Р Е Ш Е Н И Е
№….........../22.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15604 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Т.Д.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 250
лв., представляваща неизплатена главница по сключен между страните договор
за кредит овърдрафт от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.03.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 15,60
лв., представляваща възнаградителна лихва по т. 3 от договора, дължима за
периода от 05.12.2017 г. до 21.03.2018 г., както и сумата от 0,15 лв., представляваща обезщетение за
забава по т. 19.1. от ОУ към договора, начислено върху просрочената главница за
периода от 22.03.2018 г. до 27.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. 4406/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
По
твърдения в исковата молба, на
21.03.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.Д.П. е сключен договор за кредит
овърдрафт при Общи условия (ОУ), по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника кредит овърдрафт по негова разплащателна сметка в
размер на 250 лв., със срок на ползване 12 месеца и възможност за подновяване
на срока при изпълнение на предвидените в т. 31 от ОУ предпоставки. За
ползването на предоставения кредит е договорена възнаградителна променлива лихва,
формирана от стойността на 6-месечен СОФИБОР и надбавка от 11,856 %, която към
датата на сключване на договора е 12,45 % годишно. Съгласно условията по
договора, лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната част от
разрешения овърдрафт, без да се капитализира, и е дължима месечно с падеж 5-то
число на съответния месец. Договорено е също револвиране,
при което ползваната част от овърдрафта се погасява служебно при всяко
постъпване на суми по разплащателната сметка, като при частично или цялостно
погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по разплащателна сметка,
същият може да се ползва отново до договорения размер.
Ищецът
твърди, че на 21.03.2016 г. е
предоставил разрешения кредитен лимит на разположение по посочена в договора
разплащателна сметка на ответника. Излага, че към датата на настъпване на
крайния срок за ползване на кредита – 21.03.2017 г., кредитополучателя е
погасил всички задължения за лихви и такси по договора, поради което и на
основание т. 31 от ОУ, банката е продължила автоматично срока на кредита с още
12 месеца, тоест до 21.03.2018 г. Поддържа, че на посочената дата са били
налице неизплатени задължения на кредитополучателя, което е препятствало
възможността за повторно подновяване на срока.
Излага, че поради настъпване крайния
падеж на кредита и неиздължаването му в срок, по заявление на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4406/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна за следните суми, а именно: 250 лв. - главница, 15,60 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 21.03.2018 г., 0,15 лв. –
обезщетение за забава за периода от 22.03.2018 г. до 27.03.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 27.03.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, като заповедта за незабавно изпълнение
е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество
моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца посочените суми, обективирани в издадената заповед за незабавно
изпълнение. Претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски, сторени в
исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба и обективираното е
нея искане и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения у особен представител, е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Оспорва усвояването на кредита, както и твърдяното
преустановяване на плащанията по договора от страна на ответника, като се
позовава на липсата на представени доказателства за тези факти. Отделно релевира възражение за недействителност на процесния
договор, на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в него липсва информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания (чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК), не е посочена общата сума, дължима от
потребителя (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК) и ОУ към договора не са подписани на
всяка страница (чл. 11, ал. 2 3ПК).
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит овърдрафт от 21.03.2016 г.
(л. 7) се установява, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се е задължил да отпусне на
ответника Т.П. кредит овърдрафт в размер на 250 лв. за ползване по
разплащателна сметка с IBAN № ***за срок от дванадесет месеца, който изтича на
21.03.2017 г. Според т. 2 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, възлизащ към датата на сключване на договора на 12,45 %, формиран от
стойността на 6-месечния СОФИБОР (0,594 %) и надбавка в размер на 11,856 %.
Съгласно т. 4 от договора начислената върху ползваната част от разрешения
овърдрафт лихва е дължима месечно на пето число. В т. 5 от договора е посочен
ГПР от 36,51 %. Клаузата на т. 9 предвижда, че неразделна част от договора са
Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт на физически лица и Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага по извършени
услуги на клиента, които кредитополучателят е получил и приема с подписването
на договора.
Приобщени са и приложимите към договора Общите условия за предоставяне на
кредит овърдрафт (л. 9), които са подписани от страните на всяка страница. В т. 2 и 3 от същите е
предвидено, че кредитът се предоставя по разплащателна сметка на клиента,
открита в Банка ДСК, и се усвоява наведнъж или на части след датата на учредяване
на обезпеченията, предвидени в договора. Съгласно т.
4 от ОУ ползваната част от овърдрафта се погасява служебно при всяко постъпване
на суми по разплащателната сметка и при неговото частично или цялостно
погасяване от постъпленията по разплащателната сметка същият може да се ползва
отново до договорения размер (револвиране). Според т.
10 от ОУ дължимите суми за лихви се събират ежемесечно служебно от
кредитора на определената в договора
падежна дата от авоара по разплащателната сметка. Според т. 19.1 от ОУ, в
случай че кредитополучателят не погасява в продължение на три последователни
месеца дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са
били погасени такива суми, се спира револвирането на средствата по кредита, усвоеният кредит
става изискуем и се олихвява с предвидената в договора редовна лихва, увеличена
с надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта. В т. 31 от ОУ е уговорено,
че срокът за ползване на кредита, предвиден в договора, се подновява
автоматично, при условие че са платени дължимите към датата на изтичане на
срока лихви и такси и ако някоя от страните не е отправила до другата писмено
изявление за прекратяване на ползването най-малко 30 дни преди крайната падежна
дата. При липса на условия за подновяването на срока, ползването се прекратява
с изтичане на предвидения в договора или подновения срок.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е и Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД по кредити за текущо
потребление (л. 14).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 65) се установява, че уговорената сума от 250
лв. е предоставена по посочената в договора разплащателна сметка на 21.03.2016
г. Установява се, че по разплащателната сметка не са осигурявани дължимите суми
за лихва на следните падежни дати: 05.01.2018 г., 05.02.2018 г. и 05.03.2018
г., както и че револвирането е преустановено на
06.03.2018 г. Според експертното заключение към датата на подаване на
заявлението в съда – 27.03.2018 г., непогасените задължения по кредита са в
размер на следните суми: 250 лв. главница, 9,83 лв. договорна лихва и 0,17 лв.
наказателна надбавка за забава, начислена за периода от 06.03.2018 г. до
21.03.2018 г. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се изяснява,
че договорната лихва по кредита в размер на 12,45 % не е променяна по време на
срока на договора (л. 71).
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 4406/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 27.03.2018
г. заявление от „Банка ДСК” ЕАД срещу Т.Д.П. е издадена заповед № 2083/28.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните
искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, поради което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на процесния договор за кредит овърдрафт от 21.03.2016 г.;
2.) точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора; 3.)
настъпила изискуемост на задълженията по договора в претендирания размер и 4.)
неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателства се доказва, че на 21.03.2016
г. между страните е сключен договор за кредит овърдрафт при ОУ. Същият има
характеристиките на договор за потребителски кредит и уговореният срок за
погасяване е по-дълъг от три месеца, поради което възникналото облигационно
правоотношение се регулира от разпоредбите на Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. ДВ. бр. 57 от
28 юли 2015 г.), действащ към момента на сключване на сделката – арг. от чл. 3, ал. 2 ЗПК. Материалноправните
норми на посочения специален закон са императивни и за спазването им съдът
следи служебно.
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени
изискванията на ЗПК и сделката е валидно сключена, а възраженията на особения
представител за нейната нищожност са неоснователни. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. В договора се
съдържа необходимата за потребителя информация относно общия размер на кредита,
лихвения процент, годишния процент на разходите, падежната дата, както и срока
на договора. Предвид спецификите на договора за овърдрафт, същият не съдържа
погасителен план и не може предварително да бъде посочена общата дължима сума
по кредита, доколкото лихвата не са начислява върху цялата предоставена
главница, а върху фактически ползваната сума, която е неизвестна към момента на
сключването на сделката. Както договорът, така и приложимите към него Общи
условия, са подписани от кредитополучателя и не е оспорена автентичността на тези
документи, поради което съдът намира, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като правилно и обосновано, е доказано също и точното изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора за кредит чрез предоставянето на 21.03.2016
г. на уговорената сума от 250 лв. по посочена в договора разплащателна сметка. По
делото няма данни някоя от страните да е отправила до другата писмено изявление
за прекратяване ползването на средствата 30 дни преди уговорената крайна
падежна дата (21.03.2017 г.), поради което съдът приема, че едногодишният му
срок е автоматично подновен до 21.03.2018 г., на основание т. 31 от ОУ.
От експертното заключение се установява, че ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури средства по разплащателната сметка за погасяване на
начислената лихва на три последователни падежни дати (05.01.2018 г., 05.02.2018
г. и 05.03.2018 г.), поради което револвирането е
преустановено при условията на т. 19.1 от ОУ и е настъпила изискуемостта на
усвоения кредит. Предвид установената забава на ответника, за същия е
възникнало и задължението за заплащане на уговорената наказателна надбавка.
Изложеното налага извод за
успешно проведено доказване на предявените искове по основание. По отношение на
техния размер съдът цени заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
според което към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК ответникът е
останал задължен към банката за главница от 250 лв., договорна лихва от 9,83
лв. и наказателна надбавка за забава от 0,17 лв. При така установения размер на
вземанията, предявените искове за главница и наказателна надбавка следва да
бъдат уважени изцяло, а искът за възнаградителна лихва – уважен за сумата от
9,83 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
15,60 лв.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 562,52 лв.,
при извършени разноски от 575 лв., от които 125 лв. за заплатена държавна такса
(л. 2), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 59), 150 лв. за депозит за особен
представител (л. 50), и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение
в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 73,37 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Т.Д.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: сумата от 250 лв. (двеста
и петдесет лева), представляваща неизплатена
главница по договор за кредит овърдрафт от 21.03.2016 г., сумата от 9,83 лв. (девет лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2017
г. до 21.03.2018 г., както и сумата от
0,15 лв. (петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 22.03.2018 г. до 27.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.03.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 4406/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за договорна лихва за разликата над сумата от 9,83 лв. до пълния предявен размер от 15,60 лв.;
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 562,52 лв. (петстотин
шестдесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 73,37 лв. (седемдесет
и три лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: