Р Е Ш Е Н И Е  № 48

 

Гр. Сливен  19.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в публично

 заседание на…………двадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Ивайла Куманова…… …………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……гр.дело № 488 описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът Т.А.З. твърди в ИМ, че ответникът К.С.С. е издал в негова полза на 13.05.15г. запис на заповед за сумата 56 000 лева с падеж 30.07.15г. като записа на заповед е предявен за плащане на същата дата 30.07.15г. на която вземането е станало изискуемо. Твърди че многократно е канил ответника да заплати задължението си по записа на заповед, но той не е направил това, поради което е подал заявление по чл. 417 от ГПК пред РС Бургас, което е изпратено по подсъдност на РС Котел и с разпореждане от 25.05.18г. по ч.гр.д. № 186/18г. на РС Котел е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист № 105. На основание издадения изпълнителен лист образувал изпълнително производство по изп.дело № 1065/18г по описа на ЧСИ Т.М., рег.№ 803 и район на действие ОС Бургас. Твърди че длъжникът е подал възражение по ч.гр.д., поради което за него е налице интерес да предяви настоящия иск. В с.з. уточнява, че записа на заповед е издаден за обезпечаване на следното каузално правоотношение – договор за заем, сключен между него и ответника на 31.12.11г., който е бил обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот.акт том І, рег.№ 3125, дело № 124/11г. на Нотариус K. с район на действие РС Бургас, рег. № 255. Твърди че, за да подпише съгласие за заличаване на ипотеката, с което ответникът да заличи същата, тъй като заемът не му е бил върнат, ответникът е подписал запис на заповед за сумата от общо 56 000 лева, която се равнявала на заетата сума 40 000 лева плюс изтеклите лихви в размер на 16 000 лева. Този запис на заповед, по който е изтекъл срока за плащане, бил унищожен и бил подписан нов със същото съдържание между страните, по който срока за плащане също е изтекъл без да е платена сумата и бил подписан настоящия трети запис на заповед за същото вземане. Твърди че е налице изискуемо вземане към ответника по представения запис на заповед във връзка с изложеното и моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 56 000 лева по запис на заповед от 13.05.15г. за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 119/25.04.2018г. по ч.гр.д. № 186/2018г. на РС – Котел, като му бъде присъдена законовата лихва върху същата сума, считано от 18.04.18г. до окончателното изплащане и разноските в настоящото и заповедното производство.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва, че е подписал записа на заповед, но твърди, че същият не е подписан на датата, посочена в него, а на 30.07.15г., като на това основание счита записа на заповед за нищожен, поради липса на дата. Твърди че е погасил задължението си по договора за кредит, който е бил обезпечен с договорна ипотека към ищеца, а настоящия запис на заповед е издаден във връзка с преддоговрони отношения между ищеца и ответника за сключване на евентуален бъдещ заем за сумата 40 000 лева между тях двамата до какъвто договор не се е стигнало. Твърди че записа на заповед е подписан от негова страна, тъй като е искал да го представи пред неговите съдружници или партньори.

В с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.  Претендира разноски по представен списък.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора. Твърди че е бил в преддоговорни отношения за сключването на договор за заем с ищеца, като по тази причина е подписал записа на заповед, за да го представи ищеца пред свои съдружници. Твърди че същия не е подписан на датата посочена като дата на съставянето, а на датата на която е записано, че е предявен.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

            На 18.04.2016г. ищецът Т.А.З. подал до Бургаския районен съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Приложил запис на заповед с дата на издаване от 13.05.2015г.  за сумата 56 000 лв., която издателя К.С.С. се задължава без протест и без разноски при предявяване да заплати на Т.А.З.. Записът на заповед е предявен на К.С.С. на 30.07.2015г.

          БРС препратил по компетентност заявлението до РС-Котел, тъй като постоянния адрес на длъжника бил в с. Жеравна, община Котел. По ч.гр.д.№ 186/18 по описа на КРС била издадена на 25.04.2018г. заповед за незабавно изпълнение срещу К.С.С. за сумата 56 000 лв. главница и законната лихва върху нея, считано от 18.04.2018г. до изплащането на вземането;  15 47,59 лв. законна лихва за периода от 01.08.2015г. до 16.04.2018г. , както и сумата 1 428,15 разноски.

          Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение било образувано изпълнително дело № 20188030401065 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803 на КЧСИ,  с район на действие БОС. Заповедта е връчена на длъжника С. с поканата за доброволно изпълнение на 26.06.2018г. , видно от представената покана за доброволно изпълнение по ч. гр.д.№ 369/18 по описа на СлОС. Същият е подал в срок частна жалба на 09.07.2018г. срещу незабавното изпълнение, по която било образувано ч. гр.д. № 369/18 по описа на СлОС. По образуваното производство с определение от 10.09.2018г. било отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилена заповедта в частта, в която е бил осъден К.С.С. да заплати сумата 15 47,59 лв. законна лихва за периода от 01.08.2015г. до 16.04.2018г.

          Длъжникът е подал и възражение вх.№ СД-02-09-1357/22.06.2018г. срещу заповедта. Същото е приложено по ч. гр. Д. № 186/18 на КРС без да е подредено хронологично по делото, а е прикрепено към задната кора на делото. До 08.11.2018г. – датата на подаване на настоящата искова молба, КРС не е уведомил заявителя, че е подадено възражение и че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Производството по изпълнително дело № 20188030401065 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803 на КЧСИ,  с район на действие БОС е било спряно поради подаването на възражение.

Ищецът и ответника се запознали чрез свидетеля Светозар М., който към този момент бил директор на банков клон. Поводът бил, че ответникът С. стартирал бизнес с внос на сол и имал нужда от финансиране. През 2011г. ищецът З. му дал в заем сумата 40 000лв., като С. се задължил да върне сумата общо 56 000лв. – главница и лихви. За да бъде обезпечен кредита била учредена ипотека с Нотариален акт № 131, том 1, рег. № 3125, нот. Дело № 124/13.07.2011г. на Нотариус K., с район на действие БРС върху имот собственост на майката на ответника – С.М.С.. В нотариалния акт било записано, че Т.А.З. дава  заем на С.С. сумата 40 000лв. със срок на връщане до 31.12.2011г. и лихва от 1% месечно върху сумата до датата на връщане на заема.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за  2011 до 2014г. ищецът не е декларирал пред НАП, че е дал в заем сумата от 40 000лв. на С.С., а за периода от 2015г. до 2018г. не е подавал данъчни декларации.  

На 23.10.2013г. била подадена до СлВп при БРС молба-декларация за заличаване на договорната ипотека от Т.А.З., в която е записано, че длъжникът е изплатил сумата по договора за заем. Според свидетеля М. заемът не бил върнат от ответника на ищеца, но тъй като върху имота следвало да се учреди ипотека за банков кредит той бил освободен от тежестта. Според същия свидетел именно той посъветвал ищеца да приеме друго обезпечение на кредита – запис на заповед.

По делото са представени разпечатки от електронни съобщения –кореспонденция за периода 14.06.2017г. до 31.07.2017г.от която е видно, че между ищеца и ответника е разменена кореспонденция, в която се настоява К.С. да върне сума дадена му в заем. Видно от кореспонденцията ищецът твърди, че ще потърси вземането си по съдебен ред, а ответникът обещава че ще го върне. След извършената справка от „БТК“ ЕАД е видно, че телефонните номера между които е разменена кореспонденцията са регистрирани на „Булелектрикс“ ООД / в която съдружник е ищеца Т.А.З. / и на К.С.С..

По делото е допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Юри Г. по въпроса дали в документа „Запис на заповед“ в един и същи момент са изписани,  от едно и също лице, с едно и също пишещо средство и с еднакъв почерк ли са изписани трите имена на издателя и подписа му в първата част и подписа и името по „предявен“.

Според заключението и разпита на вещото лице в с.з. няма методи,  с която да се определи в кой момент е изписан един текст. Не се установяват признаци  за вмъкнат, по-нов допълнителен текст. Щрихите са положени в нормален ред – първо печатния текст, след което подписите, а относно имената „К.С.С.“  и скобите – групата подпис + текст в края на записа на заповед, те са изпълнени след като преди това е изпълнен подписа над тях. Вещото лице допуска, че подписите и текста са изпълнени с едно и също пишещо средство. Изводът за това не може да се даде с категоричност, тъй като пишещите средство и химикалната паста се произвеждат в големи количества и всички те от една и съща серия следва да имат еднакви механични свойства.  Дори специфичните наранявания по сачмата на пишещото средство не са достатъчни за да се направи извод, че то е едно и също. По тези съображения вещото лице дава отговор, че заключението му че е използвано едно и също пишещо средство не е категорично. Двата подписа и трите имена на издателя на записа на заповед, датиран на 13.05.2015г. са изпълнени от едно и също лице - К.С.С. и с един и същ почерк.

От изслушаното допълнително заключение става ясно, че липсват признаци, от които да бъде направен извод, че ръкописния текст и подпис под „издател“  и  ръкописния текст и подпис след „ подпис“ са изпълнени върху различна повърхност. Измененията под влияние на промяна на позата на писане от обичайна в необичайна не са съществени и не се проявяват в такава степен, за да се отразят на правилната преценка на съвпаденията и различията.

По делото е разпитан свид. Г.Н., който свидетелства, че имал да получава от ответника сумата 5 000лв., която му бил дал в заем. На 30.07. преди три –четири години се срещнал с ответника в кафене в ДНА гр. Бургас. Там ответникът С. се срещнал с Т.З. /когото свидетеля не познавал/ и пред него С. подписал на две места запис на заповед, но не видял за каква сума. Свидетелят знае, че страните по делото са имали и преди това взаимоотношения, но не знае какви. Свидетелят разбрал, че С. очаква да получи пари в заем от ищеца и с тях да му върне дълга. Същата вечер му се обадил и разбрал, че този ден С. не е получил пари от З.. С. върнал сумата 5000лв. на свидетеля след един месец.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се съмнява. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. На ответната страна са били допуснати до разпит още двама свидетели, които не са разпитани, тъй като страната не внесла определените разноски за призоваването им и е бил определен срок за събирането на тези доказателства по чл. 158 ал.1 от ГПК и той не е бил спазен.

           На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

          В писмения отговор се оспорва допустимостта на иска, като се твърди от ответника, че същия не е предявен в законния срок. Възражението е неоснователно, а искът допустим. Ответната страна навежда доводи, че ищецът е знаел за подаденото от него възражение, тъй като е бил уведомен от ЧСИ, че производството по изпълнителното дело се спира, както и по повод подадената частна жалба срещу заповедта.  Представя доказателства за твърденията си. Въпреки, че от представените доказателства се установяват твърденията на ответника, съдът не може да приеме, че предявеният иск не е предявен в законния срок. В чл. 415 от ГПК е предвидено, че след подаването на възражение, РС следва да уведоми заявителя, че е подадено възражение и че може в месечен срок да предяви иск, като началото на срока е именно изричното уведомление  от РС. Видно от представеното ч.гр.д.№ 186/18 на КРС, въпреки че е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение на 22.06.2018г. и до момента до заявителя не е изпратено съобщението по чл. 415 от ГПК т.е. искът е в срок.

Съобразно  даденото разрешение  в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК, т. 17 - предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

 Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.

В конкретния случай, в исковата молба, ищецът е основал вземането си на редовния от външна страна менителничен ефект. В отговора ответникът оспорва, че записът на заповед е редовен от външна страна. Твърди, че същият е нищожен, тъй като не е съставен на датата, която е посочена като дата на издаването му, а на датата на която е предявен. Съдът е възложил на ответника доказателствената тежест относно твърденията му изложени по-горе. От събраните доказателства чрез графологична експертиза не се установиха твърденията на ответната страна. Те не се установяват и от разпита на свид. Г.Н., тъй като същия не може да конкретизира какъв запис на заповед е подписала ответника на 30.07. /“преди три-четири години“/ за каква сума.

Второто възражение на ответника в отговора, е в смисъл, че записът на заповед е издаден без да има каузална сделка, която да е основание за издавеното му. Признава, че през 2011г. е получил от ищеца в заем сумата 40 000лв., върху която е дължал и 16 000лв. лихви и този договор е бил обезпечен с ипотека върху имот на майка му. Твърди, че видно от представената молба от ищца за заличаване на ипотеката, заемът е бил изплатен. През 2015г. твърди, че бил в преговори с ищеца за предоставяне на нов заем в размер на 40 000лв. и лихви 16 000лв. и  по тази причина подписал записа на заповед, тъй като ищецът искал да представи записа на заповед пред негови съдружници или партньори за да бъдат убедени за предоставянето на заема. Във връзка с твърденията си сочи свид. Н.. Съдът намира, че от показанията на този свидетел не се установяват възраженията на ответника. Свидетелят не посочва какви уговорки са имали ищеца и ответника по повод бъдещ заем – сума, лихва, срок и не обяснява защо е следвало ответникът да подпише същия без да е получил сумата. Същия свидетелства, че ответникът не е получил сума само на 30.07.2015г.

След направените възражения в писмения отговор, ищецът е изложил твърдения, че записът на заповед има обезпечителна функция по отношения на дадения заем от 40 000лв. през 2011г. От показанията на свид. М. се установява, че ипотеката, която е служила за обезпечаване на заема е била заличена,  не защото сумата е била върната, а за да бъде имота чист от тежести и да послужи за обезпечение на банков кредит. Въпреки, че в договора за ипотека е записано, че договорът за заем е сключен между ищеца З. и майката на ответника, страните признават, че това е бил договор за заем между тях. Обстоятелството, че такъв договор за заем  не е деклариран от заемодателя в ГДД не води до извод, че такъв договор не е сключен.

С оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и разменената кореспонденция между страните,  съдът намира предявения иск за доказан. Същия е основан на вземането по абстрактната сделка – записа на заповед, който има обезпечителна функция по отношение  на сключения договор за  заем.

С оглед изложеното следва да бъде уважен предявения иск, като бъде признато по отношение на ответника, същия дължи на ищеца сумата 56 000лв. по запис на заповед 13.05.2015г., предявен на 30.07.2015г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.  д. № 186/18 по описа на КРС, ведно със законната лихва за забава считано от 18.04.2018г.

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски за настоящата инстанция в размер на 2200лв. за адвокатска защита и 1120лв. за държавна такса или общо 3320 лв. Съобразно разрешението дадено в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се присъдят и направените от ищеца разноски в заповедното производство от държавна такса, но само върху сумата 56 000лв. главница – 1 120лв., а не и върху поисканата мораторна лихва, тъй като искането в тази част не е уважено.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т.А.З. ЕГН ********** ***, *********, със съдебен адрес *** срещу К.С.С. ЕГН ********** *** и адрес за призоваване *************, по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, че К.С.С. дължи на Т.А.З. сумата 56 000лв. (петдесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, по запис на заповед от 13.05.2015г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 186/18 по описа на РС- Котел.

ОСЪЖДА К.С.С. ЕГН ********** *** и адрес за призоваване ************* да заплати на Т.А.З. ЕГН ********** ***, **********, със съдебен адрес ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 1 120 лв. и в исковото производство в размер на 3 320лв.

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: