Р Е Ш Е Н И Е № 210
гр. Шумен, 29.10.2018 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Д.
Ненка Цветанкова
при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 243 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 425 от 04.05.2018 г., постановено по г.д. № 51 по описа на Шуменския районен съд за 2018 г., първоинстанционният правораздавателен ор- ган е прогласил нищожността на договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № ********** сключен между К.Д.С, ЕГН ****** 8781, починал на 11.10.2017 г. и „Профи кредит ... ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..., № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от управителите С.Н.и И.Г., поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради на- кърняване на добрите нрави. „Профи кредит ... ЕООД е осъдено за заплати на ищците Е.А.А., ЕГН **********, Д.К. Ди- мов, ЕГН ********** и А.К.И., ЕГН ********** направе- ните деловодни разноски в размер на 450.00 лв.
Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоин- станционното производство „Профи кредит ... ЕООД, който го обжалва, считайки, че същият е неправилен и необоснован, като е изложил подробни аргу- менти във въззивната си жалба. Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените от ищците искове и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 600.00 лв.
Въззиваемите - Е.А.А., Д.К.Д. и А.К.И.., чрез процесуалния си представител ад. С.Е. ***, в своевременно депозирания отговор на въззивната жал- ба и в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да потвърди решението на районния съд.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността на обжалваното ре- шение.
По отношение на неговата допустимост. С предявения от Е.А.А., Д.К.Д. и А.К.И. иск се претендира да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит ”Профи кредит стандарт” № ********** сключен между техният наследодател К.Д.А.и ответното дружество поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр. 2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10, чл.10а и чл.11 от ЗПК. Предвид предмета на делото, очертан с предявения от ищците иск, като е прогласил нищожността на кредитния договор поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, районният съд се е самосезирал и се е произнесъл свръх петитум по непредявено искане, поради което решението му досежно прогласяване нищожността на кредитния договор поради противоречие със закона следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното по отношение на предявените искове с правно ос- нование чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26, а.1, пр.3 от ЗЗД, обжалваното решение е допусти- мо и следва да се премине към разглеждане на спора по същество.
При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложе- ни в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Е.А.А., Д.К.Д. и А.К.И.., в която твърдят, че са наследници на К.Д.А. На 09.05.2017 г., общият им наследодател е сключил с ответното дружество креди- тен договор, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 300.00 лв., за срок от 11 месеца и с размер на месечната погасителна вноска 63.23 лв. Ищците считат, че кредитния договор е нищожен поради противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл.11 от ЗПК. На следващо място уговорената възна- градителна лихва от 49.88% и ГЛП в размер на 41.17% многократно надхвърля действителните вреди, които би претърпял ответника, поради което съответните договорни клаузи са нищожни поради накърняване на добрите нрави. Съдържа- щата се в договора клауза за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услу- ги има за цел да заобиколи забраната в чл.10 и чл.10а от ЗПК, поради което е ни- щожна поради заобикаляне на закона. Ищците молят да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит ”Профи кредит стандарт” № ********** сключен между техният наследодател К.Д.А.и ответното дружество поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл. 2 и 3 от ЗЗД.
В срокът по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор, в който заявява, че предявения срещу него иск е изцяло неоснователен.
Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са наследници на К.Д.. ***, починал на 11.10.2017 г. Въз основа на подадено от К.Д.А искане за отпускане на кредит от 09.05.2017, между него и ответното друже- ство на 10.05.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № **********. По силата на договора ответникът, в качеството си на кредитор е предоставил на наследодателят на ищците паричен заем в размер на 300.00 лв., със срок за погасяване 11 месеца и уговорена месечна погасителна вноска в размер на 33.20 лв. Предвиденият в договора годишен процент на разхо- дите (ГПР) е 49.88%, а годишния лихвен процент (ГЛП) 41.17%. Дължимата сума по кредита е в размер на 365.20 лв. С договора е закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 330.33 лв., като размерът на погасителната вноска по закупения пакет от допълнителни услуги е 30.03 лв. общото задължение по кредита е в размер на 695.53 лв., а общия размер на погасителната вносска е 63.23 лв. Датата на която следва да се заплащат месечните погасителни вноски е 25 ден от месеца. Към дого- вора е приложен погасителен план, подписан от страните, в който се съдържа ин- формация относно броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размера на всяка една от погасителните вноски и разпределението й между различните неизплатени суми – главница по кредита, договорна лихва, общия раз- мер на вноската по кредита и вноска по закупения пакет допълнителни услуги.
Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че от- ветникът е изпълнил поетото с договора задължение и е предоставил на наследода- телят на ищците уговорения между тях кредит.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените от Е.А.А., Д.К.Д. и А.К.И.. обективно, комулативно съединени искове са с прав- но основание чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения:
Налице е бил валидно сключен между наследодателя на ищците и ответника договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, в предвидената от закона писмена форма (чл.10 от ЗПК), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.11 от ЗПК. Вследствие на склю- чения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което „Профи кредит ... ЕООД е поело задължението да предостави на К.Д.А.уговорените с договора парична сума и допълнителни услуги, а последният се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно угово- реното, както и да заплати договореното възнаграждение за правото да се ползва от предоставените услуги. Ответникът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на К.Д.А.уговорената с договора парична сума.
Според ищците кредитния договор е нищожен поради заобикаляне на закона. В разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД заобикалянето на закона е посо- чено като отделно самостоятелно основание за нищожност на договора. Заобика- лянето на закона е налице, когато законът установява забрана за постигане с опре- дЕ. сделка на даден правен резултат. Ако страните искат да постигнат този ре- зултат по друг начин с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат, налице е заобикаляне на закона. По околен път страните се стремят да постигнат забранения резултат. Следователно за да е налице фактичес- кият състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД следва да са установени както обективния елемент – наличие на забрана за постигане на определен правен резултат, така и субективния елемент - страните да съзнават че искат да постигнат цел, която е за- бранена от закона, поради което използват опредЕ.пролука в него, като я пос- тигат по начин който изрично и формално не е забранен.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализира- не на кредитна сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Следва да се посочи, че чл.10, 10а и чл.11 от ЗПК не установяват за- брана за постигане на определен правен резултат, а регламентират задължителни- те изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. Неспазването на залегналите в тези разпоредби изискване биха довели до нищож- ност поради противоречие в закона – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесната сделка тези изисквания са спазени.
Ищците считат, че уговорената с договора лихва е нищожна, поради проти- воречието й с добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значе- ние, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на про- тиворечието на договора със закона. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждан- ски респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обу- славящи тези правоотношения, понятие свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятел- ствата. Добрите нрави са коректив, целящ да осуетят злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Посредством тях, законода- телят ограничава приложното поле на автономията на волята и свободата на дого- варянето, като целта е да се защитя от неравноправно третиране икономически сла- бите участници в гражданския оборот. Неспазването на добрите нрави е основа- ние за нищожност на съответната клауза.
Добрите нрави са неписани правила и норми, но в определени случаи зако- нодателят може да включи същите в действащото законодателство. С изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на закон- ната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постано- вление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение (изложени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г., 42-то НС) законодателят си е поставил за цел постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска кре- дитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионал- ните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от не- платежоспособност на висок брой свои клиенти.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на по- средниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, коми- сиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове раз- ходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахова- телните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължи- телно условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От двете разпоредби се установява, че ГПР включва и размера на възна- градителната лихва по конкретния кредитен договор. С чл.19, ал.4 от ЗКП, законо- дателят императивно е определил лимит на лихвата по потребителските кредити, като е определил максималния размер на годишния процент от разходите, който защитава интересите и двете страни по договора и с оглед на това не е в противоре- чие с добрите нрави. Предвид размера на законната лихва определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г., - ОЛП на БНБ плюс 10 процент- ни пункта, договорения с процесния договор ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Следователно клау- зата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Налице са предпоставките за възникване и съществуване на задължения за заплащане на лихвата в уговорения размер, предвид наличието изрична клауза в процесни договор за потребителски кредит. С оглед на това предявените от ищците обективно, комулативно съединени искове следва да бъдат отхвърлени, предвид тяхната неоснователност и недоказаност.
Предвид гореизложеното, достигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд –Шумен следва да бъ- де частично обезсилено, като недопустимо досежно прогласяване нищожността на кредитния договор поради противоречие със закона следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено. В частта, с която са уважени предявените от ищците искове и районният съд е прогласил нищожността договора за потребителски кредит порази заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави, решението на ШРС следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените от ищците искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 и чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
При този изход на делото следва да се отмени решението в частта за разно- ските, присъдени на страните и да се постанови ново, като на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника направените от него деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на 675.00 лв., включ- ващи заплатената държавна такса при депозиране на въззивната жалба в размер на 75.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 600.00 лв. за двете инстанции.
Р Е
Ш И :
Обезсилва Решение № 425 от 04.05.2018 г., постановено по г. д. № 51/2018 г. по описа на Шуменския районен съд в частта, с която е прогласил нищожността на договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № ********** от 10.05.2017 г., сключен между К.Д.. ***, почи- нал на 11.10.2017 г. и „Профи кредит ... ЕООД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, бул. „..., № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 и прекратява производството в тази му част.
Отменя в останалата му част Решение №
425 от 04.05.2018 г., постановено по г. д. № 51/2018 г., по описа на Шуменския
районен съд, като вместо това по- становява:
Отхвърля, като неоснователени и недоказани предявените от Е.А.А.ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и А.К.И., ЕГН ********** с адрес: *** против „Профи кредит ... ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..., № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от управителите С.Н.и И.Г.обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № ********** от 10.05.2017 г., сключен между К.Д.. ***, починал на 11.10. 2017 г. и „Профи кредит ... ЕООД, ЕИК ********* поради заобикаляне на закона и накърняването на добрите нрави.
Отменя Решение № 425 от 04.05.2018 г.,
постановено по г. д. № 51/2018 г., постановено по г. д. № 1290/2017 г. по описа на Шуменския районен
съд, в частта за разноските,
присъдени на страните, като вместо това
постановява:
Осъжда Е.А.А.., ЕГН **********, с
адрес: *** Д.К.Д., ЕГН **********,*** и А.К.И., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплатят солидарно на „Профи кредит ... ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „..., № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, предста-
влявано от управителите С.Н.и И.Г. сумата от 675.00 (шестстотин седемдесет и
пет) лева, представляващи направените по делото раз- носки и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.3 от ГПК, не подлежи на об- жалване пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: Членове: 1.
2.