№ 30
гр. Благоевград, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600617 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК и е образувано от
въззивна жалба, подадена от подсъдимия Д. Д. З., и от въззивна жалба - от
повереника на частните тъжители А. Й. И. и Б. З. З. - адв. Т. срещу присъда
№ 906202 от 25.02.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 80/2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград.
Предмет на въззивната проверка е и определение № 906486 от 29.04.2022
г., допълващо присъдата по въпроса за разноските по реда на чл.306, ал.1, т.4
от НПК, тъй като с частна жалба подс. З. е поискал отмяната му.
С жалбата срещу присъдата подсъдимият настоява за оправдаването си
със следните относими доводи за несъставомерност на деянието: процесната
му жалба, не може да е „печатно произведение“, чрез което да се
разпространи обидата; тъй като съдиите и служители имат задължение за
„конфиденциалност“, дори и да са им станали известни обстоятелства при
изпълнение на служебните им задължения, те не могат да ги разгласяват;
частните тъжители не могат да са засегнати от думите му, защото „са
извършвали и продължават да извършват нови измами, кражби и
престъпления“.
В частната жалба срещу определението се твърди, че съдебният акт е
престъпен, тъй като съдията „е целяла да открадне“ от подсъдимия сумите,
„които вероятно са й платени от тъжителите за спазареното дело“
/цитирането е наложително, защото само то съдържа аргументация.
С въззивната жалба от повереника се иска утежняване на положението на
1
подсъдимия, чрез осъждането му и изричането на „бърболето“ по отношение
личността на А. И.; чрез увеличаване размера на обезщетенията за причинени
неимуществени вреди на по 1000 лв., заедно със законната лихва, считано от
24.10.2018 г. – датата, на която жалбата е подадена в деловодството на
Районен съд – Кюстендил, а не от тази, когато тъжителите са узнали за нея.
Поисканото осъждане е поради това, че и тази дума е обидна, тъй като
„бръболе“ се използва, за някой, който не е добре психически.
Въззивният съд, проверявайки правилността на обжалваната присъда,
както и на допълващо я определение, намери следното:
С проверяваната присъда подс. Д. Д. З. е признат за виновен за извършени
в съвкупност две отделени престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 във
връзка с чл.146, ал.1 НК, за която на чл.23, ал. 1 НК му е определено едно
общо наказание, а именно "глоба" в размер на 3000 лева и „обществено
порицание“, тъй като на 10.05.2019 г. в жалба вх.№ 24796/24.10.2018 г. по
описа на РС- Кюстендил е казал унизителни за честта и достойнството на З.
С. З. думи, като го нарекъл „боклука“ и „доказан хайдук“, като обидата е
нанесена публично и е разпространена по друг начин, и на 16.05.2019 г. в
същата жалба е казал унизителни за честта и достойнството на А. Й. И. думи,
като го нарекъл „доказан хайдук“, като обидата е нанесена публично и е
разпространена по друг начин.
Подсъдимият е оправдан за обида на А. И. и чрез думата "бръболето”.
Осъден е да заплати на Б. З. З., в качеството му на наследник и
правоприемник на З. С. З., сумата от 800 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от З. С. З. неимуществени вреди от осъществено спрямо него
престъпление ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на извършеното деяние – 10.05.2019 г, а на А. Й. И. - сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени
вреди от осъществено спрямо него престъпление, заедно със законната лихва
върху тази сума от 16.05.2019 г.
С допълващото присъдата определение № 906486 от 29.04.2022 год.
подсъдимият е осъден да възстанови на А. Й. И., направените от него по
делото разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева, а на наследника и
правоприемник на З. С. З. - на сумата от 1400 лева, а в полза на Държавата и
по сметка РС-Благоевград, направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 27 лева.
За да постанови присъдата си районният съд е приел за доказани следните
факти, които и въззивният приема за достоверни:
Подсъдимият Д. З. изготвил и подписал жалба, с посочени податели той и
брат му - Р. З., подадена до Районен съд - Кюстендил с вх.№
24796/24.10.2018 г. по описа на съда срещу заповед на директора на ОДЗ
Кюстендил за „заграбване и неправомерно търгуване на земеделски земи като
бели петна по чл.37в ЗСПЗЗ за стоп.2018/2019 г. за землището на с.Ваксево“
ЕКАТТЕ 10050, общ. Невестино, обл. Кюстендил, публикувана по Интернет
на 10.10.2018 г., да бъде спряна незабавно, поради закононарушения и
2
порочност …“. Част от съдържанието й е: „Поради липсата на по-читави
процедури за договаряне под наем на земеделски земи, на които не сме
намерили собствениците и вредящите ни порочни практики на МЗХГ, ОДЗ
Кюстендил, ОСЗ Невестино и доказалите се като хайдуци З. С. З. - Боклука и
А. Й. И. - Бръболето се наложи да участваме в част от процедурите по чл.37в
от ЗСПЗЗ, опитвайки се да премахнем порочността и др.измами…“; „И
независимо, че ни бяха загубени два дни уж за изясняване на намеренията на
доказалите се като хайдуци З. С. З. - Боклука и А. Й. И.- Бръболето, в угода на
чиито користни интереси е издадена споменатата порочна заповед, нарочно
всичко беше криено от нас от служителите на ОСЗ Невестино и председателя
на Параван – комисията Шукерова…“; „2. Зем. Земя нарочно е и раздробена,
за да се угоди на користните интереси на спом. хайдуци и измамници – З. С.
З. - Боклука и А. Й. И. - Бръболето”.
По нея е образувано адм.д.№ 2122/2018 г. по описа на РС- Кюстендил.
По разпореждане на съдията-докладчик препис от жалбата е изпратена на
ОД„Земеделие” – гр. Кюстендил, като същата е получена от директора на ОД
„Земеделие” – Кюстендил на 06.02.2019 г. /л.589/. Поради отводи на
определените от системата за случайно разпределение на делата на съдии-
докладчици, делото е разпределяно последователно на 7 съдии, след което
съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС-
Кюстендил за определяне на равен по степен съд. С Определение
№269/17.04.2019 г., постановено по в.ч.г.д. № 207/2019 г. по описа на ОС-
Кюстендил делото е изпратено за разглеждане от РС- Дупница, където по
подадената от подсъдимия и свидетеля Р. З. жалба е образувано адм.д.№
846/2019 г.
Съгласно писмо на председателя на РС-Кюстендил /л.456/ след постъпване
на жалбата вх.№ 24796/24.10.2018 г. по описа на съда, същата се входира в
служба „Регистратура“ и се докладва на председателя на съда за
разпределение. След определянето на съдия- докладчик, жалбата се връща на
регистратура, където се поставя в папка и сканира, след което се докладва на
съдията –докладчик. В процеса на разглеждане на делото достъп до същото са
имали и служители от Служба „Съдебни секретари“.
Съгласно писмо от председателя на РС- Дупница /л.453/ след изпращането
на делото в РС-Дупница, същото е заведено от съдебен деловодител, който в
изпълнение на утвърдените Вътрешни правила за случайно електронно
разпределение на делата в РС-Дупница предава книжата на административния
ръководител на съда за образуване на дело. На 19.04.2019 г. председателят на
РС- Дупница образувал адм.д.846/2019 г. по описа на съда, като е определен и
съдия-докладчик по делото, след което делото е върнато и на съдебния
деловодител за окомплектоване и предаване на съдията- докладчик.
Служителите на служба „Гражданско деловодство“ изпълняват
разпорежданията на съда, постановени в закрито съдебно заседание до
насрочване на първото по делото заседание, както и след връщане на делото в
деловодството от съдебния секретар - изпращат писма, призовки, съобщения
и докладват постъпилите по делото материали. Служителите на служба
„Съдебни секретари“ изготвят протокол от проведеното съдебно заседание и
3
изпълняват разпорежданията на съдията-докладчик, постановени в същото -
изготвяне на писма, призовки, съобщения и др.
На 10.05.2019 г. на частния тъжител З. З. е връчена призовка, в която му е
указано, че следва да се яви на 28.05.2019 г. в РС-Дупница в качеството му на
заинтересована страна по адм.д.№ 846/2019 г. На същата дата му е връчена и
самата жалба вх.№ 24796/24.10.2018 г. по описа на РС-Кюстендил. След като
я прочел З. З. изпитвал огорчение, станал по-затворен, и загубил доброто си
настроение. Бил фиксиран върху написаните в жалбата обидни квалификации
по отношение на него и постоянно се притеснявал как те ще се отразят на
името му в селото, в което живеел, като споделил това със съпругата на сина
му.
На частния тъжител А. И. призовката за делото, както и препис от жалбата
от която е образувано, са връчени на 16.05.2019 г. След като се запознал с
нея, той също променил обичайното си поведение, ограничил излизанията си
навън и контактите с приятелите си, защото изпитвал срам да излиза в селото,
в което живее, като казал на приятеля си С. Й., че му е неприятно някой да го
нарича с „Бръболе” - прякорът, с който е известен в селото, където живее /от
показанията на свидетелите Р. З. и К. З./.
Отношенията между подсъдимия и частните тъжители са били
изключително влошени и преди датата, на която е подадена процесната
жалба, тъй като З. от години се бори да докаже „заграбване” от частните
тъжители на притежавани от него земеделски земи и неправомерно
получаване на евросубсидии, като чрез представяне на неистински документи
са им възстановени земеделски земи / съгласно обясненията му/, поради което
и направил следните оплаквания:
Въз основа на подадена от него срещу З. З. жалба, съдържаща твърдения
за кражба на пшеница и други престъпления, извършвани в земеделието на
11.08.2020 г. в ОП-Кюстендил е образувана пр.пр.1609/2020 г. по описа на
прокуратурата, като същата е изпратена по компетентност на РП-Кюстендил.
В РП-Кюстендил по подадени от подсъдимия Д. З. срещу З. З. са
образувани следните преписки:
Пр.пр.632/2016 г., образувана на 28.03.2016 г. по жалба на Д. З. срещу З. З.
и Б. З.. С постановление от 05.05.2016 г. на РП-Кюстендил, потвърдено на
31.05.2016 г. на ОП-Кюстендил, е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство.
Пр.пр.834/2016 г., образувана на 21.04.2016 г. по жалба на Д. З. срещу З. З.
и Б. З.. С постановление от 26.04.2016 г. РП-Кюстендил е постановила отказ
за образуване на досъдебно производство.
Пр.пр.2303/2017 г., образувана на 03.11.2017 г. по жалба на Д. З.. С
постановление от 13.12.2017 г. на РП-Кюстендил е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство.
Пр.пр.891/2020 г., образувана на 28.05.2020 г. по жалба на Д. З. срещу З. З.
и А. И.. С постановление от 20.08.2020 г. на РП-Кюстендил е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство.
4
Пр.пр.1406/2020 г., образувана на 14.08.2020 г. по жалба на Д. З. срещу З.
З. и Б. З.. С постановление от 24.11.2020 г. РП-Кюстендил е постановила
отказ за образуване на досъдебно производство.
Към месец юли 2020 г. в ОП-Кюстендил, ОС-Кюстендил, РС-Кюстендил,
РП-Дупница, РП-Кюстендил, РС-Дупница, РУ-Дупница, РУ-Кюстендил и
ОДМВР-Кюстендил няма образувани наказателни производства срещу З. З. и
А. И..
По отношение на двамата частни тъжители не са постановявани
осъдителни актове по наказателни производства.
Доказаността на тези факти, не само че не е поставена под съмнение от
страна и на двете насрещни страни, но съмнение за такива не може и да
възникне, тъй като фактът на писменото изказване от подсъдимия, като
съставител на жалбата, на инкриминираните думи, тяхното съдържание и
свързването им с личността на З. З. и на А. И. чрез конкретното назоваване
на пълните им имена, е част от обективната действителност. В случая
правилно е прието от районния съд, че тъй като се касае до обида с писмо тя е
присъствена, тъй като, когато обидните изрази се съдържат в книжа, които не
са адресирани пряко до обидените, тези книжа са такава, които трябва да
бъдат прочетени от тях, според даденото им от подсъдимия предназначение.
Поради това и в случая престъплението е довършено с възприемането от
засегнатия на обидната проява.
Единствено оспорено от страна на подсъдимия е верността на
субективната му преценка за личността на З. З., изразена с изричането на
думите „боклук“ и „доказан хайдук“, а за личността на А. И. с определянето
му като „доказан хайдук“, които обективно правилно са приети по
изложените мотиви, като годни да накърнят достойнството на двамата,
защото по своето съдържание те представляват изразяване на една
отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството
на засегнатия, и то във форма, която е груба и крайна. Тъй като обаче, при
обидата, за разлика от клеветата, не се поставя въпрос за истинността или
неистинността на казаното, за основателността или неоснователността на
негативната оценка, защото както е посочено в константната съдебна
практика на ВКС, начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като
резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на доказване, този
основен довод на подсъдимия остава без значимост.
Няма никаква основателност и в последния му защитен аргумент, че може
да се изрязва по избраният от него начин в жалбата. Тъй като районният съд
е изложил много обстойни аргументи за неоснователността му, базирани на
ясното разграничение, между правото на подсъдимия да изразява своето
мнение и да го разпространява чрез слово – писмено и между защита на
репутацията на личността, проверяващият съд може да си позволи само да
изрази съгласие с преценката, че подсъдимият е упражнил правото си да
защити собствения си имуществен интерес, критикувайки поведение на
двамата, а е дал израз на собственото си негативно отношение към личността
им, оценявайки я във форма, която е груба и крайна, която и поради това е
5
обществено неприемлива.
Правилни са изводите на районния съд, че двете отделни обиди са двойно
квалифицирани по чл.148, ал.1, т.1 и по т.2 НК според начина им на
извършаване, като само с оглед на възразяването от подсъдимия в жалбата,
следва да се допълни следното:
Не е прието, че обидата е разпространена чрез печатно произведение,
защото районният съд не е отъждествил процесната жалба с печатно
произведение. Приел е, че има разпространение на обидите, която тя съдържа,
по друг начин, основано на аргументи, че съдържанието на жалбата е узнато
от множество лица, а дали техният брой е неограничен от задължението за
служебна поверителност, не е фактор, променящ обективния резултат.
Няма основателност обаче и в доводите от жалбата на повереника, че с
писменото наричане на И. с думата „бръболето“ също е обективно годно да
накърни честта и достойнството му, тъй като съдържанието й няма негативен
и унизителен характер съобразно приетите в обществото етични норми. Ето
защо искането за влошаване на положението на подсъдимия в тази насока не
може да се уважи.
Присъдата не може да се измени в санкционната й част, защото от една
страна няма искане за увеличаване на наказанията, а от друга - наказването на
подсъдимия за двете отделни престъпления е в размер на глобата в
предвидения й минимален размер, а и за определеното общо наказание за
съвкупността от тях не е използвана законовата възможност за увеличаването
му по силата на чл.24 от НК.
Присъдата е правилна и в гражданската й част, защото в поисканото
пълно уважаване на двата отделни граждански иска от двамата
неимуществено увредени не е справедливо от гледна точка на това, че и
поведеното на последните е допринесло за причиняване на вредите, които се
обезщетяват, защото дългогодишните изключително влошени отношения на
подсъдимия с А. И. и с Б. З. са фактор, който значително го е улеснил да
изрази негативната си лична нагласа спрямо личността на всеки един от тях.
Обезщетенията за непозволено увреждане са дължими от датата на
причиняване на деликта, а както се посочи вече обидите са изречени в
жалбата, но те са възприети от частните тъжители тогава, когато им е връчена
призовка като заинтересована страна, и поради това именно на 10.05.2019 г. и
на 16.05.2019 г. правилно е прието от районният съд , че са довършени двете
престъпления спрямо пострадалите З. З. и А. И..
По тези съображения присъдата следва да са потвърди изцяло.
Правилно е и определението, което я допълва, защото виновността на
подс. Д. З. води до задължение да възстанови на частните тъжители
заплатеното от тях адвокатско възнаграждение на повереника им, както и да
възстанови направените в хода на съдебното производство разноски.
Поради горното и на основани чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 906202 от 25.02.2022 г., постановена по
н.ч.х.д. № 80/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 906486 от 29.04.2022 г., допълващо
присъда по въпроса за разноските, постановено по н.ч.х.д. № 80/2020 г. по
описа на Районен съд – Благоевград.
Решението окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7