РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Гоце Делчев, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101097 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с иск предявен от
Застрахователна компания „Л. И. ЕАД, гр.С. против П. И. А. от гр.Г. Д..,
област Бл.. Иска се да бъде признато за установено, че П. И. А. с ЕГН:
**********, че дължи на ЗК „Л.И. АД сумата в размер на 6 000,00 (шест
хиляди) лева - главница, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди на К.Н. В., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно
деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и гражданско производство.
Твърди се от ищеца, че на ****** г. около 15:30 ч. на път II-**, км.
*****между гр. Г. Д. и с. Н. Л. обл. Бл.е настъпило ПТП между товарен
автомобил марка „М. модел „*****” с рег.№ Е ******, управляван от П. И. А.
и лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с peг. № Е ***** АМ, управляван от
К. Н. В.. Товарният автомобил излизал от складова база „Т.” и при извършване
на маневра ляв завой не е възприел движещия се по път с предимство л.а.
1
марка „Ф.”, модел „Г.”. В резултат на транспортния инцидент на водача на
лекия автомобил марка „Ф. били причинени телесни повреди - контузио
торацис, контузио капитас, комоцио церебри и фрактура на дясно ребро. За
настъпилото събитие е изготвен К.протокол за ПТП с пострадали лица № 46
от ******г„ в който е отразено, че виновният водач — П. И. А. не притежава
правоспособност за управление на моторно превозно средство. Към датата на
събитието отговорността на водача на товарен автомобил марка „М.” модел
„****” с рег.№ Е ****АХ, е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
****************, със срок на валидност от 18.11.2011 г. до ********* г.
Пострадалия от ПТП К. Н. В. предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 26000 лева срещу ЗК „Л.И. АД в
качеството му на застраховател на виновния водач, обективирана в искова
молба до Софийски Градски съд. По молбата е образувано гр. дело №
8774/2016 г. по описа на СГС, първо ГО, 3 състав, като П. И. А. е
конституиран в процеса в качеството му на трето лице-помагач на ЗК, „Л. И.
АД. С решението по гр.дело № 8774/2016 г. по описа на СГС, ЗК „Л. И.“ АД е
осъдено да плати на К. В. сумата от 13 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП,
настъпило на 29.12.2011 г. Решението е постановено при участието на трето
лице П. И. А.. Решението е обжалвано от ЗК „Л.И. АД, във връзка с което е
образувано в.гр. дело № 4758/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10
състав. С решение, постановено по в.гр.д. № 4758/2018 г. по описа на САС,
съда отменя решение от 04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 8774/2016 г. в
частта, в която е уважен за сумата над 6 000,00 лв. до 13 000,00 лв. Решението
е влязло в законна сила.
На дата 12.10.2019 г. в ищцовото дружество е постъпила Покана за
доброволно изпълнение във връзка с изпълнително дело № ************* по
описа на частен съдебен изпълнител М. Б., във връзка с изпълнителен лист
издаден на 01.08.2019 г. по гр.д. № 8774/2016 г. по описа на СГС. С платежно
нареждане № BOR************ от 13.12.2019r. ЗК „Л.И. АД е заплатило
задължението по изп. д. № ************** по описа на ЧСИ Бъзински в
размер на 10 779,91 лв., от които 6 000,00 лв. главница по гр. д. № 8774/2016 г.
по описа на СГС.
2
Поради гореизложеното „Л. И.“ АД има право на регрес срещу
ответника до размера на изплатеното от застрахователната компания
обезщетение за неимуществени вреди на К.Н. В. в размер на общо 6 000,00
лева.
Правното основание на иска е по чл.500, ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 и
следващите, чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК.
Ответника представя отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Не отрича, че е бил
участник в ПТП на 29.12.2011 г. Заявява, че около 15.40 ч. е управлявал
товарен автомобил марка „М.“ с peг. № *****АХ. При излизане от складова
база „Т.“, намираща се на пътя гр. Г. Д. - с. Н. Л., където разтоварил тютюн,
при включването му на пътя за гр. Г. Д. от дясната страна се е появил лек
автомобил марка „Ф. Г.“ с peг. № Е ******** АМ, който се ударил почти
челно в задната част на товарния автомобил, който бил навлязъл в дясната
лента за движение.
Било е образувано досъдебно производство № 2689/2011 г. по описа на
РП гр. Г. Д., № 1039/2011 г. по описа на РУ „П.“ гр. Гоце Делчев. По делото е
била назначена авто-техническа експертиза, която е дала заключение, че
водача на товарния автомобил няма вина за настъпилото ПТП и на това
основание наказателното производство е било прекратено.
Постановлението за прекратяване не е обжалвано от „пострадалия"
водач на лекия автомобил. Решаващите съдилища в София не следвало да
разгледат делото без да е приложено образуваното ДП, в което се намира
изготвената авто-техническа експертиза и постановлението на РП град Гоце
Делчев за прекратяване на ДП, поради невиновно поведение на водача на
товарния автомобил. Твърдението на ищеца, че А. е неправоспособен водач
има отношение за административна наказателната му отговорност, тъй като в
случая приемайки, че е невинен при управлението на МПС може да му е бил
съставен акт за административно нарушение. Поставя въпроса на какво
основание ищцовото дружество е изплатило обезщетение, имайки предвид
постановлението на РП Гоце Делчев.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3
На *********** г. около 15:30 ч. на път II-**, км. ********между гр.
Г.Д. и с. Н. Л., обл. Бл. е настъпило пътнотранспортното произшествие (ПТП)
между товарен автомобил марка „М.” модел „****” с рег.№ Е *****АХ,
управляван от ответника П. И. А. и лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с
peг. № Е ***** АМ, управляван от свидетеля Костадин Н. В..
За пътнотранспортното произшествие е съставен констативен протокол
за ПТП № 46 от *********г. на РУП Г. Д., ОД на МВР Б., в който е отразено,
че водача на товарен автомобил марка „М.” модел „****” с рег.№ Е ***8АХ -
П. И. А. е неправоспособен, а водачът на лек автомобил марка „Ф.”, модел
„Г.”, с peг. № Е ***** АМ - К. Н. В. е лишен от правоуправление. В графа
„обстоятелства и причини за ПТП“ е описано, че водачът на товарният
автомобил Е 1**** АХ излизал от крайпътна територияза навлизане на път II-
** не пропуска движещият се по пътя (II-19) лек автомобил марка „Ф.”, модел
„Г.”, peг. № Е ****8АМ, сблъскват се и се допуска ПТП. Отразено е, че в
резултат на транспортния инцидент са причинени телесни повреди на 4-ри
лица, както и са причинени материални щети на лекият автомобил.
Представено е писмо от РУ Гоце Делчев, че въз основа на констативния
протокол не е издаден АУАН, а е образувано досъдебно производство №
1039/2011 г.
Към датата на ПТП за лекият автомобил имало действаща комбинирана
полица № ******* от 09.12.2011 г. за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и „Злополука“ за лекият автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”,
с peг. № Е ***** АМ със срок на действие от ***** г. до ****** г. (л.69 по
делото).
Към датата на събитието отговорността на водача на товарен автомобил
марка „М.” модел „****” с рег.№ Е **** АХ била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователна полица №****** от 17.12.2011 г., със срок на валидност от
****** г. до 17.12.2012 г. (л.72).
По делото е представен препис от решение № 3586/04.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 8774/2016 г. по описа на СРС, образувано по искова
молба от К. Н. В. против ЗК „Л.И. АД с искане да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 26000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
4
със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. до
окончателното изплащане. По делото е взел участие и П. И. А., в качеството
на трето лице – помагач на ответника.
Според мотивите в решението, претенцията на В. произтича от
процесното ПТП, настъпило на ****** г., около 15:30 ч. на път II-**, км.
***** между гр. Г. Д. и с. Н.Л., обл. Бл. в следствие на което той получил
контузио торацис, контузио капитис, комоцио церебри, фрактура на дясно
ребро и др. След изслушване на съдебна автотехническа експертиза в
решението е прието, че товарният автомобил, управляван от П. А. излиза от
складова база „Т.“, намираща се на дясната страна на път II-19. ди да излезе на
пътя изчакал минаването на няколко автомобила, след което отново потеглил,
извършвайки ляв завой към гр. Г. Д. и навлизайки в път II-19. В същото време
по този път в посока гр.Г. Д. – с.Н. Л. се движел л.а. „Ф.”, модел „Г.”, с peг. № Е
********АМ, с водач К. В. и между двата автомобила настъпил удар. Прието е
,че причините за ПТП се коренят в действията на двамата водачи – на
застрахование при ЗК „Л.И.“ АД товарен автомобил и на водача на лекия
автомобил. В съотношение 50% на 50%. С оглед приетото ЗК „Л. И.“ АД е
осъдено да заплати на В. сумата от 13000 лв. , представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.12.2011 г. до окончателното изплащане.
Отразено е в решението, че е постановено при участие на третото лице –
помагач на страна на ответника П. И. А., ЕГН ********** от гр.Г. Д..
Решението по горното дело е обжалвано и с решение № 934/********г.,
постановено по гр.д. № 4758/2018 г. по описа на САС е отменено решението
на СРС, в частта с която е присъдено обезщетение над сумата от 6000 лв. и е
потвърдено в частта, с която е уважен предявеният иск до сумата от 6000 лв.
И в това решение е отразено, че в производството е участвало трето лице –
помагач.
Въз основа на влязлото в сила решение, с което ЗК „Л.И. АД е осъдено
да заплати на В. обезщетение в размер на 6000 лв. и издаден по него
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***********6 по
описа на ЧСИ М. Б., с район на действие района на СРС, с взискател К. В.. До
ЗК „Л. И. АД била изпратена покана за доброволно изпълнение от 09.12.2019
5
г. за главница в размер на 6000 лв., законова лихва от 16.08.2015 г. до момента
в размер на 2631.89 лв., неолихвяема сума за разноски пред първа инстанция -
375 лв., за адвокатско възнаграждение -740 лв., по т.1, т.5 и т.9 от ТТР към
ЗЧСИ - 66 лв. и сума по т.26 в размер на 959.70 лв. или обща сума от 10772.59
лв.
С платежно нареждане от 13.12.2019 г. ЗК „Л. И.“ АД заплатило по
горепосоченото изпълнително дело № 20198380406906 сума в размер на
10772.59 лв.
В първото съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че
не оспорват обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило
обезщетението по горепосоченото изпълнително дело.
На осн. чл.410 от ГПК, на ***** г. ищеца е подал по пощата заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 6000.00 лева,
главница за заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, по което е образувано ч.гр.д. 718/2024 г. по описа на Районен съд -
Гоце Делчев. Заявлението е уважено и съдът издал заповед за изпълнение за
сумата от 6000.00 лева, главница за заплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
14.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на
120.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за процесуално представителство.
Длъжника подал възражение срещу издадената заповед, поради което е
предявен настоящия иск.
От страна на П. А. се представя искова молба от ЗК „Л. И.“ АД срещу П.
И. А. с правно основание чл.500. С молбата е предявено искане да бъде осъден
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 20000 лв. - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Х. Н. В.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ****** г., която до датата
на поканата за доброволно изпълнение (04.09.2020 г.) е 17687.42 лв.,
олихвяема сума за главница в размер на 658.78 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Х. Н. В. имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 29.12.2011 г., която до 04.09.2020 г. е 582.61 лв.,
неолихвяема сума за за адвокатско възнаграждение в размер на 1350.00лв.,
неолихвяема сума за авансови такси в размер на 48 лв., както и дължима сума
6
по т.26 в размер на 3164.07 лв или общо дължима сума в размер на 43490.88
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на молбата се излага, че с решение № 8169 от
05.12.2017 г., постановено по гр.д. № 12595/2016 г. на Софийски градски съд,
изменено с решение № 1800 от 16.07.2019 г., постановено по в.гр.д. №
2173/2018 г. Софийски апелативен съд, ЗК „Л.И. е осъден да заплати на Х. Н.
В. сумата от 20000 лв., представляваща главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от В. неимуществени вреди, от
ПТП настъпило на 29.12.2011 г. около 15.30 ч. по пътя гр.Г. Д. – с.Н. Л., ведно
със законната лихва от 29.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и
разноски по двете дела. Решенията на СГС и САС са влезли в сила и въз
основа на издаден изпълнителен лист и обпразувано изпълнитлено дело, от
страна на ЗК „Л. И.“ са заплатени сумите, предмет на исковата претенция,
поради което застрахователя предявява регресен иск срещу виновния водач –
П. А..
Представено е удостоверение от Окръжен съд – Благоевград, от което се
установява, че въз основа на гореописаната искова молба е образувано
търговско дело № 202 от 2024 г. по описа на ОС Благоевград.
По делото са изискани и представени от РУ на МВР гр.Г. Д. и ОД на
МВР гр.Бл. справки за наложени наказания, отнети и оставащи контролни
точки на ответника по делото към 29.12.2011 г. Според справка №
УРИ**********/10.03.2025 г. на РУ на МВР гр.Г. Д., към 29.12.2011 г. П. А. е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от 14 месеца по Наказателно
постановление (НП) № 2446/07.08.2009 г. от дата 04.04.2011 г. до 04.06.2012 г.
Според писмо № 111600-4680/21.03.2025 г. на ОД на МВР гр.Бл. към
29.12.2011 г. П. А. не е бил правоспособен водач. С НП № 486/20.02.2008 г.,
влязло в сила на 03.04.2010 г. са отнети 10 контролни точки (КТ), с НП
1081/02.09.2009 г., влязло в сила на 15.04.2010 г. са отнети 6 КТ, с НП №
2446/07.08.2009 г., влязло в сила на 23.02.2011 г. са отнети 12 КТ, с НП №
624/11.05.2010 г., влязло в сила на 23.02.2011 г. са отнети 12 КТ. Съответно са
отнети всички контролни точки и А. е загубил правоспособност като водач на
МПС. Представена е към писмото на ОД на МВР и справка за издадени
свидетелства за право да управлява МПС (СУМПС) и възстановени точки на
7
ответника, според която А. има издадено СУМПС на 21.04.2017 г., валидно до
16.04.2017 г. и издаден дубликат на СУМС на 13.05.2015 г., както и
възстановени на 28.04.2015 г. 8 контролни точки.
С писмо рег. № 111600-6169/10.04.2025 г. на ОД на МВР гр.Бл. се
уточнява, че след влезли в сила на 23.02.2011 г. две НП, на лицето П. И. А. са
отнети всички контролни точки. На 28.04.2010 г. СУМПС на лицето П. И. А. е
било обявено в информационната система на МВР със статус „Невалиден“ и
подстатус „Изгубен/Откраднат“. Към настоящия момент на лицето са отнети
всички контролни точки и е загубил права за управление на МПС.
По делото е разпитан като свидетел Х. Н. В. – водач на лекия
автомобил, участвал в процесното ПТП. Той заявява, че не си спомня нищо от
ПТП, станало през 2011 г., тъй като тогава бил в кома. Предявил е граждански
иск за обезщетение, но не се е занимавал лично, а е наел адвокат, който го
представлявал. Получил около 25000 – 26000 лв. като обезщетение.
По искане на ответника е изискана и приложена и Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 24-1116-000551 от 11.12.2024 г. на
Началник група към ОД на МВР Бл., сектор „П. п.“ – Бл. за отнемане СУМПС
на А., връчена му на 04.01.2025 г.
Представено е и решение № 2584/******* г., постановено по адм.д. №
144/2025 г. на АдмС Бл., с което е отменена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 24-1116-000551 от 11.12.2024 г. на
Началник група към ОД на МВР Бл. сектор „П. п.“ – Бл..
Ответника представя и препис от автотехническа експертиза, изготвена
по т.д. № 202/2024 г. по описа на ОС Бл., вещото лице по която излага
становище, че причина за настъпилото на 29.12.2011 г. ПТП и била
закъснялата реакция на лек автомобил „Фолксваген“ да приведе автомобила
към спиране. Товарният автомобил започнал потегляне, в момент, в който
лекият автомобил е бил извън полезрението му и извън опасната зона за
спиране. Водачът на лекият автомобил е имал възможност да задейства
спирачната уредба при което би пристигнал на мястото на удара със
закъснение от 0.98 секунди, в което време товарният автомобил би изминал
разстояние от 3.22 м. и удар не би настъпил.
Съдът намира, че при постановяване на решението по делото не следва
да обсъжда автотехническата експертиза, изготвена за т.д. № 202/2024 г. по
8
описа на ОС Благоевград, тъй като тя е по друго производство. След като не е
назначена по настоящото производство, вещото лице не е изслушано и
страните и съдът не са могли да поставят въпроси и да изразят становище по
заключението, то не може да се ползва по настоящото дело.
При така установеното, съдът намира предявеният иск за допустим,
като подадени в законоустановения едномесечен срок от правоимащо лице
срещу легитимиран ответник и пред надлежния съд.
Разгледан по същество иска е неоснователен по следните съображения:
Не се спори между страните, а се установява и от представените
доказателства, че с решение № 3586/04.06.2018 г., постановено по гр.д. №
8774/2016 г. по описа на СРС, изменено с решение решение № 934/22.04.2019
г., постановено по гр.д. № 4758/2018 г. по описа на САС, ЗК „Л. И. АД е
осъдено да заплати на Костадин Н. В. сумата от 6000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените в
производството разноски. В производствата по двете дела П. И. А. е участвал в
качеството на трето лице – помагач на страна на ответника. Не се спори по
делото и че въз основа на така влязлите в сила решения, е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело
№ ************ по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие района на СРС, с
взискател Костадин В.. Че по изпълнителното дело до ЗК „Л. И. АД била
изпратена покана за доброволно изпълнение от 09.12.2019 г. за главница в
размер на 6000 лв., законова лихва от 16.08.2015 г. до момента в размер на
2631.89 лв., неолихвяема сума за разноски пред първа инстанция - 375 лв., за
адвокатско възнаграждение -740 лв., по т.1, т.5 и т.9 от ТТР към ЗЧСИ - 66 лв.
и сума по т.26 в размер на 959.70 лв. или обща сума от 10772.59 лв. Не се
оспорва от ответника и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило
по горепосоченото изпълнително дело сумата от 10772.59 лв, включваща
сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение.
Спори се от ответника дали са налице основанията за ангажиране на
отговорността му по регресната претенция, с твърдения, че според
постановлението от Районна прокуратура Гоце Делчев Х. В. не е получил
средна телесна повреда, а ответника не е причина за осъщественото ПТП,
9
което се установява от автотехническата експертиза, изготвена по т.д.
202/2024 г. по описа на ОС Благоевград не е лишен от право да управлява
МПС, не му е отнето СУМПС.
По делото не е представено постановление на РП Гоце Делчев, а както
се упомена по-горе, при постановяване на решението си съдът не може да се
позовава на експертиза, която не е изготвена, изслушана и приета по
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие, в границите на определената в договора сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.2, изр.1 от Кодекса за
застраховането, след заплащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Предпоставка за уважаването на иска е да бъде доказано, че: 1. лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, да е причинило
вреди (имуществени и/или неимуществени); 2. да са налице основания за
ангажиране на гражданската му отговорност (поведението му да е
осъществило признаците на деликт - да е виновно, противоправно и да е в
причинна връзка с настъпилите вреди); 3. застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ да е заплатил обезщетение на увредения; 4. да е
налице и някоя от следните хипотези: а) при настъпването на ПТП
застрахованият да е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС
под въздействие на алкохол, с концентрация в кръвта над допустимата по
закон норма, или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества, или да е отказал да се подложи, или виновно да се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; б) да не е
спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността
10
на движението, и ПТП да е възникнало в резултат на това; в) да е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ, или по друга неотложна причина; г)
умишлено да е предизвикал ПТП; д) да е предизвикал ПТП по време на
извършване на умишлено престъпление, включително тогава, когато се е
опитвал да избяга от задържане; и е) да не е притежавал правоспособност за
управление на съответната категория МПС или временно да му е било отнето
СУМПС.
В настоящият случай Застрахователна компания „Л. И. АД е било
осъдено да заплати на увреденото лице Х. В. съответното парично
обезщетение в размер на 6000 лв. Това е станало с решение № 3586/04.06.2018
г., постановено по гр.д. № 8774/2016 г. по описа на СРС, изменено с решение
решение № 934/22.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4758/2018 г. по описа на
САС. И в двете производства настоящият ответник е участвал в качеството на
трето лице - помагач на застрахователя, поради което, постановените от СГС и
САС решения, са задължителни за П. Агушев на основание чл. 223, ал.1 от
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК той не може да оспорва
установеното в мотивите на съдебните решения, касаещи обезщетението на
пострадалия което застрахователят е осъден да заплати и което сега
претендира да му бъде възстановено от П. А..
С оглед горното е налице първата предпоставка за ангажиране на
регресната отговорност на ответника.
Не са налице обаче част от следващите предпоставки за уважаване на
регресния иск.
От приетите по делото доказателства се установи, че на 11.12.2024 г.
Началник група към ОД на МВР Бл., сектор „П. п.“ – Бл. е издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 24-1116-000551, с
която е постановено изземане на СУМПС на Агушев въз основа на НП
486/20.02.2008 г., влязло в сила на 03.04.2010 г., НП № 1081/02.04.2009 г.,
влязло в сила на 15.04.2010 г. и НП № 2446/07.08.2009 г., влязло в сила на
23.02.2011 г. С решение № 2584/03.06.2025 г., постановено по адм.дело. №
14482025 г. на АдмС – Благоевград заповедта е отменена с мотиви, че е
11
нарушен принципа на съразмерност, доколкото не става ясно как с налагане на
ПАМ 14 години след наличие на предпоставките за това, ще се предотвратяв
вредните последици от извършеното или ще се предотврати извършване на
друго нарушение.
Не с представени по делото доказателства ответника да не е притежавал
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство – товарен автомобил към 29.12.2011 г. Обратното, от представените
справки на РУ Гоце Делчев и ОД на МВР Бл. се установява, че от 1992 г. А.
притежава категория С. Не са представени доказателства по делото СУМПС
на ответника да е било отнето към датата на процесното ПТП. Видно от
гореописаната заповед на ОД на МВР Бл. е очевидно, че това не е станало до
2024 г.
След като не се установяват предпоставките по чл.500, ал.2, изр.1 от
КЗ за упражняване на правото на регресен иск от застрахователят, това
обуславя неоснователността на предявените претенции, които подлежат на
отхвърляне.
С оглед изхода от делото ищеца няма право на разноски.
От своя страна ответника има право на разноски при отхвърляне на
иска. Той е представляван от адвокат, като в представения договор за правна
защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение по чл.5, т.3
от Наредба за адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.5, т.3 от адвокатите
могат да оказват безплатна правна помощ на близки и роднини, както и на
юристи. С представения списък за разноски се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева и претендира разноски за явяване в 5 с.з.
в размер на по 250 лв., както и за 7 командировъчни в размер на по 90 лева или
630 лв., а общо – 2780 лв. Не са представени по делото командировъчни
издадени на адв. Божинов, а и същите биха оправдали разноски, за които са
предвидени по чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Последната разпоредба предвижда, че при защита по дело
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. По настоящото дело са проведени общо 6 съдебни
заседания или само по 4 от тях би могло да се присъди допълнително
възнаграждение. Същевременно обаче две от заседанията са отложени по
искане на ответника за допълнително представяне на документи, а едно – тъй
12
като не са внесли депозит за допуснатият им свидетел. Поради това съдът
намира, че на адв.Божинов следва да се определи възнаграждение в размер на
1150 лв. Така определените разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.31 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Застрахователна компания „Л. И.“ ЕАД, ЕИК *****,
гр.С. да бъде признато за установено, че П. И. А. с ЕГН: ********** от гр.Г.
Д., обл.Бл. дължи на ЗК „Л. И.“ АД сумата в размер на 6 000.00 (шест хиляди)
лева - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на К. Н. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане, както и всички направени съдебноделоводни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
гражданско производство.
Осъжда Застрахователна компания „Л. И. ЕАД, ЕИК *********,
гр.София да заплати на ЗК „Б. И.“ АД, ЕИК *******, гр.С. да заплати на
адвотак Г. Л. Б. от Адвокатска колегия Благоевград сумата от 1150.00 (хиляда
сто и петдесет) лева, представляваща адвокатски хонорар на основание чл. 5,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13