№ 16419
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110124334 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от Е. Г. С. против
[***********], с която е предявен осъдителен иск за сумата от 367,00 лева,
представляваща недължимо събрана по принудителен ред на погасена по давност
глоба, наложена с издадено от ответника наказателно постановление № 309101 от
12.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че с наказателно постановление № 309101 от
12.04.2017 г. й била наложена глоба в размер на 200,00 лева, влязло в сила на
28.12.2017 г. Поддържа, че за събиране на вземането ответникът предприел действия
едва след изтичане на 2-годишния давностен срок по чл.82 ЗАНН. Поддържа, че
сумата от 367,00 лева е принудително събрана в резултат на наложен запор върху
банковата й сметка от ЧСИ [***********] при когото по молба на взискателя –
настоящ ответник било образувано изпълнително дело № 20218490402563. Счита, че
след като събраната сума е била погасена по давност, са налице основания за нейното
възстановяване. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата
обуславя правния си интерес от предявения иск, моли за неговото уважаване и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
1
По делото е приложено Наказателно постановление № 309101/12.04.2017 г. на
Зам.Кмет на [***********], с което на Е. Г. С. – настоящ ищец е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Видно от отбелязването
върху наказателното постановление е, че същото е влязло в сила на 28.12.2017 г.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20218490402563 е видно, че същото е образувано на 26.02.2021 г. по подадено
възлагателно писмо за събиране на публични вземания на ответната община, въз
основа на гореописаното и влязло в сила наказателно постановление, с длъжник –
ищеца в настоящото производство.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Със запорно съобщение от 06.08.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания
на длъжника – настоящ ищец в Първа инвестиционна банка АД.
По изпълнителното дело е изготвен протокол за извършено погасяване от
10.07.2022 г., в който е отразено, че по делото е постъпила сумата от 367,00 лева, с
която са погасени суми за такси по изпълнителното дело в размер на 167,00 лева и
сумата от 200,00 лева – неолихвяемо взамане, глоба. Предходното се установява и от
издаденото от ЧСИ удостоверение от 23.09.2022 г., в което същият потвърждава, че по
делото е постъпила и разпредЕ. сумата от общо 367,00 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата претенция е за връщане на недължимо получената сума от 200 лв.,
представляваща вземане за глоба, което е било погасено по давност и сумата от 167 лв.
недължимо платени такси и разноски към съдебния изпълнител по реда на ТТЗЧСИ.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на
ответника престация на определено благо, при несъществуване между страните на
валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да
оправдава имущественото разместване.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват
публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. В чл. 172, ал.2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
2
давност /чл.172, ал.3 ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила
наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща
давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния
давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а” ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на
чл.82 ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според
чл.82, ал.3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
С оглед предходното, при прилагането на специалната нормативна
регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 ЗАНН, следва извода, че по
отношение на публичните вземания за глоби по посоченото по-горе наказателно
постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото. В конкретния случай, видно от приложеното по делото
наказателно постановление е, че същото е влязло в сила на 28.12.2017 г., т.е. до датата
на образуване на изпълнителното дело - 26.02.2021 г., давността за събиране на
наложената глоба е изтекла.
В конкретния случай от приложения по изпълнителното дело протокол за
извършено погасяване се установява, че ЧСИ е разпределил сумата от 200,00 лева,
представляваща глоба по издаденото НП и сумата от 167,00 лева – разноски по
изпълнението, в полза на взискателя – настоящ ответник. Съгласно установената
съдебна практика извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява
признаване на вземането, нито изпълнение по смисъла на чл.118 ЗЗД. Това е така, тъй
като признанието е волево действие на длъжника, с което изразява съгласието си, че
дължи, респ. плаща доброволно, воден от собствената си воля . В случая, извършените
плащания не са доброволни, тъй като са направени във връзка с предприето
принудително изпълнение, т.е. не е налице нито признание, нито доброволно
изпълнение от страна на длъжника – настоящ ищец.
Предвид гореизложените съображения съдът приема , че ответникът следва да
върне на ищеца получената от него сума в общ размер на 367 лева. В тежест на
ответника е възникнало задължението да докаже факта, че е възстановил на ищеца
получената от него сума, което той не е сторил до приключване на устните състезания
по делото.
3
С оглед предходното предявеният иск е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, които съгласно
доказателствата по делото и списъка за разноски по чл.80 ГПК възлизат на сумата от
общо 450,00 лева /50,00 лева – платена държавна такса и 400,00 лева – минимално
адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***********], представлявана от [***********], с адрес:
[***********] да заплати на Е. Г. С., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД, сумата от общо 367,00 лева, представляваща недължимо получена сума, събрана
принудително по изп.д.№ 20218490402563 по описа на ЧСИ [***********] с район на
действие СРС, след погасяване на вземането по давност, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [***********], представлявана от
[***********], с адрес: [***********] да заплати на Е. Г. С., ЕГН ********** сумата
от 450,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4