Р
Е Ш Е
Н И Е № 260364
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и втора година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9364 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с
чл. 79 от ЗЗД, и
чл. 86 от ЗЗД от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Мария Луиза”
№ 100, ет. 3, представлявано
от .......... Н. К. П. и П. В., заедно
и поотделно, чрез пълномощника .......
Г.-Ц., срещу Ц.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца
сумата от 6000 лева (шест хиляди лева);
главница; 4 900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева)-
част от просрочена
наказателна лихва, за период от
23.08.2016 г. до 09.07.2019 г.; 50,00 лева (петдесет лева) законна лихва
за периода от 09.07.2019 г. до 22.08.2019
г.; 156.00 лева (сто петдесет и шест лева)-годишни такси за обслужване
на кредитната карта. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че между .................. и ответника е сключен договор за издаване на
кредитна карта № .........../09.11.2007 г. по
силата, на които банката е предоставила на банков кредит тип
овърдрафт в размер на 6000 лева За сроковете и начина на погасяване се
прилагат Общи условия. Длъжникът е запознат с тях. Длъжникът е
задължен
всеки месец до датата на
падежа или на следващия работен
ден, ако падежа е в неработен ден, да внася
по Сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. При непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на дебитното
салдо, формирано до края на
последния отчетен период, той заплаща на банката, след изтичане на
първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал - 16%; б) за всички останали
транзакции - 18%. При неплащане на месечната
погасителна вноска или надвишение на разрешения
кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Срокът на договора е до
09.11.2009 г., като същият се подновява автоматично за нов едногодишен период при липса на уведомяване от кредитополучателя за прекратяването най-малко 60 дни преди изтичането
на текущия срок. Липсва уведомяване.
Дължи се годишна такса за поддържане на
кредитната карта към сметка на
физически лица, с лимит до 10000 лева в размер на
39 лева. Длъжникът не е обслужвал
кредита и не е извършвал
плащания за погасяване на дълга
от 14.05.2009 г. Кредита
е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Ответника уведомен за обявяването за предсрочна изискуемост
на ползвания банков кредит чрез
ЧСИ ............. Уведомлението е връчено по реда на чл. 47 от ГПК. На 02.04.2018 г.
между .................., и „ МЕЛОН БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания. В същия се включва и процесното вземане.
Длъжника е уведомен от ЧСИ
............ по реда на чл. 47 от ГПК. Задълженията на ответника не
са погасени в пълен размер и към момента.
В предоставения
срок за отговор особения представител на ответника адв.
Б. оспорва исковете. Оспорва цесията. Твърди, че не е съобщена на длъжника
надлежно. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост поради ненадлежното
съобщаване на длъжника. Притендира погасяване по
давност на притенциите за главница и лихви. Отрича
предоставянето на заемните суми.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 09.11.2007 г. ОУ,
искане за издаване на кредитна карта е видно, че между .................. и
ответника е сключен на 09.11.2007 г. договор за предоставяне на револвиращ кредит, усвоим чрез кредитна карта с размер лимит
от 6000 лв. за срок от две години. Издължаването е на вноски с 45 дневен гратисен период, след което се начислява лихва от 16 % за безналични плащания и 18 % при транзакции. При забава или
надвишаване на лимита се дължи наказателна лихва от 12 %.
От приложения договор за цесия от 02.04.2018 г. и приложение (лист 26 от
делото) към него е видно, че заемодателя е прехвърлил на ищеца на 02.04.2018 г.
вземането си към ответника.
От приложеното писмо (лист 28 от делото) е видно, че ответника е уведомен
за цесията чрез връчване на уведомление от ЧСИ ......чрез залепване на адреса
му.
От изготвеното заключение от 23.02.2022 г. по извършената ССЕ работило по
данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че усвоената
сума по договора в периода 15.11.2007 г.-25.05.2009 г. е 7800 лв. Извършени са
плащания в периода 05.12.2007-14.05.2009 г. в общ размер от 3270 лв. Непогасената
главница е 6000 лв.
От приложеното ч. гр. д. 13754/2019 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец
в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Същата е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по ч. гр.
дело № 13754/2019 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в
заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от С. на
сключен договор за цесия между него и .................., то той следва да
установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи
действие на прехвърлянията спрямо третото лице.
Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.По делото липсват
данни за уведомяване на длъжника за цесията към момента на образуване на
заповедното производство, тъй като не е налице надлежно осъществена процедура
на връчване на уведомлението от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК. Няма данни за
изготвяне на справка за настоящ и постоянен адрес на лицето или работодател.
Наред с това липсва отбелязване от ЧСИ от кой момент се счита за връчено
уведомлението, с оглед приключване на процедурата и възможност за проверка от
съда на срочността на изпълнение на предвидените в
нея действия.
Тъй като предмет на разглеждане
по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство образувано по заявление на
цесионера – „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, от 23.08.2019
г., то в случая тази дата се
явява релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно
съобщена на длъжника. При положение,
че това изискване
не е било изпълнено към датата
на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие
спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно
придобито и изискуемо вземане към момента
на подаване на заявлението, или не е бил
легитимиран да иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването
на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може
да се отчете
като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на
ВКС, II т. о., постановено по
т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението
в
заповедното производство е цедента .................., който се явява,
спрямо трети лица за договора за цесия, носител на спорното
право към този момент.