РЕШЕНИЕ
№ 2960
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110133049 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че
дължи:
- 897,79 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2016г. до м.04.2020г.;
- 83,63 лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 04.01.2021г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответникът – В. П. В., оспорва иска:
- искът бил недопустим по отношение на ответника; и
- прави възражение за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
1
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква
допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток,
парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в
интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът има
задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на
забава.
В Декларация от 11.02.2015г. г-жа В.а, с която се иска не откриване, а корекция, на
партида, се сочи, че е разведена с ответника, като решението за това е влязло в сила (на
18.05.2007г., съобразно справка – л. 56), а освен това на 11.06.2014г. е били сключили
споразумение с ответника, който бил собственик на ½ част от апартамента. Документът не е
оспорен. Всъщност дори не е споменат в отговора (аналогична е ситуацията и в молба от
30.09.2021г.).
В заявлението по чл. 410 от ГПК обаче изрично е посочено основание за
солидарността – чл. 32 от СК.
Представен е НА от 97г. В отговора се сочи, че: нотариален акт за покупко-продажба
на процесния имот е придобит само на името на Таня Петрова В.а и за ищеца липсва правен
интерес от завеждане на иска срещу втория ответник В. П. В. поради липса на пасивна
процесуална легитимация.
Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че (при съобразяване с възражението за
давност):
- главницата възлиза на 851,04 лева + 46,66 лева = 897,70 лева, а
- лихвата – 75 лева + 7,12 лева = 82,12 лева.
от правна страна:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който
2
заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която
се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Добре е да се прави разлика между процесуална и материална пасивна легитимация (като
освен другото и последната в случая е налице).
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ).
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; и
ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. Аналогично е разбирането, залегнало в
Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17
и С 725/17, според които, изчисленията са относително точни (т. 86 и т. 87), тъй като такива
са възможностите на сградите и на техниката в момента.
Ответникът следва да вземе становище по претенцията, като добросъвестно изложи
3
възраженията си. Добросъвестно означава (от процесуална гладна точка) излагане на всички
релевантни факти и оспорване само на тези факти, за които страната не е сигурна и не е
длъжна да ги знае. Уклончиви възражения, каквито в случая са налице, са хипотеза на
процесуална злоупотреба (арг. от чл. 3 от ГПК). Въпреки изрично обърнатото внимание от
страна на съда в проекто-доклада по въпроса относно семейния статут (а и история) на
ответника, страната спести релевантна информация по фактите, имащи отношение към
основателността на претенцията.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013
г., ОСГТК, докладчик съдията Мария И., В случаите на придобиване на недвижим имот
през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да
се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2
СК / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./. Така и Решение № 16 от 5.02.2018г. на ВКС по гр.д. №
1198/2017г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова: Съпружеска имуществена
общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното. В случаите на възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг
придобива право на собственост по силата на закона на основание чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл.
19, ал. 1 от СК от 1985 г. - отм./ при установения режим на съпружеска имуществена
общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос.
Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания,
какъвто е договорът за покупко-продажба /чл. 21, ал. 3 СК/.
Съобразно Реш.№ 146/06.06.2011г. по гр.д.№ 1127/10г. ІІІ г.о. … във връзка с приложението
на чл.128, ал.1, изр.2 вр. чл.129, ал.2 ЗЗД и възможността на това основание ответниците да
бъдат осъдени солидарно. Прието е, че съдът извършва преценка за неделимост на
задължението, тъй като законът не изисква волята на страните по договора за неделимост да
е изрично отразена; също така: Съгласно Опр.№ 663/24.09.12г. по ч.гр.д.№ 529/12г. ІV г.о.:
заявената от ищеца в исковата молба солидарна отговорност на ответниците не
представлява нередовност на исковата молба, за отстраняването на която съдът е поискал
допълнителни разяснения от ищеца за нейното възникване. Съществуването на солидарна
отговорност е правен въпрос, който следва да се разреши от съда въз основа на
доказателствата по делото. По делото е заявено пасивно субективно съединяване на
исковете срещу трима ответници – обикновени другари, за всеки от които се твърди, че
поотделно е извършил печатни публикации, увреждащи ищеца. При недоказване на
твърдяната солидарност, съдът следва да определи отговорността разделно, като приложи
равенството между тях спрямо общо предявената искова сума, щом като не може да намери
приложение чл.53 ЗЗД; … ако не се съдържат клаузи относно дела, прилага се презумпцията
за равенство – 2695-83-I.
Очевидно страните не дължат солидарно, като изводът е следствие от документ,
4
предоставен от самия ищец – Декларацията за промяна на партидата.
Давността е 3 години, считано от 26.01.2018г., като не е покрит от давност, предвид
падежа, и периодът от 01.12.2017г.
Предвид процесуалното поведение на ответника (а и събраните по делото доказателства),
съдът намира, че той е сключил граждански с г-жа Т. В.а, преди закупуването на жилището,
като след развода, а и понастоящем, той е съсобственик с бившата си съпруга при равни
квоти. Съответно дължи ½ от сумите, посочени от в.л., или ½ = 448,85 лева и 41,06 лева.
За горниците исковете са неоснователни.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 37 лева (съобразно уважената част от исковете).
На ответниците се дължи възнаграждение, съобразно отхвърлената част – 150,24
лева.
По компенсация ищецът дължи – 113,24 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 212,54 лева
(чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от исковете.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска – 150,24 лева
(чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 62,30 лева.
При обща компенсация ищецът дължи – 50,94 лева.
3. общо дължимата държавна такса, ако ищецът коректно бе посочели, че претендира
разделно би била с 25 лева повече (с оглед заповедната част на делото).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
5
фирма, ЕИК..., представлявано от Стоян Петров Цветанов, със седалище и адрес на
управление гр. С...., срещу В. П. В., ЕГН **********, гр. С., ж.к. ..., съд.адр.: гр. С...., чрез
адв. Н., че ответникът дължи:
- сумата от 448,85 (четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 26.01.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021г.
до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: ...),
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 897,79 (осемстотин
деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева, както и за периода от
м.05.2016г. до 25.01.2018г., като частично НЕОСНОВАТЕЛЕН и частично ПОГАСЕН
ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 41,06 (четиридесет и един лева и шест стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 05.09.2019г. до 04.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 83,63 (осемдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 3 и ал. 1 от ГПК, фирма, ЕИК ..., представлявано
от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ....., e-mail: ..., да заплати на
В. П. В., ЕГН **********, гр. С..... съд.адр.: гр. С., чрез адв. Н., сумата от 50,94 (петдесет
лева и деветдесет и четири стотинки) лева, разноски, сторени в двете части на
производството (заповедна и искова), съобразно отхвърлената част от исковете и направена
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК,фирма, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със
седалище и адрес на управление гр. С.", ул. ..., e-mail: ..., да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 25 (двадесет и пет) лева, допълнителна държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ..., ул. „..., електронна поща: ...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7