№ 702
гр. Благоевград, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500495 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна
жалба, подадена от „С.В.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Ц.Б.“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център, действащо чрез
пълномощник М.Л., срещу определение № 516/07.04.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 1839/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на В.Б. съдебни разноски в размер на
400.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Твърди се в жалбата, че атакуваното определение е неправилно. Сочи се, че
съгласно съдебната практика действията по подаване на възражение срещу
заповед за изпълнение на парично задължение е една от възможностите за
защита на длъжника срещу заповед за изпълнение на парично задължение,
адвокатското възнаграждение за която не е обусловено от правния интерес. В
този смисъл това действие не е измежду изрично предвидените в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/, поради което адвокатското възнаграждение за него следва да се
определи по аналогия на основание чл.6, т.5 във връзка с § 1 от ДР на
Наредбата. С това обосновава становище за прекомерност на присъденото в
полза на длъжника адвокатско възнаграждение.
В случай, че съдът не уважи горепосочения довод, обосновава становище, че
присъденият размер адвокатско възнаграждение не отговаря на легитимна
цел, тъй като действието –подаване на възражение срещу заповед за
изпълнение, за което е присъдено възнаграждение в размер на 400.00 лева, е
едно, същото не съставлява фактическа и/или правна трудност, и за него
законът не въвежда изискване да бъде мотивирано. В тази връзка се позовава
на решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16
по преюдициални запитвания, отправени на основание чл.267 от ДФЕС от
Районен съд-С. с актове от 26.04.2016г., в рамките на производства по дела.
Счита, че присъждането на адвокатско възнаграждение в случая не е
съобразен с постигането на легитимни цели-установяване на минимален
1
стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно вида на делото.
С гореизложеното обосновава искане за изменение на присъденото с
атакуваното определение адвокатско възнаграждение до минималните
размери, съобразно предвиденото в чл.6, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в условията на
евентуалност –в минимален размер по чл.7, ал.7 във връзка с ал.2 от същата
наредба.
Жалбоподателят претендира съдебни разноски в настоящото производство,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, при условията на чл.78,
ал.8 ГПК.
Заявява възражение за неоснователност на искане на насрещната страна за
разноски, в случай на заявяване на такова.
В срока за отговор, насрещната страна – длъжникът Б., депозира чрез
пълномощник-адвокат Д.П., писмен отговор, с който оспорва като
неоснователна жалбата. Сочи, че с подаденото възражение по чл.414 от ГПК е
оспорено съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Сочи, че възражението не е бланкетно, с него са представени доказателства.
Счита за неприложима в случая разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като „производството пред заповедния съд представлява процесуално
представителство, защита и съдействие по образувано гражданско дело.
Счита, че чл.6, т.5 от Наредбата е приложима в случаи, когато не е образувано
гражданско дело. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение
съответства на извършения обем работа – извършени справки в дружеството-
заявител, анализиране на 12 фактури и едно кредитно известие /приложени
към заявлението/, изготвяне на възражението и организация по депозирането
му и последващи действия, и не е прекомерно. С обстоятелството, че в
законоустановения срок заявителят не е предявил установителен иск за
вземането по заповедта за изпълнение обосновава теза за наличие в случая на
необходимост от защита на длъжника, респективно оспорва като
несъстоятелна тезата на жалбоподателя за липса в случая на легитимна цел. С
изложеното обосновава искане за оставяне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на атакуваното определения като правилно и законосъобразно.
Възразява срещу искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство, с довод, че не е представен списък по чл.80 ГПК. В случай, че е
представен списък на разноските - моли за присъждане на разноски в
минимален размер. Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80
ГПК, договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022г. и пълномощно.
Съдът, като прецени материалите по делото и обсъди доводите на
жалбоподателите, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 1839/2021г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по заявление, подадено от „С.В.“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Б.“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес
център, представлявано от изпълнителния директор Васил Тренев, действащо
чрез юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу В. Б. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“Г.П.“
№ 4. Заявлението е уважено, като за претендираното от заявителя вземане е
издадена на 05.08.2021г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта длъжникът
Б. е депозирал чрез пълномощник – адв. Д.Х.П., възражение №
4890/04.10.2021г. по чл.414 ГПК, с което е оспорил съществуването на
2
вземането по заповедта. В тази връзка и в изпълнение на разпореждане на
заповедния съд, до заявителя са изпратени указания за възможността да
предяви установителен иск като довнесе дължимата държавна такса. На
заявителя са указани и последиците от непредявяване на иска в определения
от закона срок. Съобщението е надлежно връчено на 18.10.2021г.
Поради непредявяване в законоустановения срок на установителен иск за
процесното вземане, на основание чл.415, ал.5 от ГПК заповедният съд е
обезсилил заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена на
05.08.2021г. по ч.гр.д. № 1839/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, и
е прекратил производството по делото – определение № 656/23.11.2021г.
Определението е надлежно връчено на страните, не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
В срока за обжалване на определение № 656/23.11.2021г. длъжникът Б.,
действащ чрез адвокат Д.П., е заявил искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК
/молба от 02.12.2021г./ за допълване на съдебния акт с присъждане на
съдебни разноски в полза на длъжника, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
С определение № 516/07.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1839/2021г. по
описа на Районен съд-Благоевград, заповедният съд е осъдил заявителя да
заплати на длъжника Б. съдебни разноски по делото в размер на 400.00 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от активно легитимирана страна в
съдебното производство /заявител в заповедното производство пред районния
съд/, в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, жалбата е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол /чл.274, ал.1, т.2
във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК/.
За пълнота на акта съдът счита за необходимо да посочи, че съгласно т.7 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство, разпоредбата на чл.248 от ГПК намира приложение в
заповедното производство само в случая, когато заповедния съд не се е
произнесъл по искането за разноски. Ако има произнасяне по искането за
разноски пътят за защита е по чл.413 от ГПК, а именно обжалване на
заповедта за изпълнение в частта за разноските по делото.
От материалите по делото безспорно се установи, че с подаденото срещу
процесната заповед за изпълнение възражение по чл.414 от ГПК длъжникът е
поискал присъждане на разноски в заповедното производство,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
страната –адв.Д.П. /съгласно представени с възражението договор за правна
защита и съдействие и пълномощно/. Несъмнено се установява, че по това
искане заповедният съд не се е произнесъл с акта, с който е обезсилена
заповедта за изпълнение, а делото е прекратено. Ето защо и в съответствие с
даденото в т.8 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение по
въпросите относно разноските в съдебното производство, длъжникът е
поискал по реда на чл.248, ал.1 от ГПК допълване на акта / определение №
656/23.11.2021г./ с присъждане на сторените от същия разноски в
заповедното производство. Молбата за допълване е подадена в срока за
обжалване на акта.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По делото не е спорно, че длъжникът в заповедното производство е
3
представляван от надлежно упълномощен адвокат – адв.Д.П., чрез който е
подадено възражение № 4890/04.10.2021г. по чл.414 ГПК, срещу процесната
заповед за изпълнение. С възражението длъжникът е оспорил съществуването
на вземането като е приложил и писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си. Съгласно представените с възражението договор за правна
защита и съдействие, и пълномощно, длъжникът Б. е заплатил на адв. П.
възнаграждение в размер на 400.00 лева, за процесуално представителство в
заповедното производство.
Съгласно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/ е неприложима по отношение на минималното възнаграждение на
пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като
разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя. Защитата на длъжника в заповедното
производство се осъществява чрез подаване на частна жалба – чл.419 от ГПК,
искане за спиране – чл.420 ГПК и възражение – чл.414 от ГПК, все действия,
с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя
материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод
извършване на всяко едно от посочените действия не следва да бъдат
съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той
има значение единствено при определяне на разноските, сторени от
заявителя, предвид разписаното в чл.7, ал.7 от Наредбата правило. Едва с
отговора на исковата молба по чл.422 от ГПК длъжникът /ответник/ е длъжен
да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от
преклузия, с което се осъществява същинската отбрана срещу заявеното
материално право /виж определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д. № 2481/
2021г. на 1 т.о., ВКС/.
В настоящия случай се установи, че с възражението по чл.414 от ГПК
длъжникът Б. е представил пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, според който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лева, за процесуално представителство в заповедното
производство. В заповедното производство пълномощникът – адвокат Д.П., е
извършил едно процесуално действие – подаване на мотивирано възражение
по чл.414 от ГПК.
Съгласно чл.414 от ГПК обосноваване на възражението срещу издадената
заповед за изпълнение не се изисква, освен в случаите на чл.414а ГПК. С
оглед възраженията , наведени Несъмнено е, че случаят не е в хипотезата на
чл.414а ГПК. В тази връзка, доколкото самият закон не изисква обосноваване
на възражението по чл.414 от ГПК, без правно значение е осъществената от
процесуалния представител дейност по мотивиране на възражението.
С оглед на горното настоящият съдебен състав счита, че в казуса уговореното
и заплатено от длъжника Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
се явява прекомерно високо с оглед извършените от пълномощника адв.П.
действия в заповедното производство и тяхната фактическа и права сложност,
поради което присъденото от заповедния съд адвокатско възнаграждение
следва да се намали до предвидения в чл.6, т.5 във връзка с § 1 от ДР на
Наредбата минимален размер, а именно 50.00 лева.
По разноските:
По делото и двете страни претендират съдебни разноски пред въззивната
инстанция. Исканията са неоснователни.
По въпроса за разноските в производството по чл.248 от ГПК има формирана
трайна съдебна практика /виж определение № 493/26.10.2016г. по гр.д. №
4
4088/2016г. на 4 г.о., ВКС; определение № 683/21.12.2015г. по ч.гр.д. №
5089/2015г. на 3 г.о., ВКС; определение № 296/15.08.2017г. по ч.гр.д. №
1758/2017г. на 3 г.о., ВКС; определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д. №
1874/2016г. на 2 г.о., ВКС/, съгласно която в производството по чл.248 от
ГПК не се дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се мотивира с
обстоятелството, че производството по чл.248 от ГПК няма самостоятелен
характер, а е функционално свързан с производството по същество на спора.
Приема се, че в производството по чл.248 от ГПК нормата на чл.81 от ГПК не
се прилага. Ето защо, независимо от изхода на делото и уважаване на жалбата
съдът не следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.278 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3
от ГПК, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 516/07.04.2022г., постановено по ч.гр.д. №
1839/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, като НАМАЛЯВА размера
на присъдените в полза на В. Б. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“Г.П.“
№ 4 разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 /четиристотин/ лева на
50.00 /петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5