Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260024 13.08.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесети юли през две хиляди и двадесета година
В публичното си съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело номер 26 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „СЕМ 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***., представляван от управителя В.Р.против „ДАЙВЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***., представляван от управителя Н.С.Б., с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, с чл. 55, ал. 1, предл. трето чл. 84, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи
на ищеца сумата в размер от 1000 лв. -главница, представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по фактура № 10260/16.04.2018 год.,
издадена на основание договор за посреднически услуги от 14.05.2018 год. и
допълнително споразумение към него от 17.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
12.11.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4321/13.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9637/2019 г. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен писмен договор за посреднически услуги от
14.05.2018 год., съгласно
който ответникът е поел задължението да извърши подбор на персонал чрез
методиките на директно търсене, търсене в база данни и търсене по обява и
предварителна селекция на кандидати, с цел подпомагане на ищеца за избор на
най-подходящия персонал за свободните позиции в предприятието му за сезон
2018г. Ищецът твърди, че на 15.05.2018г. е платил на ответника дължимото по
договора възнаграждение в размер на 1000 лв. за подбор на персонал по 5
свободни позиции за 2018г., но за 2018г. ответникът не е изпълнил задължението
си. Сочи, че впоследствие въз основа на подписано допълнително споразумение от 17.09.2018 год., страните са се договорили срещу вече платеното
възнаграждение от 1000 лв. ответника да извърши подбор на персонал от 5 души за
сезон 2019г., но и това задължение последният не е изпълнил. В исковата молба
се твърди, че е изпратил до ответника нотариална покана за възстановяване на
платеното възнаграждение, но сумата не е върната от ответника. По изложените
съображения ищецът твърди, че сумата от 1000 лв. е платена на отпаднало
основание и моли установяване на дължимостта й от ответника. Претендира присъждане
на разноските по делото. Ангажира доказателства. В
съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Представя писмени
бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответнoто дружество е депозирало писмен отговор, в който
не е оспорило твърдените от ищеца факти по възникване на основното и
допълнителното споразумение. Сочи, че е изпълнил изцяло задълженията си по
договора и споразумението, поради което счита, че му е дължимо платеното от
ищеца възнаграждение. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа писмения си отговор и моли
съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноските по
делото. Представя писмени бележки.
Бургаският районен съд, като взе предвид направените
от страните искания и доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Със заповед № 4321 от 13.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9637/2019г. по
описа на БРС е разпоредено длъжникът „ДАЙВЪР“ ЕООД да заплати на
кредитора - ищец „СЕМ
2001“ ЕООД, сумата в общ размер от 1000 лв. -главница, представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по фактура № 10260/16.04.2018 год.,
издадена на основание договор за посреднически услуги от 14.05.2018 год. и
допълнително споразумение към него от 17.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
12.11.2019 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер от 376.13 лв.
С писмено възражение, подадено в срока по чл. 414
от ГПК ответното дружество е възразило срещу вземанията на ищеца, за които
същият се е снабдил със заповедта за изпълнение. По повод възражението на
ответника по чл. 414 от ГПК, в дадения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК,
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение.
Видно от
съдържанието на сключения между страните договор за посреднически услуги от
14.05.2018г., съгласно чл. 1 от договора ответното дружество се е задължило по
възлагане на ищеца да извърши подбор на персонал чрез методиките на директно
търсене, търсене в база данни и търсене по обява и предварителна селекция на
кандидати, с цел подпомагане на ищеца за избор на най-подходящия персонал за
свободните позиции в предприятието му за срок от шест месеца от подписването му
срещу задължението на ищеца съгласно чл. 3 от договора да му заплати такса за
подбор на персонал за всяка заявена позиция съгласно Приложение № 2 към
договора. Отделно от таксата по чл. 3, ищецът е поел задължението да заплати на
ответника комисионна в случай, че след провеждане на среща с посочения от
ответника кандидат, същият бъде избран /нает/ на съответната длъжност. Съгласно
раздел V-ти от договора при изпълнение на задълженията си ответникът е следвало да
предостави на ищеца данни за кандидатите, желаещи да заемат предлаганата от
ищеца свободна позиция – образование, специалност, трудов стаж, професионална
квалификация,допълнителна квалификация, знания и умения;физическа пригодност и
др.
Видно от
приложената към договора заявка, ищецът е посочил пет свободни работни позиции
с изискванията към кандидатите и условията и мястото на работа, като съгласно приложение
№ 2 към договора същият се е задължил да заплати на ответника такса в размер на
по 200 лв. за подбор на кандидатите за всяка всяка от петте позиции или общо
сумата от 1000лв., както и комисионна от по 250 лв. също за всяка от петте
позиции. С платежно нареждане от
15.05.2018г. ищецът е заплатил на ответника дължимото възнаграждение в размер
на 1000 лв. съгласно издадената от последния фактура от 16.04.2018г.
С писмо,
изпратено на 14.06.2018г. по електронната поща на ответника, ищецът е поискал
разваляне на сключения помежду им договор и връщане на платената сума от 1000
лв. поради неизпълнение от ответника на поетите с договора задължения.
Впоследствие на
17.09.2018г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за
посреднически услуги от 14.05.2018г., подписано за ищеца от управителя му В.Р.и за ответника от Е.М.Б.– управител на
„Ерник“ ЕООД, по силата на който са се съгласили срещу платената от ищеца такса
за подбор на персонал съгласно издадената от ответника фактура от 04.05.2018г.,
ответникът „Дайвър“ ЕООД да осигури за сезон 2019г. общо 5 работника /персонал
от третите страни/, като за извършената услуга ищецът няма да заплаща комисионна. Впоследствие с връчена на ответника на
10.10.2019г. нотариална покана, ищецът отново е поискал връщане от ответника на
платената сума от 1000 лв. поради неизпълнение на задълженията му.
По делото е
представена електронна кореспондеция между ищеца и „Ерник“ ЕООД за периода от
22.01.2019г. до 29.05.2019г., съгласно която ищецът е посочил изискванията си
към кандидатите на заявените позиции, а „Ерник“ ЕООД му е изпращал данните на
предложените кандидати за съответните работни позиции.
По искане на страните
по делото са разпитани свидетелите ***.и П. Д.. В показанията си св. К.-
управител на стопансвания от ищеца хотел „Верис“- к.к. С.б. заявява, че между
страните бил сключен договор за набиране на персонал за 2018г. в управлявания
от свидетелката и стопанисван от ищеца хотел „Верис“ . Свидетелката сочи, че
тъй като ответникът не успял да намери персонал за 2018г., страните,
представлявани от управителите г-жа Р. и г-жа Б. са сключили допълнително
споразумение за набиране на персонал за 2019г. за същия хотел. Свидетелката К.сочи,
че тя е водила от името на ищеца кореспонденция с фирма „Ерник“ ЕООД, без да
има договор с тази фирма и, че не е имала никакви контакти по телефон или имейл
с ответника „Дайвър“ ЕООД. Заявява, че ответника „Дайвър“ ЕООД не е правил
никакви предложения за подбор на персонал, нито е изпращала каквито и да е
кандидатури, а такива предложения за персонал ищеца е получавал само от „Ерник“
ЕООД, но предложените кандидати не са били одобрени, тъй като не са били
подходящи. Сочи, че в крайна сметка персонала в хотела за 2019г. бил нает чрез
трета фирма „Хет Хантърс“ ЕООД.
В показанията си
св. П. Д. -служител в агенция за подбор на персонал „Ерник“ ЕООД сочи, че фирма
„Ерник“ ЕООД се управлява от няколко дружества, между които е и ответника
„Дайвър“ ЕООД, като заявява, че знае за сключения с ищеца договор от 2018г.
Сочи, че през 2018г. е направен подбор на персонал за ищеца и са изпратени
кандидати, но управителката на „СЕМ 2001“ ЕООД преценила, че не й трябва повече
персонал. Свидетелката заявява, че знае, че в края на летния сезон на 2018г.
страните са сключили споразумение за подбор на персонал от трети страни- У. и М-,
като са постигнали уговорка ищеца да не заплаща друга такса за подбор 2019г.
Сочи, че още през м. януари 2019г. ищецът изпратил на фирма „Ерник“ ЕООД
информация с изискванията си по мейл. От показанията й се установява, че през
м. февруари 2019г. фирма „Ерник“ ЕООД изпратила двама кандидати от У. и М- за позиция „администратор“ и „сервитьор“ – С.Н.и
А.М., които не били одобрени от ищеца, защото не владеели български език.
Впоследствие от „Ерник“ ЕООД били
изпратени други кандидати Г.Н. и Т.К.- за позицията „администратор“, които също
не били одобрени. По-късно фирма „Ерник“ ЕООД изпратила А.Г. – за позиция
„сервитьор“, но той не се явил, защото ищеца не изпратил някой да го посрещне, както и С.Г., който
който бил назначен за „барман“, но впоследствие сам напуснал, поради лошо
отношение и несключване на трудов договор. Свидетелката сочи, че за позицията
„готвач“ на ищеца била предложена
кандидатурата на М.К., на 53 г., която първоначално била одобрена, но
впоследствие ищецът я отхвърлил с обяснението, че е твърде възрастна, макар, че
изискването му за тази длъжност било за възраст до 55г.
С оглед
гореустановената фактическа обстановка, правна страна съдът намира следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ГПК, с чл. 55, ал. 1, предл. трето, чл. 84, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
В случая по
делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо от доказване помежду
им, че между тях е налице валидно сключен договор за
посреднически услуги от 14.05.2018 г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018 г. и, че в изпълнение на договорните задължения ищецът е
заплатил на ответника възнаграждение в размер на 1000 лв.
Страните по делото
спорят дали ответникът е изпълнил точно задълженията си по допълнителното
споразумение към процесния договор за подбор на кадри.
Видно от данните по
сключеното към договора от 14.05.2018г. допълнително споразумение от
17.09.2018г. същото е подписано за ответника „Дайвър“ ЕООД от лицето Е.М.Б.с отбелязване, че същата
е управител на трето лице - „Ерник“ ЕООД, без данни същата изрично да е била
упълномощена от ответното дружество да го представлява за подписване на същото
споразумение. След извършена справка в търговския регистър се установява, че
„Ерник“ ЕООД се управлява от Е.Б., а ответника „Дайвър“ ЕООД от Н.Б.. Въпреки
липсата на представителна власт обаче, по
делото няма данни ответникът да се е противоставил на действията на Е.Б. по
сключване на процесното споразумение от 17.09.2018г. Напротив, в писмения
отговор ответникът изрично е заявил, че счита, че между страните е сключено
процесното допълнително споразумение към договора за посреднически услуги. Това
означава, че същото като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и чл. 1,
ал. 3 от ТЗ, макар да е подписано за ответника без представителна власт, валидно
е обвързало страните съгласно презумцията на чл. 301 от ТЗ, тъй като ответникът
не се е противопоставил веднага след узнаването за него.
С оглед характера на поетите права и
задължения тази търговска сделка не е регламентирана в ТЗ, затова за нея
съгласно чл. 288 от ТЗ ще важат правилата на гражданското законодателство и тъй
като има белезите на договор за поръчка ще важат правилата на договора за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Съгласно чл. 280 от ЗЗД
с договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия, като последният му дължи уговореното възнаграждение
съгласно чл. 286 от ЗЗД.
Тъй като по
принцип договора за поръчка се сключва с оглед личността на дореника, а в
случая той е юридическо лице -търговец, разпоредбата на чл. 283, ал. 1 от ЗЗД
задължава довереникът да извърши възложеното му действие лично, като ал. 2 му
дава възможност да възложи изпълнението на друго лице, само ако е овластен от
доверителя- ищец или ако това е станало необходимо за запазване неговите
интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.
От ангажираните по
делото свидетелски показания и приложената електронна кореспонденция, се
установява обаче, че фактически действия по подбор на персонал за ищеца за
сезон 2019г. са извършвани от трето по договора и по последващото допълнително
споразумение лице - „Ерник“ ЕООД, а не от ответника „Дайвър“ ЕООД. По делото
няма данни ищецът да извършвал каквито и да е действия, както по изпълнение на
договора от 2018г., така и на допълнителното споразумение към него, в т.ч.
липсват както твърдения, така и данни ищецът да е дал правомощия на ответното
дружество да извършва подбора чрез трето лице, в случая „Ерник“ ЕООД, респ.
ответника „Дайвър“ ЕООД да е възложил изпълнението на задълженията си по
договора и споразумението към него на „Ерник“ ЕООД, поради каквато и да е причина по смисъла на чл. 283, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД. В тази връзка съдът намира, че действията, извършени от „Ерник“
ЕООД за подбор на кадри за ищеца са възникнали в резултат на отделно неформално
правоотношение помежду им, без възлагане от ответника. Същото обаче не следва
да подлежи изследване в настоящото производство, чийто предмет е вземането на
ищеца към ответника за възстановяване на платената в негова полза сума поради
неизпълнение от ответника на възникналото между страните търговско правоотношение.
От гореизложеното
следва извода, че ответникът, въпреки доказателствената тежест, която носи не
доказа, че в уговорения срок е изпълнил задълженията си както по първоначалния
договор, сключен с ищеца, така и по допълнителното споразумение към него, т.е.
същият е неизправна страна. В тази връзка съдът намира, че направеното от ищеца,
като изправна страна, изпълнила точно и в срок своите зьадължения за заплащане
на уговореното възнаграждение /такса/ изявление по електронната поща и
връчената нотариална покана, намиращи се в кориците на делото, достигнали до
знанието на ответника , в т.ч. и извънсъдебно, следва да се тълкува като
изявление за разваляне на облигационното правоотношение между страните по
смисъла на 87, ал. 2 от ЗЗД, ведно с искане за връщане на платената по договора сума „на отпаднало
основание“. Оттук следва, че облигационната връзка между страните, съставляваща
основанието, на което ответникът е получил платената от ищеца сума от 1000 лева
е прекратена.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД всеки е
длъжен да върне това, което е получил на отпаднало основание. Условие за
възникване на вземане по посочения фактически състав на неоснователно
обогатяване е отпадането на основанието за преминаването на имуществено благо
от патримониума на ищеца в патримониума на ответника.
Предвид горното съдът приема, че договорът между
страните е прекратен с едностранното изявление от ищцата до ответника. В случая по аргумент на чл. 88, ал. 1, изр.
първо от ЗЗД прекратяването на договора има обратно действие и всяка страна е
длъжна да върне на другата на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, това което е
получила, тъй като основанието, на което го е получила е отпаднало с обратна
сила и задържането му би довело до неоснователното й обогатяване. Това означава,
че ищеца доказа, че има твърдяното
спрямо ответника вземане на соченото договорно основание за връщане на
платената по сключения помежду им договор и споразумението към него сума, която
ответникът неоснователно е задържал след прекратяването му в размер на
1 000 лв.
Въпреки доказателствената тежест, която носи,
ответникът нито твърди, нито е
представил доказателства, от които да се установява, че върнал на ищцата исковата сума, затова съдът
намира исковата претенция за изцяло основателна, с оглед на което същата следва
да се уважи изцяло.
Поради основателност на главната
претеция следва да се уважи и аксецорния иск за претендираната законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 751.13лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника „ДАЙВЪР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***., че същият ДЪЛЖИ на ищеца „СЕМ 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***., представляван
от управителя В.Р.на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, с чл. 55, ал. 1, предл. трето чл. 84, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер от 1000 лв. -главница, представляваща платено на
отпаднало основание възнаграждение по фактура №
10260/16.04.2018 год., издадена на основание договор за посреднически услуги от
14.05.2018 год. и допълнително споразумение към него от 17.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед № 4321/13.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9637/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ДАЙВЪР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***., ДА ЗАПЛАТИ на „СЕМ 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***., представляван
от управителя В.Р.направените в настоящото и в
заповедното производство по гр.д. № 9637/2019г. по описа на БРС разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 751.13лв.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п / не се чете/
Вярно с оригинала! МД