Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1994 по описа за 2021г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от М.Г.Г. против З. „Л.И.“ АД осъдителен иск
за сумата 150 000лв. с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес,
ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до изплащането.
Ищцата пострадала от ПТП на 17.02.2016г.,
причинено от Й. Б.Й.,
водач на т.а. Ивеко с ДК № *******и тегленото от него ремарке Башантрейлърс Д
2Ц с ДК № *******, с действаща
към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. От произшествието получила счупване на таза в областта
на лява и дясна седалищна кости и на дясната срамна кост с отваряне на
семфизата, счупване на лявата бедрена кост, счупване на големия и малкия пищял
на левия крак и травматичен шок. За неимуществените вреди от тези увреждания й
било присъдено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 8861/2016г. на СГС,
I-22 състав, парично
обезщетение. В исковата молба твърди, че вследствие на извършените
операции във връзка с травматичните увреждания на 07.12.2018г. получила белодробна
фиброза, по повод на която провела лечение, а на 12.10.2020г. претърпяла
операция по екстракция на остеосинтезния метал, поставен при предходната
операция на лявата бедрена кост. Твърди от заболяването и новата оперативна
интервенция да е претърпяла неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието, обезщетяването на които при условията на
ексцес претендира от ответника.
Ответникът оспорва иска по
съображения, че заявените с
исковата молба неимуществени вреди произтичат от обстоятелства, които са съществували към
предходно развилото си исково производство, отчетени са от съда и обхванати от присъденото с постановеното решение обезщетение. Навежда на прекомерност на претенцията, както и възражение
за съпричиняване с твърдение ищцата да не е провела правилно лечение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор настъпило на
17.02.2016г. пътно-транспортно произшествие в гр.София между т.а. Ивеко с ДК № *******и тегленото от него ремарке Башантрейлърс Д 2Ц с ДК № *******,
управляван от Й. Б.Й., и управлявания от ищцата л.а. Фолксваген Пасат с ДК № *******.
Причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача Й. Й.ов, който с решение от
11.05.20217г. по НАХД № 21605/2016г. по описа на СРС, НО, 21 състав, е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК. Отговорността му е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена и действаща към деня на събитието, страна по която е
ответникът З. „Л.И.“ АД.
Не се спори също, че при
произшествието ищцата получила тежки травматични увреждания, поради които
претърпяла вреди.
Предявила на 18.07.2016г. иск
срещу застрахователя с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение
за неимуществени вреди от 200 000лв. с образувано гр.д.№ 8861/2016г. по
описа на СГС, І-22 състав. В исковата молба посочила, че вредите произтичат и са
свързани с получените от ПТП увреждания: травматичен шок; мозъчно сътресение
със загуба на съзнание; мозъчна контузия; хидроцефалия в мозъка; хоризонтален
нистагъм; фрактури на пубисни кости; фрактури на исхадични кости; фрактура на
ляво бедро; полифрагментно счупване на лява подбедрица; единични тромби в
пулмоналната циркулация на долен лоб на ляв бял дроб и множество охлузвания и
ескорация на ляв долен крайник.
С решение от 29.01.2018г. по
гр.д.№ 8861/2016г. на СГС искът е уважен до сумата 80 000лв. В рамките на
това производство е било установено, че като последица от произшествието
получила политравма със счупване на таза в областта на лявата и дясната
седалищни кости; счупване на дясната седалищна кост и на дясната срамна кост с
отваряне на симфизата; счупване на лява бедрена кост; счупване на големия и
малкия пищял на левия крак; травматичен шок с нестабилна хемодинамика;
метаболитна ацидоза и понижена кислородна
сатурация; клинични прояви на тромби в белодробната циркулация.
Претърпяла е няколко операции: на 18.02.2016г. открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на таза; на 19.02.2016г., вследствие рязко влошаване на
здравословното състояние поради наличие на тромби в белодробната циркулация, е
поставена „вена кава филтър“; на 22.02.2016г. открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на лява бедрена кост с поставяне на пирон със заключващи
винтове; на 29.02.2016г. открито наместване с вътрешна фиксация на костите на
лявата подбедрица-голям и малък пищял с поставяне на пирон с два застопоряващи
винта на левия крайник; на 22.03.2016г. операция по отстраняване на част от
остеосинтезните материали на тазови кости; на 09.06.2016г. операция по
екстракция на остеосинтезен материал и костна пластика на тибията /голям пищял/,
а на 27.01.2017г. оперативно отстраняване на друга част от остеосинтезен
материал на тибията. Останали са пирон и винтове в бедрото и пирон в
подбедрицата.
При определяне на обезщетението
съдът съобразил счупванията на таза, срамната кост, лявата бедрена кост и
счупванията на малкия и големия пищял; травматичен шок, изразяващ се в
нестабилна хемодинамика, метаболитна ацидоза с понижена кислородна сатурация;
претърпените няколко операции по поставяне на метални елементи за фиксация и
премахването на част от тях, тромбоза и поставяне на „вена кава филтър“ на
кръвоносните съдове /инвазивна кардиология/; бавното възстановяване; трайното
увреждане на единия крак, останал с 4 см. по-дълъг, довело до накуцваща походка
и проблеми в колянната става и кръста, както и психични проблеми, изразяващи се
в развита остра стресова реакция с психогенно помрачено съзнание, преминала в
протрахирана тревожно-депресивна реакция със страхови елементи, нарушения в
съня и паметта.
С решение № 1791/11.07.2018г. по
в.гр.д.№ 1643/2018г. размерът на обезщетението е увеличен на сумата
150 000лв. За да постанови този
резултат въззивният съд взел предвид установеното при първоинстанционното
разглеждане на делото, както и настъпило в хода на въззивното производство ново
обстоятелство по извършена на ищцата на 23.04.2018г. поредна операция на лявата
подбедрица. Тя се е наложила поради констатацията, че фрактурата е зараснала с
образуване на лъжлива става в областта на големия пищял, която е била
оперативно отстранена и направена костна пластика на голям и малък пищял с
костен присадък по съседство.
Решението на САС не е обжалвано и
влязло в сила на 18.09.2018г.
По делото е представена епикриза
на Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“ АД гр.София /стр.17/ за
постъпване на ищцата на 07.06.2016г. с поставена диагноза „Тромбоза на ДПВ,
състояние след политравма. Състояние след преживян БТЕ и имплантация на кава филтър
/м.03.2016г./. Хипотиреоидизъм“. В същата е посочено, че в края на м.02.2016г.
е преживяла травма на таз, ляво бедро и подбедрица с проведено оперативно
лечение. По време на реанимационното наблюдение са установени данни за
белодробен тромбембозилъм, наложило имплатнация на вена кава филтър, като хоспитализацията
е за контролна ангиография. Направените изследвания са показали проходима
илиака в дясно и ДПВ без тромбоза на кава филтъра с изписване в общо добро
състояние и предписан прием на медикаменти. Тази епикриза е била представена в
предходно развилото се исково производство и данните от нея взети предвид и
обсъдени при постановяване на решението.
Като доказателство е приета
епикриза на Клиника по кардиология при същата болница /стр.20/ за
хоспитализация на ищцата на 07.12.2018г. с диагноза „Лекостепенна белодробна
артериална хипертония. Състояние след БТЕ и имплантация на вена кава филтър
през 2016г. Диастолна ЛК дисфункция. Хипотиреоидизъм“. След проведена ДСК и
пулмоангиография е установена
лекостепенна белодробна хипертония при повишено ПКК /вероятно дистолна
дисфункция/. При пулмоангиографията се визуализират няколко много пероферни
стенози и оклузии на ниво субсегментни клончета на АП. Изписана е на
08.12.2018г. с предписан прием на медикаменти.
На 11.12.2018г. е издадено
Решение на ТЕЛК № 0972 от 166, съгласно което е преосвидетелствана с 80 %
трайно намалена работоспособност поради „белодробна фиброза след БТЕ. Състояние
след счупване на таза, дисхиза на симфизата. Релативно скъсяване на десния
долен крайник с 3см., състояние след оперативно лечение на счупване на ляво
бедро и подбедрица, зараснали“. В него е посочено, че през 2016г. преболедувала
БТЕ с проведено системно лечение с антикоагуланти, но оттогава има задух при
умерени усилия, както и болки в лявата подбедрица със затруднена походка.
Представена е и епикриза на
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Света Анна“ АД гр.София за
извършена на ищцата операция на 12.10.2020г. по отстраняване на остеосинтезен
материал от бедрена кост. Изписана е на
16.10.2020г. след преминал нормално следоперативен период, добро общо състояние
и предписан прием на медикаменти с контролни прегледи.
По делото е прието заключение на
вещи лица по СМЕ, според което като последица от получените травматични
увреждания здравословното състояние на ищцата се е влошило. Вещите лица д-р К.Д.
и д-р Д.Б. сочат, че травматичният шок
от причинената травма е довел до БТЕ /белодробен тромбоемболизъм/, на базата на
което се е развила белодробна фиброза и дихателна недостатъчност /ДН/. Тези
заболявания са настъпили впоследствие усложнения, намиращи се в причинна връзка
с произшествието. Обясняват, че белодробния тромбоемболизъм /БТЕ/ и дълбоката
венозна тромбоза /ДВТ/ са проява на един и същ болестен процес-венозен
тромбоемболизъм /ВТЕ/, като БТЕ е сериозна клинична проява на ВТЕ и една от
най-честите причини за сърдечни заболявания и смъртност. Освен наследствена
етиология, рисков фактор са получени травми и хирургични операции, в тази част
ортопедични и операции на малък таз. При всички продължителни операции и
особено костни такива, почти по правило настъпва дълбока венозна тромбоза с БТЕ,
при която част от запушените с тромби съдове се изключват от перфузията и
настъпва дихателна недостатъчност и
обременяване на дясното сърце. При дългогодишен ход на заболяването се
развива деснокамерна хипертрофия-хронично белодробно сърце и развитие на хронична
дясна сърдечна недостатъчност. Клиничните белези и симптоми са задух-първо при
физически усилия, а след това и в покой, умора, замайване, хиперсаливация, отхрачване на кръв, хрипове, гръдна болка ,
тахипния на 10/мин., тахикардия над 100/мин., физикални данни и клинични данни
за деснокамерна дисфункция. Лечението може да бъде медикаментозно или
извършване на хирургична емболектомия. При опасност поради наличие на единични
малки тромби в пулмоналната циркулация се налага имплантация на вена кава
филтър, както е в случая при ищцата. Дихателната недостатъчност /ДН/ е
невъзможност за осигуряване на хомеостазата на кислорода и/или въглеродния
двуокис поради нарушен газообмен в белите дробове. Белодробната фиброза след
БТЕ води до клинично изразен задух, нарушена перфузия и дихателна недостатъчност.
Симптомите при ищцата са налице-задух, верифициране с извършените изследвания,
което води до ремоделиране на белодробната тъкан, риск от респираторни инфекции
и риск от емболия с хипоксия и дихателна недостатъчност. Вещото лице Б. сочи,
че заболяването може да прогресира като се развие хронично белодробно сърце,
което с времето декомпенсира до дясна сърдечна недостатъчност. Дава заключение,
че не е лечимо, тъй като настъпилите структурни промени в белия дроб-редукцията
на съдовото русло и наличната пулмонална артериална хипертония /ПАХ/ са
необратими, но е възможно да се забави развитието на дясната сърдечна
недостатъчност по посочените в заключението начини.
При така установеното от
фактическа страна, спорният по делото въпрос е дали състоянието на ищцата се е
влошило в сравнение със състоянието, при което е било присъдено обезщетението,
съответно дали е претърпяла нови вреди в хипотезата на ексцес по чл.51, ал.3 ЗЗД.
С разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД
е въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при
непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те
да са пряка и непосредствена последица от деликта. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения дадени в т.10 от ППВС № 4/1975г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите по
чл.51, ал.1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему
се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в
причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за
първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането
на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било
предвидено и съобразено от съда.
При ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното,
което произтича от новото състояние, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение /Решение
№ 196/12.07.2011г. по гр.д.№ 1724/2009г., ВКС, ІV г.о./. Влошаването на
здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл.51, ал.3 ЗЗД
съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на
последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат
квалифицирани като влошаване на здравословното състояние в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т.10 на
ППВС № 4/1975г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта
и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че
разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД обхваща както вредите, които са настъпили от
влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън случаите
на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били
обезщетени.
В разглеждания случай едно от получените при
пътното произшествие увреждания е фрактура на лявата бедрена кост на ищцата с
извършена през 2016г. операция по открито наместване с поставяне на остеосинтезен
материал-пирон със заключващи винтове. Претърпените в тази връзка болки и
страдания са част от присъденото парично
обезщетение за неимуществени вреди по влязлото в сила на 18.09.2018г. съдебно
решение по предходно развилото се исково производство. По делото е установено, че след това през
2020г. поради болки и оток претърпяла нова операция по отстраняване на
остеосинтезния материал от бедрената кост, която също е източник на болки и
страдания. Тези вреди са нови, несвързани с влошено здравословно състояние, но
се намират в причинна връзка с произшествието и видно от мотивите на СГС и САС не
са обхванати от вече определеното обезщетение, поради което в тази част е
приложима разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД.
Наред с оперативните интервенции
по фрактурите през 2016г. получила белодробен тромбоемболизъм, представляващ образуване
на тромби в белодробната циркулация, ангажиращи долния лоб на левия бял дроб,
което наложило операция по поставяне на вена кава филтър на 19.02.2016г. Според
заключението на СМЕ честа причина за това заболяване са костни хирургични
операции на травми и особено, когато са продължителни, както е при ищцата.
Събраните по делото доказателства установяват, че след тази
операция и въпреки проведеното
медикаментозно лечение белодробния тромбоемболизъм се е развил в белодробна
фиброза и дихателна недостатъчност с проява на типичните симптоми-задух,
замайване, лесна уморяемост и др., което вещите лица с категоричност определят
като влошаване на здравословното състояние. Видно от материалите по гр.д.№
8861/2016г. на СГС, I-22 състав, към деня на
постановяване съдебното решение е имало данни единствено за БТЕ и свързаната с
него операция по поставяне на вена кава филтър, вредите от които са отчетени и
включени в определеното обезщетение. По-специално то не обхваща вреди от
възможни бъдещи усложнения или закономерна промяна в здравословното състояние от това заболяване, в каквато посока не е
имало обективни данни и не са били събрани доказателства, респ. съдът не е
обсъждал такива. Белодробната фиброза и
дихателна недостатъчност са установени през м.12.2018г. по време след
приключване на предходното дело и с оглед експертното заключение не се дължат
на причина, стояща извън получените от произшествието увреждания и тяхното
оперативно лечение. Следователно в тази част е налице последващо влошаване
здравословното състояние на ищцата, за което на основание чл.51, ал.3 ЗЗД също
й се следва допълнително обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост при съобразяване конкретно установените
обстоятелства и критериите визирани в ППВС № 4/1968г. В хипотезата на ексцес по
чл.51 ал.3 ЗЗД то обхваща болките и страданията от новонастъпилите вреди,
съответно от влошаване здравословното състояние.
Според заключението на вещите лица по СМЕ получените вследствие
БТЕ белодробна фиброза и дихателна
недостатъчност при ищцата може да прогресира с развитие на хронично белодробно
сърце, което от своя страна с времето води до дясна сърдечна недостатъчност и
летален изход. Заболяването е нелечимо, тъй като настъпилите структурни промени
в белия дроб-редукцията на съдовото русло и наличната пулмонална артериална
хипертония /ПАХ/ са необратими, с възможност само да се забави развитието на
дясната сърдечна недостатъчност. Наред с това, ремоделирането на белодробната
тъкан води до риск от респираторни инфекции и риск от емболия с хипоксия.
В показанията си разпитаните по делото свидетели М.Г./съпруг
на ищцата/ и Й.Г./майка на ищцата/ сочат, че операцията по екстракцията на
остеосинтезния материал от бедрото през м.10.2020г. е била по-тежка в сравнение
с останалите претърпени поради срастване на метала с костта. Възстановяването
след това било трудно и бавно, съпроводено със значителни болки и неудобства, не
била в състояние да се грижи за себе си и имала нужда от чужда помощ. От
залежаването поради уврежданията и операциите напълняла драстично и се
отключило заболяване на щитовидната жлеза, за което също ходела по лекари и
предприела лечение, освен получената през 2016г. тромбоемболия. Поредицата от
операции, на които била подложена, и появата на другите заболявания се отразило
негативно на психичното й състояние, което не се подобрило впоследствие въпреки
посещенията при психоаналитици. Изпитвала страх при необходимостта от поредния
преглед или изследване и отчаяние, че няма да се възстанови.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-психологична експертиза, видно от което пътно-транспортното
произшествие е повлияло негативно върху психиката на ищцата, изразяващо се във
високо ниво на тревога, нежелание да контактува със социални среди и приятели,
нарушено равновесие със себе си, потиснатост и депресивна симптоматика, което
психологично състояние е налично и към
момента, с необходимост от работа със специалист за преодоляването му.
Тези доказателства установяват претърпени от ищцата неимуществени
вреди, както от влошаване здравословното състояние с развитие на белодробна
фиброза и дихателна недостатъчност, така и от последващо извършената през 2020г.
операция по изваждане на имплантирана остеосинтеза в бедрото. При определяне
размера на обезщетението съдът съобразява обстоятелството, че настъпилото в
условията на ексцес задълбочаване на белодробното заболяване е необратимо, нелечимо
и с неблагоприятна прогноза относно
развитието му, а допълнително води до възможност за други усложнения /респираторни
инфекции, риск от емболия и хипоксия/, което безспорно за в бъдеще ще дава
отражение върху възможностите на ищцата за нормален и пълноценен начин на живот.
Следва да се съобразят и болките и страданията, съпътстващи извършването на
новата оперативна интервенция, поради която е преминала през нов период на
възстановяване със затруднения в лично и битово естество, както и данните за продължаващи
психологични проблеми, поддържани и свързани със състоянието си след
първоначално определеното обезщетение.
Изнесеното от свидетелите за възникнало и друго
заболяване на щитовидната жлеза не следва да се взема предвид, тъй като ищцата
не е навела такова твърдение в исковата молба и претенцията й не обхваща вреди
от подобно заболяване.
При горното и с оглед установените обстоятелства съдът
намира за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД допълнително обезщетение за
вредите от ексцес в размер на 50 000лв., до който искът следва да се
уважи.
Вземането за обезщетението по
чл.51, ал.3 ЗЗД е изискуемо от момента на
настъпването на новите вреди, от който се дължат и лихви върху новото
обезщетение. В случая това е 07.12.2018г., когато е установена белодробната
фиброза, поради което от тази датата следва да се присъди законната лихва.
По разноските:
На
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна
такса и разноски.
Представлявана е от адвокат при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.Н.М.-САК
възнаграждение от 1510лв. съобразно уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение от 2930лв.
Съгласно т.1 от ТР
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и този факт бъде
доказан по делото. По делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно какъв е размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение. Представена е единствено служебна бележка по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ,
издадена от З. „Л.И.” АД, удостоверяваща получени от адв.З.Т. доходи от
упражняване на свободна професия за календарната 2019г. и удържаните авансов
данък и задължителни осигуровки /стр.39/. Този документ не установява факта на
плащане на адвокатско възнаграждение, поради което разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска от 2000лв., както и платени от
бюджетните средства възнаграждения за вещи лица от 433.33лв., пропорционално на
уважената част или общо сумата 2433.33лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.51, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ексцес следствие ПТП настъпило на 17.02.2016г., изразяващи се в
болки и страдания от влошаване
здравословното състояние с развитие на „белодробна фиброза и дихателна
недостатъчност след белодробен тромбоемболизъм“ и операция по изваждане на
остесинтезен материал от ляво бедро, ведно със законната лихва от 07.12.2018г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ***, да заплати на адв.Н.А.М.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 1510лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2433.33лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: