Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№__609_____

15.07.2011 г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, VІІ състав

на пети юли 2011 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

 

Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1924/2010 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Н.С.С., ЕГН-********** против Варненски окръжен съд (ВОС), гр. Варна, отрицателен установителен иск по реда на чл.124 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 15 855.55 лв., представляващи сумата присъдена с изпълнителен лист издаден на 04.08.2008 г. по гр. д. №1849/2004 г. по описа на ВОС, която сума представлява държавна такса върху отхвърлената част от предявени от настоящия ищец в посоченото друго производство искове като присъдена в нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и във вр. с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както и направените разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Моли да бъде преустановено изпълнението по ИД №7939/2008 г. на АДВ до окончателното произнасяне на съда. При излагане на мотивите си за посочената претенция ищеца в производството сочи, че е предявил иск за обезщетение за вреди с правно основание чл.4 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) против Главна прокуратура. По посочената претенция било образувано и гр. д. № 1849/2004 г. по описа на ВОС. Иска бил уважен частично. По жалба на ищеца било образувано и в. гр. д. №375/2005 г. на Варненски апелативен съд (ВАС), което изменило частично решението в полза на жалбоподателя. Впоследствие решението било обжалвано и от двете страни пред ВКС. С к. гр. д. №477/2006 г. ВКС отменил решението в отхвърлителната част и го върнал за разглеждане от нов състав на ВАС. При новото разглеждане на спора пред ВАС по в. гр. д. №231/2007 г. Главна прокуратура постановил решение, с което уважил иска за имуществено вреди до 44 600 лв., ведно с направените разноски. При ново обжалване пред ВКС  по к. гр. д. №4766/2007 г. решението било оставено в сила. След връщане на делото във ВОС съдът на 04.08.2008 г. издал изпълнителен лист, който включвал в себе си плащане на сумата от 15 855.55 лв., представляваща дължима държавна такса върху отхвърлените части от предявените от ищеца обективно съединени искове. Твърди, че е обжалвал наложените изпълнителни мерки пред Директора на АДВ. Сочи, че към момента на издаването на изпълнителния лист такова задължение за ищец по искове по ЗОДОВ няма с оглед на нормата на чл.10, ал.2 от закона. Освен това намира, че този акт на съда е постановен в противоречие с практиката на ЕСПЧ, който в свое решение от 12.07.2007 г. на ЕСПЧ, по делото С. срещу България, е посочил, че характера на исковете против държавата за вреди е носител на практически трудности по определяне на оценката на размера на претенциите, който би могъл да бъде уважен. А при това положение присъждането на такси върху отхвърлените части на исковете заведени по този ред би представлявало ограничение пред правото на жалбоподателя на съд, което е нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е недопустим на няколко основания: твърди се, че размера на иска не е конкретизиран, доколкото в титулната част като цена на иска е записана сумата от 13 855.55 лв., като тя се среща и в обстоятелствената част на молбата, а в диспозитива се претендира друга сума – 15 855.55 лв. Твърди се, че претенцията не е конкретизирана, доколкото не става ясно как е структурирана сумата претендирана за недължима от ищеца – дали същата касае само присъдена от съда държавна такса или включва и други суми начислени от АДВ във връзка с воденото от тях изпълнително производство. По делото няма данни за платена държавна такса, каквато се дължи, доколкото производството не е по реда на ЗОДОВ, а по общия исков ред на ГПК. Счита, че производството е недопустимо, тъй като е предявено против ненадлежна страна. Твърди, че ответник в производството следва да е държавата, а не ВОС, тъй като съдът не е страна по материалното правоотношение. Намира, че твърденията и претенциите на ищеца сочат на производство по реда на чл.424, ал.1 от ГПК или на такова по реда на чл.407, ал.1 от ГПК, по отношение на които не са налице предвидените от закона процесуални предпоставки. От друга страна ответника намира предявения иск за неоснователен поради следните обстоятелства: не е заведен против надлежно пасивно легитимирана страна. Ако искът бъде счетен за такъв по реда на чл.424, ал.1 от ГПК твърди, че не са налице нововъзникнали и новонастъпили обстоятелства. Счита, че иска е неоснователен, тъй като решението е било влязло в сила преди влизане в сила на поправката на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, като вече при издаване на изпълнителния лист налице е било влязло в съдебна сила решение, което не е можело да бъде изменено или отменено  и в частта му за разноските. Намира, че цитираната от ищеца практика на ЕСПЧ не може да има приложение в настоящия случай, доколкото цитирания казус касае присъждане на държавна такса, която е 90% от обезщетението, което е присъдено, а в настоящия случай в полза на ищеца са били присъдени суми за обезщетение в размер на 48 481.23 лв.

С оглед уточнение направено от представител на ищеца на 01.02.2011 г. съдът намира, че е сезиран с претенция за установяване на недължимост на сумата от 13 855.55 лв.

Така подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима.

В съдебно заседание ищеца поддържа претенцията си така както е записана в исковата молба. Ответника не изпраща представител.

Съдът намира така предявения иск за частично основателен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: ищеца Н.С.С., ЕГН-********** сочи, че е предявил иск за обезщетение за вреди с правно основание чл.4 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) против Главна прокуратура. По посочената претенция било образувано и гр. д. № 1849/2004 г. по описа на ВОС. Иска бил уважен частично. По жалба на ищеца било образувано и в. гр. д. №375/2005 г. на Варненски апелативен съд (ВАС), което изменило частично решението в полза на жалбоподателя. Впоследствие решението било обжалвано и от двете страни пред ВКС. С к. гр. д. №477/2006 г. ВКС отменил решението в отхвърлителната част и го върнал за разглеждане от нов състав на ВАС. При новото разглеждане на спора пред Варненски Апелативен Съд по в. гр. д. №231/2007 г. последния постановил решение, с което уважил иска за имуществено вреди до 44 600 лв., ведно с направените разноски. При ново обжалване пред ВКС  по к. гр. д. №4766/2007 г. решението било оставено в сила.  Последното решение било постановено на 07.07.2008 г. След връщане на делото във Варненски ОС съдът на 04.08.2008 г. издал изпълнителен лист, който включвал в себе си плащане на сумата от 13 855.55 лв., представляваща дължима държавна такса върху отхвърлените части от предявените от ищеца обективно съединени искове.

Изложената до тук фактическа обстановка не се оспорва от страните. Те обаче я интерпретират по различен начин.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Установената в България нормативна уредба за събирането на такси по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (а преди това Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани) към момента на постановяване на първоинстанционното решение на ВОС, а и впоследствие до 30.05.2008 г. включва задължението за съда да осъди ищеца по такъв иск за държавна такса в размер на 4% върху отхвърлената част. В това отношение е постановено и Тълкувателно решение на ВКС №3 по т. гр. д. №3/2004 на ОСГК на ВКС, чиято т. 12 гласи: “Съгласно чл.10 от ЗОДВПГ, таксите и разноските по делата не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да ги заплати съразмерно с отхвърлената част.” В тази логика резонно се явява осъждането на Варненски ОС на ищеца за присъдените държавни такси. Въпреки това лица против, които е било инициирано необосновано наказателно производство и са претърпели от това вреди, като в тази връзка впоследствие са водили дела по ЗОДОВ (ЗОДВПГ), недоволни от присъждането на държавна такса за отхвърлената част на техните искове са водили искове против държавата пред ЕСПЧ. Такова дело е и посоченото от ищеца С. срещу България, по което е постановено Решение от 12.07.2007 г. В посоченото решение ЕСПЧ излага аргументи в подкрепа на твърдението, че възлагането на държавни такси върху отхвърлената част на иска представлява пречка за търсене на защита от страна на лицата, които желаят да се ползват от възможността да реализират правата си по ЗОДОВ (§54 от Решението – “От практическа гледна точка налагането на съществена финансова тежест след приключването на процедурите може да играе ролята на ограничение на правото на достъп до съд. Осъждането на жалбоподателя да плати разноски е съставлявало такова ограничение.”) и е в противоречие с нормата на чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която има за цел да гарантира правото на справедлив съдебен процес (§67 от Решението – “ ... макар сама по себе си целта на налагането на държавни такси да не е несъвместима с доброто правосъдие, практическите трудности при оценката на размера на претенциите по Закона за отговорността на държавата, който би могъл да бъде уважен, заедно с относително високия и неподлежащ на промени процент, са равносилни на ограничение на правото на жалбоподателя на съд, което е диспропорционално на иначе легитимната цел. Следователно, налице е нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията.”).

Явно мотивиран от подобни решения постановявани против държавата ни българският законодател възприе становището за несъвместимостта на посочените такси с чл.6, т.1 от КПЧОС и измени уредбата за държавните такси по искове по ЗОДОВ в насока на събиране на проста такса по всеки иск по ЗОДОВ.

С изменение в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, публикувано в ДВ бр.50 от 30.05.2008 г. (в сила от 30.05.2008 г.) беше въведен нов чл.2а, т.1 от тарифата, по силата на който по искове за обезщетение по реда на ЗОДОВ, заведени от физически лица се дължи държавна такса в размер на 10 лв. Видно е, че този текст е бил променен преди окончателното влизане в сила на първоначално постановеното от Варненски ОС решение, тъй като към 30.05.2008 г. то е било висящо пред ВКС, който е постановил окончателния си акт на 07.07.2008 г.

В тази насока съдът намира за уместно да се позове на актуалната съдебна практика – Р по гр. д. №5217/2007 г. на І ГО от ВКС, според което “Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ намира приложение и по отношение на неприключилите до влизане в сила на изменението й висящи производства.” Това е дало основание на касационния съд да измени разноските присъдени още от първата инстанция. По същия начин по настоящото производство за периода на висящност пред ВКС след влизане в сила на изменението в Тарифата – т.е. за периода от 30.05.2008 г. до 07.07.2008 г. ВКС е имал възможност и е следвало да измени постановеното от Варненски ОС решение в частта му за разноските, като признае, че ищеца в настоящото производство дължи единствено държавна такса в размер на 10 лв. по иска пред Варненски ОС и 5 лв. за подадената въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна.

Ето защо съдът намира, че искът се явява основателен в частта му за сумата от 13 840.55 лв., представляваща разлика между претендираната като недължима сума от 13 855.55 лв. и приетата за дължима от настоящия състав сума от 15 лв., от които 10 лв. за водене на производство пред първата инстанция и 5 лв. за обжалването пред въззивната инстанция.

В останалата му част искът следва да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

По делото няма данни за направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и поради това съдът няма да присъди такива. По делото има данни за направени разноски за държавна такса в размер на 554.22 лв. и преводна такса от 3 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски в производството, съобразно с уважената част от иска в общ размер на 556.69 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Варненски Окръжен Съд, гр. Варна, пл. “***” №1, че Н.С.С., ЕГН-**********,*** не му дължи част от сумите, за които се води производството по изпълнително дело №7939/2008 г. на АДВ – ТД гр. Варна г. на ЧСИ с №877 в размер на 13 840.55 лв. (тринадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки), от които 8812.11 лв. (осем хиляди осемстотин и дванадесет лева и единадесет стотинки) за водене на производство по гр. д. №1849/2004 г. по описа на Варненски ОС, 5023.44 лв. (пет хиляди двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) за водене на две производства пред Варненски Апелативен съд, свързани с посоченото дело, както и следващите се в изпълнителното производство като лихви и разноски, съобразно уважения размер на иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА Варненски Окръжен Съд да заплати на Н.С.С., ЕГН-********** сумата от 556.69 лв. (петстотин петдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща направените в производството съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: