Р Е Ш Е Н И Е
№ 756
13.06.2019г.
град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На петнадесети май година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: М. К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 844 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е oбразувано по
жалба на С.С.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление 18-0769-005498/25.01.2019
г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция гр. Бургас към ОДМВР, с което
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 700
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.
Поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
ангажират нови доказателства.
Жалбата е депозирана в рамките на
седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 10.08.2018 г., около 13:53
часа в гр. Бургас, на път Първи
клас № I-6, км. 488+700,
в посока от кв. “Ветрен“ към КПП-1, жалбоподателят като водач на лек автомобил –
„Мерцедес. Ц 220“ ЦДИ, с per № РВ **** СР, бил заснет да управлява автомобила
със скорост 101 км/ч, при разрешена скорост за населено място до 50км/ч. Нарушението било установено и заснето с
радарна система ATCCTFR
1-М № 510/07, клип №3261.
Бил установен собственик на
автомобила, който попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
посочил, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в деня на нарушението. Предвид
гореизложеното, на Ч. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на 11.10.2018г, в негово отсъствие, в присъствие на двама свидетели. До
нарушителя била изпратена покана за връчване на АУАН, като той се запознал със
съдържанието му и го подписал на 15.11.2018г, като посочил, че ще направи
възражения по законоустановения ред.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в
акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият
орган издал въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП,
на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В този смисъл, възраженията на
жалбоподателя и неговия процесуален представител в тази насока, са
несъстоятелни.
Нарушението е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения
снимков материал, както и от допълнителните обяснения относно начина на
функциониране на радарната система. С оглед обстоятелството, че при заснемане
на нарушител с технически средства
или системи, камерата отчита лентата от платното, в което се движи нарушителят,
регистрационен номер на автомобила на нарушителя, скоростта с която се движи,
както и дата и час на извършеното нарушение, както и с оглед обстоятелството,
че изготвените снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, съдът намира, че нарушението е безспорно установено. Имайки
предвид приложената по делото декларация, попълнена детайлно от собственика на
автомобила, както и с оглед липсата на данни, оборващи тези данни, както и с оглед
обстоятелството, че НП се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното, настоящият състав възприема бланкетните твърдения на жалбоподателя
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП като защитна теза, с
цел избягване на административно наказателна отговорност.
Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост в
населено място, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства, се
установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът
на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 101 км/ч, с
автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение за
скоростта в населено място - от 50 км/ч.
В случая, нарушението е
установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Техническото
средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя
автомобил е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на
техническа годност, след проверка за техническа изправност.
Настоящият състав намира за нужно
да отбележи, че в случая АНО е приел по-ниската скорост на движещия се
автомобил, тъй като видно от приложения по делото снимков материал, измерената
скорост на автомобила е 104 км/ч., а АНО е приел скорост от 101 км/ч, което е
по-благоприятно за нарушителя, като възраженията в този смисъл, с оглед липсата
на доказателства са неоснователни.
Тезата на жалбоподателя,
подкрепена от процесуалния му представител в съдебно заседание е, че Ч. е
управлявал автомобила и действително е превишил скоростта, поради здравословен
проблем – астматичен принцип, което е наложило да използва флакона си с
препарат, който е установил, че е празен и е побързал да си набави пълен такъв.
Съдът не приема за достоверни тези
данни, поради следните обстоятелства: Действително по делото е представена
служебна бележка от лекар с твърдение, че жалбоподателят страда от бронхиална
астма. В бележката обаче липсват данни от кога датира заболяването, какъв е
вида на бронхиалната астма и не на последно място, каква е специалността на
лекаря, издал служебната бележка. Астмата е хронично възпаление на белите
дробове и е свързано с хипер реакция на въздушния път, която води до повтарящи
се епизоди на хриптене, задух, стягане в гърдите и кашлица. Тези епизоди обикновено
са свързани с обширна, но променлива обструкция на въздушния поток в белите
дробове, която често изчезва спонтанно или чрез лечение. Въпреки че астмата е
хронично обструктивно заболяване, тя не се счита, като част от хроничната
обструктивна белодробна болест, тъй като този термин се отнася конкретно до
комбинация от болести, които са необратими, като бронхиекстазната болест,
хроничния бронхит и емфиземата. За разлика от тези болести, обструкцията на
въздушния път при астмата, обикновено е обратима, ако бъде лекувана. С оглед
тези данни, че заболяването астма при добре взети и изпълнени медицински мерки
е обратимо, то тезата на жалбоподателя да оправдае поведението си с това
заболяване е неприемливо. От друга страна, в случай, че въпросното заболяване е
било налично, към момента на извършване на нарушението, жалбоподателят е
следвало да разполага с нужната медицинска документация – епикризи, амбулаторни
листи от преглед от лекар специалист – пулмолог, съдържащи информация за
актуалното му състояние и назначената терапия и т.н.
Само за пълнота, настоящият
състав намира за нужно да отбележи, че в случай на криза към момента на
управление на автомобила, която жалбоподателят твърди, че е получил, същият е
следвало да се погрижи за собствената си безопасност и безопасността на
останалите участници в движението и да прекрати шофирането на автомобила.
Получавайки «задух», в следствие на което увеличавайки скоростта,
жалбоподателят е поставил в опасност, на първо място собственото си здраве и
живот, както и е създал опасност от ПТП, с евентуални неблагоприятни последици,
поради което Съдът в още по – голяма степен намира санкционирането му за
правилно.
Наложеното на основание разпоредбата
на чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното
нарушение и е с фиксиран размер: «за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв»,
поради което не може да бъде изменено от съда.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 18-0769-005498/25.01.2019 г., издадено
от Началника на Сектор Пътна полиция гр. Бургас към ОДМВР против С.С.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: ***, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар: М.К.