О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……../15.01.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр.
д. № 132 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация – гр. Варна” ООД, ЕИК 10300253, със седалище *** против С.Н.Т.
за приемане за установено в отношенията между страните съществуването на
вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 8880/2019 г., по описа
на РС-гр. Варна, 40 с-в.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Производството по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение е допустимо само в случай, че длъжникът в
заповедното производство е оспорил своевременно вземанията по заповедта,
подавайки възражение по чл. 414 от ГПК. В случай, че такова възражение не е
подадено или е оттеглено, заповедта за изпълнение се стабилизира и за кредитора
липсва интерес от иска за установяван съществуването на вземанията по
заповедта.
Тъй като спазването на срока по чл. 414, ал.1 от ГПК съставлява процесуална
предпоставка за възникване на процесуалното правоотношение, исковият съд следи
служебно за спазването му.
На основание чл. 414, ал.2 от ГПК срокът за подаване на възражение е
двуседмичен от връчването на заповедта.
Видно от доказателствата по ч.гр.д.
№ 8880/2019 г. поканата за доброволно изпълнение относно вземанията по
заповедта за изпълнение, ведно с препис от последната е връчена на длъжника от
съдебния изпълнител на 12.09.2019 г., който на 26.09.2019 г. е подал попълнен
образец на възражение по чл. 414 от ГПК. От текста на последното обаче се установява,
че длъжникът не е възразил срещу задълженията си по заповедта, а единствено е релевирал възражения за влошено финансово състояние, поради
което заповедният съд е дал указания на длъжника да посочи ясно и точно дали
дължи или не суми за ВиК услуги. След повторно
дадения срок за изпълнение на указанията на съда с разпореждане от 11.11.2019 г., е постъпило възражение от 15.11.2019 г., в
което единствено е посочено, че процесният обект на
потребление принадлежи на друго лице след възлагане от ЧСИ, но отново не е конкретизирано от длъжника дали оспорва или не
дължимостта на претендираните
от ВиК суми. С оглед на последното на 18.11.2019 г.
заповедният съд е дал отново пълни указания до длъжника, като е предупредил
последния, че при ново неизпълнение ще бъде издаден изпълнителен лист в полза
на заявителя. Съобщението с указанията е получено от С.Т. на 20.11.2019 г., но
в дадения едноседмичен срок, а и понастоящем не е последвало изпълнение. В
последствие с разпореждане от 04.12.2019 г. съдът е дал указания на заявителя
за предявяване на иск.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че поради неизпълнението на
дадените на 20.11.2019 г. указания, преценени в съвкупност с обстоятелството,
че длъжникът е бил предупреден от последиците на процесуалното си бездействие, заповедта
за изпълнение е влязла в законна сила. Искът за установяване на вземанията по
влязла в сила заповед, е недопустим, поради което образуваното производство
следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 132/2020 г., на основание чл.130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.
След стабилизиране на прекратителното определение
ч.гр.д. № 8880/2019 г. на ВРС да се изпрати до председателя на 40 с-в за
преценка налице ли е необходимост от извършване на последващи
съдопроизводствени действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: