РЕШЕНИЕ
№ 249
17.07.2018г., град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 21.06.2018г. при участие
на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията Димитър
Ковачев гражданско дело № 588 по
описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Държавата чрез Министър на
финансите срещу В.В.А. с ЕГН **********.
С исковата молба се претендира осъждане на В.А. да
заплати на държавата сумата от 45860,00 лева - представляваща паричната
равностойност на вещи (енергийни продукти-540,6 куб.м. кафяви въглища), отнети в
полза на държавата (на основание чл. 124 от Закона за акцизите и данъчните
складове) с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на чл. 126 от
Закона за акцизите и данъчните складове както и обезщетение за забава в размер
на законна лихва считано от 21.09.2016г.
С влязло в сила определение на ПОС от ОСЗ на
22.03.2018г. производство по иска за мораторна лихва за периода 21.09.2016г. до
18.10.2017г. е прекратено, поради което предмет на делото е само иска за
главница и за законна лихва от дата на исковата молба.
Ищецът твърди, че с Протокол 928/10.10.2014г. вещите
били оставени на отговорно пазене на ответника-нарушител.
На 21.09.2016г. била извършена проверка, която
установила липсата на отнетите в полза на държавата и оставени за пазене вещи,
за което бил съставен и протокол за проверка ***.
Твърди, че с протокола за оставяне за пазене на вещите
между държавата и ответника било възникнало правоотношение по договор за влог
по чл. 250 ЗЗД. В съдебно заседание от 22.03.2018г. уточнява твърденията си за
липса на модалитети на договора като се
твърди той да е безсрочен.
Ответника е депозирал в срок отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е
налице договор за влог. Посочва, че ако се приеме такъв, то той е бил срочен –
до приключване на административно - наказателното производство и след изтичане
на срока ответника не е бил длъжен да съхранява отнетите вещи, а липсите били
констатирани много след приключване на административно наказателните
производства. Твърди също, че по повод на липсата е била образувана прокурорска
преписка 503/2016г. на РП Брезник и досъдебно производство 15/2017г. , които
били прекратени с постановление на прокурор поради липса на вина у ответника.
Посочва, че ако се приеме договор за влог то същият бил срочен и ответника след
срока отговарял само при умисъл или груба небрежност, а по прокурорската
преписка било установено, че няма вина. Твърди липса на договор за влог тъй
като инспекторите подписали акта за оставяне на съхранение нямат представителна
власт по отношения на агенция митници. Прави възражение, че било
нецелесъобразно да се оставят стоките на съхранение при ответника и това водело
до неотговорност за тяхната липса, защото не било възможно запечатване на
обекта.
Пернишки
окръжен съд след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед
събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Няма спор между страните и се установява
от приетите по делото като писмени доказателства съдебни решения и наказателни
постановления, че с Наказателно постановление N.879/12.12.2014г. на Началник на Митница
„Столична“ от ответника по иска са отнети в полза на държавата 143,5 кубични
метра (равняващи се на 231,035 тона) кафяви въглища, находящи се в имот в село ***,
обл. Перник, махала „***“. С друго наказателно постановление, а именно НП
10/21.05.2015г. са отнети в полза на държавата още 397,1 куб.метра (591,679
тона) кафяви въглища.
С Протокол
928/10.10.2014г. вещите били оставени на отговорно пазене на ответника в
мястото където са се намирали (база „***“ в село ***, махала „***“), което не е
оспорено от него и се установява от текста на протокола, който предвижда и тяхното
безвъзмездно съхраняване с грижата на добър стопанин до приключване
административно-наказателното производство (т.1 и т. 3 на стр. 3 от протокола).
Т. 6 от протокола предвижда задължение за лицето, на което са оставени вещите
да уведоми незабавно митническите органи при посегателства върху вещите.
Протокола е подписан от ответника и не е оспорен.
Първото наказателно постановление е влязло в сила на 09.07.2015г.
когато е постановено Решение 241/09.07.2015г. на АдС-Перник по КНАХД 267/2015г.
(л. 30 от делото), с което е потвърдено решението на Брезнишки районен съд,
потвърждаващо от своя страна наказателното постановление (погрешно в исковата
молба е посочен номер на касационното дело 257, както и дата на решението от
2016г.).
Второто наказателно постановление е влязло в сила на
25.11.2015г. когато е постановено Решение 385 (неправилно посочен в исковата
молба като номер 3851) на АдС-Перник по КНАХД 456/2015г, с което потвърдено
решението на Брезнишки районен съд, потвърждаващо от своя страна наказателното
постановление.
От Протокола на л. 20-23 от делото се установява, че
на 21.09.2016г. е била извършена проверка от митнически служители и се
установило, че въглищата липсват.
От неоспореното писмо на л.6 от делото, получено от
ответника на 18.11.2016г. (видно известието за доставяне на л.7) се установява,
че ищецът е поканил ответника да предаде въглищата или да заплати тяхната
равностойност, посочена в писмото.
От приетото Досъдебно производство 15/2017г. нa РУ гр. Брезник се установява, че по повод липсата на
въглищата е образувано с прокуроско постановление посоченото досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, спряно на 06.06.2017г. поради неразкриване
на извършителя.
В досъдебното производство ответника е бил разпитван
като свидетел на 21.03.2017г. (л. 7 от копието на досъдебното производство) и
освен това е депозирал „Сведение“ от 13.12.2016г. (л. 35 от копието на
досъдебното дело). Протокола за разпит и „сведението“ са подписани от
ответника. При разпита и в сведението ответника е заявил, че е бил наемател на
имота в който са въглищата до средата на 2015г. В протокола за разпит е
записано изявление на ответника, че: „…за последен път въглищата ги видях на
място при съставянето на последния акт през м. Януари 2015г……..След това повече
не съм ходил в складовата база….“. В „сведението“ също заявява, че е бил
наемател на базата и договора за наем бил прекратен в средата на 2015г. като
след изтичане на договора не е посещавал складовата база.
Тези два документа макар и съставени в хода на
досъдебното производство като подписани от него документи имат значението на
частни такива и съдържащите се в тях изявления на ответника могат да се ползват
по настоящото дело.
От тях ПОС приема, че до средата на 2015г. въглищата
са били налични в склада и след края на м.06.2015г (средата на 2015г.)
ответника не е посещавал базата, както и че тя не е била охранявана (също
изявление на ответника в двата документа).
При така установените факти ПОС намира иска на
държавата чрез Министъра на финансите за основателен.
Правната квалификация на правоотношенията между
страните е дадена със задължителното за ПОС (на основание чл. 278, ал. 3 ГПК)
Определение 4024/08.12.2017г. на САС по в.ч.гр.д.5757/2017г., в което изрично е
посочено, че между страните се е създало правоотношение по договор за влог,
поради което и възражението на ответника, че не е налице влог е неоснователно.
Още повече, че по аналогичен казус е постановено и Решение 201/09.10.2017г. на
ВКС, IV Г.О. по гр.д. 5386/2016г., в което също е прието, че:
„….Приемо - предавателен протокол, съставен от митнически
служители, с който се предава вещ на отговорно пазене на определено лице,
създава правоотношение между страните като при договор за влог, със задължение
на влогоприемателя да върне вещта…“.
По настоящото дело няма спор, че с Протокол
928/10.10.2014г. вещите били оставени на отговорно пазене на ответника в
мястото където са се намирали (база „***“ в село ***, махала „***“), което не е
оспорено от него и се установява от текста на протокола, който предвижда и тяхното
безвъзмездно съхраняване с грижата на добър стопанин до приключване
административно-наказателното производство (т.1 и т. 3 на стр. 3 от протокола).
Т. 6 от протокола предвижда задължение за лицето, на което са оставени вещите
да уведоми незабавно митническите органи при посегателства върху вещите.
Протокола е подписан от ответника и не е оспорен.
При това положение се налага извода, че бил налице
валиден договор за влог по чл. 250 и следващите от ЗЗД. Възражението на
ответника, че лицата подписали протокола за Агенция „Митници“ нямали
представителна власт нямат значение в случая, защото видно от съдържанието на
протокола договора е безвъзмезден, а според цитираната практика на ВКС представителната
власт на митническите служители има значение за възникване на задължението за
плащане на възнаграждение, а не за възникване на правоотношението по влог.
С оглед съдържанието на Протокола, съдържащо описание
на въглищата като вид и количество и къде се намират ПОС намира, че се доказва
и предаването на вещите.
С оглед горното подлежи на разглеждане евентуалното
възражение на ответника, че договора е бил срочен и намира приложение чл. 255,
ал. 2, изр. 1 и той не отговаря след срока освен при умисъл или груба
небрежност.
ПОС намира възражението досежно срочността на договора
за основателно.
Тезата на ищеца, че договора е безсрочен, защото не е
ясно кога ще приключи административно наказателното производство е
несъстоятелна.
Срокът може да е определен или определяем и именно в
хипотезата на определяем срок е и конкретния случай. Приключването на
административното производство е сигурно предвид задълженията и на наказващият
орган и на съда служебно да извършат всички действия за движение и приключване
на производството (чл. 52 вр. 54 ЗААН; чл. 9 АПК). Да не говорим, че изрично
чл. 107б, ал.2 във връзка с ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
постановява, че стоките се оставят на
отговорно пазене „до приключване на административно наказателното
производство…“.
Да се приеме противното означава на държавата да има
привилегията частни лица безсрочно да са принудени да пазят оставените им на
съхранение вещи без да има предварително съгласие затова, а отношенията са
частноправни където важи принципа за равнопоставеност, а не този на власт и
подчинение. В подкрепа на това виждане следва да се съобрази и разпоредбата на
чл. 128 от Закона за акцизите и данъчните складове, която препраща относно
издаването и изпълнението на наказателните постановления към ЗАНН, а той от
своя страна в чл. 80 предвижда специален срок за привеждане в изпълнение на
постановленията, а в чл. 84 препраща относно реда за изземване на вещи към НПК,
който в чл. 416, ал. 6 във връзка с ал. 3 урежда специални срокове за държавния
орган (в случая А-я Митници) в които трябва да се уведоми съда за предприетите
действия. Анализа на нормативната уредба сочи, че при липсата на изрична
уговорка, няма как да се приеме, че договора е безсрочен-държавата като всеки
собственик е длъжна да се погрижи за вещите си. Само в специални хипотези
(например относно съхраняването на военновременни запаси) има изключения и то
установени със закон (чл. 24 ЗДРВВЗ) с оглед високата обществена значимост.
Предвид гореизложеното договорът е срочен. Срокът е
денят на влизане в сила на наказателните постановления. След съответните дати
посочени по-горе) по правилото на чл. 255, ал. 2 влогоприемателят отговаря само
при хипотеза на умисъл за повреждане или изчезване на вещите или в хипотеза на
груба небрежност.
Въпреки, че
договорът е срочен в конкретния случай според ПОС няма основание за
освобождаване от отговорност на ответника за изчезването на вещите.
ПОС намира, че изявленията на ответника пред органите
на досъдебното производство в посочените по-горе „Протокол за разпит“ и
„сведение“ съдържат признание на неизгодни за него факти, а именно, че базата
не е била охранявана, че не е посещавал базата където са съхранявани отнетите
въглища след средата на 2015г. и не е знаел какво се случва с тях до
13.12.2016г. (когато е дал „сведението“). Съгласно трайната практика на ВКС
тези признания следва да се ценят когато са дадени пред органите на досъдебното
производство от страната по делото като съставените протоколи от други
органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания (вж. Решение № 360 от 9.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 2402/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 265 от
10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 703/2011 г., IV г. о.;
Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., ГК и др.)
Подобно поведение на пълна незаинтересованост за
оставените му на съхранение и пазене вещи настъпило още преди изтичане срока на
договора за влог (с оглед факта, че първото наказателно постановление е влязло
в сила на 09.07.2015г., а второто на 15.11.2015г.) при знание с оглед на
задълженията по т. 1, т. 6 от протокола за оставяне на съхранение, че трябва да
ги пази и да уведомява за посегателства според ПОС покрива хипотезата на „груба
небрежност“ по чл. 255, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД. Ответника не е положил
грижата, която и най-небрежния би положил (най-малкото е трябвало периодично да
посещава мястото и да проверява там ли са въглищата) и не се освобождава от
отговорност и след срока на договора и следва да бъде осъден да заплати на ищеца стойността на
въглищата, за които е безспорно установено, че липсват – ответника няма
възражение срещу твърдението за липсата, а и това се установява от неоспорения
от него Протокол за проверка от 21.09.2016г. на л. 20-23 от делото. След като е
бил неизправна страна по влога още преди да изтече срока на договора, то ответника
не би могъл да се позове след неговото изтичане на чл. 255, ал. 2 ЗЗД.
Възраженията за липса на вина основани на досъдебното
производство са неоснователни. То е водено срещу неизвестен извършител и
твърдението, че по него било установено, че ответника няма вина са
несъстоятелни-такива заключенията на органите досъдебното производство липсват,
а и то не е прекратено както е твърдял ответника, а е спряно. Отделен е въпроса
че само влязла в сила присъда е задължителна за съда, но не и постановление за
прекратяване (каквото и няма) на наказателното производство.
Относно стойността на въглищата е обявено за безспорно
между страните в ОСЗ на 22.03.2018г, че тя е посочената в исковата молба –
45860,00 лева. Тоест искът е изяло основателен.
При този изход на делото на ответника не се дължат
разноски.
Ищецът претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, което искане е основателно и предвид разпоредбите на чл. 78,
ал. 8 във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди ответника да
заплати сумата от 300,00 лева, както и сумата от 1834,40 лева за държавна
такса.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.В.А. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
ДЪРЖАВАТА чрез Министъра на финансите СУМАТА ОТ 45860,00 /четиридесет и пет
хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща паричната равностойност на
липсващи 540,6 куб.м. /822,714 тона/ кафяви въглища, оставени му на съхранение
с Протокол 928/10.10.2014г. на Агенция „Митници“, Митница „Столична“ ВЕДНО СЪС
законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 18.10.2017г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.В.А. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
ДЪРЖАВАТА чрез Министъра на финансите СУМАТА ОТ 2134,40 лева разноски по
делото, от които 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 1834,40 лева за
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: