Номер IV-260430 Година 2021, 23 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и трети февруари
година две хиляди двадесет и първа,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
частно гражданско дело № 182 описа за 2021
година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по
частната жалба (вх. № 262069/18.01.2021 г. на БРС), подадена от "БАНКА
ДСК" ЕАД гр. София, ЕИК *********, против Разпореждането от 23.11.2020 г.
по ч.гр.д.7460/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което съдът е
отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Ш.Р.М. ***, за сумата от 120 лв, представляваща разходи при
изискуем кредит, както и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50
лв до предявения размер от 150 лв.
Твърди се, че разпореждането на БРС в обжалваната част е
неправилно. Твърди се, че претендираната от заявителя сума от 120 лв
представлява разход по изискуем кредит, регламентиран в Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК АД прилага по извършени услуги на
клиентите, а не представлява такса, свързана с управлението на кредита, както е
приел заповедният съд. Излагат се твърдения, че този разход е предварително
определен на база извършена предварителна оценка на вредите, и е предвиден за
необходимите действия на банката (напр.изпращане на кореспонденция за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита) във връзка с преустановяване на
плащанията от страна на клиента. Твърди се, че с тази клауза предварително се
определя размерът на имуществените вреди, поради което не попада в
ограничителния режим по чл.10а от ЗПК за такси по усвояване и управление на
кредита. На следващо място се твърди, че сумата от 120 лв не представлява по
съществото си „такса“ и не само заради наименованието си, но и заради това, че
не се дължи във връзка с предоставяна от Банката услуга, за която клиентът да
дължи възнаграждение. Излагат се съображения, че таксите по управление на
кредита представляват такива такси, които кредиторът събира за обслужване на
кредита докато задължението се обслужва съгласно договореното, съотв.сумата от
120 лв не представлява такава такса, тъй като е свързана с надлежното упражняване
на преобразуващото право на Банката по чл.60 от ЗКИ при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане на БРС и
уважаване на претецията на сумата от 120 лв – разходи при изискуем кредит.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано
по заявлението на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, против длъжника Ш.Р.М. ***,
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ -
извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка против
длъжницата за следните суми: 8396,08 лв, представляваща главница по договор за
кредит за текущо потребление от 19.10.2018 г.; 1438,53 лв, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва; 6,99 лв, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.04.2020 г. до 28.07.2020 г.; 119,88 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.07.2020 г. до 19.11.2020 г.; 120 лв,
представляваща разходи при изискуем кредит; законната лихва върху главницата,
считано от 20.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 201,63
лв, представляваща разноски за платена държавна такса, и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лв до 150 лв.
Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги
на „Банка ДСК“ ЕАД, Договор за кредит за текущо потребление, Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, Списък на Такси по кредити за
текущо потребление и Уведомление до длъжницата, с което Банката обявява кредита
за предсрочно изискуем.
По подаденото заявление
на 23.11.2020 г. БРС е издал Заповед за изпълнение на задължение за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за всички претендирани суми, с
изключение на сумата от 120 лв. С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в
Заповедта за изпълнение, заповедният съд е отхвърлил заявлението на
„Банка ДСК” ЕАД, в частта, с която се претендира да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение са сумата в размер на 120 лв представляваща разходи при изискуем
кредит, срещу длъжника Ш.Р.М.. Съдът изложил съображения, че претенцията за
заплащане на тази сума противоречи на закона и добрите нрави, и е налице
обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза на договор,
сключен с потребител, какъвто е длъжника, поради което, съгласно чл.411, ал.2,
т.З от ГПК, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение съдът се е мотивирал, че определя такова
възнаграждение в размер на 50 лв, предвид едностранния безспорен характер на производството.
Настоящият състав
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно характера на
претендираната сума от 120 лв, съотв.за това, че за нея не следва да се издава
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
На първо място, независимо от даденото от заявителя
наименование на претенцията - „разходи при изискуем кредит“, настоящият състав
приема, че по характера си, сумата от 120 лв представлява такса без
предоставена услуга. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че този
„разход“ е предвиден в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка
ДСК АД прилага по извършени услуги на клиентите (както твърди и самият
жалбоподател), а дължимостта му е залегнала в т.8 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, съгласно която разпоредба,
„кредитополучателят дължи на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК АД прилага за извършени услуги
на клиента. Когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се
увеличава дългът“. Същият „разход при изискуем кредит“ е посочен в т.5 от
представения от заявителя Списък на Такси по кредити за текущо потребление,
като в графата „описание на действията на Банката“ не са посочени никакви
действия. Банката е заложила един и същи размер (120 лв) на сумата, която всеки
един от клиентите, преустановили редовно обслужване на кредита си, ще дължи,
независимо от конкретния размер на необходимата сума за извършваните от Банката
конкретни действия по (евентуално) обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
извършване на някакви действия (неуточнени) във връзка със събиране на
вземането.
Съдът не споделя твърденията на частния жалбоподател, че
размерът на този разход е предварително определен на база извършена предварителна
оценка на вредите, и е предвиден за необходимите действия на банката
(напр.изпращане на кореспонденция за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита) във връзка с преустановяване на плащанията от страна на клиента.
Кредиторът не би могъл да знае във всеки отделен случай каква кореспонденция ще
се развие, колко и какви действия ще се наложи да предприеме.
С оглед
изложеното, съдът споделя изцяло и съображенията на заповедния съд, че в случая
е налице възлагане в тежест на потребителя на допълнителна такса за разходи при
изискуем кредит в случай на забава, което противоречи на разпоредбите, даващи
право на кредитора да претендира обезщетение за забава. Следва да се отбележи
и, че в случая не е спазено изискването по чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Така претендираната такса,
наименована „разход при изискуем кредит“, според настоящия състав противоречи и
на императивното правило на чл.33
от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповедният съд следва да съобрази наличието на неравноправни клаузи и в тази
връзка настоящата съдебна инстанция счита, че претендираната сума от 120 лв, наименована
„Разход при изискуем кредит“, не следва да се присъжда, тъй като по съществото
си представлява "такса" /без предоставяне на услуга/, която има
неравноправен характер и е недействителна.
По отношение на размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение съдът също споделя съображенията на първоинстанционния съд, че
предвид едностранния характер на заповедното производство и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.26
от Наредба за заплащането на правната помощ, на заявителя в
заповедното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 50 лв.
По изложените съображения, разпореждането на БРС в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането от 23.11.2020 г. по
ч.гр.д.7460/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на "БАНКА ДСК" ЕАД гр. София, ЕИК *********, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Ш.Р.М. ***, за сумата от 120 лв, представляваща разходи при
изискуем кредит, както и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50
лв до предявения размер от 150 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.