Р Е Ш Е Н И Е
№490 27.08.2010 година гр. Несебър
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На тридесети юли две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Таня Спасова
при секретаря Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия Спасова н.а.х.дело № 293 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №510/01.04.2010 г. на Началника на РПУ - Несебър, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата на М.А.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 2 месеца и на основание Наредба № І – 1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки
Жалбоподателят обжалва горецитираното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Редовно призован, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание поддържа искането за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото
и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Наказателно
постановление №510/01.04.2010 г. е издадено против М.А.Т., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за това, че на 27.02.2010 г. около 21.01 часа по ГП 1-9
Е-87 до бензиностанция Петрол в гр. Несебър управлява лек автомобил с рег.
№А0061КС със скорост от
Основание за издаване на атакуваното наказателното
постановление е акт за установяване на административно нарушение №510 от 27.02.2010
г., съставен от З.Ч., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър, в
присъствието на свидетеля С.Ж., съгласно който на 27.02.2010 г. около 21.01
часа в гр. Несебър до бензиностанция Петрол в посока ГП 1-9 – гр. Несебър, жалбоподателят
М.А.Т., ЕГН **********, управлявал лек автомобил с рег. №А0061КС със скорост от
В АУАН и НП е посочено, че е допуснато и друго административно нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, описано под т. 2 в наказателното постановление - за това, че водачът не носи акт за нарушение вместо контролен талон. Същото не е санкционирано с наказателното постановление, поради което съдът не го разглежда и счита направените в тази връзка възражения в жалбата за неотносими. Преценката дали да санкционира всяко едно от констатираните нарушения е изключително в правомощията на АНО. След като АНО не е наложил наказание за нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, описано под т. 2 в НП, то няма какво да ангажира компетентността на съдебния състав извън нарушението, описано под т. 1 в НП, за което е наложена санкцията.
От събраните гласни доказателства се установява, че
на посочената в АУАН и НП дата – 27.02.2010 г. дежурен екип при РУ на
МВР–Несебър, обслужващ района на населеното място, в състав актосъставителя Ч.
и свидетеля по акта Ж., засичат при бензиностанция Петрол с техническо средство
ТР-4 с фабр. №336-02 лек автомобил с рег. №А 0061 КС, движещ се с превишена
скорост с
В жалбата против НП, оспорващото лице е заявило
доказателствени искания за прилагане от административно наказващия орган
удостоверение за тариране на радар “ТR-
По делото е
приложен лист с данни от м.02.2010 г. за регистрирани с радар скорости и
съставени АУАН. Този лист представлява копие от страниците на Дневник за
отчитане на резултатите на техническото средство на определената дата, в който
се отразяват последователно регистрираните МПС към конкретен момент. Видно е от
същия, че съдържанието на АУАН се покрива с данните от дневника за лекия
автомобил, посочен под №132. Приложен е също протокол
№ 02701/2009 г. от последващата, периодична проверка на радарни скоростомери,
като заключението от извършената последваща проверка е, че трафик радар №
336/02, с което е измерена скоростта на движение на автомобила, управляван от
жалбоподателя, съответства на одобрения тип. Посочено е също, че проверката е с
валидност от 12 месеца, считано от 19.03.2009 г. до м.03.2010 г. По делото
административно наказващият орган обаче не е приложил разпечатка от паметта на
устройството за засичане на скоростта, въпреки, че както твърдят
актосъставителят и свидетелят по съставения АУАН, точно с такова устройство е
била измерена скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателя. Фактически тези записи
служат именно за установяване фактическата обстановка и доказване на извършени
и документирани с тях нарушения по ЗДвП. При наличието на такова
доказателствено искане същото е следвало
да бъде приложено първоначално към преписката, но това не е направено не само
служебно от административния орган, но и въпреки изричното трикратно поискване
във връзка с правния спор от настоящия съдебен състав – л.
Твърденията в жалбата против НП изискват да бъде безсъмнено установено чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. Оспорен е посоченият в постановлението факт, че се е движил с превишена скорост. Твърди се, че отчетената с техническото средство от проверяващите превишена скорост не била реалната скорост на управляваното от него превозно средство, тъй като не е възможно да се е движил с такава скорост в населено място. Оспорил е в тази връзка годността на техническото средство коректно да изпълни функцията си на фиксиране скоростта на МПС от пътен поток. В горецитираното писмо вх. №5118 от 27.07.2010 г. АНО уведомява изрично РС, че по описаните “технически причини” не може да бъде изпратена разпечатка със запис на констатираното нарушение. Без значение са самите технически причини, след като те не позволяват представянето на такава разпечатка от паметта на техническото устройство. Още повече, в разглеждания случай описаните от АНО „технически причини” в служебна бележка с вх. №4577 от 05.07.2010 г. ясно сочат, че радарът е бил технически неизправен поради проблеми със софтуерната програма. Тъй като съставен редовно по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН, а именно такъв е настоящият такъв /възражението за нарушение по чл. 42, т. 7 от ЗАНН е неоснователно, тъй като нарушението е констатирано в присъствието на двама свидетели, един от който впоследствие е съставил акта, а другият е подписал акта, което е достатъчно съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, като за целите на опровергаване фактическите установявания е не само допустимо, но и наложително да се съберат съществуващи доказателства. Очевидно в случая АНО не може да представи доказателството, което само по себе си води до съмнения в неговото съществуване и съдържание и следователно до съмнения в неоспоримостта на фактическата обстановка, възприета за осъществена от административно наказващият орган. По – конкретно до съмнения относно стойността на скоростта, с която се е движил управляваният от жалбоподателя лек автомобил, който факт е единствено оспорен от жалбоподателя и единствено установим безспорно от разпечатката от паметта на техническото устройство. Освен това точното фиксиране на превишението на скоростта е съществено от гледна точка на определяне вида и размера на санкцията, която съгласно чл. 182, ал. 3 от ЗДвП е строго фиксирана и изцяло зависи от точния размер на това превишение. Радарът би отразил именно този размер по безспорен начин. Липсата на разпечатка от паметта на техническото средство води до неустановяване по безспорен начин на извършеното нарушение и вината на водача.
По изложените по - горе съображения съдът намира,
че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №510/01.04.2010
г. на Началника на РПУ - Несебър, с което на основание чл. 182, ал.
1, т. 5 от Закона за движение по пътищата на М.А.Т., ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон и е лишен от правото да управлява МПС
за срок от 2 месеца и на основание Наредба № І – 1959 на МВР
са му отнети общо 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Бургас в 14 – дневен срок, считано от съобщението му.
Районен съдия.......................................
/Т.Спасова/