№ 2038
гр. София, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110140647 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 713,19 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за вреди на л. а. „М.М.“, с рег. №
******** вследствие на ПТП от 21.08.2020 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът ЗД „Б“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Автокаско“ – на 21.08.2020 г., в гр. Н.......... е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „М.М.“, с рег. № ********. Поддържа, че ответникът ЗД „Е“ АД е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия
участвал в ПТП-то т. а. „Ф.Т“, с рег. № ********. Сочи, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– Ю.Х, който при маневра за паркиране удря в задната част застрахования при ищеца
автомобил, вследствие на което му нанася материални вреди. Заявява, че вредите от ПТП-то
възлизат на обща стойност от 4 990,36 лв., в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, като след извършено прихващане с насрещно вземане в размер на 4 292,17 лв.,
непогасена е останала разликата от 698,19 лв., която претендира ведно със сторените
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или сумата от общо 713,19 лв. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Е“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че към 21.08.2020 г. е бил застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т. а. „Ф.Т“, с рег. №
********, както и механизма на настъпване на процесното ПТП. Сочи, че с плащането на
сумата по процесната щета, а именно: 4 292,17 лв. претенцията на ищеца следва да се счита
за изцяло удовлетворена, като разликата до 5 005,36 лв. се явява недължима, тъй като не
всички вреди по процесния автомобил са в причинна връзка с процесното ПТП. В тази
връзка посочва, че с оглед механизма на същото и характера и степента на уврежданията
капак задна врата не е подлежал на подмяна. Счита, че размерът на заплатеното
1
застрахователно обезщетение е силно завишен и не отговарящ на средните пазарни цени,
оспорвайки необходимостта от ремонтирането на автомобила в официален сервиз на
марката, тъй като към 21.08.2020 г. същият е бил в експлоатация от около 5 години. Ето
защо, счита, че отговорността му не следва да се ангажира за повече от размера на
действителните вреди. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото от 16.09.2022 г., срещу който те не са възразили. Нещо
повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени
доказателства – застрахователна полица за застраховка „Автокаско“ и общи условия към
нея, двустранен констативен протокол за ПТП от 21.08.2020 г., материалите по щета №
**********/25.08.2020 г., платежно нареждане от 11.03.2021 г. за сумата от 4 990,36 лв.,
справка от регистъра на Гаранционния фонд, регресна покана с изх. № *******/02.06.2021 г.
и др., както и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на част от регресното
вземане до размера на сумата от 4 292,17 лв., което по същество представлява конклудентно
признание относно наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорните по делото въпроси касаят единствено
причинната връзка между процесното ПТП и вредите, както и какъв е техният размер, респ.
в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката - в този смисъл са Решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, І ТО. В случая, от изслушаното и прието по делото без оспорване от
страните заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се
2
установява, че всички щети по л. а. „М.М.“, с рег. № ******** отразени в описа на
застрахователя – ищец, се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 21.08.2020 г.
Изрично експертът заявява, че извършването на описаните и фактурирани операции по
процесната фактура № **********/13.01.2021 г., издадена от „С“ ЕАД, е било необходимо с
оглед отстраняване на уврежданията по процесния автомобил. Установява се още, че вратата
на багажника е следвало да бъде подменена с нова, тъй като е изработена от алуминий,
поради което не е възможно възстановяването в заводския й вид. Ето защо, съдът намира, че
стойността за нейната подмяна също следва да се включи в общия размер на необходимата
стойност за възстановяване на щетите по увреденото МПС. Експертът изяснява, че
необходимата стойност за възстановяване на щетите по увредения автомобил, намиращи се
в причинна връзка с процесното ПТП, изчислена на база на средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлиза на 4 147,96 лв. Изрично вещото лице посочва, че увреденият автомобил е
отремонтиран в официален сервиз на марката, поради което стойността на сервизния част е
била значително по-висока от средната пазарна цена – 60 лв. без ДДС, като към момента на
настъпване на процесното ПТП – 21.08.2020 г. същият е бил на 4 години, 8 месеца и 4 дни
считано от датата на първоначалната регистрация. Съдът кредитира заключението, тъй като
същото е обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и
отговарящо на поставените задачи. В същото време обаче, от страна на ищеца не са
представени доказателства относно обстоятелствата, с които е била обвързана
гаранционната поддръжка на процесния автомобил – години на експлоатация или с
изминати километри и ако да – с колко, или и с двете, поради което съдът не би могъл да
достигне до категоричен извод, че същият е бил в рамките на гаранционен срок, респ., че
отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз на марката. Точно
обратното, видно от становище от 30.11.2022 г. на „С“ ЕАД, докладвано в открито съдебно
заседание на 02.02.2023 г., към 21.08.2020 г. л. а. „М.М.“, с рег. № ******** не е бил в
заводска гаранция. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване основанието за заплащане застрахователно обезщетение в посочения от него
размер. Ето защо, съдът приема, че в случая действителният размер на причинените вреди
възлиза на 4 147,96 лв., защото същият отговаря на средните пазарни цени. На основание
чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така, общият
размер на дълга възлиза на 4 162,96 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4 292,17 лв., т. е. повече от действителният
размер на вредата.
С оглед на изложеното, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 713,19 лв., представляваща непогасена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за вреди на л.
а. „М.М.“, с рег. № ******** вследствие на ПТП от 21.08.2020 г., в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски в общ размер от 250 лв., от които:
150 лв. – депозит за САТЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представители и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......... срещу ЗД „Е“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......................., осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 713,19 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за вреди на л. а. „М.М.“, с
рег. № ******** вследствие на ПТП от 21.08.2020 г., в т. ч. и сторени ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С......... да заплати на ЗД „Е“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С......................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4