отнемане на СУМПС № ********* на ответника
за това, че на 11.11.2020 г. в 17:45 часа в сградата на РУ - Х. отказва да му бъде извършен
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо
средство „дрегер“ и отказва вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която заповед е
връчена на ответника лично срещу подпис. Посочените документи са съставени в
съответствие с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Както се изясни, страната, на която протоколът за ПТП се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно
доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. В
посочената част – че ответникът отказва да се подложи на проверка за наркотични вещества
или техни аналози, протоколът за ПТП има характер на официален свидетелстващ документ,
който се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като касае
направени изявления и извършени пред длъжностното лице действия, а именно отказ на
водача да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози, като изричният му
отказ е удостоверен и в талон за изследване, който носи подпис на ответника, неоспорен в
производството. Отделно от това, като писмени доказателства по делото са приети също Акт
за установяване на административно нарушение № 1682 от 11.11.2020 г., издаден от младши
автоконтрольор М.Д.при РУ - Х. при ОДМВР - Х., връчен лично на ответника на 11.11.2020
г., и Наказателно постановление № 20-0271-001682 от 19.11.2020 г. на началник група към
ОДМВР – Х., РУ - Х., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП на
6
ответника А. Г. П. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за това, че на 11.11.2020 г. в 17:05 часа в гр. Х., на бул. „Б.“ като водач на
лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС до медицински център „П.“ в посока към центъра
управлява посочения лек автомобил, собственост на А.А.Т., като в 17:45 часа в сградата на
РУ - Х. водачът П. отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ №
ARKF-0022 и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което е
издаден талон за изследване № 0051246. Наказателното постановление е връчено лично на
ответника на 15.01.2021 г. и няма данни да е обжалвано. В тази връзка съдът приема, че
ответникът е признал преди процеса неправомерното си поведение, изразяващо се в отказ да
се подложи на проверка за наркотични вещества предвид факта, че не е възразил срещу
наложеното му административно наказание за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП („Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“), като не е обжалвал същото
и то е влязло в сила в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановление.
Ответникът не е провел пълно обратно доказване, че не е отказал да се подложи на тест за
наркотични вещества или техни аналози, за да опровергае отразеното в протокола за ПТП, в
талона за медицинско изследване и в наказателното постановление. От така изложените
обстоятелства се установява възникването на регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния
водач на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ – поради отказ на виновния водач да се
подложи на проверка за наркотици. Видно от данните по делото, ищецът е направил опит за
връчване на регресна покана от 15.06.2021 г. до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски, която обаче е останала непотърсена и
плащане не е последвало. Връчването на последната обаче би имало значение за евентуална
претенция за мораторна лихва, каквато не е заявена в настоящото производство, но не и за
основателността на предявения иск.
С оглед изложеното и предвид плащане на застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил за ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника-делинквент, чийто размер се съизмерява със средната пазарна стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на събитието, тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Разглежданата хипотеза не е такава по чл. 411 КЗ, съгласно която норма застрахователят по
7
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя на вредата, когато вредата е причинена от водач на
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което доводите на ответника, че ищецът може да
претендира само разликата, заплатена над застрахователната сума по договора за
задължителна застраховка са неоснователни. Страните не спорят, че размерът на дължимото
обезщетение по средни пазарни цени се равнява поне на платената от ищеца сума в размер
на 378,47 лв., към която следва да се прибавят обичайните разноски по щетата в размер на
25 лв. (при съобразяване, че разноските на застрахователите за този вид дейност възлизат
между 15 лв. и 25 лв. и на доказателствата по делото, установяващи извършването на
дейности от служители на застрахователя по опис, оценка и изплащане на застрахователно
обезщетение), или дължимото регресно вземане се равнява на сумата от 403,47 лв., за която е
предявен искът. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
(04.11.2024 г.) до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството както следва: за държавна такса в размер на 50 лв., за
депозит за особен представител в размер на 300 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.12.2024 г., което е в
минимален размер, или общо 830 лв. Ответникът е направил искане да не му бъдат
възлагани разноските по делото, тъй като не е дал повод за завеждането му. За да се обсъжда
тази предпоставка за освобождаване от отговорността за разноски следва и ответникът да е
признал иска – чл. 78, ал. 2 ГПК, каквато не е разглежданата хипотеза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж. к. „И.“, бл. 42, вх. Д, ет. 1, ап.
81, да заплати на „Застрахователно дружество „Б.И.““ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ,
сумата в размер на 403,47 лв. (с включени 25 лв. ликвидационни разноски) - регресно
вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по щета № **********, образувана при
„Застрахователно дружество „Б.И.““ АД, вследствие настъпило на 11.11.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от А. Г. П., който при управление на
лек автомобил „О.К.“, с рег. № Х **** КС в гр. Х., по бул. „Б.“ и пред медицински център
„П.“ поради несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол над управлявания лек
автомобил и ударил паркирания вдясно лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, при което
8
на последния са причинени материални щети, като ответникът А. Г. П. отказал да се
подложи на проверка за наркотични вещества или техни аналози, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (04.11.2024 г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж. к. „И.“, бл. 42, вх. Д, ет. 1, ап.
81, да заплати на „Застрахователно дружество „Б.И.““ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 830 лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9