№ 3027
гр. С., 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
Гражданско дело № 20211110141665 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ АНГ. З. Т. – редовно уведомен, явява се лично и с адв. А., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ИР. СП. СП. – редовно уведомена, явява се лично и с
адв. Н., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Страните (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че с оглед редовната процедура по призоваване на
страните за днешното съдебно заседание не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно проектодоклада, обективиран в
определение от 06.11.2021 г.
1
ДОКЛАДВА постъпило по делото писмо от ТП на НОИ - С. град, с
което във връзка с издадено съдебно удостоверение уведомяват съда, че не са
компетентни да предоставят исканата информация по отношение размера на
получаваните от ответницата детски добавки.
АДВ. А.: Поддържам исковата молба. Беше ни дадена възможност за
провеждане на медиация. Такава не се проведе поради обстоятелството, че
във връзка с двете образувани наказателни производства срещу ищеца се
проведе такава, но така или иначе не се стигна до съгласие. Тъй като не се
стигна до съгласие и не можем да стигнем до спогодба, държим на искането
си във връзка с издаденото съдебно удостоверение. Водим двама свидетели,
които се намират пред залата. Вместо допуснатият ни до разпит свидетел
В.Р. Н.а, която е бременна и не може да се яви като свидетел, молим да
допуснете до разпит Ю.К.П..
АДВ. Н.: Поддържаме отговора на исковата молба. Водим един
свидетел, който се намира пред залата и на този етап нямаме други
доказателствени искания. Не възразявам по замяна на свидетеля.
СЪДЪТ при липса на възражение по проектодоклада намира, че същия
следва да бъде обявен за окончателен. С оглед постъпилото писмо от ТП на
НОИ - С. град предоставя възможност на процесуалния представител на
ищеца в едноседмичен срок, считано от днес да депозира проект на съдебно
удостоверение като съобрази, че за снабдяване с исканата информация,
същото следва да послужи пред Дирекция „Социално подпомагане“.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото.
ЗАЛИЧАВА допуснатият до разпит при режим на довеждане от страна
2
на ищеца свидетел В.Р. Н.а.
ДОПУСКА до разпит като свидетел при режим на довеждане от ищеца
лицето Ю.К.П..
ПРЕДОСТАВЯ възможност на адв.А. да депозира съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ДСП.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до
разпит свидетел при режим на довеждане от ищеца.
Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.
СНЕМА самоличност, както следва:
П.В. Т.а – 36 г., българка, българско гражданство, неосъждана, съпруга
на ищеца, ЛК № [НОМЕР], издадена на 28.05.2015 г. от МВР С..
След снемане на самоличност СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на
свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
Предупреден, свидетелят ОБЕЩА да говори истината.
СЪДЪТ разясни на свидетелят възможността да откаже за свидетелства
съгласно чл. 166, ал. 1, т.2 ГПК.
Предупреден свидетелят ЖЕЛАЕ да даде показания.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ, КАЗА: Познавам А. от декември 2012 г., а
живеем заедно от юли 2013 г. Той отглеждаше по това време своя син М.Т..
Детето живееше при него, майката го взимаше много рядко. От 2013 г.
живеем заедно непрекъснато. М. живееше с баща си, а впоследствие и с мен
до юли 2020 г. През този период детето беше през седмицата от понеделник
до петък при нас, понякога майка му го взимаше уикендите, понякога не го
взимаше. През цялото време през седмицата живееше при нас, ние сме го
водили на училище и детска градина. Родителите така са се били разбрали.
През месец юли 2020 г. майката реши да го вземе за няколко и повече не го
върна при нас. Записа го да учи в училище в С.. През 2016 г., се роди и
3
нашето общо с А. дете. М. през цялото време беше с нас, но в края на лятната
ваканция майка му съобщи, че го е записа на училище в С.. Месец и половина
след това попита А. дали е съгласен да го върне обратно в С. и е поставила
условия да го запише в 42-ро училище в [КВАРТАЛ]. Така и стана. През 2016
г. беше един месец и половина на училище в С.. М. и дъщеря ми са много
привързани един към друг, но майката не пускаше М. при нас. От септември
2020 г. до декември 2020 г. не го пускаше при нас. Майката никога не е
давала пари за М. – още от 2012 г. Спомням си за един-единствен път, когато
тя му даде 100 лв. джобни, когато беше записан на летен лагер на море. М.
винаги е бил осигурен с всичко необходимо за образованието му. През цялото
това време правата по силата на което бяха на майката и А. трябваше да
плаща издръжка, но да го гледа майка му. Споразумението за родителските
права и издръжката направиха през 2013 г. Майката никога не е предявявала
претенции за заплащане на издръжка, по простата причина, че ние гледахме
детето. Въпреки това А. получи иск за изплащане на издръжка за последните
5 години. Съдебния изпълнител запорира всички сметки на съпруга ми и не
можехме да оперираме със собствените си пари. Това ни причини много стрес
и неблагорпиятни условия в семейната ни среда. След това получихме
съобщение за опис на имуществото ни. Бяхме принудени да изтеглим заем, за
да платим сметките и да приключим. Не приключихме. Имаме две
наказателни дела, за това че не спазваме мерките на лични отношения и
детето е останало при нас по-дълго, отколкото трябва съгласно
споразумението от 2013 г. Първия случай беше януари 2021 г., когато не
бяхме виждали детето от 4 месеца. Майката твърдеше, че детето не желае да
идва. М. е при нас от 27.12.2020 г. до мисля, че към края на януари, тъй като
се обучаваха дистанционно. Това беше със съгласието само на детето. То не
искаше да се върне, затова майката образува дело, за да го вземе. Средата на
март месец 2021 г. детето само наусна гр. С., за да дойде при баща си и
остана. А. го заведе в полицията, за да декларира, че не е отвлечен и остана
около месец при нас, но това съвпадна и с боелдуване и карантина на майката
от коронавирус.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: Виждала съм И.С., не съм се запознавала с
нея. Когато се запознах с А. през 2021 г., той живееше в семейното му
жилище в кв. Р. заедно с детето. В момента живеем в гр. Б. от 2020 г. Не знам
къде е живяла И. през този месец и половина през 2016 г., когато М. беше при
4
нея. През този период майката никога не е давала издръжка за детето.
Съпругът ми никога не е казвал и знам със сигурност, че тя никога не е давала
издръжка.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
ОСВОБОДЕН от залата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до
разпит свидетел при режим на довеждане.
Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.
СНЕМА самоличност, както следва:
Ю.К.П. – 42 г., българка, българско гражданство, неосъждана, без дела
и родство със страните, ЛК № *********, издадена на 17.09.2021 г. от МВР
С..
След снемане на самоличност СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на
свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
Предупреден, свидетелят обеща да говори истината.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ, КАЗА: Познавам А.Т. първоначално
онлайн от около 2012 г., като се запознах с него и сина му лично от 2014 г.
От около 2013 г. познавам онлайн и съпругата му П. Т.а. Познавам сина на А.
– М.. Майката на М. съм виждала един-единствен път, една неделя вечер през
2014 г., когато тя доведе М. да го остави на баща му, след като е бил с нея
през уикенда. Причината да знам това, е че живеехме вход срещу вход с А..
Откакто познавам А., до средата на 2020 г. детето живееше постоянно при А.
и П. и те се грижеха за него. Доколкото ми е известно родителите на М. са в
развод. Зная, че родителските права се държат от майката, но въпреки това
детето живееше при баща си. Не знам за издръжката на детето, не е
5
коментирана, но А. винаги е полагал грижи и за двете си деца без да ги
разделя. По мои наблюдения имаше периоди през годините, в които майката
го е вземала веднъж на няколко месеца. Познавам много добре семействата и
на А. и П., в много добри отношения сме. Нямам спомен детето да е
отсъствало дълго преди 2020 г. Има случаи, в които е имало уговорка майката
да вземе детето, но не го е правила. Конкретно заплахи пред мен не са
отправяни, но е имало случаи да се отметне и да не вземе детето. Беше през
2014 г., когато М. беше болен, А. отсъстваше от града. Очакваше се майката
да вземе детето. П. беше изключително притеснена, тъй като нямаше опит, но
майката не се появи. Доколкото ми е известно от това, което са ми споделяли
А. и П., а и от единствения случай, в който съм виждала майката, тя беше
бременна с второто си дете. Знам, че живее в С.. Малко след сватбата на А. и
П., майката заплаши, че ще вземе детето и ще го заведе в П.. Това беше повод
за завеждане на дело за родителски права. Дело имаше, но правата бяха
дадени на майката. Знам за два случая, при които детето остана по-дълго при
баща си – и двата бяха в момент на онлайн обучение на децата в училище.
Единия беше края на декември 2021 г. до някъде януари. Самото дете искаше
да остане по-дълго. Знам за проблеми, които А. е имал с ЧСИ за задържане на
детето, което е третирано като неправомерно. Аз съм свидетел как детето
искаше да остане при баща си. Другото беше за издръжка. М. започна да учи
в първи клас през 2017 г. или 2016 г., не съм сигурна точно, в гр. С.. В
началото на ноември беше преместен в 42-ро училище, където ходеше до
четвърти клас. Лятото на 2020 г. стана ясно, че М. е записан в пети клас в
училище в гр. С..
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. А.: До средата на 2020 г. детето живееше
постоянно при баща си с изключение на взиманията от страна на майка му
събота и неделя. Не ми е известно родителите на майката да са идвали да
вземат детето или да се грижат за него. Когато се запознах с А., той живееше
с П. в кв. Р., а аз живеех в отсрещния блок.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
ОСВОБОДЕН от залата.
6
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличност на допуснатият до
разпит свидетел при режим на довеждане.
Свидетелят ВЪВЕДЕН в залата.
СНЕМА самоличност, както следва:
С.Р.Р. – 35 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без дела и
родство със страните, ЛК № [НОМЕР], издадена на 31.03.2014 г. от МВР С..
След снемане на самоличност СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на
свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
Предупреден, свидетелят ОБЕЩА да говори истината.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ, КАЗА: Познавам И.С. от 1992 г.,
съученици сме от първи клас. Познавам А.Т., знам, че бяха женени и имат
дете – М.. Знам, че са разведени. С И. сме в приятелски отношения, с А.
нямам взаимоотношения. След развода знам, че родителските права бяха
присъдени на И.. Разводът мисля, че беше 2013 г. След развода детето
живееше при майка си. Доста често се виждаме с И., поддържаме редовен
контакт. Тогава тя живееше в С.. Виждахме се може би един път седмично.
Вижданията ни бяха по различно време от седицата. Виждал съм детето с нея,
но не мога да кажа в кои дни от седмицата точно – допускам, че и през
седмицата и през уикенда. Когато през 2016 г. И. се премести в С. през лятото
и тогава записа и детето на училище там, но поради трудности от битов
характер И. се принуди да се върне в С.. Живееше при родителите си, заедно
с детето. Известно време детето продължаваше да посещава училището в гр.
С. и тя всеки ден го транспортираше до там. В един момент се установи, че
това не става така и детето беше преместено да учи в С.. И. има второ дете. То
в момента е първи клас – на 7 години. Тя живееше през 2016 г. сама в С..
Всички заедно живееха в дома на родителите на И.. Тя е самотна майка.
Живееха всички заедно поне до края на учебната 2016 г. След това през 2017
г., по мои спомени, тя се върна да живее в С. през лятото, а за детето нямам
спомен дали е било през цялото време с нея. През есента знам, че посещаваше
7
училището в С.. В началото на учебната 2017 г. си спомням, че детето
живееше при баба си и дядо си. Знам, че в някакъв момент отиде да живее
при баща си през седмицата, а с майка си се виждаше през почивните дни.
След развода детето се отглежда от майката. Фактическата раздяла между
родителите настъпи може би една година преди развода. От април 2012 г. съм
в България постоянно и имам преки впечатления. Не съм чувал някога И. да е
получавала издръжка и не ми е споделяла никога нещо във връзка с издръжка
на детето.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Н.: През времето, в което детето беше с нея И.
е полагала всички необходими грижи за него. И. ми е споделяла, че когато е
взимала детето от бащата, то много често е било със стари дрехи, скъсани, с
неподходящи обувки. Това го знам от нея. Аз един или два пъти съм бил
свидетел и моето мнение се припокрива с нейното. Спомням си, че през 2017
г. И. заведе детето на екскурзия в И.. Мисля, че е ходил на море с баба си и
дядо си. Със сигурност знам, че М. ходи при баба си и дядо си в къщата им
извън С., даже аз лично съм ходил с тях. В почивните дни със сигурност
детето прекарваше времето си с нея. В момента детето живее при нея в С..
Живее там грубо казано от началото на пандемията – т.е. от 2020 г., или
лятото не мога да си спомня точно. Спомням си, че през 2020 г. родителите
имаха спор къде да бъде детето. Всеки път когато бащата го е вземал имаше
спорове кога да го върне. Имало е случаи, в които не го е връщал в деня, в
който трябва. Според мен причината за това е неразбирателството между
родителите.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. А.: Аз по професия съм учител. Когато се
върнах през 2012 г. в България бях учител в гр. П. до лятото на 2014 г. След
това се върнах в С.. Когато бях учител в П. живеех през седмицата на
квартира в гр. З.. Всяка събота и неделя се връщах в С.. Случвало се е да съм
в С. през седмицата и в неучебни дни. Все за толкова години е имало период,
в който съм се връщал и през седмицата. Другото дете на И. се казва К..
Познавам нейния баща. В момента не знам той къде живее. Когато беше
заедно с И., те двамата живееха в нейния апартамент. Преди да се роди
второто дете на И., тя живееше в собствения си апартамент в центъра на С..
След като се роди детето, не мога да кажа през година, но в момента то е на 7
години, семейството се премести в С., но поради проблемите от битов
характер, за които споменах горе, отидоха да живеят при нейните родители.
8
Втория мъж я напусна. Той се казваше Н.. И. в момента живее с друг мъж в
С.. И. се върна обратно в С. есента на 2017 г.
НА ВЪПРОСИ НА А.Т.: От 2017 г. И. и второто и дете живеят в С..
Виждал съм двете деца заедно, когато съм бил на гости на И. и в С. и в С..
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
ОСВОБОДЕН от залата.
АДВ. Т.: Моля да ни бъде допуснат един свидетел при режим на
довеждане относно полагането на грижи от страна на И.С. в периода 2013 г. -
2015 г. и 2017 г. – 2020 г. Исканият свидетел е майката на И. - М. С..
АДВ. А.: Считам искането за неоснователно за така посочените
обстоятелства, доколкото, когато коментираме от една страна издръжката
респективно няма каквито и да е представени факти и обстоятелства, както и
изложения в отговора на исковата молба за това, че И.С. е плащала
издържка. Ако допуснете такъв свидетел, моля реципрочно да допуснете на
нас още двама свидетели за тези обстоятелства и за обстоятелствата свързани
с днес дадените показания от свидетеля Р., които подлежат на сериозен
анализ и могат да бъдат опровергани със свидетелски показания. Това е
свързано и с представени по делото доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, приема, че до
разпит следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане от
ответника - за обстоятелства относно даваната от майката издръжка на детето.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид обстоятелството, че в още в
писмения отговор ответникът е поискал за установяване на тези
обстоятелства трима свидетели. С постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК, която
предвижда, че за установяване на едни и същи обстоятелства съдът може да
редуцира броя на свидетелите, но в случай, че допуснатите до разпит
свидетели не установят спорните обстоятелства, могат да бъдат допуснати до
разпит и останалите поискани свидетели. Предвид предходното и с оглед
9
обстоятелството, че разпитания днес по почин на ответника свидетел изрично
заяви, че пред него не е ставало въпрос за издръжка, съдът обуславя изводите
си за допустимост на доказателственото искане чрез разпит на свидетеля М.
С.. Неоснователно съдът намира искането за събиране на гласни
доказателства за същите обстоятелства на ищцовата страна, доколкото вече
беше преодставена такава възможност и то чрез разпит на двама свидетели.
За тези обстоятелства разпитаните свидетели дадоха вече показания.
Водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2, изр-2-ро ГПК събиране на
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – М. С., при режим на
довеждане от ответника в следващото открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 158 ГПК срок за събиране на
допуснатите гласни доказателства - следващото открито съдебно заседание,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай, че свидетеля не бъде доведен делото
ще се гледа без неговия разпит.
АДВ. А.: Аз считам, че следва да бъдат призовани служителите от отдел
“Медиация“ за установяване на обективната истина, която е разкрита пред тях
от двете страни по делото, а именно – за периода от 2012 г. до 2020 г. детето е
отглеждано от баща му, че за този период майката не е давала никакви пари.
АДВ. Н.: Искането е недопустимо и не следва да бъде уважено.
СЪДЪТ счита, че искането е преклудирано. Това е така, тъй като с
подаването на исковата молба и в първото открито съдебно заседание ищеца
следва да обоснове доказателствените си искания. В днешното съдебно
заседание не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да не са били
известни на ищцовата страна и да обуславят тепърва да се прави това
доказателствено искане.
10
Водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на служителите от отдел „Медиация“.
АДВ. Н.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. А.: На практика те са разкрити след първото заседание и срещите
между медиаторите и страните.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, като за
събиране на доказателства и доказателствени средства, същото следва да бъде
отложено за друга дата и час.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 10.05.2022 г. от 10,30 часа, за която
дата и час страните са редовно уведомени от днешното съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ незаверен препис от протокола на процесуалните
представители на двете страни, след изготвянето му.
Протоколът се изготви в открито съдебно заседание, което приключи
в 13,14 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11