ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24632
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20201110108705 по описа за 2020 година
Въз основа на заповед № АС-274 от 10.07.2023 г. на Председателя на
СРС делото е преразпределено на 182 състав на СРС на 11.07.2023 г., като е
докладвано на председателя на състава на 12.07.2023 г.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Р. С. Р., С. Р. Р. и И. Рачева Р.,
представлявани от адв. М А, срещу К. В. И. за осъждане ответника да заплати
на ищците обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, както
следва: на Р. С. Р. – 10 000 лева, като частично предявен иск за сумата от
общо 30 000 лева, ведно със законната лихва от 31.07.2017 г.; на С. Р. Р. – 1
500 лева, като частично предявен иск за сумата от общо 3 000 лева, ведно със
законната лихва от 31.07.2017 г.; на И. Р. Р. – 2 500 лева, като частично
предявен иск за сумата от общо 5 000 лева, ведно със законната лихва от
31.07.2017 г.
Твърди се, че на 31.07.2017 г., около 22.30 часа в гр. С, ж.к. „О 1“, бл. ,
вх. , ответникът причинил на ищците телесни повреди, а именно:
- причинил на Р. С. Р. средна телесна повреда (като му нанесъл удар с
юмрук в околоочната област на лявото око, вследствие на това Р. паднал от
собствен ръст и си ударил главата в пода), изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- причинил на С. Р. Р. леки телесни повреда (като я блъснал с ръце към
стената, вследствие на което същата се ударила, след което я хванал с ръка в
областта на шията и под мишницата и я стиснал), изразяващи се в
кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница;
- причинил на И. Р. Р. леки телесни повреда (блъснал я към стената,
вследствие на което тя се ударила в дясната лопатъчна област, след което я
захапал за врата), изразяващи се в кръвонасядане на шията и кръвонасядане
1
на дясната лопатъчна област.
Твърди се, че за нанесените телесни повреди ответникът е бил привлечен
като обвиняем, а впоследствие е влязла в сила присъда по НОХД №
12429/2018 г. по описа на СРС, 121 състав, потвърдена е решение по ВНОХД
№ 1603/2019 г. по описа на СГС, е признат за виновен за извършеното
престъпление.
Ищецът Р. Р. твърди, че е изпаднал в безсъзнателно състояние вследствие
на нанесен му от ответника удар е юмрук в околоочната област на лявото око
и последвало падане от собствен риск. Вследствие престъпното поведение на
ответника, се е наложило Р. да бъде хоспитализиран по спешност, като
особено критични за здравето и живота му са били първите някалко дни на
месеца август. Твърди се, че щецът е успял да преодолее непосредвената
опасност за живота си, но почти нямал спомен за случилото се в часовете и
дните след настъпване на събитието. Не си спомнял и как е откаран до
ВМБАЛСМ „Пирогов”, където е прегледан и лекуван и му е поставена
диагноза commotio cerebri (остро нарушение функциите на главния мозък,
представляващо средна телесна повреда). Твърди се, че всяко едно от
нараняванията причинило на ищеца болки и страдания. Чувството на
замаяност вследствие на мозъчното сътресение отшумяло едва за около
няколко седмици, като през първите няколко дни ищецът е трябвало да стои
на тъмно и прекарва по-голямата част от денонощието в легнало положение.
Твърди се, че месеци след събитието Р. се оплаквал от главоболие,
главозамайване, шум в ушите, мътнина пред очите, нервност и безсъние, но
особено тежко преживявал факта, че ответникът му бил посегнал пред вратата
на собствения му дом, където човек следва да се чувства най-сигурен и
защитен. Изпитвал и множество трудности от битов характер - не можел
нормално да се обслужва хигиенно поради силния световъртеж, за всяко
нещо се нуждаел от чужда помощ, не можел да шофира автомобил. Твърди
се, че чувствал, че не може да упражнява дейностите, които му носят
удовлетворение, че е в тежест на близките си и най-вече - че не е могъл да ги
защити от агресията на ответника.
Твърди се, че от престъплението С. Р. Р. е претърпяла две леки телесни
увреждания в областта на дясната ръка. Нараняванията освен че били много
болезнени, били и загрозяващи. Синините изчезнали напълно едва четири
седмици. През първите десет дни охлузванията и хематомите били умерено
болезнени, но при допир болката била пронизваща, а при определено
положение на ръката ставала още по-интензивна. Твърди се, че през цялото
това време, ищцата избягвала да излиза извън дома си, освен ако това не било
напълно наложително.
Твърди се, че ищцата И. Р. Р. получила кръвонасядане на шията и
кръвонасядане на дясната лопатъчна област. Получените хематоми били
особено болезнени през първите десетина дни на месец август 2017 г. Твърди
се, че чувството на душевна болка и срам от съседите карали ищцата да
избягва срещи със съседите си дълго време след случилото се, още повече, че
от същото деяние пострадал и съсед от входа, на когото ответникът счупил
ръката. Твърди се, че по-болезнено от физическата болка било усещането, че
човек, на когото ищцата се е доверила е причинил на нея и семейството й
толкова болка и страдание.
2
Твърди се, че двете ищци И. и С. Р.и дълго време след събитието
изпитвали страх и не смеели да излизат и да се прибират сами вкъщи, а когато
били навън постоянно били нащрек дали ответникът не е някъде наблизо.
Според ищците цинизмът на деянието и мястото, където било извършено
престъплението и до момента не позволявали на двете ищци И. и С. Р.и да
живеят без страх от това, че ответникът може да повтори нападението си над
тях. Твърди се, че чувството на страх наложило С. и И. дълго време след
събитието да приемат успокоителни медикаменти, предимно на билкова
основа, за да могат вечер да заспят и за да преодолеят с страха, който
постоянно изпитвали.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане до разпит на трима свидетели в режим на довеждане за
установяване на претърпените от ищците физически болки и душевни
страдания, както и за периода на възстановяване от тях.
Прави се искане да бъде осъден ответникът по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА да
заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. М А.
Ответникът Кристиян В. И., в срока по чл. 131 ГПК (като се съобрази чл.
3 ЗМДВИП) депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по размер. Сочи, че в качеството си на подсъдим по
НОХД № 12429/2018г. по описа на СРС, НО, 121 състав, бил признат за
виновен за причиняване на телесни повреди на ищците. Присъдата на СРС бе
потвърдена изцяло от въззивната инстанция. Твърди се, че са недоказани
твърденията на ищеца Р. Р. относно получените в следствие на деянието
болки и страдания. Липсвали обективни доказателства, че Р. е имал
твърдените в исковата молба замаяност, световъртеж, шум в ушите, мътнина
пред очите. С исковата молба не били представени и доказателства в насока
невъзможност за самостоятелно битово обслужване. На следващо място се
сочи, че нямало данни ищеца Р. да е използвал отпуск по болест във връзка с
твърдените увреждания както и липсват данни да му е изплащано
обезщетение в тази връзка. Нямало доказателства и че е търсил /и съответно
получил/ адекватна лекарска помощ за преодоляване на посочените в
исковата молба здравословни проблеми. Не били наведени и доказателства в
насока от какви точно „удовлетворяващи го дейности“ се е лишил ищеца Р. в
твърдения период на възстановяване, за да може да се прецени какво би било
адекватното им възмездяване от страна на съда. Оспорват се твърденията на
ищцата С. Р., че вследствие на травмата на дясната й ръка изпитвала
„пронизваща“ болка, не излизала извън дома си и се чувствала „загрозена“ от
причиненото нараняване. Липсвали обективни доказателства, че причинените
травми са оказали такова негативно влияние върху ежедневието на С. Р..
Нямало писмени данни Р. да е използвала медицинско обслужване в тази
насока, да е посещавала лекарски кабинети или да е нарушила ежедневния си
начин на живот в следствие на травмата. Нямало данни след
инкриминираното деяние ищцата да е отсъствала от евентуални служебни
ангажименти, няма данни твърденията за социална изолация да са подкрепени
от обективни писмени доказателства. Оспорват се като недоказани и
твърденията на ищцата И. Р.. Сочи се, че нямало данни да е посещавала нито
личния си лекар, нито друго медицинско заведение във връзка с тези
„особено болезнени“ усещания през първите дни на месец август 2017 г.
3
Оспорва се твърдението на ищците, че ответникът извършил деянието, за
което бил осъден, с особен „цинизъм“. Ответникът твърди, че до инцидента се
стигнало след остра провокация от страна на ищците към него, изразяваща се
в обиди, ругатни и опит за физическа саморазправа. Същият сочи, че в дълъг
период от време полагал грижи за И. Р. като за своя жена. Изразява
съжаление за причинените й болки и страдания, но счита, че твърдените от
нея и семейството й факти в исковата молба не отговаряли на истината
досежно претърпените неимуществени вреди. Сочи се, че И. Р., сестра й и
баща им не са нарушили по никакъв начин ритъма си на живот. Ответникът
сочи, че е виновен и бил готов да понесе гражданската си отговорност за
извършеното противоправно деяние, но моли да бъде постановено решение,
което да отговаря на действително претърпените от ищците неимуществени
вреди. Оспорва искането по чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Момчил Ангелов.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищците, че следва да докажат при условията на пълно и
главно доказване: 1. Извършеното от ответника противоправно деяние –
причинените от ответника телесни повреди по отношение на всеки от ищците
на 31.07.2017 г., така, както са описани в исковата молба; 2. Настъпване на
неимуществените вреди, описани в исковата молба по отношение на всеки от
ищците 3. Причинна връзка между деянието, извършено от ответника, и
настъпилите за ищците вреди;
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД като в условията на пълно и главно доказване докаже, че
деянието не е извършено виновно.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че с влязла в сила присъда по НОХД № 12429/2018 г.
по описа на СРС, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № 1603/2019
г. по описа на СГС, ответникът по настоящето производство К. В. И. е
признат за виновен в това, че на 31.07.2017 г., около 22.30 часа в гр. С, във вх.
, на бл. , в ж.к. „О 1”, причинил на повече от едно лице телесна повреда, а
именно:
- причинил на Р. С. Р. средна телесна повреда (като му нанесъл удар с
юмрук в околоочната област на лявото око, вследствие на това Р. паднал от
собствен ръст и си ударил главата в пода), изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- причинил на С. Р. Р. лека телесна повреда (като я блъснал с ръце към
4
стената, вследствие на което същата се ударила, след което я хванал с ръка в
областта на шията и под мишницата и я стиснал), изразяваща се в
кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница,
което увреждане довело до реализирането на медикобиологичния признак
болка и страдание;
- причинил на И. Р. Р. лека телесна повреда (блъснал я към стената,
вследствие на което тя се ударила в дясната лопатъчна област, след което я
захапал за врата), изразяваща се в кръвонасядане на шията и кръвонасядане
на дясната лопатъчна област, което увреждане довело до реализирането на
медикобиологичния признак болка и страдание, поради което на основание
чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 130 ал. 2 НК вр. чл.58а
ал.1 НК ответникът е бил осъден на две години лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне за събиране представените към
исковата молба писмени доказателства.
Следва да бъдат допуснати и поисканите от ищците трима свидетели в
режим на довеждане, които да дадат показания относно претърпените от
ищците физически болки и душевни страдания, както и за периода на
възстановяване от тях.
Следва да бъде допуснат и поискания от ответника свидетел при режим
на довеждане за установяване на фактите, описани в отговора на исковата
молба – относно заявеното от ответника, че ищците са продължили да водят
обичайния си начин на живот и след инцидента и не са търпели описаните в
исковата молба неимуществени вреди.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, ал. 3 ГПК в първото по
делото заседание съдът предоставя възможност на страните да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
С оглед чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени от такси и разноски
по производството.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
5
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.09.2023 г. от
10,40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца и един
свидетел при режим на довеждане на страната на ответника.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищците, чрез адв. Ангелов, да се връчи и препис от писмения отговор на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6