№ 64
гр. Варна, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500235 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на „МБАЛ Еврохоспитал“ ООД, срещу частта от решение №
306/10.03.2023г., постановено по гр. д. № 1094/2022г. на ОС – Варна, с която
въззивникът е осъден да заплати на С. Ж. С., ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
деликт от лекарска грешка при извършена на 10.09.2019г. операция на
„калкулозен холецистит“ за горницата над 5 000 лева до присъдените
25 010лв. и обезщетение за забава за периода 10.09.2019г. – 17.05.2022г., за
горницата над 1362,50лв. до присъдените 6628,18лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че
определеният от съда размер не съответства на изискването за справедливост
по см. на чл. 52 ЗЗД, както и на действително претърпените вреди. Сочи се, че
от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е търпяла
продължителни болки и страдания. При преценка на гласните доказателства,
съдът не е взел предвид близката родствена връзка на свидетелите с ищцата и
евентуалната им заинтересованост, като житейски е нелогично и
необосновано е изложеното от тези свидетели, че ищцата е преживяла
отрицателни емоции свързани с опасност от летален изход, предвид пълното
й възстановяване. Отправеното до съда искане е за отмяна на така
1
оспорвания съдебен акт и отхвърляне на иска за неимуществени вреди за
горницата над сумата от 5 000 лева и претенцията за лихва над 1362,51лв.,
ведно с присъждане на съответните разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – С.
Ж. С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изразява се
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С. Ж. С. е предявила срещу Многопрофилна болница за активно
лечение /МБАЛ/ „Еврохоспитал“ООД, Варна иск за заплащане на сумата от
31 638,18 лева, от които 25 010 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от увреждане на здравето вследствие на
деликт от лекарска грешка и неспазване на добрите медицински практики,
при извършена на 10.09.2019г. операция на „Калкулозен холецистит“ и
изразяващо се в силни и интензивни болки и страдания, стрес, страх, предвид
възможен летален изход от ненавременна лекарска намеса и 6 628,18лв.
обезщетение за забава за периода от 10.09.2019г. до 17.05.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 25 010лв., считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане. В исковата молба излага, че след
ехографски преглед на 10.09.2019г. е установена жлъчна калкулоза и лед
консулт с хирург тя е била приета за оперативно лечение по спешност в
ответната болница. Извършена е операция – лапароскопия с три работни
трокара. Поради констатиран възпален и променен жлъчен мехур с
множество сраствания и локален перитонит се наложило преминаване към
конвеционално оперативно лечение и лапаротомия. Извършена била
холецистекомия и е поставен дрен субхепатално и е лаважирана коремната
кухина. Ищцата била изписана на 16.09.2019г. и стриктно спазвала дадените
от лекарите препоръки и назначеното лечение, но състоянието й се влошило.
На 27.09.2029г. постъпила в СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов – Варна“ЕООД,
където след изследвания е поставена диагноза: Стенозиращ паплит с
ендоскопска папилосфинктеротомия, непроходимост на холедоха, което
състояние е след холицистектомия по повод хроничен калкулозен холицистит
и била насочена към спешно допълнително оперативно лечение по повод
следоперативна обструкция на хепатобилирана система – реконструкция на
екстрахепатални жлъчни пътища. Твърди, че при извършената операция в
ответната болница погрешно и неправилно са били прекъснати жлъчните
пътища, поради което е нямало проходимост към черния дроб и жлъчната
течност се е изливала в коремната кухина, което е довело да натравяне на
организма и поставило в риск живота й. На 01.10.2019г. ищцата била приета
във Военномедицинска академия, Многопрофилна болница за активно
лечение – Варна, където й е извършена животоспасяваща операция, при която
се установило наличие на ятрогенно прекъснат напълно холехид. Твърди се,
че в резултат на действията на лекаря, извършил първата операция е търпяла
физически болки и душевни страдания, тези действия са довели до влошаване
на здравословното й състояние, като са настъпили усложнения и увреждания
2
застрашаващи живота й. Наложилите се последващи операции и
продължителния период на лечение и възстановяване допринесли за
негативния ефект върху психиката на ищцата. Чувствала се безполезна и
зависима от помощта на трети лица; изпитваното безпокойство за здравето и
живота си. Вредите се претендират на основание специфично непозволено
увреждане – лекарска грешка при извършване на операцията на 10.09.2019г.,
както и от изцяло неправилно проведено лечение, несъобразено с
особеностите на конкретния пациент; нарушаване на стандартите за добра
медицинска практика.
Предявените искове са с правно основаниечл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете. Оспорва твърдението, че описаните в
исковата молба усложнения на здравословното състояние на ищцата са в
следствие на виновно поведение на служители на болницата, както и, че при
извършената на 10.09.2019 г. операция са допуснати противоправни действия,
увредили ищцата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49
ЗД, вр. чл.45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия
й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от
ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод
изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В хипотезите
на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл.49, вр.чл.45
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 ЗЗД/.
По делото не е налице спор относно елементите от фактическия състав
на разпоредбата на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. От представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация /ИЗ от пролежаването на ищцата
както в ответната болница, така и от проведеното лечение в ВМА Варна,
СБАЛОЗ“Д-р Марко Антонов - Варна, резултати от лабораторни изследвания,
разпитани са свидетели и заключението на проведената СМЕ се установяват
изложените в исковата молба твърдения за проведено от лекарите -
служители на ответната болница неправилно лечение на ищцата, което не е
съобразено с медицинските стандарти и добри практики.
Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба спорен пред
настоящата инстанция се явява въпросът относно справедливия размер на
следващото се обезщетение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г.
понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
3
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характерът и тежестта на травмите и
уврежданията, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено и от
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-
икономическата конюнктура към момента на увреждането /относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна
заплата към датата на увреждането/.
Съгласно неоспореното заключение на СМЕ, прието в
първоинстанционното производство, диагнозата, с която ищцата е приета за
лечение в ответната болница не е била спешна, като е констатирано
разминаване в оплакванията посочени в ИЗ и тези по приемната диагноза. В
медицинската документация не са посочени симптоми, сочещи към наличие
на перитонит; липсва образно изследване, установяващо това заболяване. Въз
основа на медицинските документи вещото лице е направило категорични
изводи, че проведените в МБАЛ “Еврохоспитал “ ООД изследвания,
интервенции и лечение не отговарят на правилата на медицинските стандарти
и практика, както и че по време на оперативната интервенция на 10.09.2019г.
е направено пълно прекъсване на холедоха. Експерта посочва, че това
прекъсване и настъпването на усложнения от него е било възможно да се
предотврати при извършване на щателна проверка на интервенциите по време
на отворената операция, чрез контрастно изследване на жлъчните пътища,
което да покаже прекъсването на холедоха. Такова изследване е било
възможно да се извърши и след операцията, което е задължително при
поставяне на дрен. Също така е било възможно да се извърши компютърна
томография на корема с контраст.
В медицинската ескпертиза, въз основа на медицинската документация
се обосновава и извод, че в резултат на прекъсване на холедоха при
операцията, образувалата се злъчка в черния дроб не може да се влее през
папилата и да навлезе в дванадесетопръсника, увеличава се налягането в
жлъчните пътища, което е довело до увеличаване на диаметъра им и е
започнало прогресиращо увреждане на чернодробния паранхим
/констатирано при изследванията в болница „Марко Балабанов“ и ВМА
Варан/. Това прекъсване води до поява на механична жълтеница, придружена
с увреждане на всички органи на тялото и настъпва опасност за живота на
болния ако не се вземат адекватни и навременни мерки. Въз основа на
медицинската документация, вещото лице дава заключение, че състоянието
на ищцата след първата операция е било много тежко. Тя не е можела да
става от леглото и да се обслужва сама, изпитвала е постоянни болки в
корема, гадене, повишена температура, жълтеница, отпадналост, загуба на
4
тегло, липса на апетит. Резултатите от лабораторните изследвания показват
прогресиращо чернодробно увреждане и тежък възпалителен процес в
коремната кухина, наличие на реакция от страна на белия дроб – плеврален
излив в дясно.
В обобщаващите си изводи вещото лице е категорично, че съществува
връзка между операцията, извършена в ответната болница, влошеното
здравословно състояние на ищцата след тази операция, което закономерно е
довело до необходимост от извършване на повторна операция на 02.10.2019г.
във ВМА Варна, която е имала реконструктивен характер, осигуряващ
нормално оттичане на жлъчката. Според вещото лице тази операция е била
животоспасяваща и е извършена в спешен порядък.
Описаните от вещото лице увреждания на общото здравословно
състояние на ищцата кореспондират на приетата по делото медицинска
документация – амбулаторни листи за извършени прегледи, оперативен
протокол и епикриза от проведено болнично лечение при втората операция,
извършена в ВМА Варна и съгласно заключението същите са в причинна
връзка с неправилно проведените операция и лечение в ответната болница.
Съгласно заключението след извършване на първата операция, при
която е прекъснат холедоха състоянието на ищцата е било много тежко-
прогресивно чернодробно увреждане, абцеси в корема, увреждане на белия
дроб, като е съществувал реален риск за живота й. Посочените усложнения и
увреждания е могло да се отстранят единствено чрез оперативна интервенция
и извършената такава във ВМА Варна на 07.11.2019г. е била
животоспасяваща.
За установяване на претърпените болки и негативни преживявания по
делото са събрани и гласни доказателства - показанията та свидетелите С.С.,
А.С. /съпруг и син на ищцата, чиито показания се преценяват при условията
на чл.172 ГПК/, Д.Д. и Б.Б., които съдът кредитира като кореспондиращи на
останалия доказателствен материал и възпроизвеждащи непосредствени
впечатления относно състоянието на въззиваемата след операцията,
извършена в ответната болница, в периода на лечение на усложненията и по
време на възстановителния процес. Според същите, след изписването й от
„Еврохоспитал“ ООД състоянието на ищцата се влошавало всеки ден.
Изпитвала силни болки, отпаднала, не можела да се движи, имала висока
температура, не можела да ес храни /приемала само пасирана храна/. Имала
нужда от помощ при изпълнението на обичайните битови ежедневни
дейности – къпане, обличане. Поради влошаването на състоянието си
посетила болница в Аспарухово, от където я насочили за оперативно лечение.
При постъпването й във ВМА Варна разбрала, че усложненията се дължат на
допусната грешка при извършената операция в „Еврохоспитал“ ООД. Било й
обяснено, че състоянието й е тежко и има реална възможност да се наложи
трансплантация на черен дроб, както и да настъпи най-лошото- смърт. След
операцията и лечението във ВМА Варна, ищцата се почувствала по-добре и
5
започнала да се възстановява. Възстановителния период продължил около
една година, като в началото около 5 месеца продължавала да изпитва
интензивни болки, а към настоящия момент чувства болка при резки
движения. В периода на възстановяване изпитвала тревога за здравословното
си състояние и страх, че може да умре, затворила се, не излизала от дома си,
не се виждала с приятели, нямала желание да общува с други хора, докато
преди това обичала да се забавлява.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира, че
присъдената от първоинстанционния съд сума от 25 010 лева е справедлив
еквивалент на следващото се обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените от
въззиваемата неимуществени вреди.
За да определи този размер съдът отчита, че в резултат на допуснатата
грешка при операцията, извършена в ответната болница здравословното
състояние на ищцата, се влошило до възникване на реална опасност за живота
й. Тя е претърпяла физически болки и страдания след извършената
неуспешна операция, както и след извършената в последствие наложителна
животоспасяваща операция и в периода на възстановяване, продължил около
една година. Болките са били с висок интензитет през първите пет месеца на
периода. Освен това същата е изпитвала страх, поради това, че й е било
известно, че в резултат на увреждането съществува реален риск за живото й.
След първата операция изпитвала постоянни болки, в корема, гадене,
отпадналост, имала висока температура, значителна загуба на тегло, липса на
апетит, не можела да се грижи сама за себе си и се налагало да получава
помощ от близките си за задоволяване на елементарните си ежедневни нужди.
Преживяното е рефлектирало върху психоемоционалното й състояние –
изпитвала тревожност, напрежение, безпокойство. След втората
животоспасяваща операция и в периода на възстановяване, част от който
съвпада с ковид-пандемията, продължила да изпитва страх и притеснение за
здравословното си състояние, страхувала се да не се зарази с вирус и поради
отслабения имунитет, организма й да не може да се справи с инфекцията.
Изпитвала притеснение да се съблича поради белезите от двете операции и
затова отказвала на покани на приятели да отиде на плаж. Станала затворена,
не желаела да общува и излиза с приятели.
Съдът намира, че определеният размер кореспондира и на общественото
възприятие за справедливост, както и на икономическата конюнктура към
датата на деликта.
По гореизложените съображения предявеният иск е основателен до
размер на сумата от 25 010 лева.
Предвид основателността на иска с правно основание чл.49 ЗЗД,
основателни са исковете с правно основание чл.84 ЗДД и чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3
ЗЗД ответникът изпада във забава от дата на деликта и без покана. В случая
деликта е осъществен на 10.09.2019г., поради което и ответникът дължи
6
обезщетение за забава за периода от 10.09.2019г. до датата на предявяване на
исковата молба – 17.05.2022г. в размер на 6 628,18лв. На основание чл.86 ЗЗД
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от
25 010лв., считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане на
сумата от 25 010лв.
Предвид съвпадането на изводите на въззивния съд, с тези на
първоинстанционния, решението в обжалваните части, с които са уважени
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 5000лв. до присъдените 25 010лв. и обезщетение за забава за периода
10.09.2019г. до 17.05.2022г. за разликата над 1362,51лв. до присъдените
6 628,18лв. следва да бъде потвърдено.
Решението, в частите, с които са уважени исковете за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 5000лв.,
обезщетение за забава за периода от 10.09.2019г. до 17.05.2022г. в размер на
1362,51лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1895,20лв. не е
обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, доказани в размер на 3000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306/10.03.2023г., постановено по гр. д. №
1094/2022г. на ОС – Варна, в частите, с които „Многопрофилна болница за
активно лечение Еврохоспитал“ ООД е осъдено да заплати на С. Ж. С., ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на деликт от лекарска грешка при извършена на
10.09.2019г. операция на „калкулозен холецистит“ за горницата над 5 000
лева до присъдените 25 010лв. и обезщетение за забава за периода
10.09.2019г. – 17.05.2022г., за горницата над 1362,50лв. до присъдените
6628,18лв., ведно със законната лихва върху сумата от 25010лв., считано от
18.05.2022г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решение № 306/10.03.2023г., постановено по гр. д. №
1094/2022г. на ОС – Варна не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Еврохоспитал“
ООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на С. Ж. С., ЕГН **********
сумата от 3000лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8