ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
гр. С.З. , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501220 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „М.“ ООД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си
представител А. А. А. – управител, А. А. А. от гр.С.З. и А. А. А. от гр.С.З., действащи чрез
адв.И.П., против определение от 16.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5283/2020 г. по
описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено искането на частния
жалбоподател за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 261050/23.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение,
поради което претендира отмяната му и постановяването на ново, с което бъде постановено
спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение.
На първо място сочи, че всички вземания по изпълнителния лист са надлежно
обезпечени чрез ипотеки на недвижими имоти, поради което са налице законовите
предпоставки на чл.420, ал.1 от ГПК.
На следващо място се сочи, че задължението временно не е изискуемо поради
въведения с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание на 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИПОРНСИП).
Според частните жалбоподатели по силата на цитирания закон вземанията по
договора за банков кредит са били временно неизискуеми считано до 31.03.2021 г., поради
което и обявяването на кредита за предсрочно изискуем е незаконосъобразно.
В срока за отговор насрещната страна „Р. Б.“ ЕАД е подала такъв, с който оспорва
частната жалба като неоснователна.
Излага съображения, че не са налице визираните в чл.420, ал.1 и ал.2 от ГПК
предпоставки за спиране на изпълнението.
Досежно оплакването, че задълженията по договора за кредит не са били изискуеми
1
поради мораториум, установен със ЗМДВИПОРНСИП се възразява, че жалбоподателите не
са отговаряли на изискванията за отсрочване на задълженията.
Претендира се оставяне на частната жалба без уважение и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Евентуално се възразява за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Подадена е и частна жалба от „М.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си представител А. А. А. –
управител, А. А. А. от гр.С.З. и А. А. А. от гр.С.З., против разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение на издадената заповед № 261050/23.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради
постановяването му при неправилно приложение на закона, т.к. представения от заявителя
документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т.к. задълженията по
договора за кредит не са били изискуеми поради установения с чл.6 от ЗМДВИПОРНСИП
мораториум, продължаващ до 31.03.2021 включително.
Претендира се отмяната му и присъждането на разноски.
Тази частна жалба не е администрирана.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Р.Б.“ ЕАД - гр.С.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници „М.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си представител А. А.
А. – управител, А. А. А. от гр.С.З. и А. А. А. от гр.С.З. за сумата от 140 652,80 лв. –
главница, от която 11533, лв. – падежирали главници за периода от 05.05.2020 г. до
05.11.2020 г. и 129 109,80 лв. – предсрочно изискуема главница; 3 679,75 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.12.2020 г., 849,55 лв. – обезщетение
за забава върху редовно падежиралите главници за периода от 05.05.2020 г. до 06.11.2020 г.,
дължимо за периода от 05.05.2020 г. до 06.12.2020 г., 394,49 лв. – обезщетение за забава
върху предсрочно изискуема главница, дължимо за периода от 07.12.2020 г. до 17.12.2020 г.,
законната лихва за забава считано от 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит овърдрафт,
сключен на 06.04.2012 г. между „Р. Б.“ ЕАД и кредитополучателя „М.“ ООД и солидарните
длъжници А. А. А. и А. А. А., изменен и допълнен с договор за заместване в дълг от
02.02.2015 г., анекси от 03.02.2015 г., 04.02.2016 г., 10.03.2016 г., 02.03.2017 г., 02.03.2018 г.,
02.11.2018 г. Кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем на 07.12.2020 г.
Към заявлението са приложени договор за кредит овърдрафт и общи условия към
него, договор за заместване в дълг от 02.02.2015 г., анекси от 03.02.2015 г., 04.02.2016 г.,
10.03.2016 г., 02.03.2017 г., 02.03.2018 г., 02.11.2018 г. от които се установява, че на
06.04.2012 г. „Р. Б.“ ЕАД и „М.“ ООД са сключили договор за кредит за сумата от 200 000
лева, със срок до 05.04.2015 г., олихвяван с променлив лихвен процент , който към датата на
сключване на договора е бил 1 месечен SOFIBOR+ 6,3 пункта надбавка. По договора за
кредит като солидарни съдлъжници с кредитополучателя са се задължили А. А. А. и К.Д.К.,
впоследствие заместен в дълг от А. А. А.. С последващите анекси е бил продължаван срокът
2
на договора, били са променяни условията на усвояване на сумите, както и размерът на
договорната лихва. С последният анекс от 02.11.2018 г. е бил уговорен краен срок за
погасяване на договора на 05.10.2028 г., констатирано е, че вземанията на банката са за
редовна главница от 163 440,80 лв. - редовна лихва от 507,12 лв., начислена за периода от
05.10.2018 г. до 02.11.2018 г. и начислена комисионна ангажимент в размер на 17,89 лв. за
периода от 05.10.2018 г. до 02.11.2018 г. Предвидено е, че кредитополучателят няма право
да усвоява повече суми от овърдрафта, а върху непогасената част от кредита заплаща лихва
в размер на едномесечен краткосрочен лихвен процент по статистиката на БНБ с 4 пункта
надбавка годишно, но не по-малко от 4 % съвкупна лихва. В чл.2.4 е договорен погасителен
план, съобразно който за периода от началото на 2019 г. до крайния срок на договора
главницата и договорната лихва следва да се погасяват чрез три равни погасителни вноски
от по 500 лв., дължими на пето число на съответния месец за месеците от І до ІІІ на всяка
година включително, и девет равни погасителни вноски от по 1649 лв., дължими на всяко
пето число на съответния месец за месеците от ІV до ХІІ на всяка година включително.
Предвидено е при неплащане от страна на кредитооплучателя и/или солидарните длъжници
изцяло или отчасти на което и да е задължение в продължение на 60 дни от деня, следващ
деня, в който изтича указания срок, вземанията за непогасена главница, ведно с дължимите
разноски, лихва и наказателна лихва да стават автоматично предсрочно изискуеми.
От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги от 18.12.2020 г.
на „Р.Б.“ ЕАД се установява, че по кредита са просрочени седем броя погасителни вноски за
периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г.в общ размер от 14 762,55 лв., поради което на
07.12.2020 г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита, а размерът на общото
задължение е 145 576,59 лв., включващо 140 652,80 лв. – главница, от която 11543 лв. –
редовно падежирали главници за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г., 129 109,80 лв. –
предсрочно изискуема главница; 4923,79 лв. – лихви, от които 3 679,75 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.12.2020 г.; 849,55 лв. – обезщетение
за забава върху редовно падежиралите за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. главници,
за периода от 05.05.2020 г. до 06.12.2020 г., 349,49 лв. – обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 07.12.2020 г. до 17.12.2020 г.
С уведомления изх.№ №№ 001-59289/30.10.2020 г.; № 001-59290/30.10.2020 г. и №
001-59291/30.10.2020 г., получени съответно от А. А. А. и от А. А. А. на 07.12.2020 г., „Р.
Б.“ ЕАД е уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници, че поради забава в
погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем.
С издадената заповед за изпълнение заповедният съд е разпоредил „М.“ ООД, А. А.
А. и от А. А. А. да заплатят солидарно на „Р. Б.“ ЕАД - гр.С. сумата от 140 652,80 лв. –
главница, от която 11 543 лв. – редовно падежирали главници за периода от 05.05.2020 г. до
05.11.2020 г., 129 109,80 лв. – предсрочно изискуема главница; 4923,79 лв. – лихви, от които
3 679,75 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.12.2020 г.; 849,55 лв. –
обезщетение за забава върху редовно падежиралите за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020
г. главници, за периода от 05.05.2020 г. до 06.12.2020 г., 349,49 лв. – обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница за периода от 07.12.2020 г. до 17.12.2020 г.,
законната лихва за забава върху главницата от 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 2 911,53 лв. – разноски по държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на всеки от тримата солидарни длъжници на
23.02.2021 г.
На 10.02.2021 г. „М.“ ООД , А. А. А. и А. А. А. са депозирали пред заповедния съд
възражение по чл.414 от ГПК и молба за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за
3
изпълнение, като са оспорили наличието на обстоятелствата, даващи право на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем със същите аргументи, посочени и в частната жалба,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
С обжалваното определение № 260483/16.02.2021 г. съдът е оставил без разглеждане
искането за спиране, като е приел възраженията на длъжниците за неоснователни.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Относно частната жалба срещу определение № 260483/16.02.2021 г.
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание и приложения,
и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирани страни, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалването му.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за
неоснователно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК в случаите по чл.417 т.2 от ГПК
подаването на възражение не спира изпълнението на заповедта, освен ако длъжника
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
По реда на чл.420, ал.2 от ГПК заповедният съд може да спре изпълнението на
заповедта и без да е необходимо представянето на обезпечението по ал.1, когато са
представени убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи; когато вземането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и когато неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая хипотезите на чл.420, ал.2 от ГПК, касаещи спиране на изпълнението на
заповед за изпълнение, издадена срещу потребител са неприложими, т.к. солидарните
длъжници нямат това качество.
Не е налице хипотезата на представени убедителни писмени доказателства, че
вземането не се дължи, т.к. такива доказателства не са представени от длъжниците.
Не е налице и хипотезата на ал.1 на чл.420 от ГПК, т.к. не е налице представено от
някой от солидарните длъжници надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и
чл.181 от ЗЗД.
Безспорно утвърдено в съдебната практика е разбирането, че дадените от длъжника
при сключването на договора или в последващ сключването момент, но преди издаването на
заповедта за изпълнение, чието спиране се иска, лични и реални обезпечения, нямат
характера на предвиденото в ал.1 на чл.420 от ГПК при сключването на договора надлежно
обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и само въз основа на тях
заповедният съд не може да постанови исканото спиране.
Ето защо оплакването в частната жалба, че са били налице предпоставките за спиране
по чл.420, ал.1 от ГПК е неоснователно.
Другото оплакване в частната жалба е неотносимо към искането за спиране, т.к.
обстоятелството дали вземането, за което е било издадена заповедта за изпълнение, е било
изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение има отношение към
законосъобразността на допуснатото незабавно изпълнение, а за проверката на тези изводи
на заповедният съд е предвидено специално производство по реда на чл.419 от ГПК.
4
По изложените съображения частната жалба се преценява от въззивният съд за
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въпреки това обжалваното определение следва да бъде отменено, т.к. като като
диспозитив – оставяне без разглеждане на искането за спиране, е неправилно, а на негово
място да бъде постановено ново, с което искането да бъде оставено без уважение.
Относно разноските:
При този изход на спора по частната жалба „Р. (Б.“ ЕАД - гр.С. има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът определя възнаграждението в размер на 50 лв., което следва да се заплати от
тримата длъжници при условията на разделност, т.к. отговорността им за разноски
произтича от процесуалния закон, който не предвижда изрично солидарна отговорност за
обикновените другари.
По частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено искането за допускане
на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение:
Частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение не е била администрирана надлежно от заповедния съд,
т.к. липсват данни по делото препис от нея да е бил връчен на насрещната страна
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - гр.С. да е бил връчен за отговор.
Ето защо в тази му част производството по делото следва да се прекрати, а частната
жалба да се върне на Старозагорски районен съд за допълнително администриране чрез
връчване на препис от нея на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - гр.С. за отговор в
едноседмичен срок.
След изтичането на срока за отговор делото следва отново да се върне на
Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на частната жалба.
Водим от горните мотиви и на основание чл.419, ал.3 и чл.420, ал.3 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260483/16.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 5283/2020 по описа на
Старозагорски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си представител А. А.
А. – управител, А. А. А., ЕГН - ********** от гр.С.З., ул.“******, **** и А. А. А., ЕГН -
********** от гр.С.З., ул.“******, **** за спиране на изпълнението на заповед №
261050/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5283/2020 по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „М.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище
и адрес на управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си представител А.
5
А. А. – управител, А. А. А., ЕГН - ********** от гр.С.З., ул.“******, **** и А. А. А., ЕГН -
********** от гр.С.З., ул.“******, **** да заплатят на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ***********, представлявано от законните си
представители : А.В. А.а – изпълнителен директор и М.Т.П. –прокурист, действащи чрез
юрк.П.Т., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по в.ч.гр.д.№ 1220/2021 г. по описа на СтОС
и ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за извършване на допълнителни действия
по администрирането на частната жалба на „М.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си представител А. А. А. –
управител, А. А. А., ЕГН - ********** от гр.С.З., ул.“******, **** и А. А. А., ЕГН -
********** от гр.С.З., ул.“******, **** срещу разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение на заповед № 261050/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5283/2020 по описа на
Старозагорски районен съд чрез връчването на препис от частната жалба на насрещната
страна „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
***********, представлявано от законните си представители : А.В. А.а – изпълнителен
директор и М.Т.П. –прокурист, действащи чрез юрк.П.Т., за отговор в едноседмичен срок.
След изпълнение на указанията за допълнително администриране на частната жалба
делото следва да се изпрати повторно на Старозагорския окръжен съд за продължаване на
съдо-производствените действия по разглеждането й.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6