№ 44
гр. София , 07.06.2021 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина Ив. Тодорова
А. М. И.
при участието на секретаря К. И. Л.
и прокурора Б. И. Б. (РП-С.)
Сложи за разглеждане докладваното от А. М. И. Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600299 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Софийска окръжна прокуратура се явява ПРОКУРОР Б.Б.;
ОБВИНЯЕМИЯТ С. АНГ. АНГ. се явява, представен чрез Началника на
Следствения арест при НСлС;
Явява се упълномощеният му ЗАЩИТНИК адв. Г.А.;
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. АНГ. се явява, представен чрез Началника на
Следствения арест при НСлС;
Явява се упълномощеният му ЗАЩИТНИК адв. Г.А.;
ОБВИНЯЕМИЯТ ЕВГ. В. СТ. се явява, представен чрез Началника на
Следствения арест при НСлС;
Явява се упълномощеният му ЗАЩИТНИК адв. Б.П.;
В залата се явява и адв. Е. П., упълномощен от Е.С..
ОБВИНЯЕМИЯТ ЕВГ. В. СТ.: Оттеглям пълномощията си от адв. П..
Държа занапред да ме представлява адв. П..
1
СЪДЪТ освобождава адв. П. от залата.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ също счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради КОЕТО
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Делото се докладва от съдията – докладчик.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. А.: Поддържаме подадените жалби от името на С.
АНГ. АНГ. и М. С. АНГ..
Госпожо председател, уважаеми окръжни съдии, от материалите, които
четох по делото, има разминавания по отношение на това, дали когато са
пристигнали полицаите, обвиняемите лица са спрели техните действия и
респективно, своевременно са се подчинили на полицейското разпореждане.
В случая ще си позволя да вметна, дали не е редно да бъдат разпитани тези
полицаи, или ако прецените, че не е нужно – оставете без уважение това
доказателствено искане.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.: Поддържам жалбата, подадена от адв. П..
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на доказателственото искане считам, че
следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е относимо в настоящето
производство, в което се обсъждат обоснованото предположение и други
факти, визирани в разпоредбата на чл. 63 НПК. Не следва съдът да събира
доказателства.
2
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След проведено съвещание:
СЪДЪТ: По заявеното доказателствено искане - съдът намира същото за
недопустимо в производството по реда на чл. 64 от НПК. В това
производство е недопустимо събиране на доказателства, касаещи съществото
на делото, т.е. изводите относно наличието на обосновано предположение за
извършване на престъпление и авторството му от обвиняемия се обосновават
на събраните на досъдебното производство доказателства. В настоящото
производство са допустими доказателствата, които са свързани с предмета на
делото, т.е. относими към парвилното решаване на въпроса за определяне
първоначалната мярка за неотклонение спрямо тримата обвиняеми. Поради
което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА материалите по ЧНД № 303/2021 г., по описа на РС – гр. И..
Оставя без уважение искането на защитника адв. А. за събиране на
гласни доказателства с цел отстраняване на противоречия в доказателствения
материал, събран до момента на ДП.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам че жалбите са
неоснователни и моля да ги оставите без уважение и да потвърдите взетата
мярка за неотклонение от първоинстанционния съд.
Напълно съм солидарна с изложените от първоинстанционния съд
аргументи в тази насока, като по необходимост ще повторя само някои от тях.
Считам че може да се направи обосновано предположение, че са извършили
престъплението, за което са обвинени, като с необходимата тежест са
показанията на полицейските служители, които са разпитани в хода на ДП.
Считам че е налице и опасност да се укрият или да извършат престъпление,
като аргументи в тази насока съдът е изложил подробно и аз се
присъединявам.
Затова Ви моля, като правилно, законосъобразно и справедливо да
3
потвърдите определението на РС – гр. И.. Считам че и законността на
задържането отговаря на изискуемите предпоставки.
Да добавя, че в една от молбите са изложени аргументи за нарушено
здравословно състояние – такава възможност за медицинско обслужване би
могла да се получи в местата за задържане под стража и лишаване от свобода.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите
без уважение искането на прокуратурата и респективно да отмените
определението на първоинстанционния съд, с което определя най-тежката
мярка за неотклонение, а именно – „задържане под стража“, като измените
мярката за неотклонение „ задържане под стража“ във всяка една различна,
която прецените Вие или поне да бъде „домашен арест“.
На първо място, в подкрепа на искането си ще изтъкна, че по отношение
на поведението на моя подзащитен М. С. АНГ., когато става скандалът, той е
бил с бебе на ръце – едно от децата му. Тогава го удря бутилка. Не са
известни и до настоящия момент причините, във връзка с които става
конфликтната ситуация. Респективно – по инстинкт човекът е създаден да
може да се защити, да се самосъхрани. Навлиза се в един конфликт, но когато
пристигат органите на реда, въпреки ескалацията на напрежението, има
наличие на подчинение и спиране на конфликтната ситуация, във връзка с
което направих искането да бъдат разпитани с точност полицаите, които са
посетили местопроизшествието, за да стане ясно дали, въпреки конфликтната
ситуация, когато са пристигнали на място, ескалацията на конфликта е била
спряна, като моите подзащитни са преустановили действията си.
Съгласен съм, че донякъде има наличие на хулиганство, но когато човек
самозащитава себе си и семейството си, донякъде тази постъпка е оправдана.
И не на последно място, следва да се отчете факта, че човек, който влиза по
някакъв начин в нарушение и преустановява действието, трябва да му се
вмени в положителна светлина. Ще изтъкна и факта, че във всички действия с
хвърляне на бутилки, предмети и каквото и да е било в конфликтната
ситуация, наличие на физическо насилие и нарушаване на телесната
несъприкосновеност не е имало, което означава, че пряко не е било поставено
здравето и живота на дадено лице в опасност.
Във връзка с изложеното от мен, следва да вземе под внимание и факта,
че всичките лица, които са задържани, както и моите подзащитни в случая, са
в състояние на примирие след създалата се ситуация и конфликт.
Във връзка с гореизложеното апелирам към съда да даде различна мярка
от взетата към настоящия момент, тъй като и двамата ми подзащитни имат
семейства, а специално М. С. АНГ. има дете, което все още е бебе. Считам че
тази мярка, която му е взета, не опревдава целите на правосъдието,
4
позовавайки се на факта, че нанася излишна травма, както на него, така и на
семейството му, а и респективно не е оправдана, поради това, че де факто
няма реална опасност за здравето и за живота на когото и да е, участвал в
конфликта, включително и на хората, подали спрямо тях жалба.
По отношение на примирие, което е настъпило между страните – това се
засвидетелства още в първоинстанционния съд, когато страните, които
присъстват в момента, се сдобриха.
По отношение на бащата на М. – С. АНГ. АНГ., който е вторият
задържан мой подзащитен, мога да заявя, че като всеки глава на семейство,
когато вижда, че се разгаря конфликт, който засяга сина му и внуците му,
както и семейството на сина му и неговото лично – нормално е било да вземе
отношение с цел предотвратяване на конфликта и безопасността на себе си и
на семейството. Да, случил се е конфликт, но тази ескалация спира, когато
пристигат органите на реда. Има един чл. 12 в НК, където е казано:
„неизбежна самоотбрана“, в рамките на това нападение, което става, спрямо
лицето. Били са нападнати с тухли и с бутилки и са отвърнали със същото. Не
е имало наличие на брадви, колове или нещо, което да е целяло пряко
нараняване на нападателя и да нанесе по-опасни поражения.
Считам че съдът има основание да прояви съответната снизходителност
към допуснатия конфликт и респективно да определи една по-лека мярка за
неотклонение, която да бъде различна от взетата до настоящия момент, дори
апелирам към съда да е поне „домашен арест“.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.: Уважаеми въззивни съдии, пред Вас е
производство по чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК. Аз, за разлика от колегата А., няма
да наблягам на онова, което се счита за обосновано предположение за
извършено престъпление, тъй като винаги може да се установи такова. В
началото на едно престъпление, онова, което повдига прокуратурата като
обвинение, практиката сочи, че се дава толеранс на прокуратурата с едно
работно или друго обвинение да се възприемат нейните /на прокуратурата/
виждания, относно обоснованото предположение. В същото време смятам – и
това е основното, - че мярката за неотклонение, взета от РС – гр. И., е
незаконосъобразна. Тя е незаконосъобразна и аз съм сигурен, че е видно от
всички юристи в залата, че е такава. Каквото и да се опитваме да говорим, и
да оправдаваме така наложената мярка – имам предвид изказването на
представителя на обвинението, - ние всички знаем, че тя е незаконосъобразна.
Защо? Защото не са налице условията по чл. 63 НПК. РС – гр. И. си е
употребявал изрази, които ме учудиха, като юрист, въпреки, че решение на
съд не се коментира – възприема се и се продължава нататък. Изрази като:
„трайно установени престъпни навици“ не е законен израз. Това че някой е
бил съден 10-15 или 20 пъти, законът в случая не говори за „трайно
5
установени престъпни навици“. Има определени кумулативно дадени
предпоставки, с които или ще се съобразяваме или няма. Когато не искаме да
се съобразяваме с тях, употребяваме подобни изрази.
Освен обоснованото предположение за извършено престъпление ще си
позволя да повторя кумулативно дадените предпоставки, те са по ал. 2 на чл.
63 НПК и те са: „Лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление,
извършено повторно или при условията на опасен рецидив.“ Тук няма
условия, нито за чл. 28 НК - при повторния рецидив, нито за чл. 29 НК - нито
за буквИ „а“ и „б“ – те не са налице, предвид предишните осъждания на
лицето. Т. 2 – „Лицето да е привлечено за тежко умишлено престъпление“ –
не е привлечено за тежко умишлено престъпление и е осъждано за другото,
ама тя само първата предпоставка не е налице. По чл. 325, ал. 1 НК, всички
знаем, че наказанието е до две години лишаване от свобода, пробация и
обществено порицание. Т. 3 – „Лицето е привлечено като обвиняем за
престъпление, за което се предвиждат..“ – тук да не говорим – не по-малко от
10 години и т.н. А и не е при условията на чл. ... Само това обстоятелство е
достатъчно, за да се вземе по-лека мярка за неотклонение, а не „задържане
под стража“. Останалото бих го считал като някаква, ще си позволя и защо да
не го кажа, като някаква помощ и толерантност спрямо прокуратурата, която
на този етап: „Нека да бъдат задържани, пък…“. Това е чл. 325, ал. 1 НК –
това лице и това производство, ако не беше осъждано през декември месец
/преди шест месеца/ на пробация, прокуратурата щеше да бъде длъжна да
внесе да се гледа производство по чл. 375 от НПК, а иначе казано – да мине
по чл. 78а НК. Само това осъждане на пробация, но така или иначе това е
факт. Аз съм си направил труда и съвсем в кратце да се запознаем с минали
осъждания на подзащитния ми ЕВГ. В. СТ., за да не обременявам и Вас.
Забележете – 2005 г. Иначе, като се погледне свидетелството му за съдимост е
извадено на шест листа или страници, та да се употреби оня незаконен израз,
който казах в началото. 2005 г. той е осъден на глоба от 1 000 лв. 2008 г. е
осъждан по чл. 235 НК, традиционното за този етнос, сечене на дърва и
изнасяне. И отново се продължава. Престъпленията, за които е осъждан ЕВГ.
В. СТ., не, че не са престъпления, но или са по чл. 191 НК – предоставяне на
жилища на непълнолетни и т.н. или сечене на дърва. То целият етнос,
ромският, трябваше да бъде осъден за това. Така или иначе това са
престъпления и има присъди.
Та – 2005 г. на 1 000 лв. и 2008 г. по чл 235 НК е осъждан на три месеца
с три години изпитателен срок, което престъпление, ако вникнете по-
внимателно, ще видите, че за това той е реабилитиран, както го нарича
теорията – „непълна реабилитация по право“. Реабилитиране по право на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Следва другото престъпление през 2012 г., отново за сечене на дърва по
чл. 235 НК, където вече е осъден на 3 месеца ефективно, влязло в сила 2013 г.
6
и е излежано.
2015 г. по чл. 191 НК е осъден на шест месеца пробация. За 2015 г.
трябва да е с пълна реабилитация по чл. 88а НК. Вие можете да се запознаете
със свидетелството за съдимост, но онова, което извадих от него е, че при
Е.С. дори са налице основанията за прилагане на член 88а, ал. 4 НК. Той би
трябвало да е получил пълна реабилитация, с изключение на пробацията, на
която е осъден за 9 месеца и тя не е изтекла – декември месец 2020 г. Преди
това той трябва да е получил пълна реабилитация на основание чл. 88а, ал. 4
НК.
Защитата сме се впрегнали да анализираме, но това са допълнителни
аргументи по отношение на онова, което искаме… А какво искаме?...
Колегата А. иска, за разлика от РС – гр. И., да се измени мярката. Аз смятам,
че, извинявайте за израза, при всичките ми уважения, че Вие сте длъжни да
измените мярката. РС – гр. И. е бил длъжен да вземе по-лека мярка за
неотклонение. И взимайки такава, тя е незаконосъобразна, спрямо онова,
което цитирах. Независимо даже от предишните присъди – дали е пълна
реабилитация и дали е по право. Така че, оставяйки настрана самата
фактическа обстановка – като са дошли полицаите, те дали са престанали,
дали е хвърлял бутилки, дали моят подзащитен си е „показвал половите
органи“, както пише или пък, както той твърди, че жена му била смъкнала
панталоните – изобщо не ме интересува в момента. И не би трябвало никой от
юристите в тази зала да го интересува. Това е налице и е даденост –
обоснованото предположение за извършване на престъпление, но ги няма
другите кумулативни предпоставки.
Моля, да измените мярката за неотклонение в по-лека на подзащитния
ми ЕВГ. В. СТ..
Извинете, още две изречения да добавя. Обоснованото предположение,
като някаква даденост, но моля да имате предвид кога той се намесва и какви
всъщност са неговите действия - да се качи на къщата на чичо си и хвърля
бутилки оттам. Не го оневинявам. И да кажем, че полицаите са прави, че си е
показвал половите органи. Той не участва в биенето, не участва в скандала, не
участва в предизвикването на скандал, не участва като Симеон и М. – първо
Р. бил нападнал къщата, те после чупили прозорците на самия Р. за
отмъщение, който е чичо на ЕВГ. В. СТ.. Той не участва в този бой.
Завършвам и пак казвам – всичко това е безсмислено. Ние трябва да
оставим прокуратурата да работи. Това е едно работно обвинение. Но по това
обинение не би следвало да се вземе мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и аз Ви моля да вземете по-лека мярка по отношение на подзащитния
ми, дори по-лека мярка от „домашен арест“. Благодаря Ви.
7
ОБВИНЯЕМИЯТ С. АНГ. АНГ. в лична защита: Поддържам казаното
от моя защитник.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. С. АНГ. в лична защита: Поддържам казаното от
моя защитник.
ОБВИНЯЕМИЯТ ЕВГ. В. СТ. в лична защита: Поддържам казаното от
моя защитник.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА на ОБВИНЯЕМИЯ С. АНГ. АНГ.:
Да бъда с по-лека мярка.
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА на ОБВИНЯЕМИЯ М. С. АНГ.:
Да бъда с по-лека мярка.
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА на ОБВИНЯЕМИЯ ЕВГ. В. СТ.:
Да бъда с по-лека мярка.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание.
СЪДЪТ като взе предвид депозираните жалби, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, направи следните изводи:
Жалбите са допустими, като подадени от лица, които имат право на
8
жалба и в законоустановения срок.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, а
първоинстанционното определение се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК мярката за неотклонение
„задържане по стража„ се взема в случаите, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, за извършеното престъпление е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и данните по делото
сочат на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Въззивният съд се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че
от събраните по делото доказателства, на този ранен етап от разследването
може да се направи обосновано предположение, че всеки от обвиняемите
ЕВГ. В. СТ., М. С. АНГ. и С. АНГ. АНГ., е съпричастен към престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, а именно такова по чл. 325, ал. 1 от НК.
Макар от приобщените до момента доказателства по делото, и по-специално
показанията на полицейските служители А. В., Д. О. и Г. М. и свидетелите Р.
С. (собственик на къщата, чиито прозорци са изпотрошени от обвиняемите
М.А. и С.А.) и Р. С. (син на Р. С.), да не се установява наличието на съучастие
под формата на съизвършителство между обвиняемите М.А. и С.А., от една
страна, и обвиняемия Е.С., от друга, то на този първоначален етап от
досъдебното производство може да се приеме за установено с необходимата
сигурност, че всеки от тях е съпричастен към извършването на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото. Установената непрецизност на предявените срещу тримата
обвинения към настоящия момент няма същественото значение, което би
имало при окончателното привличане към наказателна отговорност на всеки
от тях.
Всеки от тримата – М.А., С.А. и Е.С. е привлечен като обвиняем за
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, макар същото да не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като се наказва с лишаване от свобода до
две години или пробация, както и с обществено порицание.
И тримата обвиняеми са с обременено съдебно минало, многократно
осъждани, като наложените им наказания, вкл. такива лишаване от свобода,
не са изпълнили в цялост целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК. Поради това за всеки от тях според въззивния съд се установява
наличие на реална опасност от извършването на престъпление в случай, че
бъде определена мярка за неотклонение, различна от най-тежката „задържане
под стража“. Опасността от извършване на престъпление в случая се
установява и от конкретния механизъм на извършване на престъплението от
9
всеки от подсъдимите, който разкрива по-висока степен на обществена
опасност на деянието и на всеки от обвиняемите, в сравнение с обикновените
случаи на хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК.
Действително, и тримата обвиняеми са с установени адреси по
местоживеене и са семейно обвързани, но според въззивния съд установената
опасност от извършване на престъпление не може да бъде успешно
преодоляна за всеки от тях с мярка за неотклонение с по-нисък интензитет от
поисканата от представителите на държавното обвинение.
Изтъкнатите от защитниците аргументи досежно необходимостта от
полагане на грижи за членове на семействата на привлечените към
наказателна отговорност лица не са основание за определяне на по-лека мярка
за неотклонение. За децата на обвиняемия М.А. грижи следва да полага и
тяхната майка, а за останалите обвиняеми не са ангажирани доказателства за
семейното им положение. Писмените доказателства за влошеното
здравословно състояние на обвиняемия Е.С. са със значителна давност, а и в
случай на необходимост по отношение на него могат да бъдат положени
адекватни медицински грижи и в условията на арест.
Водим от горното, С. ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.05.2021 г., постановено по ЧНД №
303/2021 г. по описа на РС – гр. И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Съдебното заседание приключи в 11:35 часа.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11