РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201375 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Петков Дистрибюшън“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в
гр.Варна, подадена чрез управителя П. М. П., срещу НП № 548401-F569952 от
20.11.2020год. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Варна, с което на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО му е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушаване
разпоредбата на 92, ал.1 от ЗКПО.
В жалбата си въззивникът не оспорва, че декларацията по чл. 92 от
ЗКПО е била подадена след изтичане на срока, но навежда доводи за
маловажност на нарушението. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с
основен аргумент, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на разноски.
1
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
На 01.07.2020год. въззивното дружество подало декларация по чл. 92 от
ЗКПО в ТД на НАП Варна за отчетната 2019год., която била заведена с вх. №
0300И0814091/01.07.2020год.
При проверка на декларацията било установено, че същата се подава
след изтичане на предвидения в закона срок за това до 30.06.2020год. –
съобразно §25, ал.1 от закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020год. и за
преодоляване на последиците.
За констатираното нарушение, на 14.09.2020год., св. Д. съставила срещу
въззивното дружество АУАН № F569952, в който посочила, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗКПО вр. ал.2 от ЗКПО вр. §25, ал.1
от от закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020год. и за преодоляване на последиците.
На 09.10.2020год. АУАН бил връчен на управителя на въззивното
дружество, който на 14.10.2020год. подал и писмено възражение срещу него,
в което изложил доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
На 20.11.2020год., въз основа на акта, директора на дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е възприел
изцяло констатациите изложени в него, приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗКПО, вр. ал.2 от ЗКПО, вр. §25,
ал.1 от от закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020год. и за преодоляване на
последиците и на основание чл.261, ал.1 от същия закон му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
НП било връчено по пощата на 18.03.2021год.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана
актосъставителката И.Д., която в показанията си възпроизвежда
констатациите отразени в АУАН.
Като писмени доказателства към АНП са приложени покана изх.№
385/22.07.2020год. и пощенски плик към нея, разпечатка от инф.масив на ТД
на ВАП Варна, декларация по чл.92 от ЗКПО вх.№
2
0300И814091/01.07.2020год., показана изхг.№ 385/18.09.2020год. възражение
срещу АУАН подадено от Пламен Михнев Петков, Заповед ЗЦУ –
1149/25.08.2020год. на ИД на НАП, известия за доставяне, обратна разписка.
Като писмено доказателство към материалите по делото в хода на
съдебното следствие, с указания на съда е представена разпечатка от инф.
масив на ТД на НАП Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които
се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Така приетата фактическа обстановка не е спорна между страните.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна
страна вмененото на въззивното дружество нарушение. Посочени са дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено както и нарушената законова норма като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира. Макар и съставен в
отсъствие на представляващия дружеството (и то при липса на
предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН) АУАН е бил надлежно предявен и
връчен в последствие на представляващия. Последният се е запознал с
неговото съдържание и още в най-ранния етап е реализирал правото на
защита подавайки писмено възражение срещу акта.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП въззивникът е бил наказан за нарушение по чл. 261, ал.1 от ЗКПО
вр. чл. 92. ал.2, вр. ал.1 от същия закон.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да има
качеството на ДЗЛ по смисъла на ЗКПО и да не е подал или да не подал в срок
декларация по същия закон.
Съгласно чл. 92 от ЗКПО ДЗЛ, които се облагат с корпоративен данък,
подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък като годишната данъчна
декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
3
регистрация на данъчно задълженото лице.
Съобразно § 25, ал.1 от ПЗР на ДР на закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците през 2020 г. сроковете
по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219, ал. 4 и 5, чл. 241, ал. 2, чл. 252,
ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно
облагане се удължават до 30 юни 2020г.
В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество е данъчно
задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО и следва да подава
декларация.
Няма спор и по отношение на това, че ГДД за финансовата 2019год. е
била подадена на 01.07.2020год., което е след визирания в нормата на § 25,
ал.1 от ПЗР на ДР на закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците удължен срок по чл. 92, ал.2
от ЗКПО.
При тези факти, съдът счете за безспорно установено, че нарушаване на
нормата на чл. 92 от ЗКПО е налице, тъй като декларацията за отчетната
2019год. е подадена не на 30.06.2020год. както изисква закона, а на
01.07.2020год. Като отчете обаче, че нарушението е формално, на просто
извършване, и декларацията е подадена още на следващия ден след изтичане
на срока, че нарушението е първо /липсват данни за налагани други санкции
на търговеца за каквото и да било друго нарушение на данъчното
законодателство в това число и по ЗЗКПО, както и данни за приложение вече
на нормата на чл.28 от ЗАНН/, че декларацията е нулева, съдът счете, че се
касае за типичен маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради
което и въззивното дружество изобщо не е следвало да бъде наказвано, а само
предупредено. В тази насока е налице достатъчно константна съдебна
практика включително и такава на Административен съд Варна (Решение по
КНАХД № 557/2015год; Решение №1535/25.06.2014год. по КНАХ №
1302/2014год.; Решение № 1339/10.06.2014год. по КНАХД № 1082/2014год.;
Решение № 206/06.02.2014год. по КНАХД № 4056/2013год.; Решение №
2257/09.10.2014год. по КНАХД № 2776/2014год. и ред други по подобни
казуси свързани с подаване на декларации. И доколкото преценката на адм.
наказващия орган за приложението на чл.28 от ЗАНН не е преценка по
целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са и
задължителните указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007год. по тълк.д. №
1/2005год. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в случая НП се явява издадено и
в нарушение на материалния закона и като такова следва да бъде отменено.
4
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която е
направила своевременно искане в тази насока. С оглед крайния изход на
делото обаче (НП подлежи на отмяна) съдът счете, че макар и своевременно
искането се явява неоснователно, поради което и го отхвърли.
Водим от горното варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 548401-F569952 от
20.11.2020год. на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП
Варна, с което на „Петков дистрибюшън“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище в гр.Варна е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500лв. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5