РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120107269 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. Ц. Ц., ЕГН
********** от *** против “Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Р. Й. Д. и Т. Г. Ч. за прогласяване нищожността на
чл.18.2, т.8 от договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.07.2021г.
Твърди се от ищцата, че е сключила посочения договор за потребителски кредит с
“Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД /чийто правоприемник е ответникът/, по силата на който
тя трябва да върне на кредитора сумата от 2433.17 лева, при сума за получаване 1500 лева,
при ГПР 49.68%, на 30 вноски. Според чл.18.2, т.8 от договора, ищцата трябва да заплати на
ответника сумата от 630 лева, представляваща сума за извършени разходи от страна на
кредитора, поради неизпълнение на чл.18.2, т.7 от договора, а именно поради
неизпълнението в срок от 3 дни след сключване на договора да се представи документ за
доход. Според ищцата, клаузата на чл.18.2, т.8 е нищожна на основание чл.10а, чл.19, ал.4
ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.143, ал.1 ЗЗП. Според чл.10а, ал.2 ЗПК не може кредиторът
да изисква заплащането на такси и разходи за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В случая допълнителните такси за разходи по процесния договор представляват
такси и услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и така е нарушен чл.10а
ЗПК. Освен това, налице е явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, тъй като сумата по чл.18.2, т.8 е допълнителна сума, която е в размер на
почти ½ от общата сума на отпуснатия кредит. Така е нарушен принципът на
добросъвестност и на основание чл.26 ЗЗД клаузата е нищожна поради противоречие с
1
добрите нрави. Клаузата е уговорена и във вреда на потребителя и води до неравновесие в
правата на страните, поради което е налице хипотезата на чл.143 ЗЗП. Предвижда се
заплащането на такси, които са необосновани високи, имащи за цел да доведат до
обогатяването на кредитора и затова са неравноправни. Клаузата не е индивидуално
уговорена, а е част от стандартни и бланкетни, предварително изготвени условия на
договора и ищцата няма възможност да влияе на съдържанието им. Клаузата е нищожна и
понеже се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР. Допълнителните
разходи не са включени в ГПР с цел да се избегне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК. Моли
се за уважаване на исковете.
Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК вр. чл.26 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се изразява становище за неоснователност на иска. Дължимостта на сумата по чл.18.2,
т.8 е уговорена под отлагателно условие и тази сума не се дължи при подписване на
договора. Право на кредитора е да я начисли в случай на неизпълнение на задължението на
потребителя. Сумата представлява договорна неустойка, дължима при неизпълнение на
договорно задължение. Този разход е свързан с неизпълнение на договора и не се включва в
ГПР на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Касае се за неустойка, която няма как да бъде
включена в ГПР. Няма доказателства тя да е била реално начислена и да е била платена от
ищцата. Евентуално се твърди, че нищожността на отделната клауза не води до
недействителност на целия договор за кредит и не се прилага чл.23 ЗПК. И без клаузата за
неустойка договорът би имал правно действие и би обвързвал страните. Моли се за
отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд намира иска за основателен.
Сключен е бил договор за потребителски кредит № М0000005927 от 14.07.2021г.
между кредитора „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД /чийто правоприемник е ответникът/ и
длъжника М. Ц. Ц.. Според договора, в полза на ищцата е предоставен кредит от 1500 лева,
който е следвало да се върне на 30 месечни погасителни вноски. Според договора, ГЛП
възлиза на 41%, а ГПР – на 49.68%. Размерът на всяка от погасителните вноски, сбор от
главница и възнаградителна лихва, се равнява на 80.71 лева. Общата сума, дължима от
потребителя, е 2433.17 лева. Падежът на последната погасителна вноска е 20.01.2024г.
Според чл.18.2., т.7 потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни след
сключване на договора, да предостави на кредитора оригинален документ, наричан
“документ за доходите“, с подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи,
удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на потребителя в
представеното искане за потребителски кредит, които са използвани при оценката на
кредитоспособността. Документът за доходите може да представлява служебна бележка,
данъчна декларация с входящ номер, сключен активен договор или друг документ, но не е
ограничен до изброените и се представя от страна на потребителя в търговския обект на
кредитора, в който е сключен договора за потребителски кредит. Кредиторът има право да
откаже приемането на представения документ за доходите, ако не удостоверява всички
2
декларирани доходи от потребителя в искането за потребителски кредит.
Съгласно чл.18.2., т.8 страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението
на потребителя по чл.18.2, т.7 ще причини на кредитора вреди, изразяващи се в
извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие
по погасителните вноски, които потребителят следва да заплати в договорените размери.
Потребителят декларира, че е предварително уведомен от страна на кредитора и изрично се
съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл.18.2., т.7 ще принуди кредитора
да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски, чрез заплащането на
разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по този договор на трето
физическо или юридическо лице – изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен
консултант, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията на потребителя
по този договор, като включително извършва следните фактически и правни действия: следи
за падежите на съответните плащания, провежда телефонни разговори с потребителя,
посещава потребителя в неговия дом или друго договорено между страните място, с цел
събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на кредитора или
директно по банкова сметка на последния, извършва всички други необходими дейности във
връзка с точното изпълнение на задълженията на потребителя по договора. Потребителят се
съгласява, че кредиторът ще извършва допълнителните разходи поради неговото
неизпълнение през целия срок на този договор, макар и отделни парични вноски да бъдат
заплатени лично от страна на потребителя на определения падеж директно в търговския
обект на кредитора или по негова банкова сметка. В случай, че потребителят в определения
срок не изпълни задължението си, посочено в чл.18.2., т.7, същият дължи на кредитора
заплащането на обезщетение в общ размер на 630 лева, които потребителят ще заплати на
равни части, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно погасителния
план. И действително, погасителният план сочи, че ако се дължи такова обезщетение, то ще
е в размер на по 21 лева за всеки месец и прибавено към главницата и лихвата, прави обща
месечна вноска вече от по 101.71 лева.
Настоящото дело е заведено именно по повод твърдяната нищожност на чл.18.2.,
т.8, т.е. това е процесната клауза, предмет на спора. Районният съд намира, че тази клауза
наистина е нищожна, като споделя оплакванията на ищцата в исковата молба досежно
нарушението на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. На първо място, клаузата нарушава чл.10а, ал.2 ЗПК,
според който не може кредиторът да изисква заплащането на такси и разходи за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая уговореното обезщетение
представлява месечна такса и разход за действия, свързани с управление на кредита. Това е
така, видно от съдържанието на договора. Потребителят е длъжен да представи в 3-дневен
срок на кредитора документ, удостоверяващ доходите му, като ако не спази това си
задължение, ще дължи да заплаща обезщетение, покриващо разходите на кредитора за
дейността на служител, който да се грижи за плащането на вноските по кредита, като следи
за падежите на съответните плащания, провежда телефонни разговори с потребителя,
посещава потребителя в неговия дом или друго договорено между страните място, с цел
3
събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на кредитора или
директно по банкова сметка на последния. Тези действия на служителя представляват
дейности по управлението на дадения кредит и те са във връзка с точното изпълнение на
задълженията на потребителя по договора. Разходите на кредитора за дейностите по
управление на кредита представляват по съществото си такси, чието плащане е изрично
забранено от чл.10а, ал.2 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква плащане на
разходи за управлението и администрирането на кредита. Ето защо клаузата противоречи на
чл.10а, ал.2 ЗПК и като такава се явява нищожна.
Основателно е и оплакването, че е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, тъй като сумата по чл.18.2, т.8 е допълнителна
сума, която е в размер на почти ½ от общата сума на отпуснатия кредит. При кредит от 1500
лева се дължи обезщетение за непредставянето на бележка за доходите в размер на 630 лева,
която сума е твърде завишена и така е нарушен принципът на добросъвестност, и на
основание чл.26 ЗЗД клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Всъщност
следва да се отбележи, че според договора документът за доходите се изисква след
сключването на договора, т.е. сумата по кредита вече е била отпусната без да е налице такъв
документ, което води на извод, че този документ не е бил от особена важност за кредитора
при преценката му дали да даде кредит или не. Налагането на задължение документът за
доходите да бъде представен след сключване на договора очевидно не е с цел преценката
доколко лицето е платежоспособно, щом вече сумата по кредита е била отпусната, а се цели
кредитополучителят да се обвърже да заплаща обезщетение, което по съществото си е вид
договорна възнаградителна лихва, след като според погасителния план следва да се заплаща
заедно с вноските всеки месец. Това сочи на нарушение на добрите нрави, доколкото
обезщетението всъщност не покрива вреди, а цели да обогати допълнително кредитора. Ето
защо клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че е налице и хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, според който
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая
обезщетението е в размер на 630 лева, при главница по кредита от 1500 лева, т.е.
обезщетението е над 40% от главницата. Този размер е висок и то необосновано висок, след
като обезщетение се дължи за непредставянето на документ за доход, при положение, че
кредитът вече е отпуснат. Обезщетението е за разходи, които кредиторът би извършил за
възлагане на дейности по управлението на кредита, но ако тези дейности се възложат на
негов служител, то въобще кредиторът не би имал повод да заплаща допълнителни разходи,
след като служителят така или иначе изпълнява трудовите си задължения срещу заплата. Ето
защо съдът счита, че клаузата е неравноправна и като такава е и нищожна /чл.146 ЗЗП/,
доколкото няма данни тя да е индивидуално уговорена.
По изложените съображения искът е основателен и трябва да се постанови
решение, с което процесната клауза се обяви за нищожна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да
4
заплати на ищцата разноски в исковото производство от 50 лева за държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди
да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение от 300
лева. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищцата е получила от адв.М.
безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено лице. Размерът на
възнаграждението за иска е изчислен от съда съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ в
редакцията му, действаща към датата на сключване на договора за правна защита.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Ц. Ц., ЕГН ********** от *** против
“Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р. Й. Д. и Т. Г. Ч., че клаузата на чл.18.2, т.8 от договор за предоставяне
на потребителски кредит № М0000005927 от 14.07.2021г. е нищожна като противоречаща на
Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита
на потребителите.
ОСЪЖДА “Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р. Й. Д. и Т. Г. Ч. да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН
********** от *** сумата от 50 лева /петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р. Й. Д. и Т. Г. Ч. да заплати на адв. М. В. М., ЕГН
**********, вписан в Адвокатска колегия – ***, с адрес на кантората гр.***, *** на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 300 лева /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5