О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 260025
град Бургас
, 07.01. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............07. 01……..през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2838 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод частна жалба,
подадена от И.К.,гражданка на Република *********
,с постоянен адрес-гр.*****,********* , чрез процесуалния й представител адв. Миланов против определение № 260125от 02.10.2020 г. по гр. д. № 851/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прекратено
производството по делото.
С
подадената частна жалба определението се оспорва като неправилно, постановено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се изразява
несъгласие с извода на районния съд за недопустимост на предявените искове, с
които се оспорват като незаконосъобразни
решенията на Общото събрание на Етажната собственост в в курортен комплекс „Сън Хаус“,разположен в поземлен
имот с идентификатор 39164.13.48 по КККР на с.Кошарица ,общ.Несебър ,с адрес
–Вилна зона „Чолакова чешма“,м.“Драката „, проведено на 24.07.2018 г. . Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд за недопустимост на исковете като предявени след
изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС. Счита, че поради допуснати нарушения на
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, срокът за оспорване на решенията на ОС на ЕС започвал да
тече от момента, в който ищцата се е
снабдила с копие от протокола – а именно
03.08.2019 г. от друг собственик . В тази връзка се релевират възражения за
неправилно приложение на материалния закон /чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС/, както и
възражения за допуснати процесуални нарушения, състоящи се в кредитирането на
недопустими свидетелски показания По делото не било
установено надлежно да е изпълнено законовото изискване за поставяне на
съобщението за изготвен протокол на видно и общодостъпно място на входа на
сградата, поради което счита, че императивно установения ред в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС бил нарушен. Последицата от това се приравнявала на липса на поставено
съобщение, а следователно и липса на валидно уведомяване на собствениците
относно факта на изготвяне на протокола от проведеното ОС.Подробно се анализират показанията на св. Л. ,за който
не бил осигурен преводач и показанията
на който били хаотични и неразбираеми . Моли се за отмяна на
обжалваното определение и за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Препис от частната жалба е връчен на
процесуалния представител на ответната Етажна собственост адв. Пеева, който в срока по чл. 276 от ГПК е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага анализ на събраните
доказателства, от които счита, че съдът правилно и обосновано е приел, че
исковата молба е подадена след срока по чл. 40 от ЗУЕС. Сочи, че възприетия от
законодателя срок за оспорване на решенията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е с цел да
бъде гарантирана правната сигурност, като този срок следва да тече за всички
собственици от един и същи момент и поради това с нормата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се установява законова презумпция за знание за изготвения протокол. Оспорва
доводите на ищцата – жалбоподателка за това, че процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не
била спазена. Моли за потвърждаване на постановеното от НРС прекратително
определение и за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.
Съдът намира, че подадената частна жалба е
подадена против самостоятелен и подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния
законоустановен срок и от надлежно упълномощен представител на лице, имащо право на жалба,
поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като взе
предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по
делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на
пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на ОСГТК на
ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд
– Несебър е постъпила искова молба, с която ищцата е поискала да бъдат прогласени за
нищожни, а при условията на евентуалност отменени като незаконосъобразни
решенията на Общото събрание на етажната собственост в курортен комплекс „Сън Хаус“,разположен в
поземлен имот с идентификатор 39164.13.48 по КККР на с.Кошарица ,общ.Несебър ,с
адрес –Вилна зона „Чолакова чешма“,м.“Драката „, проведено на 24.07.2018 г. .. В исковата молба са изложени подробни
оплаквания за неспазване на изискванията на ЗУЕС по свикване, провеждане и
вземане на оспорените решения,което е
довело до нищожност, или алтернативно –до незаконосъобразност . С
проектодоклада по делото /Определение от 13.02.2020 г. /, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,
с предмет отмяна на решенията, взети на общото събрание на етажните
собственици, проведено на 24.07.2018 г. ,
поради тяхната незаконосъобразност и нищожност. В същото определение, съдът е
приел, че за да се произнесе по допустимостта на иска, следва най – напред да
бъде предоставена възможност на страните да ангажират доказателства относно
датата, на която ищците са узнали за проведеното ОС. В проведеното по делото първо съдебно заседание, страните не са възразили против
доклада, в това число и против правната квалификация на предявеният иск, като
не са направили искания за допълване или промяна на същия. В същото заседание
страните са ангажирали гласни доказателства, като в следващото заседание са разпитани
двама свидетели – по един, воден от всяка от страните. Още в отговора на исковата молба по
делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответната
страна, в която са изложени съображения относно недопустимост на производството
и е направено искане за прекратяване на делото. Препис от молбата е изпратена
за становище на ищцовата страна, която също е депозирала в писмен вид пред съда
своето становище по поставения въпрос за допустимост на иска.
Първоинстанционният съд след като е обсъдил
становищата на страните и събраните по делото доказателства е постановил
обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото, като е
приел, че съобщението за изготвен протокол от проведеното на 24.07.2018 г., е било надлежно оповестено още на 30.07.2018 г. при спазване на изискванията на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС, и именно от този момент е започнал да тече тридесетдневия срок
за оспорването на взетите решения на общото събрание пред съда. Изложени са
подробни мотиви, въз основа и на анализа на събраните гласни доказателства,
относно спазването на процедурата по разгласяване на съобщението за изготвения
протокол.
На първо място, настоящият съдебен състав, след като се запозна с
доказателствата по делото, намира за обосновани изводите на районния съд по
установяване на факта на поставяне на съобщението за изготвен протокол на дата 30.07.2018 г. като счита, че не са налице основания
същите да бъдат променени. Настоящият състав намира за неоснователно
оплакването на частните жалбоподатели за допуснато процесуално нарушение от
страна на съда, изразяващо се в кредитиране на гласни доказателства, които били
недопустими за установяване на релевантния за спора факт – кога и къде е било
поставено съобщението за изготвен протокол. Писмената форма на съобщението по
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е относно доказване на обстоятелството, че е изготвен
протокола от общото събрание, но фактите относно поставянето на това съобщение
/време и място/ могат да бъдат установени с всякакви доказателствени средства.Възразява се ,че разпитаните по делото свидетели били
руски граждани и не владеели български език,но от протокола от съдебното
заседание ,в което са разпитани тези свидетели ,не се установява този факт ,а протоколът не е оспорен в законовия
срок
С изменението на
ЗУЕС /ДВ бр. 57/2001 г./ е променен редът за свикване на общото събрание.
Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът
предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа,
като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се
съставя протокол. За да гарантира правото на участие в общото събрание на
собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще
отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят
за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат
електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на
общото събрание, както и телефонен номер - чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При
изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда
задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно
по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от
тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на
общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС - чрез поставената на видно и
общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не
са били редовно уведомени. Този ред за свикване на общото събрание на
собствениците е приложим след 29.07.2011 г., когато влиза в сила изменението на
ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011 г.
Наред с изменението на правилата за свикване
на общото събрание е променен и редът за довеждане до знанието на етажните
собственици на протокола от проведеното общо събрание. Вместо връчване на
съобщение за изготвения протокол на всеки от собствениците и поставяне на
съобщението на видно място, законът - чл. 13, ал. 7 ЗУЕС, предвиди
оповестяването да се извърши само чрез поставяне на съобщението на видно и
общодостъпно място на входа на сградата. Поставянето на съобщението се
удостоверява с протокол, съставен от председателя на управителния съвет и един
собственик, ползвател или обитател, като в протокола се посочват датата, часът
и мястото на поставянето му. Този начин на оповестяване на протокола рефлектира
и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения - с
изменението на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. този срок се удължава от
14 дни на 30 дни от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7.
Доколкото разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не предвижда специален ред за
оповестяване на протокола по отношение на собственици, които не ползват
самостоятелния си обект или отсъстват от него по- дълго от 1 месец, нито
препраща към правилата на чл. 13, ал. 2 и 3 за свикване на общо събрание,
следва да се приеме, че след като събранието е било свикано при спазване на
изискванията на чл. 13, и за тази категория лица началният момент на срока по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС също започва да тече от датата на поставяне на съобщението,
че протоколът е изготвен.
Предмет на отмяна
са решения на общото събрание на етажната собственост, взети на 24.07.2018 г. и
към този момент са в сила разпоредбите на чл. 13, чл. 16, ал. 7 и чл.
40, ал. 2 ЗУЕС след изменението в ДВ бр. 57/2011 г. Твърди се от ищцовата страна , че към момента на
провеждане на общото събрание на 24.07.2018 г. ищцата ,чужд
гражданин ,без постоянно пребиваване в страната , не е ползва самостоятелния си обект в сградата
и при липса на доказателства да е уведомила управителя на етажната
собственост за адрес и телефон, на които да й бъдат изпращани съобщенията за
свикване на общото събрание, съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗУЕС,
счита се, че тя е била редовно уведомена за свикването на това общо събрание.Нещо повече – макар и да не е присъствала лично е била представлявана на събранието .По делото са
представени доказателства, че съобщението за изготвения протокол от проведеното
на 24.07.2018 г. общо събрание е било поставено на „установеното за целта място-входа на комплекса“на 30.07.2018 г. в 19 часа, за което е съставен нарочен протокол с
предвиденото в чл. в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС съдържание / л. 41 от
първоинстанционното дело/. Съобразно посоченото по-горе, от този момент е
започнал да тече 30-дневния срок, в който етажните собственици, в това число и
ищцата К. , биха могли да поискат
отмяна на взетите решения. Този срок е преклузивен и пропускането му има за
последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото
събрание. В случая срокът е изтекъл на 29.08.2018 г., а искът е предявен на 02.09.2018 г., т. е.
молбата за отмяна на взетите решения е просрочена и поради това е процесуално
недопустима.
По делото ,
въпреки изричните възражения в отговора
на исковата молба в тази насока, и разпределената доказателствена тежест, не са представени
доказателства ищецата да е депозирала посоченото в закона писмено уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС по
ръководството на ЕС, с което да е посочил електронния си адрес и да е поискала да й бъдат изпращани
покани за свикване на общо събрание,както
и за проведеното такова . При липсата на депозирано такова нарочно
уведомление, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС следва да се
приеме, че ищецът се смята за уведомен с поставяне на съобщението – 30.07.2018
г. (видно от представения по делото протокол, л. 41), в който случай 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е изтекъл на
29.08.2018 г. по аргумент от чл. 60, ал. 5 от ГПК.Затова и възраженията на жалбоподателката ,че срокът за обжалване е
започнал да тече от узнаване съдържанието на протокола ,са неоснователни.
Тук следва да се приеме становището на ответната
страна ,че всъщност авторството на
представения протокол за постановянето
на съобщението за изготвения протокол,представляващ частен свидетелстващ
документ , не е оспорено .Затова и показанията на свид. Л. и удостовереното от управителя на етажната
собственост в протокола съвпадат ,което е допълнително основание да се приеме ,че протоколът е бил надлежно оповестен съгласно разпоредбата на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС.При липса на други доказателства ,разколебаващи или опровергаващи достоверността на показанията на този
свидетел и с оглед съставените съобщения
и протокол ,следва да се счита ,че ищцата е разбрала за събранието именно от тези документи и на датите на оповестяването им ,още повече
,че същата е била редовно представлявана на проведеното сълбрание от
пълномощник-адвокат.В тази връзка разбирането
на жалбоподателката ,че за да започне да тече срокът за обжалване ,е следвало протоколът от ОД да бъде
предоставен на собственика ,не намира подкрепа в закона ,доколкото не са
представени от нея доказателства за
уведомяване за електронна поща или адрес
в страната ,на които да се изпращат копия от протоколи за проведени общи
събрание ,при което се счита за
уведомена с поставянето на съобщението .Затова
и постановеното прекратително определение е правилно и следва да бъде
потвърдено .
Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове по чл.
40 от Закона за управление на етажната собственост, с които може да се иска
отмяна на решенията на общо събрание на етажната собственост било поради
тяхната нищожност, било поради незаконосъобразността им. По аргумент от чл.
274, ал. 4 ГПК на касационно обжалване не подлежат и определенията, по дела,
попадащи сред изброените в чл. 280, ал. 3 ГПК, каквото е и настоящото
производство по ЗУЕС. / В този смисъл Определение № 70 от 13.02.2020 г. по гр.
д. № 2992 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение
№ 154 от 30.09.2019 г. по ч. гр. д. № 3004 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, 1-во гр. Отделение/.
Ето защо и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260125 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 851/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прекратено
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл. с.