№ 332
гр. Кърджали, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100128 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове при
условията на евентуалност от Община Кърджали с БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. Кърджали, бул. „България“ №41, представлявана от кмета Е.М. чрез
пълномощник адв. М. Ю. С. от АК – Кърджали срещу „ИМОТИ К ЕКСПЕРТ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,
ул. „Алеко Константинов" № 10, бл. офис №2, общ. Кърджали, обл. Кърджали,
представлявано от управителя Л.С. с правно основание чл.127 от ЗЗД за
осъждане на ответника на сумата в размер на 16 530,89 лева, представляваща
платени от ищеца публични задължения на ответника по изп. дело ***** по
описа на Териториална дирекция на НАП Пловдив, съгласно Разпореждане за
изпълнение на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив от
15.01.2025 г. по изд. по изп. дело ***** по описа на ТД на НАП – Пловдив,
ведно със законната лихва върху главницата от 16 530.89 лева, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, в случай че главният иск не бъде
уважен, ищецът моли на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника на сумата в размер на 16 530,89 лева, представляваща платени от
ищеца без основание публични задължения на ответника по изп. дело *****
по описа на Териториална дирекция на НАП Пловдив, съгласно Разпореждане
за изпълнение на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив от
15.01.2025 г. по изд. по изп. дело ***** по описа на ТД на НАП – Пловдив,
ведно със законната лихва върху главницата от 16 530.89 лева, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът заявява, че страните били в договорни правоотношения въз
основа на Договор № ***** г. за изпълнение на СМР на обект „Полагане на
трайна настилка /бетониране/ на улици в кв. „Възрожденци – Прилепци“ и кв.
„Възрожденци“, гр. Кърджали“. По силата на този договор ищецът е
1
възложил на ответника СМР на стойност 59 898,24 лева с ДДС, които били
изпълнени и приети от ищеца съгласно Протокол за СМР от 23.01.2020 г., в
резултат на което ответникът издал Фактура ***** г. на стойност 59 898,24
лева с ДДС на ищеца. По издадената фактура Община Кърджали е извършила
частични плащания, като на 28.05.2020 г. е платила на ответника сумата от 5
898, 24 лева с ДДС, на 03.07.2020 г. е платила на ответника сумата от 25 000
лева с ДДС и на 20.08.2020 г. е платила още 15 000 лева с ДДС. След
извършване на тези плащания общината е останала да дължи на ответника
сумата от 14 000 лева с ДДС. Сочи, че на 22.03.2021 г. ищецът е получил
запорно съобщение от старши публичен изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив, с което бил уведомен, че във връзка с публично вземане по изп. дело
*****, на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК е наложен запор за сумата от 14
000 лева върху вземането на „ИМОТИ К ЕКСПЕРТ“ ЕООД от Община
Кърджали, произтичащо от Фактура ***** г. Ищецът получил и разпореждане
за изпълнение от старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с
което на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК му било разпоредено в 3-дневен
срок от получаване на разпореждането да прехвърли запорираната сума от 14
000 лева по сметка на ТД на НАП - Пловдив. Въпреки тези факти и
обстоятелства, на 14.07.2022 г. ищецът е платил на ответника-запорираната
сума от 14 000 лева, като окончателно плащане по Фактура ***** г. На
15.01.2025 г. ищецът е получил разпореждане за изпълнение от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, издадено по изп. дело *****
срещу ответника, с което на основание чл. 211, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл.
206, ал. 2 и чл. 211, ал. 1 от ДОПК, органът е приел, че е налице основание за
прилагане на предвидените в ДОПК обезпечителни мерки и изпълнителни
действия върху имуществото на Община Кърджали, като е определил
дължима сума за внасяне в размер на 14 000 лв., изплатена от запорно
съобщение изх. ***** г. и постановление изх. ***** г., ведно със законната
лихва от датата на изплащане, а именно 14.07.2022 г. до датата на издаване на
разпореждането, да бъде преведена по посочена банкова сметка на ТД на НАП
Пловдив в срок до края на работния ден, следващ получаването на
разпореждането за изпълнение. В изпълнение на разпореждането на
публичния изпълнител на 24.01.2025 г. Община Кърджали е платила по
посочената банкова сметка на ТД на НАП-Пловдив сумата в размер на
16 530,89 лева, представляваща публични задължения на ответника по изп.
дело *****, от която 14 000 лв. с ДДС представляваща изплатената сума на
ответника след получаване на запорно съобщение изх. ***** г. и
постановление изх. ***** г. и 2530,89 лв. представляваща законната лихва
върху 14 000 лева за периода от 14.07.2022 г. до 24.01.2025 г. Ищецът заявява,
че по описания начин между страните по делото е възникнала пасивна
солидарна отговорност по силата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК, поради
неизпълнение от ищеца на връченото му запорно съобщение по отношение на
публични задължения на ответника, за които било образувано изп. дело *****
по ДОПК. Сочи, че ищецът, като солидарен длъжник въз основа на закона е
платил процесната сума, поради което с плащането за него е възникнало
регресното право на вземане срещу другия солидарен длъжник - ответника,
предвид чл. 127, ал. 1 ЗЗД, като основанието и размерът на това право
произтича от вътрешните отношения между солидарните длъжници. Заявява,
че установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима, като в
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи
2
от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. В
тежест на този, който твърди, че не отговаря за задължението е да докаже
това. Ищецът твърди, че от приложените към исковата молба доказателства се
установява, че солидарността е възникнала по силата на закона за суми, които
ищецът е платил на НАП след издадени нарочни разпореждания от публичния
изпълнител в съответствие с чл. 211, ал. 3 от ДОПК, тъй като не се е съобразил
с полученото запорно съобщение. Доказването на тези факти е достатъчно да
се счете, че в отношенията с ответника ищецът не му дължи никакви суми,
поради което следва да му се присъди не само половината, а изцяло сумата,
която претендира и която доказва, че е платил. Заявява, че по силата на закона
Община Кърджали е изпълнила чужд дълг, поради което й се дължи всичко от
ответника, чийто дълг е платила, тъй като няма никакво отношение към
публичните задължения на ответника по изп. дело ***** по описа на ТД на
НАП - Пловдив.
По предявения в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД ищецът сочи, че е погасил публично задължение на ответното
дружество по изп. дело ***** на ТД на НАП-Пловдив, след като е погасил
изцяло задълженията си към ответното дружество с платената на 14.07.2022 г.
сума от 14 000 лева, като окончателно плащане по Фактура ***** г., поради
което ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца
до размера на платеното от ищеца публично задължение в общ размер на
16 530,89 лева.
Прилагат писмени доказателства по опис и прави доказателствено
искане за назначаване на експертиза.
Исковата молба е връчена на ответното дружество „Имоти К Експерт“
ЕООД, ЕИК ********* при условията на чл. 50, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК на адреса,
публикуван в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, като седалище и адрес на управление, поради което
връчването следва да се приема за редовно. Връчителят е констатирал, че на
адреса няма офис на фирмата, нито служители, които да получат
съобщението. На 09.03.2025 г. е залепил уведомление по чл. 50, ал. 4 във вр. с
чл. 47, ал. 1 от ГПК. Изтекъл е двуседмичният срок от залепването на
уведомлението за получаване на съдебните книжа в канцеларията на съда,
както и едномесечният срок по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба, като
такъв по делото не е постъпил.
С протоколно определение от 27.06.2025 г. съдът е обявил за
окончателен обективирания в Опрделение № 730 от 05.06.2025 г. проект за
доклад по делото, съгласно който съдът е приел, че предявеният главен иск
следва да се подведе под правната норма на чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е
изплатил посочената сума по изпълнителното дело на НАП срещу ответника
на основание чл. 211 от ДОПК, след като вече и заплатил изцяло задълженията
си към ответното дружество произтичащи от Договор № ***** г. за
изпълнение на СМР на обект „Полагане на трайна настилка /бетониране/ на
улици в кв. „Възрожденци – Прилепци“ и кв. „Възрожденци“, гр. Кърджали“,
като поддържа, че е изпълнил чуждо правно задължение – арг. чл. 73 ЗЗД. В
този смисъл той твърди, че е възникнало регресно право да иска връщане на
заплатеното по посоченото изпълнително дело на НАП с длъжник -
ответникът, който неоснователно се е обогатил за негова сметка след
изпълнението на чуждото правно задължение. Правната норма, уредена в чл.
3
73 ЗЗД, не урежда отделен иск, а представлява само частно проявление на
института на неоснователното обогатяване, т. е. изяснява обстоятелството, че
изпълнилият чуждо правно задължение без правен интерес, притежава
правната възможност да иска възстановяването на имущественото равновесие
чрез връщане на даденото на трето лице без правно основание от обогатилия
се правен субект, чието правно задължение е изпълнено. В тази връзка следва
да бъде посочено, че ищецът е изплатил останалата сума по издадената
фактура в размер на 14 000 лева на длъжника по изпълнителното дело пред
НАП и изпълнител по посочения договор за СМР не без основание, тъй като
по силата на правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД,
изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение,
ако страните не са установили друго, настъпва при приемане /одобрение/ на
предадената работа, който факт е безспорен. Съгласно чл. 206, ал.1 от ДОПК
органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено
лице иск за сумите, които то отказва да предаде доброволно. Установената за
данъчния орган възможност да упражни по съдебен ред правата на длъжника,
като кредитор по запорираното вземане, не изключва възможността
длъжникът и сам да упражни правата си, като предяви иск за вземането си
срещу този, от който го претендира, в случая общината. На първо място такава
забрана не е предвидена изрично в ДОПК, а не може да се извлече и при
тълкуване на текста на чл. 206, ал.1 от ДОПК. Наред с това ДОПК изрично
урежда случаите, в които длъжникът разполага с изпълнителен лист за
запорираното вземане. Разпоредбата на чл. 232, ал. 6 от ДОПК предвижда, че
изпълнението върху вземанията по изпълнителни листове на длъжника се
осъществява, като публичният изпълнител се суброгира в правата на
длъжника с изрично постановление. Следователно в случай, че
производството по предявените от длъжника осъдителни искове приключи с
влязло в сила решение в негова полза, то при евентуално образувано
изпълнително производство ответникът–длъжник по запорираното вземане,
ще уведоми съдебния изпълнител за наложения запор, а той от своя страна ще
уведоми публичния изпълнител в компетентната териториална дирекция на
НАП за да се суброгира в правата на взискателя. Това обосновава изводът, че
платената от ищеца на 14.07.2022 г. (след налагането на запора от НАП на
22.03.2021 г.) ответника остатъчна сума от 14 000 лева представляваща
окончателно плащане по Фактура ***** г. не е без основание и под угрозата за
евентуално предявен осъдителен иск, а платената от ищеца сума за
задължения на ответника по изп. дело ***** на ТД на НАП-Пловдив е без
основание, поради което е налице обедняване на ищеца с претендираната
сума, респ. неоснователно обогатяване на ответника. Платеното от ищеца,
като трето задължено лице, по изпълнителното дело има основание само в
отношенията му с органа наложил обезпечението – НАП-Пловдив, но не и с
ответника по делото- кредитор по Договор № ***** г. за изпълнение на СМР
на обект „Полагане на трайна настилка /бетониране/ на улици в кв.
„Възрожденци – Прилепци“ и кв. „Възрожденци“, гр. Кърджали“ и длъжник
по изпълнителното дело.
Съдът е приел, че евентуалният иск, който следва да бъде разгледан при
сбъдване на условията за това, е този по чл.127 от ЗЗД.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът е посочил, че призовкарят е отбелязал, че на посочения адрес няма
офис на фирмата, нито служителите, които да получат съобщението, поради
което на основание чл. 50, ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК съдът прилага
4
призовката по делото и приема ответника за редовно уведомен. Ищецът се
представлява от процесуалния представител адв. М. С., който моли да се даде
ход на делото, заявява, че поддържа депозираната искова молба по изложените
в нея съображения, не възразява да бъдат приети приложените писмени
доказателства, няма възражения по доклада, няма да сочи нови доказателства,
представя списък с разноски по чл.80 от ГПК. Моли да бъде постановено
неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
С оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата
молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно
заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, указването до ответника за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с
оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, настоящият
състав счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както
и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. В случая съдът е
предупредил ответника с Разпореждане № 274 от 30.01.2025 г., с което му е
изпратена исковата молба за отговор, че ако ответникът не представи в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. С Определение № 730 от 05.06.2025 г. съдът отново е указал на
ответника възможността за постановяване на неприсъствено решение при
наличие на посочените предпоставки.
В разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК е посочено, че неприсъственото
решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то
се основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от
представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде
уважен. Тъй като е уважен предявеният главен иск съдът не следва да се
произнася по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 127 от ЗЗД.
5
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото исков производство разноски за платена
държавна такса в размер на 661,24 лева и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита в размер на 4530 лева с ДДС съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за присъдените
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА чл. 59, ал. 1 от ЗЗД ответника срещу „ИМОТИ К ЕКСПЕРТ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,
ул. „Алеко Константинов“ № 10, бл. офис №2, общ. Кърджали, обл. Кърджали,
представлявано от управителя Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Община Кърджали с
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ №41,
представлявана от кмета Е.М. чрез пълномощник адв. М. Ю. С. от АК –
Кърджали сумата от 16 530,89 лева, представляваща платени от ищеца на
24.01.2025 г. публични задължения на ответника по изп. дело ***** по описа
на Териториална дирекция на НАП Пловдив, съгласно Разпореждане за
изпълнение на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив от
15.01.2025 г. по изд. по изп. дело ***** по описа на ТД на НАП – Пловдив,
ведно със законната лихва върху главницата от 16 530.89 лева, считано от
предявяване на исковата молба в съда на 30.01.2025 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ИМОТИ К ЕКСПЕРТ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,
ул. „Алеко Константинов“ № 10, бл. офис №2, общ. Кърджали, обл. Кърджали,
представлявано от управителя Л.С. ДА ЗАПЛАТИ на Община Кърджали с
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ №41,
представлявана от кмета Е.М. чрез пълномощник адв. М. Ю. С. от АК –
Кърджали разноски за платена държавна такса в размер на 661,24 лева и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
размер на 4530 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6