Р Е Ш
Е Н И Е
гр. СОФИЯ, 27.11.2019
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при участието на секретаря Ц. Павлова, като разгледа
докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 367 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 135/31.08.2018 год. по гр.д. № 350/2015 год. Самоковският районен съд
е отхвърлил предявения от Б.Л.Б. *** срещу А.Л.Б. ***, Л.В.А. ***, А.В. ***, Ц.Г.М.
***, Е.Л.М. ***, Е.М.Б. ***, С.Х. ***, П.Х. ***, И. Г.Б. от гр. К., починал в
хода на производството по делото и заместен от наследниците си по закон Д.И.Б.,
Е.И.П. и В.И.Б.; В.С.С. ***, И.С.В. ***, Г.П.Ш. ***, М.Г.Ш.
от с. Г., Л.С.Б. ***, В.Д. ***, Б.Д.Д. ***, С.В.М. ***
и Г.Д.К. ***, конституиран като ответник на мястото на починалата в хода на
производството И.И. К., иск за делба на недвижим
имот, находящ се в с. Г. и представляващ двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 15285.7.173.1 по одобрената кадастрална
карта на селото със застроена площ 65 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 15285.7.173 по КККР на с. Г., съставляващ по регулационния план
на селото УПИ VIII-771
в кв. 54. Решението е постановено при участие на Ж.Г.Г.
и В.П.Г.,***, конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника И.И. К. преди смъртта й в хода на делото.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца, който моли съда да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго,
с което да допусне делба на процесния имот между
страните по делото.
Ответницата
Е.М. не оспорва въззивната жалба.
Третите
лица-помагачи оспорват въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
твърди в исковата молба, че страните по делото са съсобственици по наследство
на описания по-горе имот, като дворното място, в което се намира процесната сграда, било собственост на И. К., а сградата
била построена през времетраенето на брака му с В. К., починала през 1991 год.
След смъртта на В. нейни наследници са съпругът й и нейните братя и сестри,
респ. техните наследници по заместване /съпрузите не са имали деца/. Твърди се,
че дворното място и построените в него паянтова жилищна сграда и плевня с навес
са продадени от И. К. и сестра му И. К. на Ж.Г.Г. с
н.а. № 9/2002 год. на нотариус с район на действие РС-Самоков,
като процесната двуетажна жилищна сграда не е била
предмет на сделката и е съсобствена между страните,
включително наследниците на съпругата В.
К.. Моли съда да допусне делба на сградата между страните по делото при
законните квоти.
С
н.а. № 7, дело № 23/20.01.1971 год. на Самоковски народен съдия И. К.К. е прехвърлил на И. И.К. и В. Д. К. дворно място с
паянтова къща и паянтова плевня в него, цялото застроено и незастроено от 446
кв.м, образуващо парцел Х-1041,1042 в кв. 42 по плана на с. Г. срещу
задължението на приобретателите да поемат грижата и
издръжката на прехвърлителя и неговата съпруга Л. К.
до тяхната смърт.
С
н.а. № 44, дело № 365/20.12.2001 год. на нотариус с район на действие РС-С.И. И.К.
е признат за собственик на основание давностно
владение на следния недвижим имот, находящ се в с. Г.:
3/4 ид.ч. от имот пл. № 771 с площ 446 кв.м., от
който е образуван парцел VIII в кв. 54, при посочени граници и
съседи, ведно с 3/4 ид.ч. от построените в имота
паянтова жилищна сграда и плевня с навес.
С
н.а. № 9, рег. № 199, дело № 9/08.02.2002 год. И. И.К. и И.И.
К. са продали на Ж.Г.Г. първият – своите 3/4 ид.ч., втората – своята 1/4 ид.ч.
от описания по-горе недвижим имот, ведно със същите идеални части от построените
в него паянтова жилищна сграда и плевня.
Видно
от удостоверение за наследници № 71/06.06.2017 год., И.
К. е починал на 09.04.1975 год., а Л. К.
е починала на 27.04.1986 год., като същите са оставили като наследници по закон
децата си И. И.К., починал през 2005 год. и И.И. К.,
починала в пода на производството по делото /на 21.05.2017 год./.
Според
удостоверение за наследници № 167/2014 год. В. К. е починала през 1991 год. и е
оставила като наследници по закон съпруга си И. К., Л. Б. – брат, починал през
1991 год.; Е.М. – сестра, починала през 1999 год.; С.Л.– сестра, починала през
1995 год.; низходящите на брат си Г.Б., починал през 1956 год.; В.Б. – брат,
починал през 1996 год., Л.М.– сестра, починала преди В. К. /през 1987 год./,
без съпруг и низходящи.
Ж.Г.Г. и В.П.Г. са сключили граждански брак на 29.11.1987 год.,
видно от удостоверение на л. 164 по
гр.д. № 350/2015 год. на РС-Самоков.
По
делото е прието заключение на в.л. М.по назначената съдебно-техническа
експертиза, според което процесната сграда е
триетажна, състояща се от надземен етаж, първи етаж и тавански етаж, като
последният е недовършен и представлява подпокривно
пространство, предназначено за обитаване, което има необходимата височина
съгласно чл. 72, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за
отделните видове територии и устройствени зони. В
дворното място има три паянтови стопански сгради. В момента в имота няма
паянтова жилищна сграда. Такава сграда е съществувала и е отразена в предходния регулационен план
от 1958 год. В новия регулационен план от 1981 год. е отразена новата масивна
жилищна сграда. Според вещото лице старата паянтова жилищна сграда ней-вероятно
е съборена, за да може да се прокара улица-тупик за
достъп до вътрешен имот. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на
28.11.2016 год. при съпоставка между регулационните планове от 1958 год. и 1981
год. се установява, че липсва идентичност между процесната
сграда и съществувалата в поземления имот паянтова жилищна сграда, отразена в
предходния план като едноетажна и построена на самата улична регулация.
Според
показанията на св. К., който познава ищеца от ученическите години,
строителството на процесната сграда започнало в
началото на 70-те години, като през ваканциите свидетелят също помагал в
строежа, вкл. в изкопаването на основите на къщата, изрИ.
ето на плочите и измазването й. Дотогава в дворното място имало друга, паянтова
сграда, която била съборена, за да започне строежа на новата къща. По това
време в дворното място живеела В. – сестра на бащата на ищеца. През 2016 год.
свидетелят и ищецът минали покрай къщата, но там имало жена, която не ги
допуснала да влязат и разговаряли на
вратата. Пред свидетеля ищецът се оплакал, че ползвал стая на втория етаж на
сградата, където държал свои лични вещи, но някой сменил бравата и по този
начин достъпа му до имота бил възпрепятстван.
Съгласно
показанията на св. Б. към момента на съдебното заседание в процесната
къща живеела ответницата И. К.. Строителството на къщата започнало през
пролетта на 1971 год., като по същото време свидетелят се преместил да работи в
гр. С.и също започнал да строи къща в с. Г.. Свидетелят споделя личните си
впечатления от строителството на процесната сграда,
което било организирано и извършвано със средства на бащата на И. К. – И. К.. Не знае дали в имота е имало друга жилищна
сграда. След построяването на къщата в не заживели И. и Л.К. и техните деца И., С.и И. К. със
съпругата си. Свидетелят познава Ж.Г. и В.Г. /третите лица-помагачи/, които са
споделяли с него, че през 2002 год. са купили процесната
къща и че се грижат за И. К., която живее в нея.
Според
свидетеля П.– съсед, след смъртта на В. К. в къщата останали да живеят съпругът
й И. К. и сестра му И., като други лица не са идвали в имота и не са предявявали претенции към него. От
около 10 години в къщата живеели И. К., Ж. и В. Г.. Преди време св. П.видял, че
на улицата спрял микробус и от него слязъл непознат мъж, който при разговор с И.
К. заявил, че е съсобственик на имота.
Свидетелят
К., който е в приятелски отношения с Ж. и В. Г. твърди, че същите около 10-15
години живеят на около 200 м. от дома му в с. Г., като в къщата заедно с тях до
смъртта си живяла и И. К.. Преди това в
тази къща живеел брата на И. – И. К.. Свидетелят не познава ищеца по делото и
не знае други лица освен посочените да са живели в процесната
сграда.
Според
писмо на Началника на РУ-С.от 2017 год. третото лице Ж.Г. е подала жалба срещу Б.Б. с оплаквания за поставен секретен механизъм на
интериорна врата в дома й в с. Г. през 2015 год.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Производството
е в първа фаза по допускане на съдебна делба.
Настоящият
състав намира за неоснователен иска за делба на процесната
жилищна сграда, тъй като същата не е съсобствена
между страните по делото.
Установи
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че процесната триетажна масивна жилищна сграда е построена в
началото на 70-те години на миналия век върху дворно място, което е било
собственост на И. К., починал през 1975
год. През 1971 год. И. К. е прехвърлил на
сина си И. К. и неговата съпруга В. К. процесното
дворно място с находящите се в него сгради /н.а. № 7,
дело № 23/20.01.1971 год./. Към момента на сделката в дворното място не е
съществувала посочената в нотариалния акт „паянтова“ жилищна сграда, която е
била нанесена в предходния план на селото от 1958 год. Това е така, тъй като
според показанията на разпитаните по делото свидетели /К./ и заключението на
в.л. М.същата е премахната преди започване на строежа на процесната
сграда. Тъй като новата сграда е построена след сключване на договора, същата е
придобита от съпрузите И. К. и В. К. в режим на СИО. През 1984 год. И. К. със
съгласието на съпругата си В. К. е прехвърлил на сестра си И.И. 1/4 ид.ч. от дворното място и находящите се в него сгради. Независимо, че в нотариалния
акт при описанието на постройките жилищната сграда отново е индивидуализирана
като „паянтова къща“ съдът намира, че страните са уговорили прехвърляне на
правото на собственост върху посочената идеална част именно от процесната жилищна сграда, с оглед приетото по-горе в
мотивите, че към този момент такава паянтова постройка не е съществувала, а
единствената жилищна сграда е била новата къща, построена през периода 1971-80
год. Видно от нотариалния акт, предмет на договора е цялото дворно място, ведно
с къщата и паянтовата плевня, като страните не са изключили изрично новата
сграда, което несъмнено води до извода, че волята на страните е била да се
прехвърли собствеността и върху съществуващата в дворното място масивна жилищна
сграда, а не „паянтова къща“, каквато сграда в него вече не се е намирала. По
въпросите, свързани с тълкуване волята на страните по договора съдът споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл.
272 от ГПК. И. К. е имал воля да прехвърли на сестра си дял от поземления имот,
ведно с всички съществуващи в него към този момент сгради, вкл. процесната къща, в която дотогава същата е живяла в продължение
на години и където е продължила да се грижи за брат си в изпълнение на
задължението за издръжка и гледане. Впоследствие,
с договора, сключен с н.а. №
9/08.02.2002 год. И. И.К. и И.И. К. са продали на Ж.Г.Г. първият – 3/4 ид.ч., втората –
своята 1/4 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот,
ведно със същите идеални части от построените в него жилищна сграда и плевня.
Съдът намира,че към този момент прехвърлителят И. К.
не е бил собственик на 3/4 ид.ч. от имота. Това е
така, тъй като след смъртта на В. К. през 1991 год. съпружеската имуществена
общност е прекратена, като 3/8 ид.ч. от сградата /1/2
от 3/4/ представляват дела на И. К. от прекратената СИО, а останалите 3/8 ид.ч. са наследени от И. К. и четиримата живи братя и
сестри на В. К., респ. техните низходящи по право на заместване /наследниците
на Г.Б./ съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗН. Тъй като бракът е продължил повече от 10
години И. К. е наследил 2/3 ид.ч. от останалите в
наследство 3/8 ид.ч., или 1/4 ид.ч.
/6/24 ид.ч./, като заедно с дела му от прекратената
СИО същият е станал собственик общо на 5/8 ид.ч. от
сградата, т.е. по-малко от прехвърлените 3/4 ид.ч. с
н.а. № 9/2002 год. Останалата 1/3 идеална част от 3/8 ид.ч.
е наследена при равни дялове от братята и сестрите на В. К. /по 1/40 ид.ч. за Л. Б., Е.М., С. Л., В.Б. и за наследниците на Г.Б./.
Поради това следва да се приеме, че за 1/8 ид.ч. договорът
не е произвел вещно-прехвърлително действие.
Основателно е обаче направеното с отговора на исковата молба евентуално
възражение на ответницата И. К., починала в хода на процеса, че тази част от имота
е придобита по давност от третите лица-помагачи Ж. и В. Г.. Това възражение е
поддържано и от пълномощника на третите лица по делото, поради което съдът
следва да се произнесе по него. Позоваването от страна на тези лица не е
елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79 от ЗС, а процесуалноправно средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок /т. 2 от ТР № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС
на РБ/.
Съдът
счита, че в полза на приобретателите по н.а. № 9 /08.02.2002
год. е изтекла изискуемата по закон придобивна
давност относно 1/8 ид.ч. от сградата, по отношение
на която договорът не е произвел вещно-прехвърлително
действие, тъй като се установи от събраните по делото гласни доказателства /св.
К., св. Б./, че същите са владели непрекъснато и необезпокоявано имота от
сключване на договора до предявяване на иска за делба през 2015 год. Към
08.02.2012 год. в тяхна полза е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен срок на давностно
владение и същите са придобили тази част от имота по давност, като по въпроса
за давността настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение.
По
изложените съображения съдът намира, че процесната
сграда не е съсобствена между страните по делото, а е
изключителна собственост на третите лица – помагачи Ж.Г.Г.
и В.П.Г. в режим на съпружеска имуществена общност, поради което предявеният
иск за делба е неоснователен. Тъй като изводите
на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. С оглед това, Софийският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 135/31.08.2018 год. по гр.д. № 350/2015 год. на Самоковския районен съд.
Решението
е постановено при участие на Ж.Г.Г. и В.П.Г.,***,
конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответницата И.И. К., починала в хода на производството по делото.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.