Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас № 404 / 20.02.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на двадесети ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №1061 по описа за 2012 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Жалбоподателят „ДИМИ – ТРАНС” ООД, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от управителя П.Н.Д., е оспорил
отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, с рег.№з41/17.02.2012г.
издадено от началник на І РУП гр.Бургас. Жалбоподателят твърди, че отказът е
незаконосъобразен и иска да бъде отменен и преписката върната на
административния орган, с указания да извърши необходимите действия по ЗОБВВПИ
и да издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, не ангажира доказателства.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства от фактическа страна намира следното:
Със заявление вх.№1/03.01.2012г. настоящия
жалбоподател е поискал от началника на І РУП Бургас да бъде издадено разрешение
за придобиване, чрез закупуване, на един брой късо огнестрелно оръжие по реда
на чл.76 от ЗОБВВПИ. В заявлението е посочено още, че заявителят желае да бъде
издадено разрешение и за съхранение, както и за носене на оръжието от лицето Р.Д.Д..
Със заявлението са представени декларации по чл.76, ал.4, т.2 и т.3 от ЗОБВВПИ,
затова, че придобитото огнестрелно оръжие и боеприпаси ще се съхраняват при
условията на чл.98 от ЗОБВВПИ, както и за това, че придобитото оръжие и
боеприпаси имат нанесена уникална маркировка, съгласно чл.26 и чл.27 от ЗОБВВПИ
или маркировка съгласно конвенцията относно взаимното признаване на контролните
щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия.
Мотивите на заявителя
изложени на отделен лист са в следния смисъл: иска издаване на издаване на
разрешение за закупуване на късо бойно оръжие за самоотбрана, което ще му е
необходимо още и във връзка с бизнеса, който развива. Дейността на търговеца е
описана в мотивите като транспорт и продажба на горива, което, според заявителя,
изисква да се движи с големи парични суми и ценни документи, често при
транспортиране се пътува с тежки товарни автомобили, през тъмната част на
денонощието, затова, позовавайки се на неконкретизирани случаи на посегателства
на личността по пътищата по страната, посочва, че му е необходимо средство за самоотбрана.
Към заявлението е
представена служебна бележка от Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура
Бургас, с която се удостоверява, че П.Н.Д. няма данни за образувани съдебни
производства и повдигнати обвинения, същото се удостоверява с друга бележка и
по отношение на Р.Д.Д.. Представени са още свидетелство за съдимост и
съдебнопсихиатрично освидетелстване по отношение на П.Д., същото и по отношение
на П.Н.Д., както и копие от дипломи за завършено средно образование за двамата,
удостоверение за актуално съдебно състояние на „ДИМИ ТРАНС” ЕООД издадено от
Агенцията по вписванията и договор от 11.09.2007г., сключен между „ДИМИ ТРАНС”
ЕООД като възложител и Агенция за сигурност и охрана „ВТА” ООД, по силата на
който възложителят е възложил на изпълнителя, срещу парично възнаграждение да
извършва охрана с жива сила, наблюдение и инспекция на обект находящ се в гр. ***
По така подаденото заявление административния орган
е постановил обжалвания отказ. Органът е приел, че в заявлението не е посочена
основателна причина за издаване на разрешението и целите, за които ще се
използва оръжието. Административният орган е развил подробни мотиви, позовал се
е на регламентираните в закона два вида цели за издаване на такова разрешение,
предназначено за субектите, а именно – служебни или граждански. За служебни
цели, според органа разрешение се издава, ако търговецът извършва охрана на
собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и на други
разрешени дейности, което обосновава необходимост заявителят да притежава
лиценз за извършване на дейност по охрана и инкасо, издаден по реда на Закона за
частната охранителна дейност. Гражданските цели касаят самоотбрана, ловни,
спортни и културни нужди. В конкретния случай административния орган е приел,
че за да издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие трябва да бъде
представена от заявителя регистрация по Закона за частната охранителна дейност,
защото мотивите, изложени в заявлението са защита на стопанската дейност на
фирмата, когато е застрашена.
Отделно от това според
административния орган липсват данни и доказателства дейността на търговеца да
е била застрашавана или в момента да е застрашена реално, което да налага
защита с огнестрелно оръжие. Така органът е приел, че по конкретното заявление
липсват данни, които по категоричен начин да обосноват необходимостта от носене
и съхранение на огнестрелно оръжие, с цел охрана или самоохрана, а
установяването на такива данни е в тежест на заявителя.
С тези мотиви, поради
недоказана необходимост от притежаване на късо огнестрелно оръжие административния
орган на основание чл.83, ал.5, във вр. чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е
постановил обжалвания отказ.
В диспозитива на отказа
органът вместо да откаже издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие по отношение на заявителя „ДИМИ ТРАНС„ ЕООД с управител П.Н.Д.
е отказал да издаде такова разрешение по отношение на фирма „П.Н.Д.” ООД, гр.
Бургас.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, предмет на
настоящото производство е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна.
При преценката си за
законосъобразност на обжалвания административен акт съдът следва да изхожда от
правните и фактически основания посочени в него, като съдебния контрол се
основава на критериите по чл.146 от АПК. Обжалвания отказ е издаден в
съответната надлежна писмена форма и от компетентен орган – началник Първо РУП
– гр. Бургас, предвид правомощията му по чл.83, ал.5, предл.2 от ЗОБВВПИ.
Спазена е процедурата по издаването му, актът е съобразен с целта на закона.
Според съда обжалвания акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, приложима в конкретния случай, регламентира, че разрешения
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването, респективно
подновяването на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за
опазване на общественозначими блага, поради това в законодателството е
установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай
следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използване на тази
мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението
на огнестрелно оръжие за някое от изрично изброените в закона цели е
задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на
заявителя да обоснове искането си чрез представяне на съответните доказателства
в зависимост от конкретното основание, посочено в него, от които да е видно, че
действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Според съда изложените от жалбоподателя обстоятелства не сочат на основателна
причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. От доказателствата
представени пред административния орган е видно, че съображенията на
жалбоподателя не касаят конкретна опасност спрямо дейността на търговеца или
имуществото му. В мотивите си същият е посочил, че оръжието му е необходимо за
самоохрана на него и семейството му и на имот, който се намира извън населеното
място и където отглежда овце. В мотивите въобще не е посочено и не се твърди
заявителят, чрез управителите си, да е бил застрашен по какъвто и да е начин,
както той, така неговите служители за здравето и/или живота и от посегателство
спрямо транспортните му средства. Мотивите са посочени общи и абстрактни
твърдения за положението по пътищата на страната. Само по себе си обстоятелството,
че понякога се пътува нощем не означава, че е налице основателна причина –
самоотбрана, за да бъде издадено разрешението за носене на оръжие. Пред
административния орган на практика заявителя, настоящ жалбоподател, не е
мотивирал по никакъв начин, чрез надлежни доказателства, нуждата от придобиване
и носене на огнестрелно оръжие, защото от представените от него доказателства,
че двамата управители са неосъждани, психично здрави, нямат образувани
досъдебни производства и повдигнати обвинения, имат средно образование, не
могат да се обосноват законовите критерии за придобиване, съответно
продължаване срока на разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие.
Допусната очевидна грешка в
диспозитива, където вместо фирмата на заявителя „ДИМИ ТРАНС„ ЕООД с управител П.Н.Д.
е посочена фирма „П.Н.Д.” ООД, гр. Бургас, съдът счита, че не може да повлияе
на крайният извод, защото съществено процесуално нарушение. В първата част на
отказа търговеца е индивидуализиран чрез вярно посочване на фирмата му,
седалището и лицата, които го управляват. Той е подал жалба срещу този отказ,
което означава, че възприема себе си като негов адресат. Тази грешка в
диспозитива е установена от съда и докладвана в първото съдебно заседание.
Пълномощника на жалбоподателят едва тогава научи за съществуването й. На
последно място следва да се посочи, че грешката може да бъде поправена по реда
на чл.62, ал.2 от АПК от органа издал акта.
По изложените съображения
жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ДИМИ–ТРАНС” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителя П.Н.Д., против отказ за
издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, с рег.№з41/17.02.2012г. издадено
от началник на І РУП гр.Бургас.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от съобщаването му.