Р
Е Ш Е Н И Е
№
908
гр. Велико Търново, 15.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №293 по описа на Административния съд за 2023 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят Г.М.Т. ***, чрез ***Н.И. от ВТАК, е оспорил
решение №1012-04-14#11 от 12.04.2023 г. на Директора на ТП
на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113
-04-771#11 от 6.02.2023 година на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ – Велико Търново, с което е отказано та жалбоподателя отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Прави се оплакване, че ответникът превратно е изследвал
мастило, почерци, ръкописен текст и прочие външни признаци в представените
трудови книжки, без да съобрази проявлението на материално правните разпоредби
при издаването на решението си. На практика ответникът необосновано е отказал
зачитане на стаж от втора категория за периода от 1.07.1991 година до
21.01.1999 година с оглед характера на полагания труд. Неправилно и произволно
е отказано признаването на въпросната втора категория труд за процесният период
с оглед товароносимостта на управляваните от жалбоподателя транспортни средства
при работодателя му. Моли за отмяна на решението на ответника, както и на
потвърденото с него разпореждане и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново,
чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата. В представената от този представител писмена защита се поддържа, че не
са налице изискванията на чл.69б, ал.2, т.2 от КСО вр. чл.18б, ал.2, т.7 от
НПОС. В случая жалбоподателят според ответника не отговаря на две от
кумулативно предвидените условия, а именно: наличие на осигурителен стаж от
втора категория от поне 15 години и наличие на сбор от осигурителен стаж и
възраст, равен на 100. Развива съображения за недостоверност на вписванията в
трудовата книжка /под №426/ досежно отразения стаж от 1.07.1991 до 22.01.1999
година и посочването му като такъв по чл.96 от ППЗП и досежно категоризирането
му в този документ като труд, посочен в т.26 от ПКТП /отм./. Счита, че с оглед
събраните доказателства е опровергана доказателствена сила на представената трудов книжка досежно конкретно
определени в нея записи, като допусната
от съда съдебно автотехническа експертиза не следва да се цени,
доколкото в случая не е изследван въпроса за управляваното от жалбоподателя
транспортно средство /автобетонпомпа „Щетер“/ за периода от 1.07.1991 година до
31.08.1991 година. Освен това не следва
да се цени това заключение по отношение изводите на ВЛ, касаещи управляваните
от жалбоподателя транспортни средства, марки „Камаз“ и „Краз“, тъй като не са съобразени законови дефиниции
при даване на заключението /има се предвид ПКТП /отм.И и ЗДвП/, а и
представеното писмено доказателство /писмо на „Технотест“АД- София/ опровергава
изводите на това вещо лице. Всъщност, според ответника обстоятелството, че към
въпросните периоди са съществували превозни средства от сочените в трудовата
книжка видове, които имат товароносимост от 12 и повече тона, не води непременно
до извод, че работодателите на жалбоподателя са разполагали с такива и той ги е
управлявал през процесните периоди. С тези и други аргументи моли за отхвърляне
на жалбата, като претендира сторените по делото разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и срещу подлежащ на оспорване акт от
процесуално легитимирано лице.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 20.04.2023 г.
/видно от обратната разписка на л.93 от делото/, като жалбата срещу него е
подадена чрез ответника на 3.05.2023 г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок.
Жалбоподателят е легитимиран да оспори решението, тъй като то го засяга
неблагоприятно.
Съдът, след като прецени приложените към административната
преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено
следното:
С обжалваното решение е прието, че административната жалба
срещу разпореждането на ръководителя на „пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Велико Търново с №2113 -04-771#11 от 6.02.2023 година е неоснователна, като
въпросното разпореждане е признато за законосъобразно.
Видно от мотивите на оспорения акт, ответникът е приел, че с
въпросното разпореждане е отказано отпускането на пенсия по чл.69б от КСО, като
пенсионният орган е зачел стаж от първа категория от 11 месеца и 18 дни, стаж
от втора категория от 7 години, 1 месец и 11 дни и стаж от трета категория от
26 години, 9 месеца и един ден.
Прието е, а и това не се спори понастоящем, че към датата на подаване на
заявлението жалбоподателят е навършил 62 години, два месеца и 26 дни.
В хода на производството пред пенсионният орган като стаж от
втора категория са признати периодите, както следва: 1. От 22.01.1999 година до 31.12.1999 година,
като шофьор на бетонпомпа на основание чл.53а от ПКТП /отм./, който стаж е отразен
УП – 3 на „Хидрострой – 99“ АД; 2. От 01.01.2000 година до 31.12.2000 година
като шофьор на бетонпомпа на основание чл.2, т.25 от НКТП, който стаж е отразен
в същото УП – 3; 3. От 01.01.2001 година до 29.02.2004 година с оглед посочено
в УП-3 обстоятелство, че лицето е било шофьор на товарен автомобил с
товароподемност над 12 тона и категорията е на основание чл.2, т.25 от НКТП; 4. От 07.04.2004 година до 10.05.2005 година с оглед посочено в УП-3 обстоятелство, че
лицето е било шофьор на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона и
категорията е на основание чл.2, т.25 от
НКТП; 5. От 10.05.2005 година до 31.06.2006 година като шофьор на сонование
чл.2, т.25 от ПКТП, което е отразено в УП -3 на „ХЕС“ – Габрово, вкл. и
извънреден труд от 8 дни и два часа.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС,
ответникът е изтъкнал, че представената трудова книжка №426, установяваща стаж,
включително и за периодите от 22.06.1989 година до 30.06.1991 година и от
1.07.1991 година до 22.01.1999 година съдържа неточности, неправилни вписвания
и подписи на неустановени лица, както и различни цветове на тампонното мастило
на положените щепмели, респ. различна идентичност на същото това мастило,
касаещи различни периоди от време. С оглед на това е направен фактически извод,
че всъщност тези записи /на стр.8, 14 и
17 от въпросната книжка/ са извършени от служител на „ХЕС“ АД – Габрово след
месец юни на 2006 година,а не на действителните работодатели, за които
жалбоподателят е работил през тези периоди от време.
Развити са съображения, че жалбоподателят не може да се
ползва евентуално от т.26 от ПКТП /отм./, доколкото трудовата функция на
шофьор, която е изпълнявал, не е строително – монтажна, а транспортна.
Констатирано е, че „Хидрострой 99“ АД се е отделило от
„Хидроизграждане“ ЕАД – Велико Търново на 1.12.1998 година, като жалбоподтелят
е продължил да работи в „Хидрострой 99“ на обекта язовир „Нейковци“ на
длъжността шофьор, като е констатирано,
че ДМА с марки „Краз“ и „Камаз“ са налични при това дружество. В хода на
производството ОДМВР, сектор ПП , като в справките е посочено превозно средство
„Камаз“ което е с товароподемност под 12 тона, като за другото транспортно
средство липсват данни за тази товароподемност.
Съответно от писмо от 6.04.2023 година на началника на сектор
ПП при ОДМВР – В.Търново е установено, че за въпросните МПС не може да се
установи категорично дали товароносимостта им е над 12 тона.
Какво се установява от пенисонната преписка?
Жалбоподателят подава за отпускане на пенсия /лист 8/на
10.10.2022 година до ТП на НОИ - Велико Търново, прилагайки удостоверения от
различни работодатели, като УП, обр.3 №43 на „Хидрострой 99“ АД – Габрово
установява следното, а именно: „шофьор на Краз – бетонпомпа от 22.01.1999
година до 31.12.00“ и „шофьор на 12 тонен товарен автомобил от 01.01.2001
година до 10.05.2005 година.“ Съответно УП, обр.30 №8 от 21.08.2006 година на „ХЕС“
АД – Габрово установява, че от 10.05.2005 до 01.04.2006 година лицето е било
шофьор, а полаганият в този период труд е втора категория на основание чл.2,
т.25 от НКТП. Както се отбеляза, въпросните периоди без възражения са приети
като положен труд от втора категория.
Изискани са от Регионалния архивен център на НОИ – Ловеч
данни за периода от 22.03.1983 година до 01.07.1991 година и от 01.07.1991
година до 22.01.1999 година. В отговора е посочено само, че лицето фигурира в
„Автотранспорт/Шофьор“ /лист 19/.
Самото лице декларира, че не може да представи документи за
категория труд и товароподемността на автомобилите, които е управлявало за
въпросните периоди.
Данни от „ХЕС“ АД за товароносимостта на автомобилите,
управлявани от жалбоподателя, не са получени.
Жалбоподателят е декларирал, че не може ад представи
удостоверение за категорията труд, за трудовия стаж от „Хидрострой 99“,
удостоверение за категорията труд от „ХЕС“
АД и удостоверение за осигурителен стаж и доход от друг работодател.
Съответно, в хода на пенсионното производство, предвид
представените препис от трудова книжка №426 и №386627 е съставен опис на
осигурителния стаж /лист 44/, като е прието, че стажът от 22.03.1983 година до
01.07.1991 година, положен при работодателя „Хидрострой“ като шофьор, установен
с трудова книжка №426, е такъв от трета категория, като стажът от 01.07.1991 година до 22.01.1999 година,
установен чрез същата трудова книжка, отново е признат за такъв от трета
категория. В крайна сметка е изчислен стаж от трета категория от 26 години,
девет месеца и един ден, този от втора категория е изчислен на седем години,
един месец и единадесет дни, като при преобразуването си е признат за стаж от
трета категория от осем години, десет месеца и двадесет и един дни. В
разпореждането посоченият стаж е така възпроизведен, като е отбелязано, че във
въпросната трудова книжка няма отбелязване каква е товароносимостта на
автомобила, и не може да се приложи разпоредбата на чл.53а от ПКТП /отм./.
Видно е от оригинала на представената трудова книжка, че
същата е издадена от „Хидрострой“ в качеството му на работодател, като са
налице отбелязвания за датата на постъпването на работа /22.03.1983 година, за
датата на прекратяване и изменение на индивидуалното трудово правоотношение, за
основанието за това. Сумиран е стаж от общо седем години, единадесет месеца и два
дни. Направено е отбелязване, че
трудовият стаж от 22.06.1989 година до 30.01.1991 година е признат за втора
категория на основание т.26 от ПКТП /отм./. За тези периоди в трудовата книжка
е налице отбелязване, че длъжността на жалбоподателят е „шофьор на Камаз“
автобетоновоз и шофоьор на автобетонпомпа „Щетер“ /за периода от 16.5.1991 година
до 30.06.1991 година вкл./. При това
положение в самата трудова книжка е признат за стаж от втора категория
период от две години и осем дни, а не целият период от
седем години, единадесет месеца и два дни.
Следват вписвания, извършени от работодателя
„Хидроизграждане“ ЕАД. Тe
установяват, че от 1.07.1991 година до 22.01.1999 година жалбоподателят е
работил при този работодател, като периода от 1.07.1991 година до 1.09.1991
година 8т.е. за два месеца/ е изпълнявал длъжността шофьор на автобетонпомпа „Щетер“,
след което до 1.03.1993 година е изпълнявал длъжността „шофьор на „КАМАЗ“
бетоновоз“ и от 1.03.1993 година до 22.01.1999 година и е изпълнявал длъжността
„шофьор на „КРАЗ бетоновоз“. В края на тези периоди е направен запис,
установяващ, че стажът е общо седем години, пет месеца и 17 дни. След това, с
друг шрифт е направен запис, според който трудът от 6 години и два месеца и 23
дни /като месеците и дните са поправени/
се зачита втора категория труд по т.26 от ПКТП /отм./.
Ответникът оспори достоверността на вписванията на стр.8 и 14
от въпросната трудова книжка, в частта, касаеща вписванията, според които
стажът е втора категория по т.26 от ПКТП/отм./. В това отношение се поддържа, че
тези вписвания не са извършени по надлежния ред, тъй като извършилото ги лице е
заемало длъжност, която не му позволява да вписва въпросните обстоятелства в
трудовата книжка от името на работодателя.
Съответно, съдът допусна почеркова експертиза, която да
установи дали въпросните вписвания са подписани като извършени от това лице. ВЛ
е категорично, че подписите са именно на въпросното лице, като от него е
положен и ръкописния текст, който е оспорен.
Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл.347 от КТ
„Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.“, като
въпросната процесуална норма е приложима досежно вписванията във въпросната трудова
книжка, касаещи спорът по трудовия стаж след 22.06.1989 година.
На първо място следва да се посочи, че материалната
доказателствена сила на трудовата книжка се разпростира единствено върху
вписаните обстоятелства, а не и върху правната квалификация, която е направена
от работодателя при проявлението им. Дали положеният от жалбоподателят труд
през периода от 22.06.1989 година до 30.06.1991 година и от 1.07.1991 година до
22.01.1999 година е се вписва в изискването на т.26 от ПКТП/отм./ е въпрос на
правна квалификация, а не на проявено или твърдяно обстоятелство, свързано с
трудовата дейност.
Според разпоредбата на чл.26 от този Правилник, в редакцията
и до обнародваните с ДВ,бр.58 от 1990 година, втора категория труд при трудов
стаж 20 години и възраст 55 години за мъжете и 50 години за жените имат торкретисти,
работещи по сухия способ и пясъкоструйчици, какъвто очевидно не е бил
жалбоподателят.
Следователно, вписването на страница 8 от въпросната книжка,
което касае стажа от 22.06.1989 година до 30.06.1990 година като такъв от втора
категория на основание т.26 от ПКТП/отм./ съдът намира за недостоверно и
неправилно, тъй като до 30.06.1990 година тази норма е имала редакцията,
посочена по – горе, която не е касаела строително - монтажните работници и прочие.
Това означава, че вписването е направено без да се съобрази различната
нормативна уредба на Правилника до изменението му с ПМС № 70 от 5.07.1990 г. за изменение и допълнение на нормативни
актове, свързани с категоризиране на труда при пенсиониране.
Както съдът спомена, според изводите на допусната от съда
съдебно – графическа експертиза, ръкописният текст и подписите на стр.8 и
стр.14 от въпросната трудова книжка са на лицето И.А.Н.. За същата ответникът
представи, а и съдът по негова инициатива събра доказателства, че е работила
като организатор на производството в „Хидрострой“, ДФ „Хидроизграждане“ и
„Хидрострой 99“ ЕАД от 5.06.1981 година до 07.02.2000 година, а не като специалист „ТРЗ“.
Действително тази и функция не е позволявала да оформя
трудовата книжка на жалбоподателя с аргумент и от разпоредбата на чл.3,ал.1 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986
г., и тя не е следвало да прави преценка дали стажът на жалбоподателя за
периодите, за които тя е правила рекапитулация, е втора или трета категория.
Въпреки това, съдът счита, че останалите вписвания в тази
трудова книжка следва да се ценят, като те, както и част от съдържанието на
изслушаните свидетелски показания, установяват наличието на стаж от втора
категория за периода от време от 1.07.1990 година до 22.01.1999 година.
Според изменената редакция на т.26 от въпросният Правилник
втора категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 55 години за мъжете и
50 години за жените имат строително-монтажни
работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия,
дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен
бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от
строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция,
модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно,
мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични
съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и
съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните
строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации; началник на строителен
обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини; машинисти на всички
видове строителни и пътни машини; работници по изграждане на специализирани шахтови
кладенци тип "Раней"; работници в производството на строителна,
силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки; работници в
производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и
киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници,
заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия; работници,
заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси.
Очевидно е, че жалбоподателят не е произвеждал и полагал асфалт, не е работил в
производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и
строителни облицовки; не е началник на строителен обект при изграждане на
промишлени стоманобетонови комини, нито е изграждал шахтови кладенци, не е работил непосредствено
на обектите от строително-монтажната дейност и прочие.
Съдът намира
обаче, че за жалбоподателят е приложимо изискването, според което втора
категория се признава, ако за процесните периоди той е изпълнявал длъжност /съвкупността
от дължими на работодателя трудови операции/ вписващи се в изискването на
нормата, според което тази категория важи за машинисти на всички видове
строителни и пътни машини.
Както е посочено
например в решение № 11753 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5159/2015 г., VI
отделение „Строително-монтажни работи по смисъла на т. 26, изр. 1-во ПКТП
(отм.) са всички видове дейности и работи, които се извършват в процеса на
изграждането на дадена сграда или друг строителен обект във водопроводното,
инженерното, мостовото, пътното, мелиоративното и минното строителство, както и
изрично посочените в тази разпоредба дейности: монтаж на машини и
електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни
обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения. Трудовата
функция на шофьор на товарен автомобил обаче не е строително-монтажна, а
е транспортна дейност, която осигурява и подпомага строителната, но не е вид
строително-монтажна дейност. Шофьорите на товарни автомобили,
подпомагащи и осигуряващи строително-монтажната дейност, не са машинисти на
строителни и пътни машини по смисъла на т. 26, изр. 3-то ПКТП (отм.), защото
товарните автомобили, чиято функция е превоз на товари, не са строителни или
пътни машини. Такива машини са машините, които извършват изкопни работи
(трактори с кофи, верижни и колесни багери, фадроми, скрапери и др.), изливане
на бетон (бетонпомпи, бетоновози, довършителни машини за бетон и т. н.)
или полагане на асфалт (гудронатори и други машини за асфалт), повдигане на
товари, строителни елементи и др. (напр. автокранове, верижни или колесни
ескаватори, автоплатформи, автовишки и т. н.). Такива са и тръбополагащите
машини, заваръчните машини, подемната и полагащата техника, дъмпери, самосвали
и др.“.
Идентично разбиране е отразено и в решение № 6971 от
29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2017 г., VI отделение.
В случая не е спорно, че „Хидрострой“ – София, СУ
„Хидрострой“- Велико Търново, респ.
„Хидрострой 99“ ЕАД са предприятия, извършвали строителни работи в
областта на хидротехническото строителство, вкл. и на обект язовир Йовковци, които дейности попадат в
Раздел втори от въпросният ПКТП /отм./.
От неоспореното съдържание на трудовата книжка, касаещо
длъжността на работника за периода след 30.06.1990 година до 22.01.1999 година
се установява, че същата е била съответно „шофьор на „КАМАЗ“ бетоновоз“,
„шофьор на автобетонпомпа „Щетер“и „шофьор на КРАЗ бетонпомпа“.
Посоченото вписване се ползва с материална доказателствена сила, която съдът
следва да съобрази.
Според свидетелите С.С. и П.И., чиито показания досежно
характера на извършваната дейност но жалбоподателя са допустими с аргумент от
чл.104, ал.10, изречение второ от КСО, жалбоподателят е управлявал бетон помпа
през 1991 година и след това, като преди това е карал бетоновоз, като обектът на
работа е бил язовир Йовковци.
При това положение следва да
се приеме, че за периода от 1.07.1990 година до 22.01.1999 година
жалбоподателят е изпълнявал длъжност при работодателите си, която се вписва в
изискването на т.26 от ПКТП /отм./. Необосновано ответникът е приел в това
отношение в решението си, а и поддържа и понастоящем, че посочените длъжности
не са пряко свързани с изпълняването на строително монтажните работи на обекти
от хидротехническото строителство. Както е прието в сочените по-горе решения на
ВАС, длъжността на водачите на машини, които представляват бетонпомпи,
бетоновози, довършителни машини за бетон, пряко се вписва в изискването за длъжност,
която е строително – монтажна.
Фактическият състав на
разпоредбата на чл.69б, ал.2, ,т.2 от КСО изисква освен навършена възраст по
т.2, наличие на 15 години трудов стаж втора категория, както и сбор от
възрастта и стажа, който да е равен на поне 100, както правилно самият ответник
поддържа.
Съдът вече обоснова, че счита,
че от 1.07.1990 година до 22.01.1999 година е полаган труд от втора категория,
което означава, че освен признатият от самата администрация трудов стаж от
втора категория в размер на 7 години 1 месец и 11 дни, следва да се признае
такъв стаж от втора категория в размер от 8
години, 5 месеца и 22 дни. При това положение общо стажът от втора
категория е 15 години, седем месеца и три дни, като при преобразуването му по
реда на чл.104, ал.2 от КСО в стаж от трета категория същият се трансформира в
стаж от 19 години, 5 месеца и 26 дни. Съобразяването на останалия стаж от трета
категория /при изваждането на признатия от съда за втора категория стаж от 8
години, 5 месеца и 22 дни от този, който е признат от пенсионните органи в общ
размер от 26 години, девет месеца и един ден/ и преобразувания стаж от първа
категория /признат от самата администрация, който е в размер от 1 година, 7
месеца и 10 дни/ води до извод, че сборът от възрастта на жалбоподателя към
момента на подаване на заявлението и сбора от преобразувания в трета категория
стаж е над 100.
Следователно, предпоставките,
които се поставяте от нормата на чл.69б, ал.2 от КСО, са били налице към
момента на подаването на заявлението.
С оглед на изложеното по-горе,
съдът не намира за необходимо да изследва пораждането на факторите, посочени в
разпоредбата на т.53а от ПКТП /отм./ с оглед признаването на втора категория трудов
стаж за претендирания период от 26.06.1989 година до 22.01.1999 година.
Следователно, съдът не следва да обсъжда заключението на ВЛ по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза, както и релевираните против тази експертиза
и нейното доказателствено значение възражения на ответника и относимите към
тези възражения доказателства.
Жалбата е основателна.
Следва решението на ответника да се отмени. Тъй като в случая
произнасянето на съда се извършва в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да се върне на пенсионните органи за произнасяне по
заявлението на жалбоподателя за отпускане
на пения за осигурителен стаж и възраст при съобразяване с изложеното в
мотивите на решението досежно тълкуването и прилагането на закона.
Разноски: При този изход на делото, на жалбоподателя се
следват разноски, които за него представляват ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение от 1000 лв., както и разноски за експертиза от 400 лв.
Водим от горното, Великотърновският административен съд,
шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1012-04-14#11 от 12.04.2023 г. на директора
на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Г.М.Т. ***, ЕГН **********,
срещу разпореждане №2113 -04-771#11 от 6.02.2023 година на ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново.
ВРЪЩА делото като преписка на пенсионният орган при ТП на НОИ
– В. Търново за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия от Г.М.Т.
***, ЕГН **********, при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Националният осигурителен институт – София, да заплати
на Г.М.Т. ***, ЕГН **********, разноски
по производството от 1400 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: